РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 24.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря
Елеонора Йотова,
като разгледа
докладваното от съдията Дженов AНД № 122 по описа за 2020 година на
Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Образувано е по подадена жалба от П.И.Г., с ЕГН ********** ***,
подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН,
против Наказателно постановление № 1321 от 06.04.2020 г. на ***, с което за нарушение на чл. 263, ал.1, т.2 от
Закона за горите му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 275,
ал.1, т.2 от Закона за горите. Твърди, че деянието не
е извършено от жалбоподателя. Оспорва констатациите, предмет на обжалваното НП и
описани в АУАН № 1321/19.11.2019 г., като противоречащи на фактическата обстановка
по случая. Навежда подробни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при реализиране на административно наказателната му отговорност, ограничаващи
правато му на защита, гарантирано от Конституцията и закона. С оглед
гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП. Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. И. В.от ПлАК, който от името на
доверителя си, поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
Административно наказващият орган – *** редовно и своевременно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните,
намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено на жалбоподателя на 09.04.2020 г. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващия орган на 15.04.2020 г., видно от поставения печат с входящ номер на ***върху същата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно
легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет
на преценка в настоящото производство е както материалната законосъобразност на
наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също
и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Заповед № РД-49-199/16.05.2011
г. на Министъра на земеделието и храните е, че ***е овластен да издава
наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за горите. От
разпита на *** Р.И.П. – ***и Х.В.Х. – ***установява следната фактическа
обстановка:
На ***г. в землището на ***по земен
път в отдел 31, подотдел „а“ държавна горска територия трето лице управлявало
моторно превозно средство товарен автомобил „Зил 157“ с рег. ***натоварен със 7
пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, които не били маркирани. В каросерията се
возели жалбоподателя и още две лица. ***попитали, кой е сякъл дървата и „някой“
посочил жалбоподателя П.Г.. Това било достатъчно, според актосъставителя и той
му съставил АУАН. Констатираното по-горе
било в резултат на съвместна проверка на екипи на ***и ***
Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба
в размер на 100 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –
АУАН № 1321/19.11.2019 г. по регистъра на ***на ***, НП № 1321/06.04.2020
г. на ***както и от събраните гласни такива посредством разпита на *** Р.И.П. –
***и Х.В.Х. – ***
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът
направи следните правни изводи:
При така приетото за
установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в
настоящото производство е както материалната, така и процесуалната
законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Основен принцип, прогласен в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН е този за съответност на извършеното нарушение и наложеното наказание
съобразно конкретна санкционна разпоредба на специалния закон. Този принцип
предполага точна правна интерпретация на установените фактически обстоятелства
и квалифициране на конкретно деяние като административно нарушение.
Събраните в хода на
административнонаказателното, а и въззивно производство гласни и писмени
доказателства установяват, че ***– Ловеч, водени от вътрешната си убеденост, че
на посочената в акта дата, жалбоподателят като физическо лице е извършвал сеч
на дървесина от държавния горски фонд без да има надлежно разрешение за това,
без същата е маркирана с контролна горска марка. Така извършените от негова
страна действия осъществяват от обективна и субективна страна признаците от
състава на нарушение по чл. 266, ал. 1
ЗГ. Последната разпоредба предвижда санкция глоба от 50 до 3000 лв. за
всяко физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите
актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или
се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.
Видно от приложените към
преписката акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление е, че така извършеното от страна на жалбоподателя деяние е
интерпретирано и квалифицирано като нарушение по чл. 230 ал. 3 ЗГ.
Систематично, така
посочената като нарушена от страна на нарушителя норма се намира в раздел
първи, глава шестнадесета на Закона за горите, уреждаща регистрацията за
извършване на дейности в горските територии. Последните се организират и/или
извършват от физически лица и от търговци, които са регистрирани в публични
регистри в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация,
с изключение на случаите, в които законът не изисква регистрация. При
извършването именно на такива дейности
в горските територии когато се осъществяват с механизирани средства, следва да
се извършват само от лица, които притежават документ за правоспособност,
издаден от съответния компетентен орган. Последното е във връзка с чл. 1, т.1,
чл. 2, т.5 и § 1, т.2 от Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за
придобИ.е и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска
техника, изд. от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.35 от
12.05.2009 г. Тези разпоредби се отнасят за дейностите в горските територии и изискват да бъдат осъществявани
от лица, притежаващи съответното образование и квалификация.
Доказателствата по делото
не установяват жалбоподателят да е осъществявал „дейности в горските територии“ по смисъла на Закона за горите,
което да изисква и неговата специална компетентност и притежаване на съответна
правоспособност за работа с моторен трион. Фактическите обстоятелства са
неправилно интерпретирани от страна на представителите на наказващият орган
като на жалбоподателят е вменено извършването на нарушение по чл. 230, ал. 3
ЗГ, при все, че поведението му осъществява признаците на друго нарушение, а
именно на такова по чл. 266, ал. 1 от с.з., извършено с моторен трион. Налице е
смесване
на обективните признаци от съставите на посочените две административни нарушения по
Закона за горите и вменяване на жалбоподателя на несъставомерно деяние. В този смисъл съдът намери, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът прие, че наказващият
орган в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН не е извършил задълбочен
анализ и преценка на събраните по преписката доказателства е издал наказателно постановление
в нарушение принципа на чл. 27 ЗАНН. Неправилната интерпретация на фактите и
подвеждането им под съответната правна норма на ЗГ прави наказателното
постановление незаконосъобразно и необосновано. Извън компетенциите на
въззивната инстанция обаче е да преквалифицира посоченото в акта и
наказателното постановление нарушение, което е от изключителната компетентност
на наказващият орган.
В случая допуснатото
нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на
акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално
нарушение и да го отстрани. Като последица от изложеното наказателното
постановление, следва да бъде отменено само на това основание.
Ннастоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи също и, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с нарушеното право на защита на жалбоподателя. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на АУАН и в последствие и на атакуваното НП, което също води до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на чл. 42, ал.4 от ЗАНН, предвид липса на точно описание в акта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган /АНО/ преди да издаде атакуваното наказателно постановление не е преценил всички събрани доказателства. АНО е длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя и ако не е, както следва да се приеме и в случая, е следвало да го върне на актосъставителя. Но последното не е сторено. Отделно, с нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН в негова тежест е вменено изрично и задължението, преди произнасянето си да прецени АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, което наказващия орган не е изпълнил, отново. Очевиден е пропускът за упражняване на това правомощие от наказващия орган, който най-малко е следвало да върне акта за по по-подробно установяване на всички елементи на нарушението и нарушителя. Като е пристъпил към издаване на НП, той е допуснал процесуално нарушение и в резултат на това на нарушителя е наложено административно наказание и в крайна сметка е нарушен принципът на правото на защита.
Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Страните не претендират разноски, поради което и Съдът не
дължи произнасяне по въпроса.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1321 от 06.04.2020 г. на ***, с което на П.И.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 230, ал.3 от Закона за
горите му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: