Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 15.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 35 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано
е по искова искова молба, депозирана от А.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
против Главна дирекция „Гранична
полиция” при Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Главния директор.
В молбата се сочи, че ищецът е служител на ответната институция. За периода
01.01.2015 –
При подробно изложени правни аргументи счита, че за исковия период му се
дължат суми, като съгласно
допуснатото изменение на исковете по размер с
протоколно определение от с.з., желае му бъдат присъдни, както следва: сумата от 1152,63 лв. -
неизплатен извънреден труд над
месечната норма за процесния период
01.01.2015 г. - 31.12.2016 г., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 219,21 лв. за периода 01.03.2015 г. – 29.12.2017
г.; сумата от 390,52 лв., дължима за неизплатено допълнително възнаграждение за
положен нощен труд приравнен към
дневен по време на дежурства за исковия период 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г., ведно с лихвата за забава в размер на 62,20 лв. за периода 01.03.2015 г. – 29.12.2017 г., както и 762,11 лв.,
дължима за заплащане за неотчетеното
като отработено времето за пътуване
(отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции в периода
01.01.2015 г. – 31.12.2016 г., както
и лихва за забава
върху тази сума за периода 01.03.2015 г. – 29.12.2017 г. в размер на 157,01 лв.
както и законната лихва върху главниците,
считано от датата подаване на исковата молба - 29.12.2017 г., до окончателното
изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната
Главна Диреккция „Гранична полиция” е депозирала отговор на исковата молба, с
който навежда доводи за нередовност на исковата молба и оспорва предявените
искове, като излага подробно правни съображения за това. Прилага множество
писмени доказателства. Не оспорва, че в исковия период ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност, както и че претендираните суми не са били
изплащани, т.к. законът не предвиждал такава възможност. Поддържа и възражение
с правно основание чл. 111 от ЗЗД, като сочи, че правото на иск досежно
тригодишен период преди датата на депозиране на исковата молба са погасени по
давност.
Претендира разноски, на основание
чл. 78, ал.8 ГПК, за представителството по делото от юрисконсулт. Поддържа
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа, респ. оспорва от ответната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността Старши полицай в „Мобилна гранична полицейска група“ на
ГПУ Гюешево при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ гр. Кюстендил (РДГП) при Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР
(ГДГП) и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със
статут „държавен служител“.
Безспорно е също, че за
исковите периоди ищецът е изпълнявал служебните
си задължения на 24-часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на
работното време.
С приобщените по делото заповеди на
л. 41-51 от делото е определена организацията и разпределението на работното
време в отделните структури на РГДП-Кюстендил, като са определени размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, във времето на
официалните празници и времето на разположение, и е определен редът за тяхното
изплащане.
Не се спори и се установява от
приложените Заповед № УРИ 3282з-179/2015 г., Заповед № УРИ 3282з-905/2015
г., Заповед № УРИ 3282з-1293/2015 г.,
Заповед № УРИ 3282з-3607/2015 г., Заповед № УРИ 3282з-905/2015 г. Заповед № УРИ
3282з-1293/2015 г. Заповед № УРИ 3282з-725/2016 г., Заповед № УРИ
3282з-725/2016 г. и Заповед № УРИ 3282з-3138/2016 г. че за периода 22.01.2015
г. – 05.02.2015 г., 16.04.2015 г. – 29.04.2015 г., 28.05.2015 г. – 11.06.2015
г., 29.12.2015 г. – 14.01.2016 г., 22.01.2016 г. – 5.02.2016 г., 10.03.2016 г.
– 24.03.2016 г., 10-06.2016 г. – 30.06.2016 г., и 14.11.2016 г. – 02.12.2016
г., че през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са били командировани служители на
ответната страна, сред които и ищецът.
Приложени са графици за реално
отработените часове от служителите на мобилна гранична полицейска група.
От приложените протоколи за
отчитане на отработеното време се установяват общо отработените часове по
график в исковия период, нормата за периода, както и часовете за компенсиране с
възнаграждение, като последните са формирани като разлика между отработеното
време и дължимото такова по установените норми.
По делото е прието заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което дължимите и неизплатена суми са в
размер на исковите такива.
Пред съда бяха ангажирани и гласни доказателства по искане на ищеца. От
показанията на свидетелите Р.Й. и А. С. – двамата служители на ответната дирекция, се установява, че както те така
и ищецът участвали в специализирани полицейски операции през 2015 и 2016 г.
Командироването се извършвало с нарочна заповед. Служителите имали задължение
да се явят в ГПУ-Кюстендил в 5,00 или 6,00 ч., където се провеждал инструктаж.
След това тръгвали по установената дестинация на командироката – най-често до
ГПУ-Малко Търново, Елхово и Средец, като пътували в повечето случаи с
униформено облекло, със служебни автомобили и със зачисленото им служебно
оръжие. Времето за път било различно – между 6 и 8 ч. в зависимост от крайната
цел. Пристигайки в съответното ГПУ се настанявали и и задължително се явявали
на брифнг, на който се разпределяли дежурствата и дейностите по времето на
командироването. И двамата сочат, че ищецът също полагал извънреден труд, който
нямало практика да се заплаща.
Останалите доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което не се анализарат подробно.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове за присъждане на допълнително възнаграждение за положен от
ищеца в исковия период извънреден труд с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, респ. чл. 202, ал.1, т.3 от ЗВМР отм. за периода преди
По иска с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, респ. чл.
202, ал.1, т.3 от ЗВМР отм. за периода преди 28.11.2014 г. - за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца в исковия период извънреден
труд:
Макар законодателят да е въвел по правило забрана на извънредния труд
(чл. 143 ал. 2 от КТ), той е допуснал няколко, лимитативно и конкретно изброени
изключения, съобразявайки спецификите на дейностите в някои обществени сфери.
В чл.211, ал.1 от ЗМВР (отм.),
респ.чл.187, ал.1 от ЗМВР е уредена нормалната продължителност на работното
време, което е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5 дневна работна седмица. Изчисляването на работното време за
работещите на 8-, 12- и 24-часови смени е сумарно – за тримесечен период. В
случай, че служителят е работил извън
редовното работно време са предвидени компенсации – възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и допълнителен
отпуск за отработеното време над 50 часа, респ. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период. И двата закона съдържат разпоредба,
съгласно която извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 211, ал. 6 ЗМВР (отм.), съотв. чл.
187, ал. 6 ЗМВР).
При действието на отменения ЗМВР, в изпълнение на
законовата делегация по чл. 211, ал. 7, е издадена Инструкция № Iз-2453 от 4.12. 2012 г. на министъра на
вътрешните работи, която детайлизира законовата уредба относно реда за
разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и
компенсирането на работата извън установеното работно време. В Инструкцията не
се съдържа норма, която да предвижда преобразуване на нощните часове в дневни.
С приемането на
новия ЗМВР е въведена и нова подзаконова уредба на разглежданите въпроси. С
приетата на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-407 от
11.08. 2014 г. е въведена методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при сумирано отчитане на отработеното време – чл. 31, ал. 2 от Наредбата.
Посочената разпоредба се основава на методика, аналогична на предвидената в
НСОРЗ. Последната следва да намери приложение и спрямо държавните служители в
МВР за периода до приемане на новия ЗМВР и Наредба № 8121з-407 от 11.08. 2014
г. В т.см. Решение №
14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 405/2011г., ІVг.о. ВКС.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана
в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187
ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. По силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
С оглед горното и доколкото е безспорно
установено, че ищецът е положил извънреден труд в повече от нормативно
установеното, то тази разлика подлежи на възмездяване, като конкретният размер
на допълнителното възнаграждение следва да се определи по специалния ЗМВР.
Установи се от заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема с доверие като обективно
и пълно, както и от приетите по делото писмени доказателства, че неизплатената
разлика е в общ размер на 1152,63 лева с оглед което ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати изцяло претендираната сума.
С оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД върху главницата следва да се
присъди и лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане. За изпадането на ответника в забава не е
необходима покана, доколкото заплащането на извънредния труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
(месечно или тримесечно при тримесечно сумарно отчитане на работното време). Поради това и доколкото бе възприета за основателна
главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на
обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до
предявяване на иска в общ размер на 219,21 лева.
По иска с правно основание чл. 179, ал.1 от ЗМВР вр. чл. 67,
ал.7, т.1 от ЗДСл - за присъждане на допълнително възнаграждение за положен от
ищеца нощен труд по време на дежурства за процесния период:
Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР (ДВ бр.53 от 27.06.2014 г.),
действаща за периода на претенцията, предвижда на държавните служители да се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00
часа до 06:00 часа. Размерът на тези допълнителни възнаграждения, условията и
редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните
работи.
С приложените заповеди са определени размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта и официални празници.
Поради горното искът и в тази част се явява основателен в общ размер
на 390,52
лв., установен със заключението на вещото лице, което съдът възприема с
доверие, респ. в пълния предявен размер (след допуснатото изменение).
С оглед основателността на този иск, основателна е и акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за
положен нощен труд в общ размер на 62,20 лв.
По предявения осъдителен иск с
правно чл.179, респ. чл. 211,
ал.5, т.2 от ЗМВР:
В действащото законодателство липса уредба, която
изрично да разпорежда правата и задълженията на страните досежно времето за
пътуване в хипотези, при които се осъществяват дежурства
в период на
командироване в изключително отдалечени
обекти, какъвто е настоящия.
По делото не е спорно, че
ищецът като служител на ответната дирекция е осъществял задълженията си по време на
командироването, като остава спорен въпросът дали му се следва възнаграждение
за времето за пътуване до мястото на командироване.
Съдът намира, че след като ищецът в изпълнение на
задълженията си във връзка с командироването се е явил на инструктаж в ГПУ –
Кюстендил преди тръгване, съотв. и на рапорт след пристигане до мястото на
командироване в съответното ГПУ, със служебно обекло и със служебно оръжие, е бил на мястото си на работа посочено в
трудовия договор, за което сочат и събраните гласни доказателства. Дори и да не е извършвал
фактически действия по времето на пътуване, които да са свързани пряко с
изпълнение на служебните му задължения, то е част
от работното време, за което също се дължи възнаграждение.
В т.см. са налице постановени решения на Съда на Европейския съюз, по преюдициални запитвания относно приложението на Директива 2003/88/ЕО – напр. Решение
от 10.09.2015г. по C-266/14/Federación de Servicios Privados del
sindicato Comisiones obreras срещу Tyco Integrated Security SL, в което се
разглежда като работно време дори пътуването до местоживеенето на работника,
като същото е относимо към този случай доколкото ищецът е полагал труд на друго място,
освен посоченото в трудовия му договор. СЕС приема, че работното време,
състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е
необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното място, е
част от понятието „работно време“ по смисъла на
Директивата /Landeshauptstadt Kiel v Norbert Jaeger (Case C-151/02)/и др.
С оглед на изложеното
часовете, като време за пътуване в рамките на 12 и 24-часово дежурство, в
действителност представляват част от работното време на служителя, през което
той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни задължения. Това време също
притежава характеристики на работно време, доколкото служителят се е намирал на
разположение на работодателя. По тази причина то следва да бъде включено при
сумираното изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането
на положен извънреден труд, той
се явява извънреден и следва да бъде заплатен.
Поради изложеното на ищеца се следва сума по този иск в размера, посочен от
вещото лице 762,11 лв., доколокото не бяха ангажирани
доказателства, опровергаващи твърдението, че времето за пътуване е под 8 ч., а
и доколкото извън времето за път, командироването обхваща и други дейности по
повод командироването, вкл. инструктаж, брифинг, регламентирани почики и т.н., като
сумата се дължи ведно с лихвата за забава от датата на изискуемостта до датата
на депозиране на исковата молба в съда в размер на 157,01 лв., респ. в тази част претенцията е
основателна в претендираните размери.
Исковите суми се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Досежно защитното възражение, че правото на иск е погасено по давност:
В разпоредбата на чл. 111, б.
„в” от ГПК е предвидено, че периодичните плащания се погасяват с давност от три
години. Съгласно
чл. 111, б. „а” ЗЗД, вземанията за възнаграждения за труд, в т.ч. и такива за
положен нощен и извънреден труд, се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Различен
давностен срок не е предвиден по ЗМВР, нито пък в Закон за държавния служител
(ЗДС). Съгласно чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия
случай съгласно ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени
се изчислява сумирано на тримесечен период, като е предвиден и ред за
компенсиране на изработеното в повече съответно с допълнителен отпуск и
допълнително възнаграждение, също на базата на изработеното в повече за
съответния отчетен период от три месеца. Следователно допълнителните
възнаграждения за извънреден труд, респ. при приравняването на положения нощен,
стават дължими след изтичането на тримесечния период за изчисляването им, или
считано от месеца, следващ изтичането на тримесечието. Или правото на иск не е
погасено по давност, доколкото исковите периоди обхващат вземания, изискуеми
след м. 12.2014 г., а исковата молба е депозирана на 29.12.2017 г.
По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на присъждане на разноските в производството,
но т.к. искане в т.см. не е заявено, съдът не следва да се произнася в т. см.
Досежно искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнагражнение при частичното
прекратяване на производството порди заявен отказ и оттегляне за част от сумите
и допуснатото извменение на исковете в т.см.:
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, а съгласно ал. 4 - и при прекратяване на делото. Когато прекратяването на
производството в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен (в резултат на изменение чрез
намаление на размера) отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат
направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по
делото, за завеждането на което той не е дал повод - аргумент от чл.78 ал.2 ГПК.
В случая ответникът е бил представляван от юрисконсулт.
До съдебното заседание, в което допуснато изменението на претенциите по размер
няма данни да е направил разноски, в т.ч. за вещо лице. Но дори да беше сторил
такива, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по производството във всички инстанции, съгласно разпоредбата на чл.
83, ал.1 т.1 от ГПК и чл.359 от КТ. На същото основание, при отхвърляне на иска
не дължи направените от работодателя разходи в размер на държавната такса и
разноски (за вещи лица, свидетели и др.), с изключение на разноските, които
страната е направила, ако е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Това правило се прилага и при прекратяване на производството в хипотезите на
оттегляне или отказ от предявения иск. Първоначално предявенитие искове са били в общ размер на
8579,90 лв. След допуснато изменение на същите
по размер общата претенция е в размер на 2743,68
лв. Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този
случай следва да се определи по указанията в разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК „в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ”.
От това следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска
защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредба за заплащането на
правната помощ, към която разпоредбата на чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела и определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв., а ако делото е продължило повече от три съдебни заседания или
когато материалният интерес е над 10000 лв. (какъвто не е този случай),
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от
300 лв. В случая
сума от 300 лв. съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото. Въпреки, че са проведени
няколко съдебни заседания, това не определя по-висока фактическа или правна
сложност на спора. Това обстоятелство само по себе си не е довело и до
затруднения в осъществяване на процесуалната защита на ответника, още повече в
някои от заседания процесуални действия не са били извършвани, респ. липсва
основание за увеличение на размера на възнаграждението на процесуалния му
представител на ответника. Поради това съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 300
лв. С оглед частичното оттегляне на исковите претениции и заявен отказ от иска
за други от тях, на ответнка се следва сума в размер на 205,01 лв. и тази сума ще бъде възложена в тежест на
ищеца.
Съгласно ТР № 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК на ВКС
държавните служители в Министерство на вътрешните работи са освободени от
заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно
правоотношение, поради което и при образуване на делото такава не е събрана,
предвид изхода му ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС-Кюстендил държавна върху уважената част от исковите претенции в размер на 300 лева (изчислен по правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК
за всяка от исковите претенции, в размер съгласно чл. 1 от ТДССГПК).
В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно
сумата от 250,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство
на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1152,63 лв. (хиляда сто петдесет и два
лева и шестдесет и една стотинки) неизплатен извънреден труд над месечната норма за процесния период 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г., ведно с обезщетение
за забава в общ размер на 219,21
лв. (двеста и деветнадесет лева и двадесет и една стотинки) за периода 01.07.2015
г. – 29.12.2017 г.; сумата от 390,52 лв. (триста е деветдесет лева и
петдесет и две стотинки), дължима за неизплатено
допълнително възнаграждение за положен нощен труд приравнен към дневен по време на дежурства за исковия период 01.01.2015 г. - 31.12.2015
г., ведно с лихвата за забава в
размер на 62,20 лв. (шестдесет и два лева и двадесет
стотинки) за периода 01.07.2015 г. – 29.12.2017 г., както и 762,11 лв. (седемстотин шестдесет и два лева и единадесет
стотинки), дължима за заплащане за неотчетеното като отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със
служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции в периода 01.01.2015
– 31.12.2016 г., както и лихва за забава върху тази сума за
периода 01.03.2015 г. – 29.12.2017 г. в размер на 157,01 лв. (сто и петдесет и седем лева нула
една стотинки);
както и законната лихва върху главниците,
считано от датата подаване на исковата молба - 29.12.2017 г., до окончателното
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция” при
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
сметка на Районен съд-Кюстендил сумата от 300,00
лв. (триста лева нула стотинки), представляващи държавна такса върху уважения
размер на исковете, както и 250,00
лв. (двеста и петдесет лева) заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА А.К.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” при
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ №46, представлявана от Главния директор, сумата от 205,01 лв. (двеста и пет лева нула една
стотинки), представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение с
оглед прекратяването на производството досежно сумите, за които бе направен
частичен отказ и оттегляне.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: