Р Е Ш Е Н И Е №
47
гр. Сливен, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
При участието на секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия Жекова административно
дело № 16 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.197
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от д. Г.Н.Б.
*** срещу Решение № 170 от 17.11.2020 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. № 11824/03.11.2020
г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
200020-022-0072844 от 21.10.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, офис за обслужване Сливен.
В жалбата са формулирани
доводи за материална незаконосъобразност на атакуваното административно
решение. Твърди се, че решаващият орган е пренебрегнал императивните разпоредби
на ДОПК и КСО относно несеквестируемостта, както и задължителните указания в ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сумата от 636,41 лв. представлявала вземане по
сключен с НЗОК договор за м. д., като възнаграждението се получавало като
такова за положен труд. Публичният изпълнител бил длъжен да извърши проверка
относно произхода на запорираните вземания, събере допълнителна информация за
това от платеца – РЗОК и да констатира условията по чл. 213 от ДОПК с връщане
на несеквестируемата част от преведените по негова сметка суми. Изразява
съгласие, че при налагане на запора публичният изпълнител не може да знае какъв
е произходът и характерът на вземанията от РЗОК във връзка с регистрирания
договор, но негова била тежестта да провери наличието на установените в чл. 213
от ДОПК критерии за вида на постъпилите по сметката на НАП суми и размера на
секвестируемия доход. Преценката за несеквестируемост била в служебните
правомощия на публичния изпълнител, поради което той бил длъжен да предприеме
всички необходими действия за изясняване произхода на сумите. Разпореждането за
изпълнение на запорно съобщение трябвало да се издаде след узнаване
несеквестируемостта на сумите. Моли съда да отмени атакуваното решение и
постановлението за налагане на обезпечителни мерки на публичния изпълнител.
В съдебно заседание оспорващата
не се явява и не се представлява. В писмени бележки моли съда за отмяна на
двата акта, с позоваване на чл. 213 от ДОПК, който счита, че не е бил съобразен
от публичния изпълнител и горестоящия орган. От представената по делото справка
от РЗОК – С. се установявало, че за м. октомври 2020 г. е издадена фактура №
317/13.10.2020 г. за сумата от 1 696,18 лв. на основание сключения между д. Б.
и НЗОК договор, като от цитираната сума 636,41 лв. са преведени на НАП, а 1
059,77 лв. – на НЗОК. Основанието за извършения превод съвпадало с атакуваното
постановление за налагане на обезпечителни мерки, а основанието за превода към
РЗОК била писмена покана. От тези данни се установявало, че по издадената за м.
октомври фактура д. Б. не е получила никакви средства. Цитира текстове от
сключения с НЗОК индивидуален договор за и. на м. д., от които се установявало,
че възнаграждението по същия е за извършен труд и следва да се приложи
разпоредбата на чл. 213 от ДОПК ал. 1 т. 5, съгласно която принудителното
изпълнение не може да се насочи върху трудовото възнаграждение – в общ размер
на минималната работна заплата месечно. С процесното постановление бил наложен
запор върху цялото постъпило плащане, т.е. принудителното изпълнение било
насочено върху цялото възнаграждение от 636,41 лв. в нарушение на чл. 213 ал. 1
т. 5 от ДОПК. Моли съда за отмяна на решението и постановлението, с претенция
за разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от упълномощен п. п. – юриск. Д. Ж., която
оспорва жалбата, счита обжалваното решение и постановлението на публичния
изпълнител за законосъобразни. От доказателствата се установявало, че доходите
на жалбоподателя от НЗОК надхвърлят размера на минимума, съставляващ
несеквестируем доход. Не спори, че получаваните от д. Б. суми от касата са
възнаграждения за трудова дейност, но същите надхвърляли минималния размер.
Заявява още, че в случая е оспорвано самото постановление за налагане на
обезпечителни мерки, а съгласно чл. 202 ал. 1 от ДОПК, запорът върху вземания
на длъжника от трето лице се извършвал чрез връчване на запорното съобщение на
третото лице и запорът настъпвал от момента на неговото връчване. Действително
в самото запорно съобщение не било указано съблюдаване на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК, но това можело да бъде направено в последващо запорно съобщение и третото
лице не било длъжно да изпълнява запора в този му вид. В този смисъл самото
постановление се явявало законосъобразно, като не е било предмет на оспорване
нито по административен ред, нито в момента в съдебната фаза. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява, че не е
спорно, че получаваните от НЗОК суми са дължими срещу определен трудов резултат.
От представената от РЗОК – С. справка за изплатени суми за периода 01.01.2016
г. – 30.11.2020 г. се установявало, че вземанията на д. Б. към НЗОК не са под
или в съответствие с минимума, представляващ несеквестируем доход.
Възнагражденията по фактура № 317 за м. октомври 2020 г. били в размер на
1 696,18 лв., от които 1 059,77 лв. са удържани от НЗОК, от което
следвало, че запорираното вземане не е несеквестируемо. Налагането на
обезпечителните мерки било в изпълнение на Решение № 592/21.08.2018 г. на МС,
прилагащо се при всички договори, по които възложител е разпоредител с бюджет.
След регистриране на договора от страна на разпоредител с бюджет и при
установени и просрочени публични задължения на обща стойност над 100 лв., орган
на НАП или Агенция „Митници“ можел да наложи запор върху вземането по договора.
Така утвърденият ред за плащане следвало да бъде стриктно спазван и от НЗОК, с
оглед ефективното и бързо събиране на просрочените публични задължения. РЗОК,
като платец по договора действала в съответствие с изискванията на т. 5.1.3 от
Решение № 592/21.08.2018 г. на МС. Твърди, че когато лицето, страна по договора
има просрочени публични задължения на обща стойност над 100 лв., като за тях от
страна на НАП вече е наложен запор върху вземането на длъжника от разпоредителя
с бюджет по посочения договор, разпоредителят с бюджет не следва да извършва плащане
в полза на лицето до размера на запорираната сума. Моли съда да потвърди
оспорения акт, с претенция за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Сливен,
след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
В ТД на НАП Бургас е било образувано
изпълнително дело № 20040007716/2004 г. с д. – д. Г.Н.Б., във връзка с
просрочени публични задължения в размер на 30 845,87 лв., включващ
главница от 16 869,02 лв. и лихва в размер на 13 976,85 лв. С
постановление за налагане на обезпечителни мерки № С 200020-022-0072844 от
21.10.2020 г., издадено от публичен изпълнител бил наложен запор върху вземане
от трето задължено лице – РЗОК – С., за сумата от 636,41 лева, представляващи
плащане във връзка със сключен договор с НЗОК за и. м. д. по документ за
плащане № 317.С изх. № С200020-119-0013132/21.10.2020 г. публичният изпълнител
изпратил до РЗОК – С. Запорно съобщение по чл. 202 ал. 2 от ДОПК.
С Разпореждане за изпълнение на
основание чл. 230 ал. 4 от ДОПК с изх. № С200020-009-0011428 от 21.10.2020 г.
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен разпоредил на РЗОК – С.
в 3-дневен срок от получаване на разпореждането да прехвърли запорираните суми
в размер на 636,41 лв. по сметка на ТД на НАП – Бургас, за погасяване на
публични задължения по изпълнително дело № 20040007716/2004 г.
Срещу Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки № С 200020-022-0072844 от 21.10.2020 г. на
публичния изпълнител на 04.11.2020 г. д. Б. депозирала жалба пред Директора на
ТД на НАП Бургас. По тази жалба сезираният горестоящ орган Директор на ТД на
НАП – Бургас постановил Решение № 170 от 17.11.2020 г., с което на основание
чл. 197 ал. 1 от ДОПК, жалбата била оставена без уважение. В мотивите си административният
орган приел, че действията на публичния изпълнител, обективирани в постановлението
за налагане на обезпечителни мерки, са в кръга на предоставената му от закона
компетентност и са законосъобразни. Приел също, че е образувано изпълнително производство
№20040007716/15.04.2004 г. срещу д. Б. за просрочени публични задължения, като
изпратеното до РЗОК запорно съобщение е изпълнено с постъпила сума по
набирателната сметка на ТД на НАП. За да отхвърли жалбата против постановлението,
Директорът на ТД на НАП Бургас се е позовал на Решение №592/21.08.2018г. за
условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори,
прието на основание чл. 7, ал.1 от Закона за публичните финанси на Министерски
съвет, съгласно което, след сключването на договор на стойност, равна на или
надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на
Народното събрание и на съдебната власт, задължително уведомяват Националната
агенция за приходите и Агенция "Митници“ за номера и датата на договора,
срока на договора, стойността на договора, за идентификационни данни за лицето
— насрещна страна по договора (ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ), за банковата
сметка, по която ще се извършват плащания, и за нейния титуляр, за други данни,
посочени в указание на министъра на финансите, както и за промяна на
предоставените данни. Уведомяване се извършва от разпоредителите с бюджет и в
случаите при които платец по договора е лице, различно от разпоредителя с бюджет,
сключил договора.
В хода на съдебното дирене от
РЗОК С. е представена справка за удържани и изплатени суми по сключен договор
№200236/13.02.2020 г. между д. Б. и НЗОК, от която е видно, че на 22.10.2020
г. по фактура № **********/13.10.2020 г.
от общата стойност по фактурата в размер на 1 696,18 лв. в полза на НЗОК
са удържани средства в размер на 1 059,77 лв., а остатъкът от 636,41 лв. е
преведен в полза на НАП.
От представена по делото
електронна справка от НАП се установява, че по процесното изпълнително дело
задълженията на д. Г.Н.Б. са в общ размер на 39 788,62 лв.
Обжалваното решението е
съобщено на неговия адресат и настоящ оспорващ Г.Б. на 16.12.2020г., а жалбата до
съда е подадена (чрез административния орган) на 22.12.2020г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените
към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в
рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от
това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспореното решение е издадена от Директора
на ТД на НАП - Бургас, действащ при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената му с нормативен акт (чл. 197 ал.
1) материална компетентност. Съгласно цитираната разпоредба, постановлението за
налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от
връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася
с мотивирано решение в 14 – дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7 – дневен срок, от получаване на жалбата.
Като издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и
предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваното административно решение
като валиден акт.
Макар валидно, при преценка на
събраните по делото доказателства и анализ на относимите и приложени от
административния орган правни норми, атакуваното решение се преценява от
настоящата съдебна инстанция като издадено в противоречие с материалния закон,
при следните съображения:
В разпоредбата на чл. 213 ал.
1 т. 5 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху
цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение,
обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд,
пенсията или стипендията– в общ размер до минималната работна заплата
месечно.
С оглед цитираната разпоредба,
съдът счита за основателно твърдението на оспорващата, че с процесното постановление
не са съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото,
което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Между страните няма
спор, че в случая става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и
изискуеми публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.
Законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на
публичния изпълнител, който като орган на принудителното изпълнение осъществява
всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните
вземания по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 167 ал. 1 от ДОПК. Една от
гаранциите за това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават
имуществото, служещо за удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат
забрани за принудително изпълнение върху част от вещите и вземанията на
длъжника. С оглед изложеното, публичният изпълнител, издал постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка
дали вземанията, спрямо които е насочил принудителното изпълнение са
несеквестируеми, да изиска информация за вида на средствата, постъпващи по
сметката на жалбоподателката и при констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК,
да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка
суми.
Видно от доказателствата по
делото, по фактура № ********** от 13.10.2020 г., сумата в размер на 636,41 лева,
предмет на процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки, е
възнаграждението, което д. Г.Б. следва да получи за и. м. д. по сключен договор
с НЗОК договор за о. на п. и. м. п.
Съгласно чл. 28 ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020– 2022 г. (НРД за МД
за 2020 – 2022 г.), и. на м. п. имат
право да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените
дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ,
глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което
представлява вид възнаграждение за труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020 – 2022
г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената
и и. м. д. на и. на ИМП след представяне на финансово-отчетни документи
(фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от
НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи
по чл. 207 (ал. 1),
като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след
изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на месеца, и
включва само договорената и и. м. д., одобрена за заплащане в това месечно
известие (ал. 2). Следователно, получаваното от жалбоподателя Б. заплащане за
и. м. д. попада в обхвата на изрично предвидените изключения в разпоредбата
на чл. 213 от ДОПК. Същото е
възнаграждение за извършен труд, което налага категоричния извод за приложимост
на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК, съгласно която разпоредба,
принудително изпълнение не може да се насочи върху трудовото възнаграждение – в
общ размер до минималната работна заплата месечно. С процесното постановление е
наложено обезпечение - запор върху целия остатък от постъпилото плащане, след
извършена от РЗОК удръжка по изискуеми към НЗОК задължения на Б., с които
действия принудителното изпълнение е насочено върху цялото възнаграждение на л.
з. за м. октомври 2020 г., в нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК. Разпоредбата
на чл. 198 ал. 3, като част от Раздел II "Обезпечителни мерки", Глава
двадесет и четвърта "Обезпечения" постановява, че "запор и
възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл.
213". Следователно, и за целите на обезпечаване на публични вземания (чл.
195 ал. 1 ДОПК) нормата препраща към Глава двадесет и пета "Принудително
изпълнение". Това означава, че и за процесния случай е приложима забраната
за налагане на обезпечение върху целия месечен доход от трудова дейност на
длъжника, без да се извърши преценка каква част от същия попада под закрилата
на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК. Препращането с чл. 198 ал. 3 към чл. 213 ДОПК е
логично, доколкото при последващо наличие на основания за предприемане действия
за принудително изпълнение, именно имотите/вещите, върху които е било наложено
обезпечение ще послужат за удовлетворяване претенциите на Държавата. Като е
приел обратното, директорът на ТД на НАП - Бургас, в производство по чл. 197
ал. 1 ДОПК е постановил неправилно решение и не е упражнил ефективно
правомощието си по чл. 155, ал. 4, вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК. При налагане на обезпечителна
мярка върху вземане на длъжника от трето лице при всички случаи публичният
изпълнител е задължен да извърши преценка относно законовите изключения,
въведени с разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. В случая както в самото
постановление, така и в запорното съобщение и разпореждането за изпълнение
липсват данни за извършена такава, респ. указания към третото лице за
съобразяване със задължително приложимата в случая норма на чл. 213 ал. 1 т. 5
от ДОПК. Както решаващият административен орган, така и публичният изпълнител
не са изложили мотиви, дали запорираната сума – предмет на обезпечението не
попада в изключенията по чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК, съответно – не ангажират и
никакви доказателства, че е обследвано това обстоятелство. И то – при наличие
на данни, че след извършената от РЗОК – С. удръжка от 1 059,77 лв., по
процесната фактура остава за заплащане единствено сумата от 636,41 лв.
В този смисъл нарушението на
материалния закон обуславя незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Действията на публичния изпълнител са извършени в нарушение на принципите на
законност и добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с
разпоредбите на чл. 2 ал. 1 и чл. 6 ал. 1 от ДОПК.
Предвид изложеното,
административният орган е формирал неправилен извод за законосъобразност на
действията на публичния изпълнител. Обжалваното Решение № 170/17.11.2020 г. на
Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него Постановлениеза налагане
на обезпечителни мерки с изх. № С200020-022-0072844/21.10.2020 г. на публичен
изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, на основание чл.
197, ал. 3, предл. второ от ДОПК.
С оглед изхода на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателна, поради което ТД на НАП– Бургас, следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 510,00
(петстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева - внесена държавна такса
и 500,00 (петстотин) лева - договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 197 ал. 3 от ДОПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
170 от 17.11.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 11824/03.11.2020 г., подадена против
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
200020-022-0072844 от 21.10.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, офис за обслужване Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 200020-022-0072844 от
21.10.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис за
обслужване Сливен, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас да заплати на д. Г.Н.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, ДКЦ *** каб. *** сумата от 510,00 (петстотин
и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: