№ 37829
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110165376 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Етажна собственост на апартаментен хотел „Месембрия палас“, с адрес: к.к. Слънчев
бряг, общ. Несебър против „Е-КУИТИ“ ЕООД.
С разпореждане № 124126/15.12.2022 г. съдът е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото. С определение № 3377/16.03.2023 г. по в. ч. гр.
дело № 2500/2023 г. по описа на СГС, въззивният съд е отменил акта на СРС и е върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на
съдебния акт. В мотивите на съдебния акт е посочено, че съдът не е обвързан от
дадената от страната правна квалификация за неоснователно обогатяване по чл. 59 от
ЗЗД, както и че твърдението на ищците за липса на договор между ЕС и ответника не
променя характера на вземането. Посочено е, че въведеното от страна на ищците след
образуване на делото евентуално основание - водене на чужда работа без основание е
процесуално недопустимо. Съставът при СГС не е посочил правна квалификация на
спора, като единствено е констатирал, че са приложими общите законови разпоредби
на ЗУЕС.
Съдът намира следното:
За да квалифицира исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а в условията
на евентуалност – по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, първостепенният съд е отчел наведените от
ищците, чрез адв. Т., твърдения. Съставът на СРС ясно отчита факта, че не е обвързан
от дадената цифрова квалификация на предявените искове от процесуалния
представител на ищците /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, но в случая тя кореспондира и на
въведените от тях твърдения по делото. След двукратно дадени указания, с последна
уточнителна молба от 20.04.2022 г. /л. 88 от делото/, ищците, чрез адв. Т., сочат, че
претендираната искова сума за заплащане разходите за управление и поддръжка, както
и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, почиват на основание неоснователно
обогатяване и приложима е разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Излагат се твърдения в
молбата, че сумата се претендира на извъндоговорно основание; че етажните
собственици, заплащайки припадащите се на ответника разходи, са се обеднили. Сочи
се, че решението, с което са определени годишните вноски, дължими от всеки
собственик по реда на ЗУЕС, взето от Общо събрание през 2020 г., е отменено, поради
което сумите се претендират като неоснователно обогатяване.
1
При тези данни, първоинстанционният съд е счел, че правната квалификация на
спора е по чл. 59 ЗЗД /ищците твърдят, че са обеднели за сметка на ответника; че
последният неоснователно се е обогатил; че решението, което го задължава да заплаща
дължимите разходи по ЗУЕС е отменено, поради което не претендират сумите въз
основа на него; че ищците са извършили плащане на претендираните суми/. При така
изложените твърдения от ищците, от една страна, и от друга – заявявайки, че
решението на ОС от 2020 г. за определяне на годишните вноски, е отменено, съдът не
намира основание да ревизира дадената правната квалификация. Фактът, че се
претендират разходи за управление и поддръжка, както и вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, сам по себе си не води до извод за квалификация по ЗУЕС, при
положение, че претенциите на ищците са направени с твърдения за неоснователно
обогатяване на ответника поради заплащане от останалите етажни собственици на
припадащите му се вноски; твърдения за обедняване на ищците със сумите, с които
ответникът се е обогатил; твърдения, че решението на ОС на ЕС за определяне на
годишните вноски е отменено, поради което сумите се претендират по реда на ЗЗД.
Поради изложеното съдът счита, че при така направените твърдения не може да
квалифицира предявените искове по ЗУЕС, тъй като би се произнесъл по непредявен
иск и би нарушил принципа на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Още повече, че
съдът е докладвал делото с правна квалификация по ЗЗД, отразил е твърденията и
възраженията на ищците и ответника, като срещу приетия доклад не са били налице
възражения от страните.
С оглед указанията на СГС, обаче, дадени с определение от 16.03.2023 г., съдът
намира, че на ищците следва да се даде отново указание за конкретизиране на
основанието, на което се претендират процесните суми.
Водим от горното и на осн. чл. 129, ал. 4 вр. чл. 127 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищците - собствениците на обекти при Етажна собственост на
апартаментен хотел „Месембрия палас“, с адрес: к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, че в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, с препис за ответника:
1. изрично да посочат на какво основание претендират осъждането на ответника да
заплати процесните суми, представляващи разходи за управление и поддръжка,
както и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“:
въз основа на влязло в сила взето решение на Общото събрание на ЕС за
заплащане на съответните разходи по смисъла на ЗУЕС, в който случай
приложимият материален закон е ЗУЕС;
или твърдят да е налице обедняване на ищците за сметка на неоснователното
обогатяване на ответника поради заплащането на припадащите му се части от
разходите от останалите собственици, доколкото не е налице влязло в сила
решение на Общото събрание на ЕС за събиране на процесните суми;
2. изрично да посочат, в случай че сумите се претендират въз основа на взето
решение на Общо събрание на ЕС за заплащане на съответните разходи по
смисъла на ЗУЕС – от коя дата е същото, влязло ли е в сила или поддържат вече
изложеното твърдение, че същото е отменено;
3. в случай че решението на Общото събрание на ЕС е отменено, да посочат дали е
отменено с влязъл в сила съдебен акт.
2
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищците чрез адв. Т..
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3