РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000131 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020 година на Окръжен
съд Русе „Есте Стедиа“ АД е осъдено да заплати на „Андезит“ ООД сумата 64 822.69 лева с
данък върху добавената стойност – общо дължима сума по Договор от 22.04.2015 година за
продажба и доставка на бетонови изделия (образувана от сбора на сумите по фактури: №
**********/22.05.2015 година – 5 391.36 лева; № **********/22.05.2015 година – 9 391.57
лева; № **********/22.05.2015 година – 9 674.09 лева; № **********/25.05.2015 година –
неплатен остатък в размер на 6 690.24 лева; № **********/29.05.2015 година – 12 391.68
лева; № **********/30.05.2015 година – 3 309.84 лева; № **********/5.06.2015 година –
7 877.74 лева; № **********/6.06.2015 година – 3 229.92 лева; № **********/12.06.2015
година – 2 723.06 лева; № **********/17.06.2015 година – 3 139.03 лева; №
**********/4.07.2015 година – 756.48 лева; № **********/31.07.2015 година – 123.84 лева;
№ **********/3.08.2015 година – 123.84 лева), ведно с дължимата законна лихва върху
главницата 64 822.69 лева от датата на завеждане на исковата молба – 19.06.2020 година, до
окончателното изплащане на сумата, по посочена в решението банкова сметка на „Андезит“
ООД.
1
С посоченото решение „Есте Стедиа“ АД е осъдено да заплати на „Андезит“ ООД
сумата 9 044.05 лева – съразмерни разноски по делото.
Със същото решение е прекратено производството по иска в частта за сумата
4 692.60 лева по Фактура № **********/14.05.2015 година.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на „Андезит“ ООД против
„Есте Стедиа“ АД в частта за осъждане на „Есте Стедиа“ АД да заплати на „Андезит“ ООД
сумата 7 853.50 лева по Договор от 20.02.2015 година за продажба на бетонови изделия
(образувана от сбора на сумите по фактури: № **********/22.05.2015 година – 6 590.88
лева; № **********/26.06.2015 година – остатък 1 262.62 лева).
Със същото решение „Андезит“ ООД е осъдено да заплати на „Есте Стедиа“
сумата 778.56 лева – съразмерни разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Н. – пълномощник на
„Андезит“ ООД, против Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020 година на
Окръжен съд Русе в частите, с които е прекратено производството по иска за сумата 4 692.60
лева; отхвърлена е претенцията за 7 853.50 лева. Изразява се несъгласие с извода на
първостепенния съд за недопустимост на прибавянето на нова фактура като дължима, за да
се „компенсира“ намаляването на размера на иска по отношение на други фактури, за които
е налице признание за погашение. Съгласно чл. 372, ал. 2, изречение второ от ГПК ищецът
може да измени предявения иск с допълнителната искова молба. Законодателят е
регламентирал възможност за изменение на размера на иска до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция (чл. 214, ал. 1, изречение трето от ГПК). В случая е направено
увеличение на иска с допълнителната искова молба преди приключване на съдебното дирене
в първата инстанция. Изменението е допустимо – с него не се внася ново основание,
напротив – запазва се основанието и то е неплатено задължение по Договор от 22.04.2015
година. Добавянето на нова Фактура № **********/14.05.2015 година с дължим остатък
4 692.60 лева не променя основанието на претенцията, нито представлява част от така
наречените от съда „вътрешни размествания“ на фактическите основания, независимо от
запазване на общия размер на претенцията по двата договора“. Тези „вътрешни
размествания“ са счетоводни операции, които отразяват частичното погашение на дълга
съобразно допълнително заявеното от длъжника (сторено от него в отговора на исковата
молба), но не рефлектират върху фактическите основания. Основанието за плащане е винаги
задължение по договор, като всяка фактура се издава именно въз основа на договор. Сама по
себе си фактурата не е основание за плащане на цената на една стока. Основание е
доставката, а фактурата само удостоверява този факт. Увеличението на претенцията е
надлежно упражнено без да се променя нейното основание и съдът е следвало да я разгледа
по същество.
Излагат се аргументи за погрешност на заключението на съда за отхвърляне на
претенцията по Договора от 20.05.2015 година в частта за 7 853.50 лева, за която са издадени
2
фактури с №№ **********/22.05.2015 година и **********/26.06.2015 година – прието е
наличие на техническа причина за разминаването в счетоводствата на дружествата по
отношение на посочените фактури (от банковото извлечение на ответника е видно, че
фактурите са отразени като наредени за плащане, а в банковото извлечение на „Андезит“
ООД същите фактури липсват; техническата причина не може да обезсили волеизявлението
на „Есте Стедиа“ АД по чл. 76 от Закона за задълженията и договорите). Задължение на
„Есте Стедиа“ АД – платец по фактурите, респективно по договорите, е при плащане и
визиране на конкретното задължение, което погасява, да се увери, че това негово изявление
е достигнало до кредитора. Само по себе си посочването на номерата на фактурите при
плащане не е достатъчно, за да се заключи, че длъжникът е изпълнил своето задължение и е
положил достатъчно усилия неговият кредитор да бъде уведомен по коя фактура се
осъществява плащането. В чл. 76 от Закона за задълженията и договорите е употребен
термина „да заяви“ кое задължение погасява. Смисълът на подобна заявка е длъжникът по
категоричен и безспорен начин да адресира до кредитора изявлението си и съответно да се
убеди, че същото е достигнало до неговото знание. Соченето на фактурите при електронно
нареждане на банков превод категорично не изпълнява изискването на закона „да заяви“. В
грижата на добрия търговец, чието е задължението по сделката да плати цената на стоката, е
да го изпълни точно и добросъвестно, с грижата на добрия стопанин – чл. 302 от Търговския
закон, във връзка с чл. 63 от Закона за задълженията и договорите, от който принцип следва
и горното задължение.
Направено е искане да се отмени Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. №
235/2020 година на Окръжен съд Русе в обжалваните части и да се постанови друго такова, с
което да се уважат претенциите на „Андезит“ ООД за сумите 4 692.60 лева, 7 853.50 лева,
дължими по Договор от 22.04.2015 година, за които са издадени фактури с №№
**********/14.05.2015 година, **********/22.05.2015 година, **********/26.06.2015
година; в полза на „Андезит“ ООД да се присъдят направените разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
С писмена молба адвокат К. К. – процесуален представител на „Есте Стедиа“ АД,
оспорва въззивната жалба.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат К. К. – пълномощник на
„Есте Стедиа“ АД, против Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020 година
на Окръжен съд Русе в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на „Андезит“
ООД сумите: 64 822.69 лева, ведно със законната лихва; 9 044.05 лева – разноски. Във
въззивната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено при допуснати
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, и е необосновано. При преценка на събраните по делото доказателства съдът не е
установил действителната воля на страните за начина на уреждане на техните отношения,
предмет на спора. Всъщност „Андезит“ ООД, което е производител на процесните бетонови
3
изделия, ги е продало на „ПРК България 85“ ООД. Изделията са предназначени за конкретни
обекти на купувача в страната. Намесването на „Есте Стедиа“ АД „като дистрибутор“ на
„Андезит“ ООД е лишено от елементарна житейска и търговска логика. Двете дружества –
„Андезит“ ООД и „ПРК България 85“ ООД, са със седалища в гр. Бургас. Разпитаните по
делото свидетели не са отговорили на въпроса кое налага двете юридически лица да си
продават бетонови изделия, предназначени за обекти на едното от тях в с. Кривня, гр. Завет
и гр. Лозница през „Есте Стедиа“ АД – търговско дружество със седалище в гр. Русе, до
което стоката физически не е достигнала. Уговорката, че „Есте Стедиа“ АД ще дължи
плащане на „Андезит“ ООД само след разплащане от страна на „ПРК България 85“ ООД по
фактурите, издадени от „Есте Стедиа“ АД, се съдържа в Анекс от 25.04.2015 година към
Договора за покупко-продажба от 22.04.2015 година между „Есте Стедиа“ АД и „ПРК
България 85“ ООД; Споразумение от 16.06.2015 година между „Андезит“ ООД и „Есте
Стедиа“ АД, според което към датата на неговото подписване „ПРК България 85“ ООД
дължи на „Есте Стедиа“ АД 77 368.81 лева, „Есте Стедиа“ АД дължи на „Андезит“ ООД
същата сума, като „Есте Стедиа“ АД се задължило да изпълни задължението си (или части
от него) към „Андезит“ ООД само след получаване на съответното плащане от „ПРК
България 85“ ООД. Друга писмена уговорка, даваща основание да се приеме съществуване
на продажбено правоотношение между „Андезит“ ООД и „ПРК България 85“ ООД, се
съдържа в Анекса от 25.04.2015 година – потвърждаването на неразплатени задължения към
31.12.2015 година от „ПРК България 85“ ООД към „Есте Стедиа“ АД ще се смята за
уведомление от последното към „ПРК България 85“ ООД за цедиране на задължението към
производителя „Андезит“ ООД, както и уговорката за цесия в Споразумението от 16.06.2016
година. Всъщност „Есте Стедиа“ АД не е дистрибутирало произведените от дружеството-
ищец бетонови изделия, както необосновано е прието от първостепенния съд, а е било
въвлечено в схема за „уреждане на отношенията“ между производител и купувач, очевидно
реализирана с определена цел, съобразно която „ПРК България 85“ ООД дължи плащане на
продажната цена на закупените изделия, предмет на спора.
Безспорно е, че бетоновите изделия, предмет на процесните договори, са
доставяни на обекти в с. Кривня, гр. Завет и гр. Лозница, на които са изпълнявани
строителни работи от трето за делото лице – „ ПРП България 85“ ООД. Доставките са
осъществявани въз основа на договорите между „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД от
20.02.2015 година и 22.04.2015 година, сключен между „Есте Стедиа“ АД и „ПРК България
85“ ООД договор за покупко-продажба от 22.04.2015 година, Анекс към него от 25.04.2015
година. По силата на чл. 11 от този договор плащането на цената за доставените на „ПРК
България 85“ ООД продукти е следвало да се извърши в срок до тридесет работни дни от
датата на издаване на фактура от „Есте Стедиа“ АД. Издадените от „Есте Стедиа“ АД
фактури с получател „ПРК България 85“ ООД са на обща стойност 77 368.81 лева. Доказано
е, че към момента неизплатеният размер на задължението на „ПРК България 85“ към „Есте
Стедиа“ АД е 77 368.81 лева. От приложеното към исковата молба Споразумение от
16.06.2016 година, подписано от страните по делото, е видно постигнато съгласие, че
4
закупените от „Есте Стедиа“ АД по силата на Договор от 22.04.2015 година бетонови
изделия са продадени на „ПРК България 85“ ООД на базата на подписан Договор от
22.04.2015 година. В споразумението изрично е отразено, че към датата на неговото
подписване „ПРК Българи 85“ ООД дължи на „Есте Стедиа“ АД сумата 77 368.81 лева за
доставените бетонови изделия по Договора от 22.04.2015 година и Анекс към него от
25.04.2015 година. Съобразно уговореното „Есте Стедиа“ АД се задължило да заплати на
„Андезит“ ООД дължимата сума 77 368.81 лева или части от нея само след като „ПРК
България 85“ ООД изпълни паричното си задължение към „Есте Стедиа“ АД в размер на
77 368.81 лева или части от него. Тази клауза по своята същност представлява отлагателно
условие, което и към момента не се е сбъднало. До изтичане на отлагателния срок
задължението на „Есте Стедиа“ АД към „Андезит“ ООД, предмет на предявения иск, не е
изискуемо и кредиторът не може да иска изпълнение от длъжника, което обуславя
неоснователност на претенцията.
Изводът на състава на Окръжен съд Русе за неустановено сключване на договор
за цесия, с който вземането на „Есте Стедиа“ АД от „ПРК България 85“ ООД за 77 368.81
лева да е прехвърлено на „Андезит“ ООД, е погрешен. По повод направеното с
допълнителната искова молба оспорване на истинността/автентичността на Договора за
цесия от 14.03.2016 година и откритото производство по чл. 193 от ГПК необосновано е
прието за доказано оспорването. От показанията на свидетелите и заключението на
графическата експертиза се установява, че договорът е подписан от тогавашния управител
на „Андезит“ ООД – С. К. Д.. Свидетелят П. И. Н., допуснат до разпит относно твърдените
от представителя на „Есте Стедиа“ АД факти във връзка с подписването на договора за
цесия с оглед унищожената в електронната поща информация съобразно представен отговор
от Нет Инфо и прието по делото заключение на техническа експертиза, сочи че договорът за
цесия е изготвен от „Есте Стедиа“ АД и изпратен на електронната поща на дружеството-
ищец за съгласуване. Впоследствие на електронната поща на „Есте Стедиа“ АД е получен
екземпляр, подписан от управителя на „Андезит“ ООД – С. К. Д.. След подписването на
договора от Димитров документът е сканиран и изпратен по електронен път на „Есте
Стедиа“ АД. По тази причина експертът обяснява, че текстът „Андезит“ ООД, под него инж.
С. Д. – управител, подписът за управител и отпечатъкът от кръгъл печат на „Андезит“ ООД
долу вдясно на Договор за цесия от 14.03.2016 година, приложен на лист 222 от делото, под
текста цесионер са сканирани. Заключението на графическата експертиза потвърждава
казаното от свидетеля Ненов за механизма на подписване на процесния договор за цесия.
Върху така получения договор е положен подпис от представителя на „Есте Стедиа“ АД – С.
И. П., след което договорът е изпратен отново на имейла на юридическото лице-ищец.
Проверката на документа, извършена по реда на чл. 194 от ГПК чрез разпит на свидетели и
изслушване на вещи лица, обосновава извод, че оспореният договор за цесия е истински. С
прехвърлянето на вземането правата на „Есте Стедиа“ АД по договора му с длъжника са
преминали върху цесионера – „Андезит“ ООД, като в отношенията между тях цесията има
действие от сключването на договора. На основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите с уведомление, връчено на 29.03.2016 година, „Есте Стедиа“ АД уведомило
5
„ПРК България 85“ ООД за прехвърлянето на вземането. От този момент цесията е породила
действие спрямо длъжника и третите лица (чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите). Към момента „Андезит“ ООД няма качеството на кредитор спрямо „Есте
Стедиа“ АД за процесната сума 77 368.81 лева, което сочи на неоснователност на иска.
Допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията е постигнатото съгласие между
страните по делото, обективирано в точка 6 от Споразумението от 16.06.2016 година, че
„Есте Стедиа“ АД ще дължи на „Андезит“ ООД сумата, предмет на спора, или части от нея
не само след като получи съответното плащане от „ПРК България 85“ ООД, но и при липса
на цедиране на вземането на „Есте Стедиа“ АД от „ПРК България 85“ ООД на „Андезит“
ООД. Не е осъществено плащане от „ПРК България 85“ ООД на „Есте Стедиа“ АД, цесията
е факт, поради което за „Есте Стедиа“ АД не е възникнало и не съществува задължение за
плащане на претендираната сума. Неоснователността на иска за главницата обуславя
неоснователност и на акцесорната претенция за лихва.
Направено е искане да се отмени Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. №
235/2020 година на Окръжен съд Русе в обжалваните части и да се постанови друго такова, с
което да се отхвърлят исковете спрямо „Есте Стедиа“ АД, в полза на последното да се
присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д. Н. – процесуален представител на „Андезит“ ООД, в който развива съображения
за нейната неоснователност.
В съдебно заседание адвокат Д. Н. – пълномощник на „Андезит“ ООД, оспорва
въззивната жалба, депозирана от „Есте Стедиа“ АД.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 235/2020 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от адвокат Д. Н. – пълномощник на „Андезит“ ООД,
против „Есте Стедиа“ АД обективно съединени искове с посочени правни основания чл. 79,
ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 318, ал. 1
и чл. 327, ал. 1 от Търговския закон; чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и
чл. 309а от Търговския закон за заплащане общо на сумата 77 368.79 лева.
В исковата молба се твърди, че между „Андезит“ ООД – продавач, и „Есте
Стедиа“ АД – купувач, са сключени Договор от 20.02.2015 година с предмет: покупко-
продажба на 18 000 броя вибропресовани бетонови плочи с размери 40/55/5 сантиметра за
обект на купувача в района на гр. Русе; Договор от 22.04.2015 година с предмет: покупко-
продажба на бетонови изделия (бетонови бордюри 50/8/16, бетонови бордюри 50/18/30,
бетонови плочи 40/40/5 сиви, бетонови плочи 40/40/5 цветни, бетонови плочи 20/20/6
6
цветни, бетонови павета 20/10/6 сиви, бетонови павета 20/10/6 цветни, бетонови павета
10/10/6 сиви) за обекти „Спортна зала, гр. Завет“ и „Спортни площадки, гр. Лозница“. По
договорите „Андезит“ ООД осъществило доставките на бетоновите изделия в уговорените
срокове, количество, качество и място на предаване – визираните в договорите обекти на
купувача. При всяка доставка са издавани експедиционни бележки, доставките са приети без
възражения. За стойността на доставките на бетоновите изделия въз основа на
експедиционните бележки в съответствие със Закона за счетоводството периодично са
издавани електронни фактури от „Андезит“ ООД, получавани по електронен път от „Есте
Стедиа“ АД. Общо дължимата стойност за доставките на бетонови изделия по двата
договора за покупко-продажба по издадените фактури, която и към момента не е заплатена,
е 77 368.79 лева с включен данък върху добавената стойност. Дължимата сума по Договора
от 20.02.2015 година въз основа на фактури, издадени на 22.05.2015 година и на 26.06.2015
година, е 9 456.48 лева. По шестнадесет фактури, описани в исковата молба, общо
дължимата сума по Договора от 22.04.2015 година е 67 912.31 лева.
На 16.06.2016 година е подписано споразумение от „Андезит“ ООД и „Есте
Стедиа“ АД, което представителите на дружествата си разменили по електронна поща, с
предмет: отлагане плащането на цялата дължима от дружеството-ответник сума за четири
години. В този период „Есте Стедиа“ АД следвало да събере сумата от негов длъжник,
посочен в споразумението, след което да я заплати на „Андезит“ ООД. В споразумението е
отразено, че дължимата сума произтича от задължението за заплащане на доставките по
Договора от 22.04.2015 година, но всъщност касае и Договора от 20.02.2015 година.
Представителят на „Андезит“ ООД приел, че е отложен падежа на цялото задължение (по
двата договора) на „Есте Стедиа“ АД до 16.06.2020 година, от който момент то става отново
изискуемо. На 18.03.2020 година (малко преди изтичане на посочения срок) с препоръчано
писмо чрез Български пощи до длъжника „Есте Стедиа“ АД е изпратена покана (изх. №
51/17.03.2020 година) във връзка със задължението за погасяване на общо дължимата сума.
Писмото е върнато на подателя „Андезит“ ООД на 28.04.2020 година с уведомление от
пощенския оператор, че „пратката не е потърсена от получателя“. След изтичане на срока по
споразумението, съответно настъпване на падежа на неиздължената главница по издадените
фактури, респективно осъществени доставки – 16.06.2020 година, и независимо от
провежданите разговори „Есте Стедиа“ АД не е заплатило дължимата сума 77 368.79 лева с
включен данък върху добавената стойност, нито е предложило вариант, по който това да се
случи. Вследствие неизпълнението от страна на дружеството-ответник за „Андезит“ ООД
настъпили вреди в размер на законната лихва за забава, която подлежи на заплащане.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Есте Стедиа“
АД да заплати на „Андезит“ ООД сумата 77 368.79 лева с включен данък върху добавената
стойност – общо дължима сума по Договор от 20.02.2015 година за доставка на 18 000 броя
вибропресовани бетонови плочи с размери 40/55/5 сантиметра и по Договор от 22.04.2015
година за продажба и доставка на бетонови изделия, от която по първия договор са дължими
9 456.48 лева, а по втория – 67 912.31 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
7
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата по посочена
в исковата молба банкова сметка, в полза на юридическото лице-ищец да се присъдят
сторените разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
адвокат К. К. – пълномощник на „Есте Стедиа“ АД, в който се изтъква, че основната
дейност на „Есте Стедиа“ АД е търговия със строителни материали, дружеството не
извършва строителна дейност. Бетоновите изделия, предмет на договорите за покупко-
продажба, са доставяни на обекти в с. Кривня, гр. Завет, гр. Лозница, на които са
изпълнявани строителни работи от „ПРК България 85“ ООД. Доставките са осъществени въз
основа на договорите между „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД от 20.02.2015 година,
22.04.2015 година, договор, подписан от „Есте Стедиа“ АД и „ПРК България 85“ ООД, и
Анекс към него от 25.04.2015 година. Издадените от „Есте Стедиа“ АД фактури с получател
„ПРК България 85“ ООД са на обща стойност 77 368.81 лева (фактурите са изброени в
отговора). Към момента „ПРК България 85“ ООД не е изплатило на „Есте Стедиа“ АД
77 368.81 лева. Със Споразумението от 16.06.2016 година „Есте Стедиа“ АД се задължило да
заплати на „Андезит“ ООД дължимите 77 368.81 лева или части от сумата само след
изпълнение на паричното задължение от „ПРК България 85“ ООД към „Есте Стедиа“ АД в
размер на 77 368.81 лева или части от него. Тази уговорка по своята същност е отлагателно
условие, което не се е сбъднало и към момента. С Договор от 14.03.2016 година „Есте
Стедиа“ АД прехвърлило на „Андезит“ ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД в
размер на 77 368.81 лева. На основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
с уведомление, връчено на 29.03.2016 година, „Есте Стедиа“ АД уведомило „ПРК България
85“ ООД за прехвърлянето на вземането. Към момента дружеството-ищец няма качеството
на кредитор спрямо „Есте Стедиа“ АД за процесната сума. В точка 6 от Споразумението от
16.06.2016 година е визирано, че „Есте Стедиа“ АД ще дължи на „Андезит“ ООД сумата,
предмет на спора, или части от нея не само след получаване на съответното плащане от
„ПРК България 85“ ООД, но и при неизвършено към този момент цедиране на „Андезит“
ООД на вземането на „Есте Стедиа“ АД спрямо „ПРК България 85“ ООД. Сочат се
заплатени суми по фактури, издадени на 22.05.2015 година (2 865.60 лева), 26.06.2015
година (1 262.62 лева, платени на 5.11.2015 година; 1 602.98 лева – платени на 7.06.2016
година). Неоснователността на иска за главницата обуславя неоснователност на акцесорната
претенция за законна лихва.
Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат Д. Н. – процесуален
представител на „Андезит“ ООД, с която оспорва твърдението на „Есте Стедиа“ АД за
сключен Договор за цесия от 14.03.2016 година, истинността/автентичността на договора –
подписът не е положен от С. Д. – управител на „Андезит“ ООД към този момент; прави
искане за представяне на договора за цесия в оригинал и евентуално откриване на
производство по чл. 193 от ГПК. Изтъква, че договорът за цесия противоречи
фактологически на Споразумението от 16.06.2016 година, което не е оспорено. Целта на
Споразумението от 16.06.2016 година е да се даде възможност на „Есте Стедиа“ АД да
8
събере своето вземане от „ПРК България 85“ ООД и след това да се разплати с „Андезит“
ООД. Спори тезата на представителя на „Есте Стедиа“ АД за наличие на „отлагателно
условие“ в споразумението. Отрича заплащането на сумите: 6 590.88 лева с включен данък
върху добавената стойност по Фактура от 22.05.2015 година; 1 262.62 лева с включен данък
върху добавената стойност по Фактура от 26.06.2015 година. Признава заплащането на
1 602.98 лева с включен данък върху добавената стойност по Фактура от 26.06.2015 година.
Уточнява, че общо дължимата сума по Договора от 20.02.2015 година е в размер на 7 853.50
лева с включен данък върху добавената стойност (по Фактура от 22.05.2015 година –
6 590.88 лева, по Фактура от 26.06.2015 година – 1 262.62 лева); дължимата сума по
Договора от 22.04.2015 година е 69 515.29 лева (сумата по Фактура от 29.06.2015 година –
1 207.20 лева, е платена, към останалите фактури изброени в исковата молба, се добавя като
дължима сумата 4 692.60 лева с включен данък върху добавената стойност по Фактура от
14.05.2015 година. Коригира се петитума на исковата молба: да бъде осъдено „Есте Стедиа“
АД да заплати на „Андезит“ ООД сумата 77 368.79 лева – общо дължима по Договор от
20.02.2015 година и Договор от 22.04.2015 година, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от адвокат К.
К. – пълномощник на „Есте Стедиа“ АД, с който заявява, че дружеството ще се ползва от
Договора за цесия от 14.03.2016 година; юридическото лице не разполага с оригинал на
договора за цесия; разменената кореспонденция по електронен път не се съхранява и не
може да се възстанови. Оспорва представеното с допълнителната искова молба
„потвърждение на салдо“ от 10.03.2017 година – същото е с невярно съдържание и е
подписано от неоторизирано лице. Спори твърдението на представителя на „Андезит“ ООД,
че Фактурата от 22.05.2015 година за 6 590.88 лева не е посочена като основание за
извършено плащане на 5.11.2015 година и сумата по нея не е платена. Изтъква доводи за
заплащане на посочената сума. Оспорва тезата на представителя на „Андезит“ ООД за
неплащане на сумата 1 262.62 лева – част от задължението по Фактура № 2089 (фактурата е
отразена като основание за извършеното плащане на 5.11.2015 година и в протокол за
направен превод от същата дата). Изразява становище за недопустимо с допълнителната
искова молба да се добавя като дължима към фактурите, изброени в първоначалната искова
молба, сума по Фактура № 1986/14.05.2015 година – касае се за предявяване на нов иск за
сумата по фактурата.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„Есте Стедиа“ АД оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020 година на Окръжен съд
9
Русе е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че предявените от „Андезит“ против „Есте
Стедиа“ АД при условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 327,
ал. 1, във връзка с чл. 318, ал. 1 от Търговския закон.
На 20.02.2015 година между „Андезит“ ООД – продавач, и „Есте Стедиа“ АД –
купувач, е сключен договор, по силата на който първото юридическо лице се задължило да
достави и да прехвърли правото на собственост на второто дружество върху 18 000 броя
вибропресовани бетонови плочи с размери 40/55/5 сантиметра (стоката) при единична цена
2.52 лева без включен данък върху добавената стойност франко обекта на купувача в гр.
Русе.
Съобразно Договор от 22.04.2015 година „Андезит“ ООД се задължило да
продаде на „Есте Стедиа“ АД бетонови изделия, описани в Приложение 1 (бетонови
бордюри 50/8/16, бетонови бордюри 50/18/30, бетонови плочи 40/40/5 сиви, бетонови плочи
40/40/5 цветни, бетонови плочи 20/20/6 цветни, бетонови павета 20/10/6 сиви, бетонови
павета 20/10/6 цветни, бетонови павета 10/10/6 сиви), неразделна част от договора, за
изпълнение на обекти „Спортна зала, гр. Завет“, „Спортни площадки, гр. Лозница“,
купувачът – да заплати цените на съответните материали и да ги приеме. В Приложение 1
към договора са посочени единичните цени на отделните изделия без данък върху
добавената стойност франко обекта на купувача, както и приблизителните количества на
същите.
Безспорно е, че „Андезит“ ООД е изпълнило точно задълженията си по
договорите за покупко-продажба на бетонови изделия, както и заплащането на сумата
1 602.98 лева – част от задължението по Фактура № **********/26.06.2015 година.
На 16.06.2016 година е подписано споразумение между „Андезит“ ООД –
продавач, и „Есте Стедиа“ АД – купувач, във връзка с Договор за покупко-продажба на
бетонови изделия от 22.04.2015 година. В споразумението е обективирано съгласие на
представителите на дружествата, че закупените по силата на договора за покупко-продажба
от „Есте Стедиа“ АД бетонови изделия са продадени от последното на „ПРК България 85“
ООД по Договор от 22.04.2015 година със страни: „Есте Стедиа“ АД – продавач, „ПРК
България 85“ ООД – купувач. Към датата на подписване на споразумението „ПРК България
85“ ООД дължи на „Есте Стедиа“ АД сумата 77 368.81 лева за доставените бетонови изделия
въз основа на Договора от 22.04.2015 година и Анекс към него от 25.04.2015 година.
Същевременно „Есте Стедиа“ АД дължи на „Андезит“ ООД сумата 77 368.81 лева за
доставените бетонови изделия въз основа на Договора от 22.04.2015 година. Управителят на
„Андезит“ ООД и представителят на „Есте Стедиа“ АД уговорили „Есте Стедиа“ АД да
заплати дължимата по точка 3 от споразумението сума или части от нея, след като получи от
„ПРК България 85“ ООД дължимата по точка 2 от споразумението сума или части от нея.
Представителите на юридическите лица постигнали съглашение уреждането на
10
отношенията между „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД във връзка със заплащането на
сумата по точка 3 от споразумението да не се извършва чрез предявяване на съдебни искове
от „Андезит“ ООД против „Есте Стедиа“ АД; да обединят своите усилия за събиране на
дължимата от „ПРК България 85“ ООД сума по точка 2 от споразумението, след събиране на
каквато и да е част от нея „Есте Стедиа“ АД се задължило да изплати съответната част от
задължението си към „Андезит“ ООД, „ако към този момент не е цедирала на „Андезит“
ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД“. В споразумението е визирано, че страните
по същото са обвързани от неговото действие за срок от четири години; при условие, че в
края на този период дължимата сума не е изплатена изцяло или частично, за нея или
остатъка от същата, ще се сключи отделно споразумение, с което дружествата ще преуредят
своите отношения, като едновременно с това ще новират задълженията на „Есте Стедиа“ АД
към „Андезит“ ООД; споразумението е неразделна част от сключен между страните Договор
за покупко-продажба на бетонови изделия от 22.04.2015 година.
Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от експерта Г. С.
Й., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението е видно, че в
ДДС дневника на продажби за месец май 2015 година на „Андезит“ ООД са отразени
фактури и кредитни известия, издадени през месец май 2015 година, посочени в исковата
молба и допълнителната искова молба, а именно:
Фактура № **********/14.05.2015 година – 5 696.76 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/16.05.2015 година – 3 345.12 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/22.05.2015 година – 5 672.16 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/22.05.2015 година – 540.17 лева с данък върху добавената
стойност;
Фактура № **********/22.05.2015 година – 9 391.57 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/22.05.2015 година – 6 590.88 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/22.05.2015 година – 9 674.09 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/25.05.2015 година – 6 690.24 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/29.05.2015 година – 13 039.68 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/30.05.2015 година – 3 309.84 лева с данък върху
добавената стойност.
11
В ДДС дневника на продажби за месец юни 2015 година на „Андезит“ ООД са
описани фактури и кредитни известия, издадени през месец юни 2015 година, изброени в
исковата молба:
Фактура № **********/5.06.2015 година – 9 483.36 лева с данък върху добавената
стойност;
Фактура № **********/6.06.2015 година – 3 345.12 лева с данък върху добавената
стойност;
Фактура № **********/12.06.2015 година – 2 881.46 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/12.06.2015 година – (-) 64.80 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/17.06.2015 година – 3 304.63 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/26.06.2015 година – (-) 655.20 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/26.06.2015 година – (-) 496.80 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/26.06.2015 година – (-) 165.60 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/26.06.2015 година – (-) 72.00 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/26.06.2015 година – 2 865.60 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/29.06.2015 година – 1 207.20 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/30.06.2015 година – (-) 648.00 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/30.06.2015 година – (-) 216.00 лева с данък върху
добавената стойност.
В ДДС дневника на продажби за месец юли 2015 година на „Андезит“ ООД са
отразени фактури и кредитни известия, издадени през месец юли 2015 година, визирани в
исковата молба:
Фактура № **********/4.07.2015 година – 756.48 лева с данък върху добавената
стойност;
Кредитно известие № **********/6.07.2015 година – (-) 280.80 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/6.07.2015 година – (-) 165.60 лева с данък върху
12
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/6.07.2015 година – (-) 158.40 лева с данък върху
добавената стойност;
Кредитно известие № **********/6.07.2015 година – (-) 115.20 лева с данък върху
добавената стойност;
Фактура № **********/31.07.2015 година – 123.84 лева с данък върху добавената
стойност.
В ДДС дневника на продажби за месец август 2015 година на „Андезит“ ООД е
описана фактура, издадена през месец август 2015 година, посочена в исковата молба:
Фактура № **********/3.08.2015 година – 123.84 лева с данък върху добавената
стойност.
Съобразно представените ДДС дневници на „Андезит“ ООД за времето от месец
май 2015 година до месец август 2015 година всички фактури, сочени от представителя на
„Андезит“ ООД, са отразени в ДДС дневниците за месеца, в който са издадени, според
изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност.
В ДДС дневниците на „Есте Стедиа“ АД за периода месец май 2015 година – месец
август 2015 година са описани всички изброени по-горе фактури за месеца, в който са
издадени, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък
върху добавената стойност. С изключение на Фактура № **********/14.05.2015 година,
останалите фактури са описани в първоначалната искова молба.
В заключението на вещото лице Г. С. Й. подробно са описани разплащанията по
фактурите, отразени в счетоводството на „Андезит“ ООД. Съобразно данните в
счетоводството на „Андезит“ ООД по Договора от 20.05.2015 година размерът на дълга на
„Есте Стедиа“ АД е 7 853.50 лева, а именно:
Фактура № **********/22.05.2015 година – 6 590.88 лева с данък върху
добавената стойност, неплатен остатък – 6 590.88 лева;
Фактура № **********/26.06.2015 година – 2 865.60 лева с данък върху
добавената стойност, неплатен остатък – 1 262.62 лева.
По Договора от 22.04.2015 година размерът на дълга на „Есте Стедиа“ АД е
69 515.29 лева, а именно:
Фактура № **********/14.05.2015 година – неплатен остатък – 4 692.60 лева;
Фактура № **********/22.05.2015 година – неплатен остатък – 5 391.36 лева;
Фактура № **********/22.05.2015 година – неплатен остатък – 9 391.57 лева;
Фактура № **********/22.05.2015 година – неплатен остатък – 9 674.09 лева;
Фактура № **********/25.05.2015 година – неплатен остатък – 6 690.24 лева;
Фактура № **********/29.05.2015 година – неплатен остатък – 12 391.68 лева;
13
Фактура № **********/30.05.2015 година – неплатен остатък – 3 309.84 лева;
Фактура № **********/5.06.2015 година – неплатен остатък – 7 877.74 лева;
Фактура № **********/6.06.2015 година – неплатен остатък – 3 229.92 лева;
Фактура № **********/12.06.2015 година – неплатен остатък – 2 723.06 лева;
Фактура № **********/17.06.2015 година – неплатен остатък – 3 139.03 лева;
Фактура № **********/4.07.2015 година – неплатен остатък – 756.48 лева;
Фактура № **********/31.07.2015 година – неплатен остатък – 123.84 лева;
Фактура № **********/3.08.2015 година – неплатен остатък – 123.84 лева.
По счетоводни данни общо вземането на „Андезит“ ООД от „Есте Стедиа“ АД по
двата договора е 77 368.79 лева.
В счетоводството на „Есте Стедиа“ АД незаплатеното салдо към „Андезит“ ООД е
в размер на 77 368.81 лева по фактури, изброени в заключението на експерта Г. С. Й..
Фактура № **********/13.05.2015 година за 5 886.98 лева с включен данък върху
добавената стойност; Фактура № **********/14.05.2015 година за 5 696.76 лева с включен
данък върху добавената стойност не фигурират в първоначалната искова молба, депозирана
от „Андезит“ ООД. Разликата между салдата в счетоводствата на двете дружества е 0.02
лева, които в „Андезит“ ООД са изписани на разход по Фактура № **********/5.06.2015
година, закрита погрешно с Кредитно известие № **********/26.06.2015 година със сумата
496.82 лева, а стойността на кредитното известие е 496.80 лева. С оглед нулиране на салдото
по кредитното известие 0.02 лева са отнесени в разход.
Вещото лице Г. С. Й. е направила съпоставка на салдата в счетоводствата на двете
фирми по фактурите, изброени в исковата молба. Разликата е вследствие на извършено
плащане на 5.11.2015 година в размер на 46 956.29 лева. В двете дружества са закрити
различни фактури, тъй като в платежното нареждане няма място за изписване на всички
фактури, но като крайно салдо сумите на вземания и задължения между контрагентите
съвпадат. Договор за цесия не е осчетоводен в счетоводствата на „Андезит“ ООД и „Есте
Стедиа“ АД. Двете юридически лица са водили редовно счетоводната документация и ДДС
дневниците – в същите са отразени точно сумите по издадените фактури, предмет на спора,
както и Фактура № **********/14.05.2015 година.
В съдебно заседание пред първостепенния съд експертът Г. С. Й. пояснява, че
договорът за цесия подлежи на осчетоводяване – вземането от едно лице се прехвърля на
друго; при наличие на комисионна тя също се отразява. В случая в счетоводствата на
„Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД не е осчетоводен договор за цесия. При сравняване на
банковите извлечения от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, където е банковата сметка на
„Есте Стедиа“ АД, и извлечението на „Централна кооперативна банка“ АД, където е
банковата сметка на „Андезит“ ООД, във връзка с транзакцията от 5.11.2015 година за
46 956.29 лева се установява, че в първото извлечение са изброени номера на фактури в два
реда, а във второто – номера на фактури само на един ред. Отразеното в счетоводството на
14
„Есте Стедиа“ АД за закриване на неплатени остатъци от фактури съответства на
действителността – в платежното нареждане са посочени фактури с №№ 2008, 2089, които в
счетоводството на „Андезит“ ООД не са закрити. Лицето, което плаща, знае кои задължения
погасява, но лицето, което получава плащането при неизписване на всички фактури няма
как да знае кои задължения се погасяват; в счетоводната практика в такъв случай се
закриват най-старите дългове.
Като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че „Есте Стедиа“ АД дължи на „Андезит“ ООД по Договора от
22.04.2015 година на основание чл. 327, ал. 1, във връзка с чл. 318, ал. 1 от Търговския закон
сумата 64 822.69 лева, присъдена от първостепенния съд с обжалваното решение. От
заключението на експерта Г. С. Й. и дадените от нея обяснения в съдебно заседание се
установява, че при нареждане на плащането на 5.11.2015 година в размер на 46 956.29 лева
„Есте Стедиа“ АД е посочило, че погасява задълженията по Фактура №
**********/22.05.2015 година – 6 590.88 лева; Фактура № **********/26.06.2015 година –
1 262.62 лева, съответно в неговото счетоводство няма незаплатени суми по тези фактури. В
извлечението на „Централна кооперативна банка“ АД, където е банковата сметка на
„Андезит“ ООД, във връзка с транзакцията от 5.11.2015 година за 46 956.29 лева не са
изброени номерата на всички фактури, по които е извършено плащане от „Есте Стедиа“ АД,
видно при сравняване с банковото извлечение от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
където е банковата сметка на „Есте Стедиа“ АД. В чл. 76, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е визирано, че този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. В случая при извършеното на 5.11.2015 година плащане на сумата 46 956.29 лева
представителят на „Есте Стедиа“ АД е направил волеизявление задълженията по кои
конкретни фактури погасява в съответствие с чл. 76, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Фактът, че това обстоятелство не е отразено в счетоводството на „Андезит“
ООД, не е основание да се направи друго заключение. Предявеният от „Андезит“ ООД
против „Есте Стедиа“ АД иск с правно основание чл. 327, ал. 1, във връзка с чл. 318, ал. 1 от
Търговския закон за сумата 7 853.50 лева, дължима по Договор от 20.02.2015 година
(Фактура № **********/22.05.2015 година – 6 590.88 лева с данък върху добавената
стойност, неплатен остатък – 6 590.88 лева; Фактура № **********/26.06.2015 година –
2 865.60 лева с данък върху добавената стойност, неплатен остатък – 1 262.62 лева), е
неоснователен и недоказан.
В отговора на исковата молба адвокат К. К. – пълномощник на „Есте Стедиа“ АД,
твърди, че с Договор за цесия от 14.03.2016 година дружеството прехвърлило на „Андезит“
ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД в размер на 77 368.81 лева – дължима цена за
стоки по фактури съгласно Приложение 1.
С допълнителната искова молба се оспорва сключването на договор за цесия –
същият е неистински, не е разписван от представляващия „Андезит“ ООД; подписът,
15
посочен като такъв на управителя на „Андезит“ ООД (към онзи момент – С. Д.), не е
изпълнен от лицето. Прави се искане за задължаване на „Андезит“ ООД да представи
оригинала на договора за цесия и да за откриване на производство по чл. 193 от ГПК при
условие, че „Андезит“ ООД ще се ползва от документа.
В допълнителния отговор се сочи, че „Есте Стедиа“ АД ще се ползва от договора
за цесия. Дружеството не разполага с оригинал на договора – получило е екземпляр,
подписан от управителя на „Андезит“ ООД – С. К. Д., по електронна поща. Върху
получения договор е положила подпис С. И. П. – представляващ „Есте Стедиа“ АД, след
което договорът е изпратен отново по електронна поща на „Андезит“ ООД. Разменената по
електронен път кореспонденция по повод сключването на договора за прехвърляне на
вземане не се съхранява и не може да се възстанови.
На лист 222 от т. д. № 235/2020 година на Окръжен съд Русе е приложен Договор
за цесия от 14.03.2016 година, на който е положен син печат на „Есте Стедиа“ АД (копие на
хартиен документ).
Свидетелят П. И. Н. обяснява, че през 2015 година – 2016 година по молба на
представляващия на „Есте Стедиа“ АД отблокирал електронната поща на дружеството,
защото се налагало да се изпрати за съгласуване на фирма от гр. Бургас договор за цесия.
Свидетелят отблокирал пощенската кутия, разпечатал полученото по електронна поща и го
предал на представляващия „Есте Стедиа“ АД за запознаване, а след това на фирмата в гр.
Бургас е изпратен неподписан текст за съгласуване. П. И. Н. знае, че дружеството от гр.
Бургас се „занимава“ с бетонови изделия за тротоари, плацове.
Свидетелят С. К. Д. е бил управител на „Андезит“ ООД до 30.04.2020 година. Той
заявява, че подписът под договора за цесия на лист 222 от делото прилича на неговия, но
той не е сключвал такъв. През 2016 година е постигнато споразумение с „Есте Стедиа“ АД
за разсрочване на задълженията на последното – целта била „Андезит“ ООД да продължи да
работи с „Есте Стедиа“ АД, което продавало техните продукти в района на гр. Русе.
Представителят на „Есте Стедиа“ АД настоявал за подписване на договор за цесия, но
свидетелят категорично отказал да сключи такъв.
Свидетелят Т. Н. К. е работил като мениджър продажби в „Андезит“ ООД до 2017
година. Той пояснява, че във връзка със сключени договори за доставка на бетонови изделия
между „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД през 2015 – 2016 година е подписано
споразумение за отсрочване на задълженията на „Есте Стедиа“ АД. Представител на
последното поискал да се сключи договор за цесия, но от „Андезит“ ООД е отказано
подписване на такъв.
От заключението, изготвено от експерта инж. А. И. Е., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че след проверка в електронните пощи на страните
при „Андезит“ ООД е констатирана липса на запазена кореспонденция в електронната му
поща (*********). При ответника „Есте Стедиа“ АД в електронната поща ******* също не
се съхранява кореспонденция с „Андезит“ ООД. От страна на „Андезит“ ООД е установено
16
наличие на фактури в профила в сайта на e-faktura.
От заключението, изготвено от вещото лице Николай Йорданов Москов, което
съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че фотокопието на подписа за
инж. С. Д. в Договор за цесия от 14.03.2016 година, приложен на лист 222 от делото, е
положен (изпълнен) от С. К. Д.. Текстът „Андезит“ ООД, под него инж. С. Д. – управител,
подписът за управител и отпечатъкът от кръгъл печат на „Андезит“ ООД Бургас“ долу
вдясно на Договора за цесия от 14.03.2016 година, приложен на лист 222 от делото, под
текста „цесионер“ са сканирани. Не е възможно констатиране на времевия интервал или
период на полагане на подписа от Стела Пенчева върху представения по делото Договор за
цесия от 14.03.2016 година (лист 222 от т. д. № 235/2020 година на Окръжен съд Русе).
От писменото заключение на експерта Г. С. Й. и дадените обяснения в съдебно
заседание е видно, че договорът за цесия подлежи на осчетоводяване, а в случая такъв не е
отразен в счетоводствата на „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД.
С оглед на изложеното, съдът смята, че не се установява при условията на главно
и пълно доказване между „Есте Стедиа“ АД – цедент, и „Андезит“ ООД – цесионер, на
14.03.2016 година да е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът да е
прехвърлил на цесионера вземането си от „ПРК България 85“ ООД в размер на 77 386.81
лева – дължима цена на стоки по фактури съгласно справка (Приложение 1). След сочената
дата на договора за цесия – 14.03.2016 година, между „Андезит“ ООД – продавач, и „Есте
Стедиа“ АД – купувач, на 16.06.2016 година е подписано споразумение за отсрочване
задължението на „Есте Стедиа“ АД спрямо „Андезит“ ООД в размер на 77 368.81 лева за
срок от четири години, в което сключването на договор за цесия е упоменато като бъдеща
възможност – „ако към този момент не е цедирала на „Андезит“ ООД вземането си от „ПРК
България 85“ ООД“, а не като факт към момента на подписване на споразумението.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. д. №
235/2020 година на Окръжен съд Русе, се твърди, че вземанията на „Андезит“ ООД спрямо
„Есте Стедиа“ АД произтичат от Договор от 20.02.2015 година с предмет: покупко-продажба
на 18 000 броя вибропресовани бетонови плочи с размери 40/55/5 сантиметра (стоката) за
обект в района на гр. Русе; Договор от 22.04.2015 година за покупко-продажба на бетонови
изделия, описани в Приложение 1 (бетонови бордюри 50/8/16, бетонови бордюри 50/18/30,
бетонови плочи 40/40/5 сиви, бетонови плочи 40/40/5 цветни, бетонови плочи 20/20/6
цветни, бетонови павета 20/10/6 сиви, бетонови павета 20/10/6 цветни, бетонови павета
10/10/6 сиви), неразделна част от договора, за изпълнение на обекти „Спортна зала, гр.
Завет“, „Спортни площадки, гр. Лозница“. При условие, че вземанията произтичат от едно
правоотношение по договор за доставка, респективно трайно установени търговски
взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно
цената по сделката (чиято стойност може да е предмет на отделни фактури) представлява
един иск. В случая са предявени при условията на обективно съединяване искове за
заплащане на стойността на доставени стоки по два договора – касае се за вземания,
17
основани на две правоотношения, а не за сбор от инцидентни доставки по отделни фактури,
всяка от които да има самостоятелен характер и да представлява отделна претенция.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 372, ал. 2 от ГПК в допълнителната искова молба
ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба
той може да измени предявения иск. Законодателят е направил разлика между искането за
изменение на основанието или петитума на иска (чл. 214, ал. 1 от ГПК) от това за
увеличаване само на размера на претенцията или за преминаване от установителен иск към
осъдителен и обратно. Във втората хипотеза в уредбата при общия исков процес (чл. 214, ал.
1 от ГПК) е предвидено, че това е възможно да стане до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция (за изменението на основанието или петитума на иска е регламентира
преклузия до първото заседание за разглеждане на делото). При изменение единствено на
размера на иска по никакъв начин не се препятства правото на защита на ответника – не се
навежда ново основание, не се претендира друг способ за защита; след изслушване и
приемане на заключение по делото следва да се предостави възможност на ищеца
евентуално да измени размера на иска в съответствие със заключението на: експерта.
Изводът на състава на Окръжен съд Русе за недопустимост на прибавянето с
допълнителната искова молба на сумата по Фактура № **********/14.05.2015 година, с
неплатен остатък 4 692.60 лева, „за да се „компенсира“ намалението на размера на иска по
отношение на други фактури, които ищецът признава погашение чрез плащане“; „вътрешни
размествания“ на фактическите основания на иска, независимо от запазване на общия
размер на иска по делото“, е неправилен. Вземанията на „Андезит“ ООД се основават на два
договора, сключени с „Есте Стедиа“ АД – касае се за два обективно съединени при
условията на кумулативност искове, независимо от броя на издадените фактури по всеки
един от договорите. С допълнителната искова молба, в която е посочена Фактура №
**********/14.05.2015 година за 4 692.24 лева с включен данък върху добавената стойност,
е увеличен размера на претенцията по Договора от 22.04.2015 година – изменението е
осъществено своевременно и е допустимо.
По изложените съображения, съдът намира, че „Есте Стедиа“ АД дължи на
„Андезит“ ООД по Договора от 22.04.2015 година на основание чл. 327, ал. 1, във връзка с
чл. 318, ал. 1 от Търговския закон сумата 64 822.69 лева, присъдена от първостепенния съд с
обжалваното решение. Предявеният от „Андезит“ ООД против „Есте Стедиа“ АД иск с
правно основание чл. 327, ал. 1, във връзка с чл. 318, ал. 1 от Търговския закон за сумата
7 853.50 лева, дължима по Договор от 20.02.2015 година (Фактура № **********/22.05.2015
година – 6 590.88 лева с данък върху добавената стойност, неплатен остатък – 6 590.88 лева;
Фактура № **********/26.06.2015 година – 2 865.60 лева с данък върху добавената
стойност, неплатен остатък – 1 262.62 лева), е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020 година на
18
Окръжен съд Русе е неправилно в частта, с която е прекратено производството по иска за
сумата 4 692.60 лева по Фактура № **********/14.05.2015 година (представляващо по
своята процесуална същност определение), поради което следва да се отмени и делото в тази
част да се върне на първостепенния съд за разглеждане по същество на претенцията на
„Андезит“ ООД против „Есте Стедиа“ АД за сумата 4 692.60 лева по Фактура №
**********/14.05.2015 година. Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020
година на Окръжен съд Русе в останалите части е правилно – във въззивните жалби не са
изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на
императивни правни норми от първостепенния съд, и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК
подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора „Есте Стедиа“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
„Андезит“ ООД сумата 1 216 лева – направени разноски пред въззивната инстанция
съразмерно с уважената част от жалбата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА , с която е прекратено производството по иска за сумата
4 692.60 лева по Фактура № **********/14.05.2015 година (представляващо по своята
процесуална същност определение).
Връща делото в тази част на Окръжен съд Русе за разглеждане по същество на
претенцията на „Андезит“ ООД против „Есте Стедиа“ АД за сумата 4 692.60 лева по
Фактура № **********/14.05.2015 година.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004/3.02.2022 година по т. д. № 235/2020
година на Окръжен съд Русе в останалите части.
ОСЪЖДА „ЕСТЕ СТЕДИА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Потстдам“ 10, да заплати на „АНДЕЗИТ“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ЖК „Победа“, ул. „Чаталджа“ 3, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ 16, ет. 3, офис 2 – адвокат Д. Г. Н., сумата 1 216
(хиляда двеста и шестнадесет) лева – направени разноски пред въззивната инстанция
съразмерно с уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
19
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20