Р Е Ш Е Н И Е
№
12.10.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря
Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 2676/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. В, против В.Х.Д., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 7800/2016г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода
01.06.2012-31.08.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение с “ ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1689,85лв., от
които сумата от 1457,38лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.09.2013-31.07.2016г. и сумата от 232,47лв- лихва за забава, за
периода 04.11.2013-10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. В.Х.Д., изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Посочва,че собственик на процесния имот, считано от
01.08.2014г.. Посочва също, че не е подавала молба за откриване на партида на
нейно име в ТЕЦ- Плевен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №4874/20.10.2016г по ч. гр.д.№7800/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение
от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото, в с.з. на
25.09.2017г., ищецът, по реда на чл. 214 от ГПК, е направил изменение на
исковете, чрез тяхното намаляване, като същите са приети от съда, както следва:
за сумата от 978,59лв. главница, за периода 01.09.2014-31.07.2016г и сумата от
110,60лв- лихва за забава, за периода 04.11.2014-10.10.2016г.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото.
По делото се установява също, че отв. В. Д., е придобила собствеността върху процесния имот,
въз основа на н.а. № 140/01.08.2014г., н.д.№ 191/2014г. на Нотариус П.Х.
По делото е изготвена ССЕ, от
заключението по която се установява следното: ответникът, с аб.№
17625 е използвал доставяна от ищеца ТЕЦ- ПЛЕВЕН топлинна енергия, през
процесния период; във връзка с потребната енергия, от страна на ТЕЦ- ПЛЕВЕН, са
издавани данъчни фактури. Посочено е че, размера на главницата- съставляваща
стойността на консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.09.2013-31.07.2016г,
е в размер на 1457,38лв. ,от която : сума за отопление – 319,43лв., сума да ТЕ,
отдадена от сградна инсталация- 223,73лв., БГВ-
841,49лв., корекция- 2,17лв. и услуга дялово разпределение- 70,56лв. ВЛ е
установило, че на 22.01.2017г, е извършено плащане в размер на 350лв., което е
покрило сумата от 232,47лв.- съставляваща лихва за забава за период от три години и сумата от
117,53лв.- от главницата, като дължим остатък от главницата е останала сумата
от 1339,85лв. ВЛ е установило, че лихвата за забава върху главницата от
1457,38лв, за периода 04.11.2013-10.10.2016, е в размер на 212,47лв. ВЛ е
установило също, че партидата е сменена на 26.06.2016г, като преди това се е
вадила на Х.Л.Д В с.з., ВЛ посочва, че със сумата от 350лв., са покрити само задълженията
за лихва и за част от главницата, като с тази сума няма покриване на такси и
разноски. Допълнително ВЛ посочва, че с оглед на направеното и прието изменение
на иска, чрез неговото намаляване- в размер на 987,59лв. главница и 110,60лв.- лихва,
след направеното плащане от 350лв., дължимият размер на главницата е 748,19лв.,
като лихвата е изцяло погасена.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между
страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на
нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в
такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с
доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка.
По делото, въз основа
на събраните доказателства, вкл. и заключението по назначената ССЕ, се установи, че ответника В.
Д. има качеството на потребител на ТЕ, за
имот с аб.№ 17625, за процесния период.- 01.09.2014-31.07.2016г. /
с оглед на направеното изменение на иска/, и същата дължи плащане на потребената ТЕ. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
По делото безспорно се установи и факта на
плащане на сумата от 350лв.- на 22.01.2017г- след депозиране на възражението по
чл. 414 от ГПК и преди датата на ИМ, което следва да се отчете при
постановяване на съдебното решение. Видно от съдържанието на възражението,
ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност. В съответствие с това,
кредиторът е предявил иска си за непогасената част от вземането-за периода 01.09.2013-31.07.2016г.
/заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано през м. октомври 2016г, в който
месец е възникнало задължението за м. септември 2016г/, за сумата от 1457,38лв-
главница и сумата от 232,47лв- лихва за забава, за периода
04.11.2013-10.10.2016г. С оглед на направеното изменение на иска, по реда на
чл. 214 от ГПК, от страна на ищеца, с оглед на момента на придобиване на правото
на собственост от ответника върху процесния имот, съдът се счита сезиран именно
с посочените размери на претенцията, надлежно приети в първото по делото с.з., към
които следва да се отнесе и направеното плащане. Направеното изменение на
претенцията, чрез нейното намаляване, ще има за резултат обезсилване на издадената заповед за изпълнение в тази й
част, което се приравнява на изначално непредявяване на иск. С оглед на това,
съдът приема, че с плащането на сумата от 350лв., отв.
Д. е покрила изцяло задължението си за лихва за забава, в размер на 110,60лв.,
за периода 04.11.2014-10.10.2016г. и частично главницата, до размера от
748,19лв., за периода 01.09.2014-31.07.2016г. В тази й част, претенциите следва
да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
Доколкото плащането е направено в
хода на процеса, ответника следва да понесе направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на уважената част от иска /след неговото намаляване/. В
случая съдът определя размер на дължимото юрк.
възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно
цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В полза на ищеца да бъде
присъдената общо сумата от 200,65лв.
Ответника следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на 33,81лв. вкл.
държавна такса и юрк. възнаграждение, съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът
също определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк.
възнаграждение от 50лв.
Следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него
разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 111,55лв.
Следва издадената заповед за
изпълнение №4874/20.10.2016г по ч. гр.д.№7800/2016г. по описа на ПлРС, да бъде обезсилена за разликата над предявения размер
на иска от 978,59лв. главница, за периода 01.09.2014-31.07.2016г и сумата от
110,60лв- лихва за забава, за периода 04.11.2014-10.10.2016г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, от ЗЗД, че В.Х.Д., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.В, сумата
748,19лв.- главница, съставляваща потребена
топлинна енергия, за имот с аб. №17625, за периода
01.09.2014-31.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.10.2016г. до окончателното й изплащане,
за която суми има издадена заповед за изпълнение заповед за изпълнение
№4874/20.10.2016г по ч. гр.д.№7800/2016г. по описа на ПлРС,
като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 987,59лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено против В.Х.Д., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 110,60лв.-
съставляваща лихва за забава върху главницата от 987,59лв., за периода
04.11.2014-10.10.2016г, за която суми има издадена заповед за изпълнение
заповед за изпълнение №4874/20.10.2016г по ч. гр.д.№7800/2016г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В.Х.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В,
сумата от 200,65лв.-разноски по настоящето
дело и сумата от 33,81лв.- разноски
по ч. гр.д.№7800/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В ДА ЗАПЛАТИ НА В.Х.Д., ЕГН **********,***, сумата от 111,55лв.- разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №4874/20.10.2016г
по ч. гр.д.№7800/2016г.. по описа на ПлРС за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от 987,59лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.09.2014-31.07.2016г.
и от 110,60лв.- съставляваща лихва за забава, за периода
04.11.2014-10.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-19.10.2016г., до
окончателното й изплащане.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: