№ 11124
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110114603 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от „ .................................., против „
..........................., ЕИК ......................., с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за цена на доставена топлинна
енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 51187/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, а именно
за сумата от 139,42 лева, главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019 г., за която е издадена фактура с
№ 16687614/31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 01.09.2021г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 24.08.2021 г. в размер на 34,23
лева. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в срок до 20-то число на следващия месец.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
оспорва дължимостта на претендираните суми, като, отделно от това, поддържа, че същите
са заплатени, като представя платежно нареждане от 19.05.2022г. за сумата в общ размер от
173,65 лева.
Третото лице – помагач „ .......................... взема становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане на
1
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и за
съответната лихва за забава. В тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
Предвид извършеното в хода на процеса плащане от ответника съдът приема, че всички
факти, обуславящи възникването на вземанията на ищеца в размерите, посочени в исковата
молба, са безспорни между страните и не се нуждаят от доказване, поради което на
основание чл.153 ГПК приема осъществяването им за доказано. Следва да се посочи, освен
това, че от представените по делото писмени доказателства, в това число договор №
28640/1040673 от 08.02.2016 г., се установява, че между страните по делото през процесния
период е съществувало облигационно отношение по силата на договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при при Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „..................... на потребители в гр.София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона
за енергетиката / обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г./. Според § 1, т.43 от ДР на ЗЕ /обн. ДВ,
бр.107/09.12.2003 г./ клиент на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, а също и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Аналогична е
разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ / след изм. ДВ, бр. 54/12г., в сила от 17.07.2012 г./,
съгласно която "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ предвижда, че продажбата
на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното дружество се осъществява с
писмени договори между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
стопански нужди при Общи условия, които се предлагат от топлопреносното предприятие и
се одобряват от ДКЕВР, като през процесния период са били в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от .................. на потребители в гр.София, приети с
Решение по протокол № 23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на ............................ на
основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР.
В случая се установява от представения по делото договор с № 28640/1040673 от
08.02.2016 г., че въз основа на заявление от ответното дружество между ищеца, в качеството
му на продавач, и „ ..........................., като купувач, е сключен договор при Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от .................. на потребители в гр.София
по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ по отношение на топлоснабден имот с аб.№ 394782, по силата на
който договор ищцовото дружество се задължило да продава на купувача - ответник по
делото, топлинна енергия с топлоносител гореща вода при задължение за ответника да я
заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Договорът е
сключен за срок от пет години, считано от 01.02.2016 г.
При така ангажираните писмени доказателства и следващите от тях фактически изводи
съдът приема за установено по делото наличието на облигационно правоотношение между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на което ищецът е
престирал и съответно за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена.
В доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на процесните
задължения. Като безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване е обявено и
обстоятелството, че на 19.05.2022 г. от ответника е извършено плащане на сумата в общ
размер от 173,65 лв., като, с оглед посоченото в представения платежен документ основание
за плащане, съдът приема, че са погасени процесните задължения за сумата от 139,42 лева,
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2019 г., за която е издадена фактура с № 16687614/31.08.2019 г., и
2
мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 24.08.2021 г. в размер на 34,23 лева.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на
задълженията на ответника чрез плащане в хода на процеса.
Предвид извършеното в хода на процеса плащане и доколкото ответникът е подал
възражение, съответно е платил задълженията след изтичане на срока за доброволно
изпълнение по заповедта по чл. 410 ГПК, то и следва да понесе отговорността за разноските,
вкл. в исковото производство, за чието образуване е дал повод, съответно няма право на
разноски. Ето защо, в тежест на ответника следва да се възложат разноски по делото в общ
размер от 250 лв., от които 100 лв. – за заплатена държавна такса, и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. №
51187/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, като съдът определи размера на юрисконсултското
възнаграждение в двете производства на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер, като съобрази вида и обема на
извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и че същото се явява типично за ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „......................., ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, у..................., против „..........................., ЕИК ......................., със
седалище и адрес на управление: гр. ................, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземания за сумата от
139,42 лева, главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019 г., за която е издадена фактура с №
16687614/31.08.2019 г., ведно със законна лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането,
и мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2021 г. в размер на 34,23 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 51187/2021 г. по
описа на СРС, 138 с-в, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ ..........................., ЕИК ......................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................, да заплати на „......................., ЕИК ................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, у..................., сумата от 250 лв., представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 51187/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Решението е постановено при участието на " ................, като трето лице - помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3