Р Е Ш Е Н И Е
№ 356/11.5.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ КОЛЕВА
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Янка Вукева и участието на
прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов
к.а.н. дело № 146 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на М. Юлианов Ш. от
гр. Костадиново, подадена чрез процесуален представител адвокат Й.А., срещу
решение № 31/20.12.2021 г. по АНД № 176/2021 г. на Районен съд-Пещера, с което
е потвърдено наказателно постановление № 13-015/30.07.2021 г. на началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“, гр. Пловдив. Релевирани са доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон,
по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на адвокатско
възнаграждение. Същите се поддържат от адв. А. и в съдебното заседание.
Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, чрез процесуален представител юрисконсулт М.А., изразява становище
за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел
участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на М.Ш., срещу наказателно постановление № 13-015/30.07.2021 г. на
началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“, гр. Пловдив, с което на
посочено правно основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), във връзка с извършено административно нарушение на чл.
32, ал. 1 от ЗРА, му е наложена глоба в размер на 1 500 лв. В съответствие
с представените доказателства е прието за установено, че на М.Ш. е съставен акт
за установяване на административно нарушение № В0017030/20.05.2021 г., затова
че на 05.05.2021 г., в 21.30 часа, на язовир „Батак“, местност „Костандовски
залив“, е извършвал стопански риболов във воден обект, различен от Черно море и
р. Дунав, с един брой хрилна мрежа с дължина 300 м., поставена в работно
положение. Констатирано е, че мрежата е немаркирана и е с размер на „окото“ –
80мм, както и че лицето не притежава разрешително за стопански риболов и
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
Установено било, че уловената риба е от вида шаран – 52 броя с общо тегло 280
кг, както и че риболовът е извършен през периода на забрана за улов на риба и
други водни организми в периода на размножаването. Актът за установеното нарушение е подписан с
възражение от лицето, като въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление.
За изясняване на фактите по делото, въззивният съд е
събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на
свидетелите, които подробно е анализирал и е посочил кои от тях кредитира с
доверие и кои не. За да потвърди наказателното постановление е приел, че
атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му
правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в административнонаказателното производство. Счел за безспорно извършеното
нарушение, установен е нарушителят и неговата вина. От показанията на
актосъставителя и на свидетеля при съставянето на АУАН, кредитирани от съда
като обективно и безпристрастно дадени, е прието за доказано, че Ш. е извършвал
риболов с риболовна мрежа - уред, различен от визираните в чл. 24, ал. 1, т. 1
ЗРА, поради което е счетено, че е осъществен „стопански риболов“. Съдът е
приел, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото с
извършеното от Ш. се нарушава редът за ползването и опазването на рибните
ресурси във водите на Република България и се застрашава устойчивото развитие
на рибните ресурси и опазването на биологичното равновесие. Посочил е, че при
определяне размера на глобата, административнонаказаващият орган е съобразил
изискванията на чл. 27 ЗАНН и е определил минималният размер, предвиден в чл.
56, ал. 1 ЗРА.
Постановеното решение е правилно.
Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на наказателното
постановление, тъй като не било описано, в какво се е изразило изпълнителното
деяние. Както правилно е посочил въззивният съд, в обжалвания акт е изложено,
че лицето е използвало хрилна мрежа, поставена в работно положение и същата не
е маркирана. Разпоредбата на чл. 39а, ал. 1, т. 1 ЗРА забранява риболова с
мрежени риболовни уреди, с изключение на риболова, извършван във водите на
Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17, извън обхвата на които са
водите на язовир „Батак“. В постановлението освен, че е описан видът на мрежата
се сочи и какво количество риба по вид и тегло е уловено. Така описаното
нарушение е подведено към разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗРА, според който Във
водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други
водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.
Правилно е прието, че нарушителят осъществява стопански риболов, тъй като
съгласно легалната дефиниция за „стопански риболов“, това е риболов, извършван
с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, които са три броя въдици за риболов
с монтирани на тях по две куки. Безспорно е, че хрилната мрежа представлява
уред, различен от описаните в чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗРА, което е достатъчно, за
да се приеме, че е осъществен „стопански риболов“. В случая уловът е реализиран
във воден обект, попадащ в приложното поле на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, а именно
- в язовир, и през периода на размножаване на рибата. С тези си действия М.Ш. е
извършил доказано по безспорен начин нарушение, осъществяващо състава на чл.
32, ал. 1 ЗРА.
Неоснователно е твърдението на касатора, че посочената
в НП министерска заповед е с неясно съдържание. Цитираните в НП две заповеди
определят компетентността на органа, оправомощен да издава наказателни постановления
и същите са приложени по делото. Изложените доводи за липса на съдържание в тях
относно видовете риби и периодите на забрана и водоемите, за които важи
заповедта на министъра са неотносими. Със заповед № РД09-131/16.02.2021 г.,
министърът на земеделието, храните и горите е определил служителите в отделите
и секторите „Рибарство и контрол“ на ИАРА, да съставят актове за установяване
на административни нарушения, както и е оправомощил служители на длъжност
„началник отдел „Рибарство и контрол“ да издават наказателни постановления.
Както бе посочено тази заповед определя компетентността на органа, издал акта и
е неотносима към разпоредбата на 32, ал. 1 ЗРА, която забранява уловът на риба
и други водни организми през периода на тяхното размножаване. В случая обаче е доказан улов на риба – 52
броя шаран с общо тегло 280 кг, като е доказано по делото, че уловът е в
размножителния период на рибата, а определянето на периода за това е станало с
оглед на цитираната друга заповед с № РД09-385/13.04.2021 г., министърът на
земеделието, храните и горите и Приложение №1 към чл.32, ал.1, б.“г“ , т.17 от
ЗРА. Ето защо и правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.32, ал.1
от ЗРА. В тази връзка и твърдението за нарушено право на защита на нарушителя е
неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че решението е
правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи
касационни основания за неговата отмяна. Противно на изложеното от касатора,
съдът се е мотивирал защо кредитира само част от свидетелските показания. Въз
основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните
в спора факти и обсъждане на доводите на страните, въззивният съд е издал
правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва
да бъде осъден да заплати на ИАРА възнаграждение в размер на 80 лв., в
определен от съда размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във
вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 31/20.12.2021 г. по АНД № 176/2021 г. на Районен съд-Пещера.
ОСЪЖДА М.
Юлианов Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда
размер.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/