№ 5
гр. М., 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело №
20211600900080 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 1841/110/19.05.2021
г., подадена от Д.Т. с ЕГН ********** с адрес гр. М., ж.к. „М.“, бл. *, вх. *, ет. *, чрез своя
пълномощник адв. Ц.П. против „Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
М., ж.к. „М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
Предявени са два обективно съединени иска - установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 71 от ТЗ, както и иск с основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът предявява искане да се признае за установено в отношенията между
страните, че притежава членствени права на съдружник в ответното дружество, съответни
на 50 /петдесет/ дружествени дяла, всеки от които равняващ се на стойност 50 /петдесет/
лева, всички на стойност 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Също така, моли да се признае за установено, че съдружници в „Л.“ ООД са Д.Т. с
ЕГН ********** с 50 дяла, Г.В.-Л. с ЕГН ********** с 25 дяла и Т.Л. – Т. с ЕГН
********** с 25 дяла.
Прави искане да се признае за несъществуващо вписаното по партидата на
дружеството обстоятелство, че Л.Т. с ЕГН ********** е съдружник в дружеството.
В срока за отговор ответникът „Л.“ ООД оспорва да е налице основателност на
предявените от ищеца установителни искове. Твърди, че на Общото събрание/ОС/, свикано
поради искане за промяна на Дружествения договор, не са приети исканите от ищеца
изменения, тъй като 50% от дяловете са гласували с „против“. Счита, че не е изпълнена
процедурата по чл. 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 17, ал. 1 от Дружествения договор.
В същата насока са и доводите във втория отговор на ответника, депозиран в съда
под вх. № 4002/1531/02.11.2021 година.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск от Д.Т. срещу „Л.“ ООД гр. М. с твърдения, че е съдружник в
дружеството, като в Търговския регистър като съдружници са вписани Д.Т., Л.Т., Г.Л. и
Т.Т..
До 13.01.2021 г. дяловете в дружеството са били разпределени поравно между
съдружниците, като всеки от тях е бил с 25 дружествени дяла.
На 13.01.2021 г. съдружникът Л.Т. е прехвърлила на съдружника Д.Т. своите 25
дружествени дяла, като последният е станал съдружник с общо 50 дружествени дяла.
Многократно след прехвърлянето на дружествените дялове са отправени покани към
управителя на дружеството да предприеме необходимите действия за отразяване на това
прехвърляне в Търговския регистър по партидата на дружеството, което не е сторено.
На свиканото по искане на ищеца Общо събрание, управителят на дружеството
категорично отказал да впише настъпилата промяна в разпределението на дружествените
дялове.
При тези твърдения, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът Д.Т. е съдружник в
дружеството с 50 дружествени дяла, всеки от които на стойност 50 лв., всички на стойност
2500 лв. Също така, прави искане да се признае за установено, че съдружници в ответното
дружество са Д.Т., Г.В.-Л. и Т.Т., като на основание чл. 29 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел иска да се признае за установено
несъществуващо вписаното по партидата на дружеството обстоятелство, че Л.Т. е
съдружник в дружеството.
С подадения в срок писмен отговор ответникът признава, че до управителя на
дружеството на 12.03.2021 г. е отправено искане за свикване Общо събрание с посочен
дневен ред, като от страна на ищеца е приложен нотариално заверен договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 13.01.2021 г.
Не се спори, че на проведеното на 26.03.2021 г. извънредно ОС, на което са
присъствали всички съдружници, не са били приети измененията на Дружествения договор
относно промяната в дружествените дялове, предвид сключения договор за покупко-
продажба на дружествени дялове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 71 от ТЗ за основателен. Съображенията за това са
следните:
Ищецът като съдружник в търговско дружество е предявил иск за защита на
членствените си права, оспорени от управителя на дружеството, с който се цели органите на
дружеството да се съобразят с действителните права на съдружника. Прехвърлянето на
дружествените дялове е подлежащо на вписване от управителя обстоятелство, съгласно чл.
129, ал. 2 от ТЗ.
Правният интерес на ищеца е обоснован от многократните откази на управителя да
впише в Търговския регистър извършеното прехвърляне на дружествени дялове, както и от
взетото решение, на проведеното на 26.03.2021 г. Общо събрание, да не се измени
Дружествения договор, предвид настъпилата промяна - извършената покупко-продажба на
дружествени дялове между Д.Т. и Л.Т..
Установено е, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове е сключен в
предвидената в чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност – писмена с нотариална заверка
на подписите на страните и съдържанието, поради което същият е валиден и е породил
действие. Не се спори, че същият е сключен между членове на дружеството.
Разпоредбата на чл. 129, ал.1, изр.2, пр.1 от ТЗ предвижда, че прехвърлянето на
дружествен дял между съдружници се извършва свободно. По същия начин са уредени
2
отношенията и в чл. 11, ал. 1 от Дружествения договор на „Л.“ ООД. В тази връзка,
необходимо е да се уточни, че даване на съгласие от Общото събрание за прехвърляне на
дружествен дял се изисква единствено, когато се прехвърля дружествен дял на нов член,
пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай.
По тези причини, съдът не споделя доводите на ответника относно това, че на
проведеното ОС 50% от дяловете са гласували с „против“ и съответно са отхвърлени
направените предложения. Същите са ирелевантни поради факта, че не е от компетенциите
на ОС да дава разрешение за прехвърляне на дружествени дялове между съдружници.
С оглед пълнота, без това да влияе на решението, следва да се отбележи, че предвид
сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове, Л.Т. не е следвало да
гласува на проведеното на 26.03.2021 г. Общо събрание /стр.7-9/, тъй като е загубила
качеството си на съдружник със сключване на договора за прехвърляне на дружествените
дялове в предвидената от закона форма за действителност. Това се дължи на факта, че
транслативният ефект настъпва в момента на сключване на договора в предвидената от
закона форма за действителност, а не от момента на вписване на прехвърлянето в
ТРРЮЛНЦ по аргумент от разпоредбата на чл. 140,ал. 4 от ТЗ. Вписването на
прехвърлянето на дружествен дял има само декларативно значение и не е условия за
настъпване ефекта му .
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове, регламентиран с чл. 129 от ТЗ е
особен вид договор поради различния обхват на действието му в отделни негови части. В
частта за прехвърляне на дружествените дялове, той има действие не само за страните по
него, а и за третото неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност. За
дружеството възниква задължението да отрази промяната в Дружествения договор и
Търговския регистър относно актуалния си членствен състав – чл. 119, ал.2 вр. чл. 115, т.3 от
ТЗ (в този смисъл е и Решение № 25 от 10.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3113/2014 г., I т. о.,
ТК).
Несъстоятелни са доводите на ответника относно неспазване на процедурата по чл.
125, ал. 2 от ТЗ, респ. чл. 17, ал. 1 от Дружествения договор. В тази връзка, следва да се
съобрази, че прекратяване на участие на съдружник в дружество с ограничена отговорност,
въз основа на негова молба и прекратяване на участие при условията на чл. 125, ал.2 от ТЗ с
писмено предизвестие, съставляват различни основания за преустановяване на участие в
търговско дружество и предполагат различен ред при осъществяване им. Молбата до
управителя съставлява такава за доброволно напускане на дружеството и при тази законова
хипотеза, напускащият съдружник следва да прехвърли своите дялове по реда и при
условията на чл. 129, ал. 2 от ТЗ /Решение № 771 от 20.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 165/2004
г., ТК, I о/. Както бе споменато горе, първоначално е извършена покупко-продажба на
дружествените дялове съобразно изискванията на чл. 129, ал.2 от ТЗ, след което
многократно са били отправени молби до управителя да предприеме необходимите
действия. В тази връзка и съобразно установените факти по делото, следва да се приеме, че
хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ е неотносима към настоящия казус.
По отношение на искането да се признае за несъществуващо вписаното по партидата
на дружеството обстоятелство, че Л.Т. с ЕГН ********** е съдружник в дружеството, съдът
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен
интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или
недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
В случая се твърди, че е вписано несъществуващо обстоятелство, като в тази насока
се излагат съображения относно извършената покупко-продажба на дружествени дялове.
Поради това, ищецът счита, че вписаното обстоятелство, че Л.Т. е съдружник в „Л.“ ООД
3
следва да бъде прието за несъществуващо.
При така описаните обстоятелства, съдът съобрази тълкуването , дадено в т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, според което
понятието „несъществуващо обстоятелство“ е относимо само по отношение на подлежащите
на вписване такива. Съгласно цитираното ТР, вписване на несъществуващо обстоятелство е
налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В него са
коментирани две хипотези за наличие на невписано обстоятелство. В първата е прието, че
несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството,
за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай удостовереното
обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Втората
хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков
ред е установена нищожността му.
Предвид гореизложеното, искането да се признае за несъществуващо вписано
обстоятелство, че Л.Т. е съдружник е неоснователен. Съображенията за това са следните:
По делото не се спори, че до 13.01.2021 г. дяловете в дружеството са били
разпределени поравно между съдружниците, като всеки от тях е имал по 25 дружествени
дяла.
С извършената покупко-продажба, осъществена на 13.01.2021 г., Л.Т. е прехвърлила
на Д.Т. своите 25 дружествени дяла. Съответно последният е станал съдружник с общо 50
дружествени дяла.
В тази връзка, както бе посочено горе, за дружеството е възникнало задължението да
отрази промяната в дружествения договор и Търговския регистър относно актуалния си
членствен състав – чл. 119, ал.2 вр. чл. 115, т.3 от ТЗ.
По делото не се спори, че управителят не е вписал в Търговския регистър
настъпилите промени, но това не прави несъществуващо първоначално вписаното
обстоятелство, че дяловете в дружеството са били разпределени поравно между Д.Т., Л.Т.,
Г.Л. и Т.Т..
Фактът на невписване на последващите промени в членствения състав от управителя
не отговаря на дадената в т.3 на ТР №1/2002 г. ОСГК на ВКС дефиниция за
„несъществуващи обстоятелства“. В настоящия казус не сме изправени пред хипотезата за
липсващо /невзето/ решение на ОС, за което е допуснато вписване. Също така, неотносима е
и втората хипотеза за вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по
исков ред е установена нищожността му. Важно е да се отбележи, че настоящото
производство не е по чл. 74 от ТЗ и негов предмет не е незаконосъобразността на решението
на Общото събрание.
При този изход на спора , предвид основателност на иска за установяване
притежаваните от ищеца дружествени дялове и неоснователност на иска за установяване
вписване по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство, то всяка от страните
има право на разноски, присъждане на които е своевременно поискано с приложени
списъци по чл. 80 от ГПК . Ищецът е направил общо разноски по двата иска в размер на
1500 лева платено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса в размер на 100
лева , като с оглед изхода на спора ответникът следва да му заплати половината от така
установени разноски . Ответникът е направил разноски в размер на 400 лева, платено
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора дължими такива от ищеца са 200
4
лева. Възражението на ответника за прекомерност на договореното и платено от ищеца
адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно. Минималният дължим размер
по всеки от неоценяемите искове е 600 лева съгласно чл. 7,ал.1,т. 4 от Наредба 1/2004г. за
минималните адв. възнаграждения , като с оглед фактическата и правна сложност на спора
договорения такъв от 750 лева не се явява прекомерен .
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Л.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. М., ж.к. „М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, че Д.Т., ЕГН ********** с
адрес гр. М., ж.к. „М.“, бл. *, вх. *, ет. *, е съдружник в дружеството с 50 /петдесет/
дружествени дяла, всеки от които на стойност 50 /петдесет/ лева, всички на стойност 2500
/две хиляди и петстотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Т. , ЕГН ********** , с адрес гр. М., ж.к. „М.“, бл. *, вх. *, ет.
* срещу „Л.“ ООД , ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. М., ж.к. „М.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*. с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването
на вписано в търговския регистър по партидата на Л. ООД обстоятелство – качеството на
съдружник на Л.Т. с ЕГН **********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК *** да заплати на Д.Т. с ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА Д.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК *** на основание чл.
78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________
5