Р Е Ш Е Н И Е № 260927
гр. Пловдив, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 202 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 361, ал. 1, вр. чл. 357 и сл. от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Д., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Л.П., е предявил срещу ответника
А.Д.Д. осъдителен иск с цена от общо 100 972 лв.,
ведно със законните последици.
Твърди, че с ответника са братя, а баща им Д. А. Д. е ****
от 1990 г. През 1998 г. двамата братя се включили в бизнеса на баща им, като
всички дейности, свързани с добива на земеделска продукция – наемане на зем. земя; оран, брануване, торене, хим. защита, жътва;
купуване, стопанисване и поддръжка на селскостоп.
техника и инвентар; теглене и изплащане на кредити за производството и
получаване на субсидии за това, извършвали заедно. Договорката помежду им била
освен да работят заедно, да разпределят всички разходи за дейността и приходите
от нея поравно, като предвид близките им родствени отношения не са сключвали
писмено споразумение за това.
С оглед нормативните изисквания двамата братя и баща им
се регистрирали като земеделски производители, а страните по делото
регистрирали и „****“ ООД, ЕИК *****, в което участвали с равни дялове, и което
на 22.04.2014 г. по искане на ответника пререгистрирали в ЕООД с едноличен
собственик – ищеца, а съпругата на ответника – В. Д. поела счетоводстовото
му. В началото на 2013 г. бащата на страните се оттеглил от активната
земеделска дейност, като двамата братя продължили да работят съвместно при
равно участие в приходите, разходите и печалбата от дейността им.
През 2014 г. обаче ответникът в качеството му на ****** получил субсидии в
размер на общо 164 487 лв., а ищецът не получил нищо. През същата година в
резултат на общата им дейност за обработваните общо 5 997,4 дка получили
приходи от 604 563 лв., като след приспадане на разходите в размер на
356 247 лв. е реализирана общо печалба от 248 316 лв., т.е. по
124 158 лв. за всеки от братята, но ищецът получил само 23 186 лв.,
поради което счита, че е ощетен със сумата от 100 972 лв.
Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника А.Д. да му заплати сумата
100 972 лв., представляваща полагащата му се част от печалбата,
реализирана в резултат на съвместната им дейност по производство и реализация
на земеделска продукция – *****, за 2014 г., формирана от сбора на получените субсидии
от 164 874 лв. от ДФ „Земеделие“ за обработваема площ; приходите от
реализация на продукция в размер на 604 563 лв., намалени с извършените
разходи от 356 247 лв., ведно със законните последици.
Съображения за това излага в исковата
молба, в уточняващата молба и в писмена защита по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответникът А.Д.Д., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ****, партер, чрез адв. Н.М. и адв. М. К., е подал отговор, в който заявява, че искът е недопустим и
неоснователен и го оспорва изцяло.
Оспорва като неверни изложените в исковата молба фактически обстоятелства.
Твърди, че всяка от страните по делото има собствена фирма и действа като
самостоятелна стопанска единица, а между тях от години има сериозни
неразбирателства и проблеми, които изключват осъществяването на обща стопанска
дейност. Липсва каквато и да е било обвързаност с ищеца за осъществяване на
съвместна дейност, като единствен опит в тази насока е направен през м. ноември
2013 г. със създаването на „****“ ООД, но през 2014 г. ответникът е напуснал
дружеството и е продал дяловете си на ищеца, който го е пререгистрирал в ЕООД.
Твърди също, че между „*****“ ЕООД и ответника в качеството му на ЗП „***“
са сключвани възмездни договори за продажба на услуги, в които договори са
регламентирани точно правата и задълженията на страните, издадени са съответните
фактури и същите са надлежно отразени в дневниците за продажби, като е начислен
дължимия ДДС. Твърдяното от ищеца устно „обединение“ не съществува и такова
неперсонифицирано дружество не е регистрирано в системата на НАП и в регистър
БУЛСТАТ, въпреки че такива дружества подлежат на данъчно облагане.
Ето защо, моли иска да се отхвърли, ведно с присъждане на разноски.
Съображения в тези насоки излага в отговора, в допълнителен отговор и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертиза.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото са представени
2 договора за наем на зем. земя, сключени между „*****“
ООД, като наемател, и „*****“ ЕООД, като наемодател, на 10.12.2013 г., и с „******“
ООД, като наемодател, на 16.12.2013 г.
Представен е Договор за доставка на препарати за растителна защита от
30.04.2014, сключен между „*****“ ООД, като доставчик, и „******“ ЕООД, ката
купувач, ведно с Обощителен протокол и Анекс към
договора. На същата дата е сключен и Договор за доставка на семена с доставчик
„******“ ООД и купувач „*****“ ЕООД, ведно с Обощителен
протокол и Анекс към договора.
С Договор за покупко-продажба от **** г. А.Д., като земеделски
производител, е продал на „*****“ ЕООД „незавършено
производство пшеница стопанска 2013/2014 г.“ на площ от 695,029 дка, ведно
с приемо-предавателен протокол към него.
Представени са също 7 Договора за извършване на механизирана услуга,
сключени между „*****“ ЕООД, като възложител, и А.Д. – земеделски производител,
като изпълнител, ведно с приемо-предавателни
протоколи към тях, сключени на ***** г., на **** г., на **** г., на ***** г.,
на ***** г., на ***** г. и на ****** г.
Представени са с описи на л. 54, л. 72 и л. 96 преводни
нареждания, платежни нареждания и фактури с „наредител“, съответно с „изпълнител“ „*****“ ЕООД.
С Договор за покупко-продажба от ***** г., Приемо-предавателен протокол и фактура А.Д. – зем. производител, е продал на „****“ ЕООД 2 сеялки и тороразпръсквачка.
Представени са също и др. фактури и извлечения от банкова сметка *** А.Д.,
приложени на л. 180 – 194 и на л. 220 - 260. От ДФ „Земеделие“ е изпратена
справка за обработваните зем. земи през 2014 г. от А.Д.
като зем. производител и от „****“ и за изплатените
им субсидии.
По делото са разпитани свидетелите Д. А. Д. и М. А. Д. – родители на
страните, А. И. А. и В. Й. Д. – съпруга на А., показанията на които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на
чл. 172 от ГПК, предвид близката им родствена връзка.
Според
свид. Д. Д. - баща на страните, „синовете ми не желаеха да се занимават със
земеделие, единият стана ******, а другия отиде с жена му **** в *****. …След 9
месеца идва А., големия ми син …Малкият ми син и той дойде, и той след три
месеца без заплата в ******, така започнахме да работим. Това се случи 99-та
година, дотогава аз си работих сам. От 99-та година започнах да работя с
двамата си синове. Така аз основно работих и тях ги обучавах. …
Излезнаха проектите и първите субсидии, които българските фермери
получиха са в 2007 година …Разбрахме се всички правим проекта, плащаме общо
кредити, машините плащаме общо и делим на три печалбата, всичко е общо, заедно
и тогава взехме комбайн от ДФ „Земеделие“. Правителството отпусна за частното
земеделие кредити и отидохме в ****** да правим проект … Обаче имаше изискване
първо трябваше да имаме 70 000 оборот, второ трябваше да има агроном, ******
съм аз, трябваше да имаме счетоводител, трябваше да имаме и регистрация по ДДС
като фирма и А. го регистрирахме като земеделски производител и ние с А.,
малкия ми син пак се регистрирахме, само че с по 10 – 15 декара на регистрация,
така и тримата сме земеделски производители, като уговорката ни е всичко да
плащаме заедно. …Аз работих пряко с банките, четири банки. Плащането на
кредитите ставаше от всички. Кредити сме теглили – жена ми, аз, двете ми снахи
– жените на А. и на А., А. и А., и даже един от
работниците тегли за нас 10 000, и нашата съседка, ***** на детската градина
тегли за нас 6 000, всичко това е върнато на хората и на банките. Тази
съвместна дейност продължи до 2013 година, …така че до 2013г.–2014г. аз работих
и след това уговорката ни беше те да получават по 1 500 лева заплата… Дели ли
сме пари извън заплатите по 10 000 по 8 000, моят дял аз го давах на равно
между тях. Всичко по равно е било, аз не мога да деля синовете си, кои баща и
майка делят децата си, това не може да стане, аз съм принципен човек. Във
връзка с тази съвместна дейност никога не сме имали конфликти и не сме се
карали, имахме си такова голямо доверие. Аз се занимавах с организация, със
земите в 10 села сме работили, аз съм уреждал договорите с арендодателите
и съм обучавал, а счетоводителят се занимаваше с погасяване на кредити за
лихви, главници, данъци, осигуровки на работниците, с всичко това се
занимаваше, а жена ми се занимаваше с това да раздава рентите и водеше тефтер
всеки ден, всеки месец, за годината кой присъства на работа, колко работи и
какво се прави, какво се извършва в този ден.
През 2013г. и
2014г. започнаха да се делят на ООД на ЕООД, през тези години счетоводството го
водеше счетоводителя В. Д., жената на А. и сме си имали такова голямо доверие,
просто каквото е искано от мен съм го давал и каквото е искано от А., от А.,
всичко, не сме имали никакви проблеми. …Земята се обработва заедно, макар че са
разделени, до 2018г. май месец. Машини, всичко, заедно обработваха. Имахме в
2014г. и в 2015г. 4 души работници, а в 2016г. и 2017г. останаха само двама,
единия към А., а другия към А.. Земята се обработва общо, разходите бяха 50 на
50 и той плаща на две счетоводителки, на В. Д., жената на А. - 200 лева й
плащаше на месец и й е дал фактурите, …Дал й е фактурите като фактурира на мъжа
си, на А., да фактурира и неговите, и да очертава земите за обработка и на А.,
и неговите. Той има страхотно доверие на всички, това е семеен бизнес, ние сме
едно семейство. В този период, за който говорим А. и А. собствена земя нямаха,
само аз имам собствена земя и тази на сестра ми, по 52 дка, другото всичко е
наета земя под аренда. Обработвали сме до 8 500 дка, 10 села, всички
договори съм ги сключвала аз. Аз работих само с директорите на четирите банки,
на тях кредити не им даваха …
През 2017 г.
идват в къщи В., А. и А., и казват „Тате помагай” – …нямаме пари за банките, за
работниците, за нищо, за нафта да изорем”, аз ги попитах колко пари им трябват
и тогава сяда В. Д. и изчислява, че им трябват 24 000 лева да покрият всичко,
заплати, кредити, аз им казах: „Вземете 30 000 лв., защото може да излезнат непредвидени разходи. В януари В. Д. - на А.
съпругата да изтегли 20 000 лева, защото трябват торове и т.н, и така се и
договорихме, вдигнах телефона на директора на банката и му казах, че ми трябват
30 000 лв., каза че няма проблеми и кой ще тегли кредита – А.. Отива А. на
четвъртия ден тегли кредит. Дадоха 11 000 лв. за нафта, покриха осигуровки,
банки, всичко, заплати и дойде януари и казах на А., че В. трябва да отиде да
тегли 20 000 лв., защото ще се забавят субсидиите. Идва той на другия ден
и казва: „На В. не й дават кредит” … и тук вече стана издънката, вече ми
светнаха всички контролни лампи, че тук че става нещо. На другия ден се грабнах
по банките и в двете счетоводства извадих данните …и хванах измамниците.
…парите
пристигат в ЗП „А.Д.“, той е титуляра на сметка, на
всичко, В. е счетоводител. А. е причината, той си затваря очите, дал й е
пълномощно, на жена му, да разполага с банки, с всичко и фактически тогава дори
той е измамник. …В 2013 г. А. и А. правят ООД „******”, скарват се и
веднага правят ЕООД „*****”…. Документално машините се водят на А., обаче имаме
и документ, където той е подписал, че 50% са на брат му, имаме такъв документ, ще
го представим. Март - април 2014 г. А. и А. се скарват и след това А. прави
фактури, че извършва услуги на А., а той не ги извършва и земята се работи
общо, машините са общи. Целта е била да изтеглят ДДС“.
Аналогични
са и показанията на свид. М.Д. – майка на страните: „Двамата
ми сина А. и А., и В., и съпруга ми решихме, че със закупените от съпруга ми
трактори - един или два, бихме могли да разширим дейността си в
производство на селскостопанската продукция и от 2001г. до 2018г. всички ще
работим, и аз помагам разбира се, за производството на *****. …
…през 2014г., стопанската
година започва от 01.10.2013г. до 01.10.2014г., А., големият ми син, идва на
работа ноември 2014г., останалите четири месеца назад той не е на работа, взе
си болнични, случва се, но всичката работа за тази година до ноември,
включително и сеитбата на пшеницата, и жътвите са направени от А., баща му и
работниците. …2014г. февруари месец А. и А. си разделиха земята и тогава В., А.
и А. образуват ЕООД с управител А.Д., ЗП-то на А.Д. се запазва, стават две
фирми и продължава В. да бъде счетоводител на двамата ми сина. За тези месеци
на 2014г. тя пише фактури с приемо-предавателни
протоколи за услуги, които А. моли А. да ги направи - тук включват сеитба,
жътва, дисковане, оран …Когато дойдоха в къщи В. и А.
и ги попитах защо ги правят тези фактури и защо ги пише тези услугиу след като машините са общи, с кредитите на всички,
с работата на всички, А. отговори така: „Тези фактури са недействителни майко,
те са кухи и фиктивни, и А. няма да плаща”, но не стана така.
А. и А. 2014г. се разделиха,
но продължиха заедно да работят не само през 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. до
2018г., включително май месец, докато А. – големият ми син не изнесе машините …Нивите
са разделени от В. през 2014г. на 4 300дка на А. и 1 700дка на А., така са се
разбрали по документи, а цялата тази земя от 6 000дка се обработва от двамата
заедно, никога те не са работили през тези години единият да отиде на неговата
си нива, въпреки че знаят кои са техните ниви, но всичките работници са с
двамата обслужват и работниците и те заедно А. и А., работят заедно цялата
земя. ….През 2014г., когато направиха разделението на ЕООД А. и А. запази ЗП „А.Д.“,
Весела продължи да бъде счетоводител на двете фирми, само с изключение, че А.
поиска още една счетоводителка, която се казва Т. Тази Т. всички фактури, които
В. напише от продукцията, която е продала от камионите ги предоставя 60% на А.,
40% В. пише на А. и това нещо отива при Т., но тя цялата продукция – теглене на
камионите, вкарването им, очертаването на земята през 2014г., когато е
6 000дка тя ги очертава на двамата сина, обаче получава субсидиите само А.,
165 000 получава само А., А. няма субсидии, въпреки
че тя е очертала и на двамата в Поземлената комисия“.
Според
свид. А., който февруари ****г. е постъпил на работа „при А. и А. …знаех, че земите са на Д. Д., …защото
той се занимаваше с всичко, с организацията. Нямам впечатления на кой са били,
това впечатление настъпи 2018г., когато вече се разделиха официално, дотогава
всичко общо работихме. 3 г. бяхме четири човека работници, после трима човека,
накрая двама. Нямаше на този и на онзи, не знаехме на кого са били земите.
Чувах, че има разделение, но всичко общо работехме. Първата година 2013г. -2014г.
ми плащаше Д. Д., после А. ми ги даваше“.
От
показания на свид. В. Д. се установява, че съпругът
ѝ А. „2003 г. се регистрира като
земеделски производител и започна да работи самостоятелно. Отглеждаше *****,
след това и ****. Участва по проекти. От 2005г. се наложи да се регистрира по
ДДС, понеже оборотът му беше доста голям, тогава даже се регистрира и с глоба,
заради закъснение и започна от 2005г. да води счетоводство. Счетоводството го
водех аз като компетентно лице със съответното образование. А. и А., всеки от
тях работиха самостоятелно и при нужда си помагаха като братя. През 2013г.
регистрираха ООД, което се оказа доста лоша стъпка, тъй като неразбирателствата
между тях се появиха веднага. Дружеството регистрираха ноември 2013г. с моя
помощ, тогава той направи регистрация на дружеството по ДДС, но след това А.,
под натиска на баща си изяви желание аз да не водя счетоводството на това
дружество, поради някакви съмнения за злоупотреби недоказани и от там започнаха
неразбирателствата. А. и баща му си намериха друг счетоводител, Т. И. се
казваше тогава счетоводителката. Сега не знам кой води счетоводството на
дружеството. През декември месец, когато се събрахме у А. да предадем
документи, каквито има у нас на новия счетоводител, още тогава те се скараха,
през масата налетя на бой и тогава мъжът ми каза, че иска да излезе от това
дружество, не иска да работи с А. заедно, защото не може да носи отговорност и
за това дружество, освен другия си бизнес. Г-н Д. и жена му също присъстваха,
очевидно взели страната на малкия си син А.. А. не искаше да поеме никаква
отговорност, чакаше всичко наготово да свършим ние и тогава моят мъж каза, че
иска да излезе от това дружество, при което баща му ни заплаши, че ако той
остави брат си сам ще ни изгони от апартамента. Ние живеем в неговия апартамент
вече 17 години, баща му явно ни заплаши ние тогава се стреснахме, защото децата
бяха по-малки и нямаше къде да отидем, но моя мъж продължи да негодува срещу
това положение, срещу тази намеса на родителите му в живота му и евентуално
общия бизнес с брат му, и в крайна сметка с помощта на адвокат по-късно, през
март-април някъде, подаде заявление, че ако доброволно не се съберат двамата да
проведат общо събрание на това дружество и моят мъж да излезе оттам като
съдружник ще си потърси правата по съдебен ред, за да напусне дружеството.
А.Д. е извършвал услуги на
дружеството „*****“ ООД и ЕООД с техниката си, за което има документи, пуснати
фактури, по тези фактури има извършени плащания след това по банков път, защото
това на учредено дружество трябваше да работи по някакъв начин, той няма иначе
с какво да работи. Няма как тези неща да не се документират, това е сделка
между два икономически субекта, едно юридическо лице и едно физическо лице във
вид на земеделски производител, притежаващ техника. Техниката я притежава
земеделския производител А.Д..
В ЗП-то А. А. не е работил на
трудов договор, но сме го използвали, когато сме имали нужда от допълнителни
работници срещу заплащане, наемали сме го от време на време, да“.
По делото е приета основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи с
вещо лице Т.С.Р., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно
изготвени и неоспорени от страните. От тях се установява, че през 2014 г. „****“ ЕООД е
осъществявало дейност по отглеждане на ******. За този отчетен период (2014 г.)
са отразени разходи общо в размер на 151098,21 лв., в т.ч.:
-
разходи за материали и
суровини (по сметка 601) 57672,63 лв., описани по сума, счетоводна сметка,
контрагент/доставчик, документ и основание в справката в Приложение 1;
-
разходи за външни услуги
(по сметка 602) 54 051,12 лв., описани по сума, счетоводна сметка,
контрагент/доставчик, документ и основание в справката в Приложение 1;
-
други разходи (по сметка
609) 38920,69 лв., описани по сума, счетоводна сметка, контрагент/доставчик,
документ и основание в справката в Приложение 1;
-
разходи за амортизации
324,65 лв.;
-
разходи за лихви 13,33
лв.;
-
други финансови разходи
115,79 лв.
От справката в
Приложение 1, за разглеждания период, по отношение на разходите, ЗП А.Д. е бил
доставчик на „*****“ ЕООД по 8 броя фактури с обща стойност 59990,71 лв.
Фактурите от ЗП са посочени в справката за разходите в по-тъмни полета.
Предмет на доставките по
фактурите са услуги, извършени върху площите на дружеството - оране, торене,
сеитба, пръскане, жътва, с изключение на доставката по фактура № *****г., с
която е фактурирано незавършено производство пшеница, т.е. фактурирани са
разходите по подготовката на площите, сеитбата и отглеждането на посевите,
които е извършил ЗП А.Д. до датата на фактурата, върху площи, реколтата от
които ще се прибере от дружеството. За отчетен период 2014 г. в счетоводството
на дружеството са отразени общо приходи 145653,77 лв., в т.ч.: приходи от
продажби в размер на 127 998,70 лв., описани по сума, счетоводна сметка,
контрагент/ клиент, документ и основание в справката в Приложение 2; увеличение запасите от незавършено производство 17654,96
лв.; приходи от лихви 0,11 лв. Няма счетоводни записвания за получени субсидии
през 2014 г. За отчетен период 2014 г. финансовият резултат от дейността на „*****“
ЕООД, формиран като разлика между приходите и разходите, е отрицателен (загуба)
в размер на -5444,44 лв. (=145653,77- 151098,21). По договорите, сключени между
„****“ ЕООД и ЗП „А.Д.“, приложени по делото след л. 27, са издадени фактури от
ЗП „А.Д.“ на „*****“ ЕООД за незавършено производство и за извършени
механизирани услуги. Фактурите са описани в Приложение 1, като отразени по
сметки 602 „Разходи за външни услуги“ и 609 ,Други разходи“. Съответствието
между договор и фактура е описано в Таблица 1. Описаните фактури са включени в
подадените от „******“ ЕООД справка-декларация и дневник за покупките по ЗДДС
за м. 12.2014 г., като по този начин е ползван данъчен кредит по тях в размер
на начисления във всяка фактура ДДС. ЗП А.Д. през 2014 г. е реализирал приходи общо в размер на 642 666,33 лв., а е направил разходи общо в размер на
479 049,19 лв. Печалбата преди данъци е в размер на 163 617,14 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск с правно основание чл. 361, ал. 1, вр. чл. 357 и сл. от ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 357 – 361 от ЗЗД, с договора
за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за
постигане на една обща стопанска цел. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други
имоти, като внесените пари, заместими вещи и вещи,
които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците,
а всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване,
ако не е уговорено друго. Всичко, което е придобито за
дружеството, е обща собственост на съдружниците и ако
не е уговорено друго дяловете на съдружниците са
равни. Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на
всички съдружници, освен ако дружественият договор
предвижда това да стане с мнозинство на гласовете, като всеки съдружник има
право на един глас. Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да
управлява, но в този случай всеки от останалите съдружници
може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде
извършено, като по разногласието решава мнозинството от съдружниците.
Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се
разпределят между съдружниците съразмерно с техния
дял, като уговорката за изключване на някои от съдружниците
от участие в загубите или в печалбите е недействителна.
Съществени елементи на договора
за дружество са общата стопанска
цел, общата дейност и намерението за сдружаване, като общата дейност
може да се
извършва и без общо имущество, а усилията на съдружниците
могат да се изразяват в различна форма, включително и с участие от неимуществен характер за постигането
на общата цел, без да
е задължително приносът им да бъде
равен, а разпределението
на печалбата между съдружниците не е обвързано с конкретната дейност на всеки един
от тях, тъй като съобразно чл. 361, ал.
1 ЗЗД, печалбите
и загубите на дружеството се разпределят съобразно дела на всеки
един съдружник,
освен ако в договора не е уговорено
друго.
Въпреки, че гражданското дружество по чл. 357 от ЗЗД е неперсонифицирано
дружество, то подлежи на вписване в регистъра по БУЛСТАТ, както и на данъчно облагане,
т.е. на регистрация за данъчни цели. За доказване
сключването на договор за дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД не е
необходимо спазване на писмена форма за действителност, но следва да се
установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото да обединят своята
дейност за постигане на общата стопанска цел, както и всички останали елементи
на този договор, за да се породят съответните права и задължения на съдружниците.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установяват при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден
договор за дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, неговите елементи и
договорки между А. и А. Д. относно внесеното от всеки съдружник имущество и общото
му ползване, дяловете на съдружниците, клаузите на
дружествения договор относно управлението на гражданското дружество и разпределението
на загубите и печалбите.
Напротив, от представените писмени доказателства и ССЕ се установява, че
изследваната стопанска дейност през процесната 2014
г. е извършвана от други правни субекти, различни от физическите лица А. и А. Д.
– от други физически лица - земеделски производители, които подлежат на отделна
регистрация, както и от юридически лица - търговски дружества.
Съдът не взема предвид събраните по делото гласни доказателства, тъй като
същите са недопустими за установяване на договори с ЮЛ на стойност по-голяма от
5 000 лв., съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ето защо, така предявеният осъдителен иск чл. 361, ал. 1, вр. чл. 357 от ЗЗД за сумата 100 972 лв., представляваща полагащата се на
ищеца част от печалбата, реализирана в резултат на съвместната им дейност с
ответника по производство и реализация на земеделска продукция – ***** за 2014
г., е изцяло недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
от последния разноски по съдебното производство в размер на общо 3 000 лв. –
внесено адв. възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.Д., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Л.П., срещу А.Д.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ****, партер,
чрез адв. Н.М., осъдителен иск по чл. 361, ал. 1, вр. чл. 357 от ЗЗД за сумата 100 972 лв. - полагаща му се част от печалбата,
реализирана в резултат на съвместната дейност с ответника по производство и
реализация на земеделска продукция – ****** за 2014 г., като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез адв. Л.П., да заплати на А.Д.Д.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** *******, партер, чрез адв. Н.М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 000 лв. (три хиляди лева) – внесено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/