№ /30.09.2021
год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХXVІ състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
октомври две през хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2098 за 2020 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК вр.чл.68л от Закона за защита на потребителите и е
образувано по жалба от „Модул“ ЕООД – гр. Аксаково, обл. Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Р.М. чрез пълномощника му адв. Г.Д. ***, против Заповед № 287/24.06.2020г на
председателя на Комисията за защита на потребителите – София, с която на
осн.чл.68л ал.1 вр.чл.68в вр.чл.68г ал.1 от ЗЗП на дружеството-жалбоподател е
забранено да прилага нелоялна търговска практика по см.чл.68г ал.1 от ЗЗП, а
именно: в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност да не прави разграничение между лека и друга щета, като по този
начин предпоставя обективна невъзможност за потребителя да предостави протокол
от КАТ, изискван от търговеца.
С жалбата са развити подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен акт поради
допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените
правила, както и поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че от
диспозитива на оспорената заповед не става ясно какво икономическо поведение на
средния потребител засяга инкриминираната от административния орган практика.
Сочи се, че вменяването на задължение на независимо търговско дружество при
осъществяване на дейността си да сключи застраховка „Автокаско“ е извън
компетентността на административния орган, и че дружеството е избрало да не
сключва такава за процесния автомобил. Твърди се, че „ожулването на броня“, или
т.нар. „паркинг – щети“, спадат към произшествията, при които са причинени само
имуществени вреди, към които е относима разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, и че след като задълженията на водачите на МПС при възникнало ПТП са
регламентирани в ЗДвП, в конкретния случай е следвало потребителят Х.-Т.да
подаде сигнал/жалба до органите на МВР за нанесените й материални щети от
другия участник в ПТП, напуснал произшествието, и така да изпълни своите
задължения, което тя не е сторила. Твърди се, че сам по себе си фактът дали
дружеството прави или не разлика между лека и друга щета не води до нелоялна
търговска практика. Изложени са доводи, че в мотивите и диспозитива на
оспорената заповед са посочени хипотези на заблуждаване и на общ състав на
нелоялна търговска практика, като не става ясно за какво точно е приложена
забраната. Формулирано е искане съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна, като се претендират и сторените в производството разноски. В
съдебното заседание оспорващото дружество се представлява от адв. Д., която
поддържа жалбата изцяло на изложените в нея основания, и моли за отмяна на оспорената
заповед.
Ответникът – Председателят на
Комисията за защита на потребителите се представлява от ст.юрисконсулт Н.Н.,
която излага аргументи за неоснователност на жалбата и настоява за отхвърлянето
й. Сочи, че целта на оспорената заповед е прилагане на превантивна и
преустановителна по характер принудителна административна мярка. Твърди, че
възражението за неравноправни клаузи е предмет на отделно производство и
преценка на КЗП, което не преклудира правото на Комисията да се произнесе и за
наличието на нелоялна практика. Оспорва твърдението, че КЗП е задължила по
какъвто и да е начин търговеца да сключва застраховка „Каско“ за автомобилите,
които отдава под наем. Твърди, че търговецът недобросъвестно и непрофесионално
обвързва покритието на застраховката на автомобила със задължение на
потребителя да им представи документ от орган на власт и без претърпяно тежко
ПТП, за което би следвало като професионалист да знае, че е обективно неизпълнимо
от наемателя на автомобила. В случай, че съдът отмени заповедта, е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако
същото надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство пред КЗП –
РД Бургас е образувано по повод постъпила на 12.11.2019г жалба от потребител –
Сияна Пенчева Христова – Тонкин, която излага, че на 04.09.2019г е наела лек
автомобил от Топ Рент а Кар за срок от 14 дни, с място на наемане Летище Бургас
и място на връщане Галерия Мол Бургас. Освен пълната наемна цена, потребителят
била заплатила и депозит в размер на 300лв, дължим съгл.чл.8 от Общите условия
към договора за наем (приети като доказателство на стр.27-30 по делото); както
и такса Пълно покритие / Full Protection по чл.29 т.1 от ОУ. Според цитирания
текст тази такса освобождава наемателя от отговорност за щета само при
представяне на протокол от Полицията (КАТ), връщане на всички документи и
ключове на автомобила, и не важи при управление след употреба на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества, или неспазване на други задължения на
наемателя от ОУ. Освен това таксата Full Protection съгл.чл.29 т.1 пр.1 от ОУ
дава право на наемателя при ПТП, щета, пожар или кражба депозитът да му бъде
възстановен в пълен размер.
На 08.09.2019г. потребителят Х.-Т.установила,
че на територията на гр.Синеморец на наетия автомобил, докато бил паркиран,
била нанесена лека щета – пукнато ляво огледало и ожулена лява броня. Тя
незабавно уведомила отдел Клиенти на Топ Рент а Кар, от където я посъветвали да
се обади на тел.112 и да извика КАТ, които да протоколират щетите. От РУ-
Царево на ОДМВР- Бургас информирали потребителя, че за нанесени леки щети и при
липса на извършител КАТ не издава протокол за щета. Последвала кореспонденция
по електронна поща между потребителя и търговеца - наемодател на автомобила, в
хода на която Х.-Т.изпратила като електронен файл снимка само на пукнатото
странично огледало на автомобила, не и на ожулената броня. Въз основа на
предоставената им информация и снимки служителите на дружеството уверили
потребителя, че „няма да има проблем без протокол при връщането на колата“. При
връщане на колата на 17.09.2019г. на уговореното място и време служители на
дружеството установили и ожулването на бронята, при което уведомили
потребителя, че поради липса на протокол от КАТ дължи 42 евро за тази щета, и
само след заплащането им ще бъде освободен и депозита й от 150 евро.
Потребителката Х.-Т.твърди, че е таксувана двойно – веднъж при плащане на пълна
застраховка при наемането на колата
(такса Full Protection), и втори път при връщане на колата, защото от
КАТ не издават протоколи, каквито са задължително изисквани от дружеството за
освобождаване от заплащане на такса при щети по автомобила.
В хода на административното производство на
търговеца била предоставена възможността по чл.192 т.2 от ЗЗП да представи
своето становище по изложеното в жалбата. В същото дружеството са посочили, че
едно от условията за „нулева отговорност“ на потребителя според Общите условия
е представянето на протокол за ПТП или удостоверение за констатирани щети от
полицията, без значение чия е вината за произшествието и колко са участниците в
него, тъй като чрез тези документи е възможно установяване на нарушение на ЗДвП
или на ОУ към договора от страна на потребителя. По отношение на конкретния
инцидент е посочено, че при обаждането на потребителя към кол-центъра на
08.09.2019г тя е съобщила само за повредата на страничното ляво огледало, като
е изпратила и две снимки по електронен път, за което е получила уверение от
служителите, че няма да бъде таксувана
за тази конкретна щета. При връщането на автомобила на 17.09.2019г обаче са
установени и щети на предна дясна броня, за което са направени
фотоснимки, и което е причината за удържане на сумата от 40 евро (78.23лв)
съгл. приложения ценоразпис и съобразно ОУ, с които клиентът се е съгласил при
подписване на договора. Към становището са приложени договора за наем, ОУ към
него, снимки на щетата, ценоразпис, писмото и снимката, изпратени от потребителя,
и отговора по него.
Резултатите от извършената по случая
проверка били обективирани в изготвената от гл. директор на ГД „Контрол на
пазара“ Докладна записка изх. № Ц-02-1759/27.05.2020г. В нея е анализирана
разпоредбата на чл.125 от ЗДвП относно случаите, в които службите за контрол
при МВР посещават задължително мястото на ПТП, и тази на чл.125а ал.1 от ЗДвП
относно случаите, в които се издава протокол за ПТП от органите на КАТ, и е
прието, че описаният в жалбата казус (нанесена лека повреда на паркиран
автомобил на търговеца в отсъствие на наемателя) е извън всички описани в двата
текста хипотези. Така е прието, че познавайки добре и цитирайки ЗДвП,
търговецът знае, че установяването на леки щети, особено при паркирано МПС и
липса на извършител, не може да бъде доказано чрез протокол от КАТ, понеже
такъв не се издава от контролните органи, и още по-малко чрез „служебна
бележка“, за каквато изобщо липсва регламентация и законово основание за
издаването й. От друга страна е отчетено, че предвид основната дейност на
търговеца – отдаване на леки автомобили под наем, и степента на риска, който
възниква при предоставяне на тази услуга (автомобилът се предоставя многократно
на различни лица), добросъвестното отношение към потребителя изисква
професионална грижа, вкл. и сключена задължителна застраховка „Каско“, каквато
търговецът няма, вместо което прехвърля цялата отговорност на потребителя за
щети, причинени при неизвестни обстоятелства и от неизвестен извършител. Нещо
повече – доколкото в договора и в ОУ няма разграничение на лека от друга щета,
потребителят остава с впечатление, че заплащайки допълнителната такса Full
protection се освобождава от отговорност при възникване на щети, и прави своя
избор за това. Така е достигнат извод, че търговецът е действал професионално
некомпетентно и недобросъвестно, и гл.директор на ГД „Контрол на пазара“ е
изразил становище за нелоялна търговска практика по см.чл.68г ал.1 от Закона за
защита на потребителите от страна на „Модул“ ЕООД.
С решение по т.12 по Протокол № 09 от
проведеното на 29.05.2020г. заседание на КЗП, членовете на Комисията са приели,
че в случая с „Модул“ ЕООД се касае за нелоялна търговска практика по см.чл.68г
ал.1 от ЗЗП, изразяваща се в неотчитане на степента на вреда по наетата вещ
(автомобил); обстоятелствата, при които това увреждане е настъпило; и
обективната невъзможност в конкретния случай да се изпълнят заложените в Общите
условия към договора за изисквания.
Така проведеното административно
производство е приключило с издадената на осн.чл.68л ал.1 вр.чл.68в вр.чл.68г
ал.1 от ЗЗП Заповед №287/24.06.2020г на председателя на КЗП, оспорена в
настоящото производство, с която се забранява на „Модул“ ЕООД да прилага
нелоялна търговска практика по см.чл.68г ал.1 от ЗЗП, а именно: в противоречие
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност да не прави
разграничение между лека и друга щета, като по този начин предпоставя обективна
невъзможност за потребителя да предостави протокол от КАТ, изискван от
търговеца. Мотивите на заповедта се идентични с тези, изложени в Докладна
записка изх. № Ц-02-1759/27.05.2020г. и в решение по т.12 по Протокол № 09 от 29.05.2020г.
от заседание на КЗП.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на писмените доказателства, по административната
преписка, въз основа на които е издадена оспорената заповед, и приетите в хода
на съдебното дирене, които са взаимно обвързани, последователни и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, съдът прави следните прави изводи:
Жалбата е депозирана от легитимиран субект
– адресат на оспорения ИАА, при наличие на правен интерес и в преклузивния
законов срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия съгл.чл.68л ал.1 от ЗЗП,
според който в случай, че КЗП установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят й издава заповед, с която забранява прилагането на търговската
практика. Така установеното правомощие се осъществява при условията на
обвързана компетентност – установяването на нелоялна търговска практика от КЗП
е необходимо и достатъчно условие, за да бъде реализирана компетентността на
председателя по чл.68л ал.1 от ЗЗП. Мерките по чл.68л ал.1 – 3 от ЗЗП се
прилагат служебно или по повод направено искане от страна на потребител. За
разлика от разпоредбите на чл.68л ал.2 и ал.3 от ЗЗП, които имат диспозитивен
характер, посочената в оспорвания акт норма на чл.68л ал.1 от ЗЗП е императивна
и въвежда задължение на Председателя на КЗП да издаде заповед, с която
забранява използването на нелоялна търговска практика при упражняване на
дейността на търговеца. Спазването на законоустановената форма, изразено чрез
правилното установяване на фактическата обстановка и подвеждането на същата под
релевантния по време, място и лица материален закон, е предпоставка за
адекватното упражняване на съдебния контрол по см.чл.168 ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК.
Оспорената в случая заповед е издадена в
предписаната форма, доколкото в специалния закон липсват различни от
установените с чл.59 ал.2 от АПК изисквания. Изчерпателно са посочени както
правните, така и фактическите основания за издаването й, което е предпоставка
за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява
възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си. Не се установява
и наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство – такива, чието избягване би резултирало в
различно по същество произнасяне на административния орган. Той е изяснил
релевантните за случая факти и обстоятелства, обсъдил е обясненията на проверяваното
лице, изискал е доказателства и е приел неговото становище, като е спазил
основния принцип на процеса относно събирането на доказателства, което с оглед
разпределената доказателствена тежест се инициира от заинтересованото лице и
служебно от КЗП. Нелоялната търговска практика е разгледана на заседание на
КЗП, като същата е установила използването й, и въз основа на нейното решение е
издадена процесната заповед за преустановяването й.
Установените в хода на проверката на
длъжностните лица – служители на КЗП факти и обстоятелства не се оспорват от
страна на дружество-жалбоподател, т.е. в случая липсва спор по фактите. С оглед
наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното прилагане на
материалния закон спрямо установените факти и обстоятелствата, и по-конкретно
дали същите следва да се квалифицират като нелоялна търговска практика.
Уредбата на нелоялните търговски практики
се съдържа в глава ІV, раздел ІV от ЗЗП, който възпроизвежда уредбата в
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г.
относно нелоялните търговски практики към потребители на вътрешния пазар,
наричана Директива за нелоялни търговски практики.
Оспорената заповед е издадена за нелоялна
търговска практика по см.чл.68г ал.1 от ЗЗП. Легалната дефиниция гласи, че търговска
практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и ако променя или
е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители.
Фактическият състав на общата забрана за
нелоялна търговска практика в чл.68г ал.1 от ЗЗП изисква наличието на следните
кумулативни предпоставки: да е налице предлагане; то да противоречи на
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност; и да променя или
да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител.
Според §13 т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска
практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката
на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
Според легалната дефиниция на понятието „добросъвестност
и професионална компетентност“ по §13 т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на
специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат
притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените
пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност,
упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено
изменение на икономическото поведение на потребителите по см.§13 т.25 се
извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която
намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване
на стока при определени условия, след като се е запознал с тях, което води до
вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази
търговска практика.
Наличието на всички тези предпоставки се установява
в настоящия случай от съвкупната преценка на доказателствата, съдържаща се в
административната преписка, и тези, приобщени в хода на съдебното производство.
В конкретната хипотеза е налице търговска
практика по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в §13 т.23 от
ДР на ЗЗП, възпроизвеждаща тази на чл.2 б.„г“ от Директива 2005/29/ЕО на ЕП и
на ЕС от 11.05.2005 г. В случая търговецът е предприел конкретно действие –
включил е в ОУ към договора и рекламира заплащане на такса Full Protection (Пълно
покритие) от потребителя, която според значението на наименованието си би
следвало да покрива всички щети по наетия автомобил, и в тази връзка е пряко
насочено към насърчаване закупуването на този вид услуга от потребителите.
Тази услуга обаче е условна – дори ако потребителят
я заплати, то според чл.29 т.1 от ОУ тя ще се задейства в зависимост от това дали
наемателят на автомобила ще представи протокол от КАТ. От изложеното в
становището в хода на административното производство и от твърденията в жалбата
пред съда относно реда, по който следва да се подаде сигнал/жалба/заявление до
органите на МВР от участник в ПТП с нанесени материални щети, може да се
направи обоснован извод, че търговецът е запознат, че не за всяко настъпило
ПТП, съответно – не за всеки вид нанесени материални щети по автомобила ще бъде
издаден Протокол за ПТП от КАТ по реда на чл.125 от ЗДвП. Независимо от това
представянето на такъв е възведено като абсолютна предпоставка за признаването
на щетите от наемодателя, без значение от вида и тежестта им, при липса на
изрично разграничение за леките щети, за които няма законодателно изискване за
съставяне на Протокол за ПТП. Както е приел и административният орган, именно
тези действия на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност – те са осъществени въпреки степента на специални
познания, умения и опит, които се очаква да бъдат притежавани и проявени от
търговеца спрямо потребителя, в сферата на дейност, упражнявана от него по
занятие, и с каквито реално той разполага предвид изричното му позоваване на
приложимите специални законови норми.
В тази връзка следва да бъде отбелязано и
противоречието в твърденията на жалбоподателите. Така от една страна се твърди,
че случаят е инцидентен – в смисъл, че само конкретният потребител не е положил
усилия да се снабди и да представи данни за начина на настъпване на ПТП и за
вредите от него, а от друга още в същия абзац на жалбата се посочва, че „в
практиката ни сме се сблъсквали с редица случаи, доказващи“ – че потребителят
не е представил данни за настъпване начина на ПТП. При извършване на своята
търговска дейност, т.е. в търговската си практика дружеството-жалбоподател по
собствените му твърдения има различни ситуации при настъпване на ПТП с
участието на наематели на автомобили, при което „в редица случаи“ възникват
конфликтни ситуации – на каква стойност е щетата, дали е „лека“, съответно ще
бъде ли приета от търговеца/наемодател/. Това са все спорове, очевидно свързани
със задействането на клаузата Full Protection (Пълно покритие) от ОУ в случаите
на леки щети, която потребителите са насърчавани да закупуват, а признанията на
тези факти се ценят като още един довод в подкрепа на констатациите в
оспорената заповед за недобросъвестност от страна на търговеца, водеща до
нелоялна търговска практика.
Съдът в решаващия състав намира, че в
процесния случай от страна на жалбоподателя е осъществена именно посочената в
заповедта нелоялна търговска практика. Описаното поведение на търговеца
представлява нелоялна търговска практика, забранена от закона, защото невключването
на информация в Общите условия, че при лека щета наемателят обективно не може
да представи Протокол за ПТП от КАТ, понеже „процедурата е друга“ според
техните признания, и следва да открие друг начин за доказване на липсата на
своя вина за настъпването на щетата, означава недобросъвестност от страна на
търговеца. Последният е добре запознат с основанията и процедурата за
снабдяване с протокол от КАТ по чл.125 от ЗДвП, както и че за лека щета не се
издава Протокол, и твърди, че има някакъв „специален“ ред (описание от страна
на наемателя на фактическата обстановка пред органите на МВР, за да издадат
служебна бележка), каквато възможност и регламентация липсват в ЗДвП. Липсата
на подобна информация в договора и в ОУ е заблуждаваща за потребителя и е пречка
за вземането на информирано решение. Така за средния потребител информацията за
услугата Full Protection (Пълно покритие), съдържаща се в чл.29 от ОУ и
гарантираща му т.нар. нулева отговорност за щети (която на практика
представлява „условно“ пълно покритие), в комбинация с доверието в
професионалната компетентност и добросъвестност на търговеца е основание за съществена
промяна в икономическото поведение и закупуване на тази услуга. Несъмнено от
гледна точка на поведението на средния потребител водеща при вземането на
решение дали да закупи услугата Full Protection (Пълно покритие) е възможността
да не заплаща настъпила щета по автомобила за времето на договора от стойността
на депозита по чл.8 от ОУ, ако се снабди с Протокол от КАТ, което е обективно
невъзможно при настъпила лека щета поради съществуващата законодателна уредба. Потребителят
следва да има цялата, при това вярна и точна информация за услугата Full
Protection (Пълно покритие) и вариантите за снабдяване с протокол от КАТ преди да
формира решението си за закупуването й, а не едва след настъпване на щета по
наетия автомобил да бъде изправен пред допълнителни усложнения и условия в
случай, че щетата е лека и КАТ закономерно откажат издаването на такъв
Протокол, и то след като вече е платил цената й.
Твърдението в жалбата, че потребителят Х.-Т.е
ползвала и друг път услугите на дружеството, т.е. запозната е Общите условия,
ерго – и с тези за задействане на клаузата Full Protection (Пълно покритие), не
освобождава дружеството в качеството му на наемодател на автомобили от
забраната да не прилага нелоялна търговска практика, респективно – и на
отговорността за неизпълнението му. Напротив – възможен е и изводът, че
конкретният потребител неколкократно ползва техните услуги и плаща такса Пълно
покритие именно поради погрешно създаденото у нея впечатление за защитата,
предоставяна й при заплащането на тази условна услуга, което е резултат от
прилаганата нелоялна търговска практика.
Реално заплащането на услугата Пълно
покритие във вида, описан в чл.29 от ОУ, резултира в задължение на наемателя да
заплати всяка лека щета, настъпила по автомобила по време на договора, без
значение от отговорността за причиняването й, каквото задължение той няма по
закон. В този смисъл е вярно и възражението на конкретния потребител, че за
една и съща вреда, при това непричинена от него, е заплатил два пъти – веднъж
таксата Пълно покритие, и втори път – стойността на щетата в размера по чл.25
от ОУ. Изложеното е още един аргумент в подкрепа на извода за недобросъвестност
на търговеца при осъществяване на търговската му дейност, представляваща
нелоялна търговска практика по см.чл.68г ал.1 от ЗЗП.
Не на последно място следва да се адресира
и възражението на дружеството, че изискването за представяне на протокол за ПТП
от КАТ вкл. и при лека щета на автомобила не е самоцелно, а им е необходимо
като условие за заявяване на претенция за обезщетение пред застрахователя,
наред с останалите доказателства, които следва да ангажира, понеже чрез този
Протокол като официален свидетелстващ документ се установява вината и вида и
размера на щетите. Това възражение е вярно, и е логично и твърдението им, че за
конкретната щета жалбоподателите не са получили обезщетение от застрахователя
си. То обаче не им създава правна възможност да възлагат репарирането на тези
макар и минимални щети на потребителя, за когото липсват данни и доказателства
да ги е причинил виновно – единствено в такъв случай за последния би възникнало
предвиденото с чл.45 от ЗЗД основание за ангажиране на деликтната му
отговорност. Що се отнася до търпените от дружеството-жалбоподател вреди от
упражняване на търговската му дейност – КЗ предвижда различни инструменти за
покриването им (само един от които е застраховката „Автокаско“), а ДОПК – за
декларирането и признаването им като разходи в дейността на дружеството, от
които жалбоподателите могат да се възползват, полагайки грижата на добър
стопанин за собственото си имущество в рамките на професионалната си
компетентност, вместо да незаконосъобразно да възлагат леките щети по
предоставяните под наем автомобили върху наемателите.
В обобщение на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с
целта на закона, формулирана в чл. 68б вр. чл.1 ал.2 т.3 от ЗЗП – осигуряване
на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на
и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на
договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.
Наложената със заповедта ПАМ има основно
превантивен характер - с нея на дружеството-жалбоподател се забранява прилагането
на нелоялна търговска практика, конкретно изписана в диспозитивната й част.
Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения,
като по аргумент от чл.12 и чл.13 от ЗАНН тази мярка не представлява вид
административно. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е
средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи
в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма, и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез
забрана да се прилага нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще.
Ако деянието не е преустановено, наложената ПАМ ще има и преустановително
действие. Преустановяването на деянието от отговорното лице обаче не следва да
се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин се
пропуска превантивното действие на мярката. В този смисъл без правно значение,
е че договорът на потребителя е прекратен на 17.09.2019 г., т.е. преди
издаването на акта на 24.06.2020 г., и не може да се приеме, че
правонарушението е било прекратено и очертания предмет на заповедта е бил
несъществуващ в правния мир.
Настоящата инстанция счита, че процесната
ПАМ има двустранна функция - както да преустанови извършването на конкретна
нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата
практика. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна
функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е
посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично
административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за
приложение на установената порочна търговска практика. Записаното в заповедта „да
прилага нелоялна търговска практика“ следва да се разбира в смисъл
жалбоподателят да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика
по установения от контролния орган начин.
Противното, а именно: ограничението на
забраната единствено до определен времеви период, напр. към момента на издаване
на заповедта, би било в противоречие с целта на закона да се осигури защита на
икономическите интереси на потребителя при придобиването на стоки и услуги при
нелоялни търговски практики и способи за продажба преди, по време и след
сключване на сделката (чл. 68б, ал. 1 от ЗЗП).
С оглед изхода от спора на осн.чл.143 ал.3
и ал.4 и чл. 144 от АПК вр.чл.78 ал.8 от ГПК, чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 200лв,
незначително надвишаващ средния такъв, предвид липсата на възражения от
жалбоподателите.
Така мотивиран и на осн.чл.172 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Модул“ ЕООД – гр.Аксаково, обл.Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.Р.М., срещу Заповед № 287/24.06.2020 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на осн.чл.68л
ал.1 вр.чл.68в вр.чл.68г ал.1 от Закона за защита на потребителите на
дружеството е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на
чл.68г ал.1 от ЗЗП, а именно: в противоречие на изискването за добросъвестност
и професионална компетентност, да не прави разграничение между лека и друга
щета, като по този начин предпоставя обективна невъзможност за потребителя да
предостави протокол от КАТ, изискван от търговеца.
ОСЪЖДА
„Модул“ ЕООД – гр.Аксаково, обл.Варна, ЕИК *********, да заплати на Комисията
за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста)
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: