РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330201096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. Д. Г. против Наказателно постановление
№ 20-1030-014563, издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор Пътна полиция, с което на Г. Д. Г. е наложено наказание глоба в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. В условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 08.12.2020 г. в 03:20 часа в град Пловдив, на ул."Братя Бъкстон"
срещу № 64 Г. Д. Г. по данни на свидетели 1 и 2 управлява лек автомобил
Нисан Примера с регистрационен номер ..., собственост на Д. Г., като
извършва следните нарушения: 1. В 03:20 часа в сградата на 1 РУ град
Пловдив, лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер DrugCheck 3000 STK 5 - ARNJ-0921.
Издаден талон за медицинско изследване номер ... и 8 (осем) броя стикери за
сигурност и поверителност ....
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността въз основа на приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства- показания на актосъставителя и на двамата п. с. очевидци- А. и
Т., които в съдебно заседание изрично потвърдиха отразеното в АУАН.
Нещо повече, нито в жалбата, нито в съдебно заседание
жалбоподателят не е оспорил основните съставомерни факти, а по конкретно,
че:
-около 03:20 часа на 08.12.2020 г. е управлявал МПС по ул. „Братя
Бъкстон“;
-че бил спрян за проверка от полицейските служители, докато все още
управлявал МПС;
-че непосредствено след спирането бил заведен в сградата на 01 РУ,
където отказал да се тества за наркотични вещества.
От защитата не са ангажирани доказателства за опровергаване на
2
презумптивната доказателствена сила на АУАН и на показанията на тримата
разпитани полицейски служители.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА.
Действително е налице известно разминаване между отразеното в
АУАН и НП от една страна и в изготвените по делото докладни записки
досежно точния номер на ул. „Братя Бъкстон“, където жалбоподателят е
спрян за проверка. Посоченото разминаване обаче е без правно значение за
отговорността на дееца, доколкото по делото се установява, а и не е спорно
между страните, че същият е управлявал МПС процесната вечер именно по
ул. „Братя Бъкстон“, като това управление е било непосредствено
наблюдавано от полицейските служители А. и Т. и това е достатъчно да
придаде на жалбоподателя качеството „водач на МПС“, тоест да го превърне
в годен субект на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП, като е изцяло
ирелевантно на кой точно номер от същата улица той е спрян за проверка,
при положение, че не възниква абсолютно никакво съмнение досежно
мястото където е обективиран отказа лицето да се тества с техническо
средство за употреба на наркотици- в сградата на 01 РУ. Още повече, че св. Т.
изрично е уточнил, че двата на номера на ул. „Братя Бъкстон“ №-56 и № 64 се
намират на няколко метра отстояние.
На следващо място в АУАН и НП е посочен един и същи час на
управлението по ул. „Братя Бъкстон“ и на отказа за тестване в сградата на 01
РУ. Действително посоченото е практически невъзможно. Яснота по въпроса,
обаче внасят категоричните показания на двамата полицейски служители А.
и Т., които установяват, че сградата на 01 РУ се намира в непосредствена
близост до ул. „Братя Бъкстон“, като жалбоподателят е бил транспортиран
веднага след спирането му до полицейското управление, а предвид липсата на
трафик по това време на нощта пътуването е отнело не повече от три минути.
Тоест отказът формално е обективиран няколко минути след отразения в
АУАН и НП час, но това обстоятелство не представлява съществен порок,
доколкото по делото е безспорно установено, че такъв отказ реално е
направен и то след като жалбоподателят непосредствено е бил възприет от
полицейските служители как управлява МПС. В този смисъл са и данните
почерпени от приложения по делото талон за изследване, от който е видно, че
3
към 03:40 часа отказа вече е бил обективиран, а талона попълнен и издаден.
Че процесния талон е издаден именно за процесния отказ е видно от
отбелязването в него самия, че проверката е започнала в 03:20 часа- тоест в
момента посочен в АУАН и НП като време на управление на МПС и спиране
на водача от контролните органи.
Неоснователно е възражението срещу компетентността на п. с. А. и Т.
спрели водача за проверка. Видно от полученото писмо от 01 РУ те са
разполагали с правомощия да предприемат точно такива действия, но не и
действия по реда на ЗАНН. Именно затова на място в 01 РУ е бил извикан
актосъставителя И., който е предприел всички релевантни действия-
предложил на водача да се тества с техническото средство, издал е АУАН,
издал е талона за медицинско изследване. От друга страна компетентността
на актосъставителя се установява от изисканата по служебна инициатива на
съда Заповед № 317з-877/07.03.2021г.
Не представлява съществен порок и нарушението на чл. 62 от
цитираната от защитника инструкция. Действително в същата е предвидено
задължение полицейската проверка да се извърши в обхвата на наблюдение
на видеокамерите на полицейския автомобил. Функционалното
предназначение на тази разпоредба е от една страна да се осигури още едно
веществено доказателство за документираните нарушения, каквото би се явил
видеозаписа, а освен това да се гарантира, че не е налице полицейски
произвол. В процесния случай обаче, вече се установи, че двете съставомерни
обстоятелства- управлението на МПС от жалбоподателя и отказа да се тества
с техническо средство не само, че се установяват от всички събрани
доказателства, но и относно тяхното обективно реализиране в
действителността спор между страните не съществува. Още повече, че както
вече се обсъди по-горе, предложението за тестване е направено само няколко
минути след спирането на жалбоподателя, тоест изминалия период от време
не е достатъчно голям, че да се приеме, че същият е изгубил качеството си
водач, като в тази връзка следва да се съобрази, че през цялото време
жалбоподателят е бил съпровождан от полицейските служители.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена фактическа обстановка е дадена и
4
законосъобразна квалификация на извършеното, доколкото установените
факти се субсумират под нормата на чл. 174, ал.3 ЗДВП, която съгласно
трайната съдебна практика въплъщава в себе си, както правило за поведение,
така и санкцията за нарушаването му.
Въпреки гореизложеното обаче обжалваното НП се явява издадено в
противоречие с материалния закон.
Това е така, доколкото от приложеното като доказателство по делото
НП № 20-1030-014587 се установява, че деецът е наказан и за това, че на
08.12.2020 г. в 03:20 часа в град Пловдив ул."Братя Бъкстон" срещу № 64 по
данни на свидетели 1 и 2 управлява лек автомобил Нисан Примера с
регистрационен номер ..., собственост на Д. Г., като извършва следните
нарушения:
1. управлява МПС след като е лишен от правоуправление по
административен ред с АУАН GA/315744
2. В 03:20 часа в сградата на 1 РУ град Пловдив, лицето отказва да бъде
изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен номер ARNA-0182. Издаден талон за медицинско изследване
номер ... и осем броя стикери за сигурност и поверителност .... Не е дал
кръвна проба.
От съпоставката на процесното и на цитираното НП № 20-1030-014587 е
видно, че на деецът са наложени две самостоятелни наказания за
извършени по едно и също време, на едно и също място веднъж отказ да се
тества за употреба на алкохол и веднъж за отказ да се тества за употреба
на наркотични вещества. От показанията на разпитаните свидетели
полицейски служители се установи, че двата отказа са извършени
последователно на 08.12.2020г. в сградата на 01 РУ, един след друг по повод
констатираното управление на МПС по ул. „Братя Бъкстон“.
Поставя се въпросът дали с извършените два отказа нарушителят е
извършил две отделни нарушения или едно единно нарушение. На
настоящия състав е служебно известно, че по въпроса е образувано
Тълкувателно дело 1/2021г по описа на ВАС, поради противоречива
практика на районните и административните съдилища. От друга страна в
ЗАНН и в НПК липсва процесуална възможност за спиране на
производството до издаване на тълкувателно решение по това дело, поради
5
което и настоящият състав следва сам да даде отговор на въпроса за нуждите
само на конкретното производство.
При липса на задължителна практика на административните съдилища,
която да служи за ориентир, настоящият състав намира, че на основание чл.
84 ЗАНН следва се позове на трайната практика на ВКС по сходни
казуси, в която неотклонно се приема, че когато в една разпоредба са
предвидени няколко алтернативни форми на изпълнителното деяние,
лицето извършва едно единно престъпление, независимо дали е реализирало
само една от формите или кумулативно няколко от алтернативните форми на
изпълнителното деяние. Така се приема, че:
-при престъпния състав по чл. 301 НК се върши едно единно
престъпление независимо колко от алтернативно предвидените форми на
изпълнителното деяние лицето реализира: поиска или приеме дар или облага,
или приеме предложение или обещание за дар или облага. В този изричен
смисъл Решение № 461 от 04.03.2013 г. по нак. д. № 1466/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 131 от 08.07.2016 г. по н. д. № 436 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение;
-при престъпния състав на чл. 354а НК се върши едно единно
престъпление независимо колко от алтернативно предвидените форми на
изпълнителното деяние лицето реализира: произвеждане, придобиване,
преработване, държане или разпространяване на наркотични вещества. В този
изричен смисъл: Решение № 111 от 10.06.2021 г. по н. д. № 258 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 262 от 08.12.2017
г. по н. д. № 873 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение,Решение № 131 от 03.10.2019 г. по н. д. № 605 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 189 от 16.12.2020
г. по н. д. № 879 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 390 от 02.12.2015 г. по н. д. № 1120 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение
-при данъчни престъпления се върши едно единно престъпление
независимо колко от алтернативно предвидените форми на изпълнителното
деяние лицето реализира, изброени в т.1-7 от чл. 255 НК. В този изричен
смисъл: Решение № 373 от 01.10.2012 г. по нак. д. № 1220/2012 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 130 от 03.07.2014 г. по нак. д. № 73/2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение №241/21.01.2020 по дело №1058/2019 на
6
ВКС.
- при трафика на хора, когато е насочен срещу едно и също лице се
върши единно престъпление, независимо колко от алтернативно
предвидените в чл. 159а, ал.1 НК алтернативни форми на изпълнителното
деяние са извършени: набиране, транспортиране, укриване или приемане на
лица. Така изрично Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009 Г. по т. д. №
2/2009 Г., ОСНК на ВКС, т.2.2;
-при посегателство против акцизните стоки по чл. 234 НК се върши
едно единно престъпление независимо колко от алтернативните форми на
изпълнителното деяние са реализирани: държане или разпространяване. В
този изричен смисъл Решение № 299 от 05.07.2011 г. по нак. д. № 1551/2011 г.
на Върховен касационен съд.
С особено значение са Решение № 202 от 04.06.2015 г. по н. д. № 290 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 208 от 12.12.2016 г. по н. д.
№ 877 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №
31 от 24.02.2021 г. по н. д. № 946 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, в които е разяснено, че престъплението остава едно единно
дори отделните форми на изпълнителното деяние да са извършени през
известен интервал от време (няколко дни и дори месец).
Това е така, доколкото се касае за усложнена фактическа
конструкция за постигане на една престъпна цел-увреждане на едни и
същи обществени отношения. Така Решение № 134 от 08.10.2019 г. по н. д.
№ 643 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Пренесено на плоскостта на конкретната фактология горепосоченото
показва, че в случая:
-двата отказа да се тества за употреба на алкохол и за употреба на
наркотични вещества са уредени в една и съща разпоредба-чл. 174, ал.3
ЗДВП;
-извършени са последователно във времето във връзка с едно и също
управление на МПС;
-с тях се накърняват един и същи кръг обществени отношения, а именно
тези гарантиращи възможността полицейските органи да осъществяват
безпрепятствен контрол върху водачите на МПС за спазване на правилата на
чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП,
7
поради което следва да се считат за две алтернативни форми на
едно и също нарушение.
С издаването на две отделни наказателни постановления и
налагането на две отделни наказания и то в значителен размер (общо 4000
лева и 48 месеца лишаване от правоуправление) за едно единно нарушение:
-от една страна се нарушава материалния закон,
-а от друга страна се нарушават изискванията на чл. 6 ЕКЗПЧОС за
справедливост на процеса и за пропорционалност между количеството и
интензитета на упражнената държавна репресия и преследваните цели.
Още повече, че от представената справка за нарушител/водач се
установява, че отново за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП извършено час по-
рано на същата дата на дееца са издадени още две наказателни
постановления, тоест за деятелност извършена на една и съща дата през
изключително кратък интервал от време той е санкциониран общо с
глоба от 8000 лева и 96 месеца лишаване от правоуправление , което по
никакъв начин не кореспондира на извикванията за пропорционалност по
смисъла на практиката на ЕСПЧ.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА ПРИНЦИПА NE BIS IN IDEM.
Налице е и още едно допълнително основание за отмяна на НП,
доколкото същото се явява издадено в нарушение на принципа ne bis in idem.
Този принцип е закрепен легално в чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС
(която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по надлежния ред и
съответно пряко приложима от съдилищата) и в чл. 24, ал.1, т.6 НПК, който
намира субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл. 84
ЗАНН.
Макар двете норми да са въплъщение на един и същи принцип, те имат
частично различаващо се съдържание, което налага и разграничаване на
приложното им поле.
Според чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ никой не може да бъде съден или
наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден.
Според чл. 24, ал.1, т.6 НПК не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото престъпление
8
има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото.
От съпоставката на текстовете на двете норми е видно, че разпоредбата
на чл. 24, ал.1, т.6 НПК има по-широко приложно поле.
Разпоредбата на чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ въплъщава класическия
принцип ne bis in idem, забраняващ повторното осъждане на едно и също лице
за същото деяние, когато спрямо същото лице за същото деяние има
приключило производство с окончателен /влязъл в сила/ акт .
От своя страна нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК съдържа както
класическия принцип, така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне
до неговото нарушаване, въплътена в задължението при две висящи
наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно и също
лице да се прекратява тази, която е образувана по –късно, макар нито една от
процедурите все още да не е приключила с влязъл в сила акт.
От съпоставката на двете норми е видно, че принципът ne bis in idem и
процесуалната гаранция за неговото спазване следва да се прилагат по
следния механизъм:
-когато спрямо едно и също лице за едно и също деяние са налице две
висящи процедури с наказателен характер, като никоя от тях не е все още
приключила с влязъл в сила акт- следва на основание чл. 24, ал.1, т.6, предл.1
НПК да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие
на незавършило наказателно производство.
-ако по някаква причина обаче двете производства продължат
паралелното си развитие и едно от тях приключи с влязъл в сила акт, следва
на основание класическия принцип ne bis in idem да бъде прекратено
производството, което все още е висящо, независимо кое производство е
образувано първо
- при всички случаи обаче- независимо дали се прилага класическия
принцип, въплътен в чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ или чл. 24, ал.1, т.6 НПК
при преценката дали се касае за:
- идентичност на деянието и
- за дублиране на наказателни
процедури
9
следва да се изхожда от значението, което влага ЕСПЧ в тези
понятия. Така изрично задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК на
ВКС.
Конкретния случай е класически пример, в който е следвало да намери
приложение процесуалната гаранция по чл. 24, ал.1, т.6 НПК, доколкото
за едно и също нарушение са висящи две отделни производства с
наказателен характер, образувани по две самостоятелни наказателни
постановления, като наказателното постановление предмет на настоящото
дело, e издадено по производство, което е по-късно образувано,
респективно е подлежало на прекратяване като незаконосъобразно.
До същия извод се достига при съпоставка на поредността на АУАН-
ите, по които са издадени двете НП. Процесното НП е издадено по АУАН с
номер GA315746/08.12.2020г., а НП № 20-1030-014587 по АУАН №
GA315621, тоест процесното НП е издадено по повод по-късно съставен
АУАН, а не подлежи на съмнение в теорията и практиката, че именно АУАН
е акта, който поставя началото на отделните административно-
наказателни процеси.
Съгласно задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК едно
производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл.
4 от Протокол № 7, ако отговаря на поне един от следните три
алтернативни критерия, известни като критериите Енгел:
1) квалификация на деянието по националното право. Щом съгласно
националното право обвинението е наказателно, случаят всякога попада в
сферата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира
като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по
вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод
за наказателен характер на обвинението и/ или на предвидената санкция.
2) характер и естество на нарушението. Този критерий изследва вида
на защитените обществени отношения, обект на нарушението. При
определянето на същността на нарушението се разглежда кръгът от
адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на
наказателното обвинение е насочеността на правната норма към неограничен
кръг адресати, а не към група със специален статут.
3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”).
10
Вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да
бъдат преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е
достатъчен за убедително заключение.
По мнение на настоящия състав- предвижданата за нарушението по
чл. 174, ал.3 ЗДвП комплексна санкция от 2000 лева и кумулативно
лишаване от права за 24 месеца , както по своя вид (доколкото и двата вида
санкции са приложими и за престъпленията), така и по своята тежест
обоснова наказателен характер на производството.
Освен това, видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на
ЗАНН целят както санкциониране на нарушителя, така и индивидуална
и генерална превенция, т.е преследват същите цели като наказанието в
наказателния процес /чл. 36 НК/.
В същото време практиката на Европейския съд по правата на човека
е категорична, че национални процедури, които преследват цели сходни с
целите на наказателния процес имат наказателен характер по смисъла на
ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери пълно проявление принципа за ne bis in
idem, въплътен чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ.
Така изрично решение по делото „Цоньо Цонев срещу България“,
Решение от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v.
Slovakia), Решение от 21.02.1984 г. на ЕСПЧ по дело Йозтюрк срещу
Федерална Република Германия (Ozturk v. Federal Republic of Germany), дело
Сергей Золотухин срещу Русия.
В този смисъл и практиката на ВКС- Решение№ 143/ 07.10.2016 г.,
второ наказателно отделение, дело № 518/2016 г. по описа на ВКС.
От гореизложеното е видно, че предпоставката /бис/ е налице,
доколкото отговорността на дееца е изследвана в два самостоятелни
процеса с наказателен характер по смисъла на конвенцията, образувани
по повод процесното НП и НП № 20-1030-014587, като процесното е
издадено по по-късно образуван наказателен процес.
Както вече се обоснова налице е и предпоставката идем, доколкото
предмет и на двата процеса е едно и също единно нарушение.
В тази връзка само за пълнота на изложението следва да се посочат и
11
европейските стандарти за преценка дали е налице идентичност на
деянието, които изцяло съответстват на изложените по-горе, залегнали в
практиката на ВКС и съобразени от настоящия състав.
Така в ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, е изяснено, че в трайната практика на
ЕСПЧ престъплението (нарушението) се разглежда като съвкупност от
конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи
извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в
пространството.
Според Европейския съд отправната точка за преценка на понятието
„същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”, „идентичността
на фактическите актове”.
С основополагащо в този смисъл значение е решението по дело
Сергей Золотухин срещу Русия, в което е въведен хармонизиран подход при
преценка дали се касае за същото деяние, като е прието, че принципа ne bis in
idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с наказателен характер
срещу едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които
по същностните си елементи са едни и същи, като от значение за извода
дали се касае за идентични факти е съпоставката на конкретните условия
на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и
единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на
дееца
В тази връзка следва да се съобрази, че нарушението по чл. 174, ал.3
ЗДвП се състои от два основни съставомерни елемента:
управление на МПС, което придава на дееца качеството „водач“ и го
прави годен субект на нарушението и
отказ лицето да се тества по съответния ред.
В процесния случай от съпоставката на двете НП е видно, че:
-първият съставомерен признак –управлението на МПС и по двете
НП е изцяло идентичен: управление около 03.20 часа по ул. „Братя
Бъкстон“;
-двата отказа, предмет на всяко от двете НП са извършени на едно и
също място- в 01 РУ, при идентичност на обстановката и по време на една и
съща проверка и по един и същи повод, като във времево отношение са
обективирани последователно, в кратък интервал за няколко минути около
03.20 часа.
12
От гореизложеното е видно, че са удовлетворени критериите на ЕСПЧ и
по двете НП дееца е наказан за факти, които по същностните си елементи
са едни и същи, тоест налице е и белега idem.
Нещо повече практиката на ВКС е категорична, че без значение за
преценката дали лицето е съдено два пъти за едно и също деяние е
обстоятелството, че в двата отделни процеса с наказателен характер при едни
и същи факти лицето може да е наказано за нарушение на две различни
правни норми, охраняващи различен кръг обществени отношения.
Така изрично ТР 3/2015 ОСНК, Решение № 227/ 06 януари 2017 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на ВКС,
Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение на ВКС, Решение № 97 от 11.04.2017 г.
по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение на
ВКС.
В идентичен смисъл е и трайната практика на Европейския съд по
правата на човека , която приема, че принципа ne bis in idem се прилага при
тъждество на деянието („историческият акт”), разбирано като съвкупност
от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му
квалификация или от защитавания правен интерес. (За справка дело
Золотухин против Русия).
С оглед гореизложеното на още по силно основание следва да се
приеме, че деянието и нарушенията в конкретния случай са едно и също,
доколкото, както вече се установи става въпрос за нарушаване на правила
за поведение, съставляващи алтернативни форми на изпълнителното
деяние на една и съща норма.
По изложените съображения следва да се приеме, че по силата на
изричната законова норма на чл. 24, ал.1, т.6 НПК за наказващия орган е
съществувала абсолютна забрана при наличен вече процес с наказателен
характер за същото нарушение, образуван по АУАН № GA 315621, да издаде
процесното НП по по-късно съставения АУАН.
Дори да се приеме, че наказващия орган е имал възможност да наложи
отделни наказания за двата отделни отказа, то това е следвало безусловно да
се случи в рамките на един наказателен процес, с едно НП, за да не се достига
до установяването на напълно идентични факти (какъвто факт е управлението
13
на МПС по ул. „Братя Бъкстон“ около 03:20 часа) в два самостоятелни
процеса.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
уговореният и заплатен размер от 300 лева е дори по-нисък от
минималното възнаграждение предвидено в чл. в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално представителство, при материален
интерес над 1000 лева.
Поради това следва да се присъди целия претендиран размер.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна „Сектор
пътна полиция“ не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-014563, издадено
от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с което
на Г. Д. Г. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Г. Д. Г., ЕГН **********
14
сумата 300 лева, представляваща разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15