Решение по дело №134/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 124                                       09.06.2020 год.                               гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесети май                                                                        2020 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА         

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕЧКА МАРГЕНОВА               

                                                                                         ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ                                

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно      гражданско дело       № 134           по описа    за   2020 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№1214/20.01.2020 год.   на  „Агенция за развитие на човешките ресурси” ЕИК ***, гр.Р. , ул.”Н.”N **, ет.*, офис 4 срещу решение № 1446/31.12.2019 год. по гр.д.№ 2207/2019 год. на  Районен съд Добрич,с което е отхвърлен предявения й иск  срещу П.К.Д. ЕГН ********** ***  за заплащане на сумата от 1 лв.- договорна неустойка по договор за поръчка  от 27.08.2018 год. ,като е осъдена да заплати на противната страна сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.   

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.Страната изразява несъгласие  с изводите на ДРС относно размера на заявената претенция,вида на сключения между страни договор  :по чл.264 от ЗЗД,а не по чл.280 от ЗЗД и неправилна преценка относно времето и начина на съставянето на документация на бланки по утвърден образец,неотносими  към възможността ,бенефициента  да подаде възражения  съобразно утвърдени правила за подаване на нередности.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 09.01.2020 год., жалба рег.№1214/20.01.2020 год.   е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна П.К.Д. ЕГН ********** *** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 3072/07.02.2020 год.Като страна по правилно квалифициран от ДРС договор   ,точно била изпълнила задълженията си,поради което претенция за неустойка по чл. 92 от ЗЗД не следвало да бъде уважавана.

При служебната проверка на решението в обжалваната му част съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са  да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,както и по приложението на императивните правни норми,а по останалите въпроси –ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи до неправилност на решението.

Неоснователни са сочените от въззивника доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционният съд относно  основателността на претенцията.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата  правни изводи на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд ,вкл.крайният резултат по спора.По тия съображения не е необходимо повторно да бъдат  обсъждани  всички доказателства,доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции,на основание чл.272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено,при препращане към мотивите  на първоинстанционния съд със следните допълнение:

Посоченото от ДРС по отношение начина на формиране на цената на иска,не е послужило като основание същият да бъде отхвърлен.

 Не  начина,по който страните са наименовали сключения между тях договор и оформили документацията , е от значение за основателността на претенцията,а правната им природа и значение.

Сключеният между страните договор,правилно е бил квалифициран от първоинстанционния съд като такъв за изработка.Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Предмет на договора може да бъде както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на физически, така и на интелектуални усилия. Съгласно чл. 280 ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените от доверителя действия. Предмет на договора за мандат не може да бъде вещ, а само услуга. Действията, чрез които се извършва услугата няма как да не са резултат на физически и интелектуални усилия, но те винаги придобиват правен характер, тъй като се извършват за сметка на доверителя. Разликата между двата договора не е в полагането на труд (труд се полага и при двата договора), а в естеството на престациите (дължимия правен резултат) - при изработката изпълнителят предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя, който я приема, докато при мандата след извършването на услугата (от свое или чуждо име, но винаги за сметка на доверителя, т. е. с правен характер) довереникът уведомява доверителя за изпълнението и му дължи отчет (сметка и предаване на полученото в изпълнение на поръчката). От тази разлика в престациите следват и различията между двата договора: първият е възмезден, ако не е уговорено друго, а вторият - безвъзмезден, ако не е уговорено друго; и при отказ от възлагането се дължи възнаграждение само за изпълнената част, а при оттегляне на мандата се дължи цялото уговорено възнаграждение.За правното естество на договора е без значение, как страните са го озаглавили и какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на уговорените престации. Страните обаче разполагат с договорна свобода и сключеният между тях договор може да съдържа, както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за мандат, а също и елементи да друг уреден в закона или ненаименован договор-така решение № 212 / 3.11.2017 год. на ВКС по гр. д. № 358/2017 год., IV г. о., ГК относно разграничението на двата вида договори,респ. решение № 12/31.05.2013 год. по т.д.№ 239/2012 год. на ВКС ,І г.о. и решение № 71/03.06.2009 год. по гр.д.№ 767/2008 год. на ВКС,ІІ г.о. относно правната природа на договор за изработка на  сключваните консултантски договори и такива за изготвяне  на документация,проекти и прочие  по програми /примерно САПАРД/.

С оглед на горното и на основание чл.272 и чл.271 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено,а с оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на подадената жалба,на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски-300 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1446/31.12.2019 год. по гр.д.№ 2207/2019 год. на  Районен съд Добрич.

ОСЪЖДА     „Агенция за развитие на човешките ресурси” ЕИК ***, гр.Р. , ул.”Н.”N **, ет.*, офис 4  ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Д. ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски .

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                           2.