Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5
състав, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 2185 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
С решение от 06.03.2020 г. по т.д. №
2185/2018 г. на СГС, VІ-5 състав производството по делото е било спряно на основание
чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ.
С молба от 14.05.2021 г. кредиторът
– Държавата чрез Национална агенция за приходите е заявила искане за
възобновяване на производството, поради наличието на достатъчно имущество в
масата на несъстоятелността, А именно собствен на длъжника имот на стойност от
8 850 лв.
С разпореждане на съда от 19.05.2021
г. така изложените доводи на кредитора са приети за неоснователни, като е
прието, че активите на посочената стойност не се явяват достатъчни за покриване
разноските по несъстоятелността. Дадена е повторно възможност за предвнасяне на разноски в първоначално определения размер
от съда от 5000 лв.
Молбата е подадена в преклузивния едногодишен срок, установен в нормата на чл.
632, ал. 2 ТЗ, като при преценката си съдът съобрази прекъсването му на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр.
28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм.
ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в § 13, ал. 1
от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно продължаването на
сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в "Държавен
вестник". Следователно,
считано от 17.04.2020 г., срокът по чл.
632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като за изтичането му е
необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, както и да бъде
добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. При това
положение, в случая следва да бъде прието, че срокът по чл. 632, ал. 2 ТЗ
изтича на 18.05.2021г.
Молбата
с искането за възобновяване на спряното производството от 14.05.2021г. е
подадена в преклузивния срок за това от кредитор в производството
и се явява процесуално допустима. При преценката относно нейната основателност
следва да бъде съобразено представянето на доказателства в установения срок за предвнасянето на разноски.
С определение на съда от
28.05.2021г. по реда на чл. 63 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, е бил продължен срокът за предвнасянето на
разноски, като с последващо определение от
24.06.2021г. срокът е бил повторно продължен, като е определен нов 2-седмичен
такъв, считано от датата на постановяване на определението.
С молба от 27.07.2021 г. депозирана
от НАП е представено доказателство за предвнасяне на
разноските с платежно нареждане от 20.07.2021г.
Входирането на молбата, както и извършеното
плащане, е след изтичането на установения в нормата на чл. 632, ал. 2 ТЗ
едногодишен срок, който се явява преклузивен и в този
смисъл преграждащ възможността да извършване на указаното действие след
изтичането му /на 08.07.2021г./.
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира молбата на кредитора Държавата чрез Национална агенция за
приходите за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
кредитора Държавата чрез Национална агенция за приходите, подадена на
14.05.2021 г., за възобновяване на производството по несъстоятелност по т.д. № 2185/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: