О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….. / ………….. 2018 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 02.02.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 78 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по
жалба на К.Т.К. против решение № 4066 от 16.10.2017 г., постановено по
гражданско дело № 4389 по описа за 2017 г. на двадесет и четвърти състав на
Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от К.Т.К. ***
обективно кумулативно съединени искове по член 242, алинея 1 във връзка с член
128, алинея 1, точка 2 от Кодекса на труда /КТ/, член 224 от КТ и член 86 от ЗЗД
да заплати солидарно с „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна следните суми:
7 396,62 щатски долари, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение по сключен между К.К. и „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна трудов
договор от 15.04.2015 г. и споразумение от 09.10.2015 г. за периода от месец
април 2015 г. до месец юли 2015 г., от която 492,67 щатски долари за месец
април 2015 г., 2 465,79 щатски долари за месец май 2015 г., 2 463,63
щатски долари за месец юни 2015 г. и 1 974,53 щатски долари за месец юли
2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016 г./
до окончателното изплащане на задължението, и обезщетение за забава в размер на
233,92 щатски долара, както следва: 21,25 щатски долара за периода от
01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за месец
април 2015 г., възлизащо на 492,67 щатски долари; 106,38 щатски долара за
периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение за
месец май 2015 г. в размер на 2 465,79 щатски долари; 106,29 щатски долара
за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното възнаграждение
за месец юни 2015 г. в размер на 2 463,63 щатски долари; 110,83 щатски
долари, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.06.2016
г./ до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер
на 12,66 щатски долара за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г.; 2 823,95
щатски долари, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение по
сключен между К.К. и „ВМ интернешънъл“ ЕООД - Варна трудов договор от
13.10.2015 г. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2015 г., от
която 1 575,30 щатски долари за месец октомври 2015 г. и 1 248,65
щатски долари за месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението, и
обезщетение за забава в размер на 158,77 щатски долара, както следва: 88,57
щатски долара за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху неизплатеното
възнаграждение за месец октомври 2015 г., възлизащо на 1 575,30 щатски
долари; 70,20 щатски долара за периода от 15.11.2015 г. до 03.06.2016 г. върху
неизплатеното възнаграждение за месец ноември 2015 г. в размер на 1 248,65
щатски долари; 110,83 щатски долари, представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /06.06.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 6,23 щатски долара за периода от 15.11.2016 г.
до 03.06.2016 г.; осъден е въззивника да заплати на „Булминерал“ АД - Варна
сумата от 1 150 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание
член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че
решението в обжалваните части е неправилно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в необсъждане, както и в превратно обсъждане на събрани по делото
доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилно е
тълкувана и приложена нормата на член 199з от КТК, водещо до неправилния извод,
че тази норма е неприложима относно претенциите за неплатени трудови
възнаграждения на екипажа на кораба.
Твърди се също, че в резултат на допуснати нарушения на процесуалните
правила съдът е лишил ищеца от възможността за докаже твърдени от него
релевантни за спора факти, а именно: че реалният корабопритежател на моторен
кораб „Батя“ за процесния период е ответното дружество „Булминерал“ АД – Варна,
като е отхвърлил искането за допускане до разпит на свидетели за установяване
на горното обстоятелство, както и искането за провеждане на допълнителна
съдебносчетоводна експертиза за установяване на твърденията на ищеца за
симулативност на договора за пренаемане
на кораба сключен между ответника „Булминерал“ АД – Варна и „Шипинг лоджистик“
С.А., както и на договора за корабно менажиране, сключен между „Шипинг лоджистик“
С.А. в качеството му на пренаемател на м/к „Батя“ и „ВМ интернешънъл“ - Варна,
както и на твърденията му, че тези договори изобщо не са били изпълнявани
именно, защото са симулативни.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени
искания:
1/ За допускане до разпит на двама свидетели за
установяване на наведените от страната твърдения за факти установяващи
симулативността на договора за пренаемане на кораба сключен между ответника „Булминерал“
АД – Варна и „Шипинг лоджистик“ С.А., както и на договора за корабно менажиране,
сключен между „Шипинг лоджистик“ С.А. в качеството му на пренаемател на м/к
„Батя“ и „ВМ интернешънъл“ - Варна, а именно: че заповедите, свързани с експлоатацията на кораба са
идвали от „Булминерал“ АД; че екипажите са
били задължавани да носят работно облекло с надисите „Булминерал“; че на борда
на кораба е имало представител на „Булминерал“ АД; че на екипажите
е обяснявано, че „Булминерал“ АД е във финансови затруднения,
което е причина за забавяне на
трудовите им възнаграждения;
2/ За допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която след справка в счетоводните регистри на „Булминерал“ АД да даде отговор
на следните въпроса дали са осчетоводявани вземания, произтичащи от наемно възнаграждение
на м/к „Батя“, дължимо от „Шипинг лоджистик“ С.А. и под каква форма.
Исканията са обосновани с нормата на член 266, алинея
3 от ГПК.
Отговор на жалбата не е подаден.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че
исканията за събиране на доказателства във въззивната инстанция са
неоснователни, тъй като фактите, които страната се домогва да установи чрез тях
са ирелевантни за спора, поради което и отказът на първоинстанционния съд да ги
допусне не попада в хипотезата на член 266, алинея 3 от ГПК.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея
1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на
наведените от страната твърдения за факти установяващи симулативността на
договора за пренаемане на кораба сключен между ответника „Булминерал“ АД –
Варна и „Шипинг лоджистик“ С.А., както и на договора за корабно менажиране,
сключен между „Шипинг лоджистик“ С.А. в качеството му на пренаемател на м/к
„Батя“ и „ВМ интернешънъл“ - Варна, а именно: че заповедите, свързани с експлоатацията на кораба са
идвали от „Булминерал“ АД; че екипажите са
били задължавани да носят работно облекло с надисите „Булминерал“; че на борда
на кораба е имало представител на „Булминерал“ АД; че на екипажите
е обяснявано, че „Булминерал“ АД е във финансови затруднения,
което е причина за забавяне на
трудовите им възнаграждения.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след справка в счетоводните регистри на „Булминерал“ АД да даде отговор
на следните въпроса дали са осчетоводявани вземания, произтичащи от наемно възнаграждение
на м/к „Батя“, дължимо от „Шипинг лоджистик“ С.А. и под каква форма.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19 февруари 2018 година от 9,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните по телефона чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.