Решение по дело №1165/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 

№230/5.4.2022г. 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и двадесет и втора  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Пенев	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 1165 по описа на съда за 2021 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Н.Г.П. ***/ чрез пълномощника му адв. В.С. *** с посочен съдебен адрес ***, адв. С., да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 01.04.2020 г. до 01.11.2021 г./датата на постъпване на ИМ в съда/ неимуществени вреди., причинени от действията и бездействия на администрацията на Затвора Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора Пазарджик. Посочено е, че в килиите е бил настанен при условията на пренаселеност, хигиената е лоша, има гризаци, дървеници и хлебарки. Твърди се, че  по стените има мухъл и влага. През зимата е много студено, през лятото много горещо. Липсва достатъчно светлина и и вентилация, липсва санитарен възел с постоянно течаща топла вода. Бил лишен от правото му на каре. От тези условия в Затвора Пазарджик и Ареста, на ищеца са причинени неимущестени вреди- обида, огорчение, чувство за малоценност, принуда да върши неща, противни на волята му и т.н. .

В съдебно заседание, ищецът Н.П.  – редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С..

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, се представлява от юрк. Р., който оспорва жалбата. Счита се, че ответникът е изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан.

 Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представената по делото справка с вх. № 9442/15.11.2021 г. ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик на 01.04.2020 г., където е настанен във второ отделение- приемна открит тип. На 13.04.2020 г. е освободен от Затвора Пазарджик, като за периода не е представена информация за това в кои помещения и с колко души е бил настанен ищеца.

Отново е постъпил в Затвора Пазарджик на 21.05.2020 г., като за периода до 05.06.2020 г. също не е представена информация за това в кои помещения и с колко души е бил настанен ищеца.

Видно от справка Вх. № 1563/16.02.22 г./л.94/, в периода 05.06. до 26.06 2020 е настанен в помещение с чиста площ 12,58 кв. м., като за част от периода е бил настанен с още един, а друга част- с още двама лсв.

От 27.06.2020-11.08.2020 г., ищецът е настанен в помещение с площ от 15,91 кв. м., като за част от периода е пребивавал с още един лсв., а за друга част- с още двама лсв. Освободен на 11.08.20 г.

         Отново е задържан на 16.12.2020 г. /видно от всички приложени справки за правното положение на ищеца/ , като за периода на задържането му в Следствения Арест към Затвора Пазарджик липсват данни за това в помещения с каква площ и колко други задържани лица е настанен. Единствено, от справка на л.62 е видно, че в периода   10.02.21-29.04.21 г. е пребивавал в една и съща килия с К.Г., но отново без да се сочи колко още лица са пребивавали  килията, както и каква е площта й.

От Следствения арест към Затвора е приведен в Затвора Пазарджик на 29.06.21 г в помещение с чиста площ 11,42 кв. м, сам.

В периода 02.07.21- 01.11.2021 г. е настанен в помещение № 202, като за част от периода в помещението е бил настанен сам, а за друга част с други лсв., като броя им в различните периоди е варирал от двама до общо петима лсв.

Всичко спални помещения в затвора Пазарджик от март 2020 са ремонтирани и  имат достъп до санитарен възел. Освен това всяко отделение разполагало с голям санитарен възел със течеща студена и топла вода, който се ползвал през светлата част на деня.  Имат достъп до естествена светлина Дограмата е сменена, монтирани са нови алуминиеви радиатори. Обзавеждането на спалните помещения било съгласно изискванията за минимум обзавеждане. Двойни вишки с размери 70/190 см., шкафчета, маса с размери 40/40 с. и 2 или 3 табуретки. За всеки лишен от свобода е предназначено едно легло, едно шкафче, като във всяка килия има маса с табуретки. Спалните помещения имат прозорци, осигуряващи достъп до естествена светлина и проветряване.

През съответните периоди са извършвани мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора Пазарджик по утвърден график. Представени са протоколи за извършване на съответните услуги.

Храната в Затвора Пазарджик е съобразена по качествени показатели и  калориен състав, включват се разнообразни менюта.

Съгласно Заповед на Министъра на Правосъдието С № ЛС-04-102 26.02.2020 г., новопостъпващите лишени от свобода подлежат на 14 дневно активно наблюдение, предвид недостатъчния обем информация към съответния момент за КОВИД инфекцията. В периода 01.04.2020-13.04.2020 г. не е издавана заповед за спиране на престоя на открито.

Със справка вх. № 2206/09.03.22 г. по делото са постъпили текущи доклади касаещи свидетелите И. С. и Г. Г..

От справка вх. 0 2284/11.03.22 г. се установяват дисциплинарните наказания, налагани на ищеца през периода на престой в Затвора Пазарджик.

От справка вх. № 1567/17.03.22 г. се установява, че в Затвора Пазарджик е извършен ремонт, приключил 2020 г.

В качеството на свидетели са разпитани св. И.К.  и К.  Г.. От показанията им се установява, че поради карантина, ищецът е бил лишаван от каре. Храната е лоша, в килиите е мръсно, има дървеници и хлебарки. Топла вода имало два пъти седмично.

Показанията на свидетелите,  досежно редица правнорелевантни факти противоречат на представени по делото официални справки и в тази им част, съдът не ги кредитира. От друга страна, установи се, че за м. февруари 2021 г., ищецът е бил настанен заедно със св. Г. в реновирана килия.

 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия на пребиваване, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство, гарантирано за всеки затворник, и липсата на санитарно-хигиенни условия.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Както е видно от събраните по делото писмени доказателства, за  периода 01.04.2020-12.04.2020 г., както и 21.05.2020- 04.06.2020 г., затворническата  администрация не е представила по делото данни за помещението в което е бил настанен ищеца, площта му  и броя на лицата с които е пребивавал. От представената по делото Заповед на Министъра на Правосъдието от 26.02.2020 е видно, че новопостъпващите лишени от свобода подлежат на 14 дневно активно наблюдение, което предполага те да бъдат и изолирани от други лишени от свобода за този период от време. Това обаче не освобождава ответника от задължението да представи данни за площта на помещенията в които са били настанени новопостъпилите лишени от свобода, тъй като тази площ трябва да бъде съобразена с изискването от най- малко 4 кв.м.

От друга страна е установено, че за периода 16.12.2020-28.06.21 г./виж всички приложени справки за правното положение на ищеца, в частта в която се сочи приспадане на предварителното задържане по Присъда № 14/26.10.21 г. на ОС Пазарджик, както справка Вх. № 1050/22.12.21 г. на л. 62, където изрично се сочи, че в периода 21.02.21-29.04.21 г., ищецът е пребивавал в една килия със св. Г./, ищецът е пребивавал в сектор „Арести“  към Затвора Пазарджик, без по делото да са представени данни за това в кои помещения, площта им и броя на задържаните лица. Следва да се отбележи, че сектор „Арести“  към Затвора Пазарджик е функционална единица от същото пенитенциарно заведение и ответникът „ГДИН“ София  е длъжен да осигури съответните нормални жилищни условия на лицата, с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съдът изрично е предупредил ответника с определението си насрочване, че на основание чл. 243 ал.3 от ЗИНЗС, при неизпълнение на задължението на специализираните органи за да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, може да приеме за доказани тези факти. Съдът, в проведеното на 03.02.22 г. открито съдебно заседание е констатирал, че представената от ответника справка е непълна и отново е указал, че при неизпълнение на задължението му да издаде съответните справки, ще приеме  за доказани съответните факти, заявени от ищеца. Постъпилата от ответника справка отново не включва целия спорен период, а именно 01.04.2020-12.04.2020 г.; 21.05.2020- 04.06.2020 г. и 16.12.2020-28.06.21 г. При това положение следва да се приеме, че в посочените периоди, ищецът е живял при условията на пренаселеност.

За периода 05.06.20-11.08.20 г., както и за периода 29.06.21-01.11.21 г. се установи, че на ищеца са осигурени  изискуемите 4 кв. м. площ.

За периода 13.04.20- 20.05.20, както и за 11.08.20- 15.12.20 г. ищецът не се е намирал на територията на Затвора Пазарджик или друго заведение за лишаване от свобода.

Не се установи нарушение на чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като за периода, в който е пребивавал в Затвора Пазарджик, в килиите е имало изграден санитарен възел и течаща вода. Не се установиха други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени. От приобщените по делото справки се установи, че помещенията в Затвора Пазарджик са ремонтирани и твърденията за мухъл по стените останаха недоказани. В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества и в тази част представената справка и протоколи за извършени услуги оборват ангажираните свидетелски показания.

Не се установи на ищеца да е нарушавано правото на каре, тъй като на два пъти през 2020 е постъпвал  на територията на Затвора Пазарджик и за това време е действала  Заповед № ЛС-04-102 на МП за задължителна изолация на новопостъпилите лсв, поради въведената в страната епидемиологична обстановка. Правото на здраве, което затворническата администрация е длъжна да осигури на лсв., изисква и някои ограничения, каквото се явява смесването на  новопостъпили  с останалите лишени от свобода за определен период от време, за да не бъда разпространена заразата. Т.е., логично е за периода на изолация да не се позволява на ищеца да се смесва с други лишени от свобода, каквото смесване би настъпило при престой на открито по време на т.нар. „каре“.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода в период от  221 дни е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м., а видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м., или поне не са представени доказателства в противната насока, въпреки изричните указания на съда.  Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, за който по делото са събрани доказателства, на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 1768 лв.  за периода 01.04.2020-12.04.2020 г.; 21.05.2020- 04.06.2020 г. и 16.12.2020-28.06.21 г.- по осем лева за един ден. Дължи се и  законната лихва върху уважения размер на иска за периода, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този размер следва да бъде уважен, а в останалата част  следва да се отхвърли.

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на на Н.Г.П. ***/ чрез пълномощника му адв. В.С. *** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата  неимуществени вреди в  размер на 1768 лв. /хиляда седемстотин шейсет и осем лева/ за периода 01.04.2020-12.04.2020 г.; 21.05.2020- 04.06.2020 г. и 16.12.2020-28.06.21 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част, за периода 13.04.20- 20.05.20, 05.06.20-15.12.20 г., 29.06.21-01.11.21 г., както и над сумата от 1768 лв. до пълно предявения размер от 50 000 лв.  като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на на Н.Г.П. ***/ сумата от 10 /десет/ лева разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                  СЪДИЯ: /п/