№ 215
гр. Ботевград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недко Ц. Петров
при участието на секретаря Ива Стр. Тодорова
като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно
наказателно дело № 20251810200254 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № 24-1204-001813/26.02.2025 г., издадено
от ВПД Началник група, сектор Пътна полиция при ОДМВР София,
упълномощен със заповед № 8121з-1832 от 02.12.2021 г. МВР, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на К. Н. К., ЕГН **********, на основание
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/лева, лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6/шест/ месеца, и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. на МВР, са му отнети 26 контролни точки.
Становищата на страните:
В подадената жалба от К. Н. К., чрез адв. С. от САК е описано искане за
отмяна на така издадения Електронен фиш поради незаконосъобразност.
Възззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не
се явява и не изпраща представител.
Ответната страна ОД на МВР - София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 4495 от
1
19.05.2025г. на ОД на МВР- София, чрез гл. юрик. Иванова, с която моли
Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна
и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесното НП на 16.04.2024 г., около 15,10 часа, в общ.
Ботевград, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-2, обл. Софийска, км 41+300, с
посока на движение от гр. София към гр. Варна, водачът К. Н. К., е управлявал
собствения си л. а. "БМВ 530И ХДРАЙВ" с рег. № №, като при ограничение от
80 км/час, въведено с пътен знак В26, извън населено място, се е движил със
скорост от 114 км/час. Нарушението било установено и заснето с техн.
средство АТСС TFR1-M550. Била образувана преписка в ЕЦОН с рег. №
28897/16.04.2024 г. за извършено нарушение в условията на "системност" в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7621752 /в сила от
07.11.2023г./ и ЕФ серия К № 8460563 /в сила от 21.02.2024 г. /. Бил изготвен
снимков материал № 26892 и на водача била връчена покана по чл. 40, ал. 2
ЗАНН.
На база на преписката в ЕЦОН, на жалбоподателя К. Н. К., бил съставен
АУАН № 700506/10.12.2024 г. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП – за системно превишаване на разрешената скорост извън населено
място от 31 до 40 км/час.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадено от ВПД Началник група,
сектор Пътна полиция при ОДМВР София, упълномощен със заповед №
8121з-1832 от 02.12.2021 г. МВР, обжалваното наказателно постановление №
24-1204-001813/26.02.2025г., в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП – за
системно превишаване на разрешената максимална скорост извън населено
място от 31 до 40 км/ч, и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2,
т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя К., е наложено наказание "глоба" в размер на 800,
00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. На
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР, са му отнети и 26
2
контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: АУАН № 700506/10.12.2024, заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, отговор-справка от ОПУ-
София, снимка на клип № 26892, TFR1-M550, справки от АИС АНД за ЕФ
К/621752 и ЕФ серия К № 8460563, справка за нарушител/водач, и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. Д. - актосъставител, Г.
Златев и Г. Г., двамата служители в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
София. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените
доказателства по делото, като единни, последователни и кореспондиращи по
между си и съдът ги цени с доверие.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
датата на извършване на нарушението /16.04.2024г./ при км 41+300 пътното
платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 41+220.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
3
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
наказателното постановление.
АУАН е съставен от оправомощено лице съгласно нормата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП в присъствие на двама свидетели при съставянето му.
Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя. В 6-месечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2
от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № 8121з-1832 от 02.12.2021
г. МВР, предвид действието на чл.189, ал.12 от ЗДвП. Налице е припокриване
на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, с оглед
първият да е основа за издаване на втория акт.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложените снимки, в които са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство – 118 км/ч.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
4
АТСС е изключено.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
В случая правилно е определен и субектът на нарушението.
Според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта". По делото обаче несъмнено е доказано
(от справката на АПИ и схемата към нея), че автомобилът е бил позициониран
на разстояние 80 метра след знака за ограничение на скоростта. При така
установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството, че
разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на
жалбоподателя К., би могло да е било осъществено извън обхвата на действие
на пътния знак В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва
това предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-
наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с
представените доказателства. Задължение на административнонаказващият
орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната
преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената
скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие
единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали
скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение,
респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен
текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
По разноските:
5
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не е доказано да са платени в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-001813/26.02.2025 г.,
издадено от ВПД Началник група, сектор Пътна полиция при ОДМВР София,
упълномощен със заповед № 8121з-1832 от 02.12.2021 г. МВР, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на К. Н. К., ЕГН ********** на основание
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/лева, лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6/шест/ месеца, и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. на МВР, са му отнети 26 контролни точки.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6