№ 270
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58922/29.08.2022г., подадена от М. Й. В.,
ЕГН ********** срещу Решение № 2152/30.06.2022г., постановено по гр.д. № 11172/2021г.
по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. Й. В. срещу П. Т. Г.а иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните си
действия, изразяващи се в паркиране на лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. №
ЕН 2998 КР в границите на ПИ с идентификатор 10135.1507.669 по КК на гр. Варна, район
„Одесос“; ОТХВЪРЛЕН е предявеният от М. Й. В., срещу З. Д. Г. иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за негова сметка поставената метална,
кована, портална врата между съседни поземлени имоти с идентификатори 10135.1507.669 и
10135.1507.671 по КК на гр. Варна, район „Одесос“; и въззивникът - ищец е ОСЪДЕН да
заплати на ответниците П. Т. Г.а и З. Д. Г. съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на
постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че съдът не е съобразил, че самото
въздействие върху чужд имот съставлява нарушение на правото на собственост, защитимо с
предявените искове по чл. 109 ЗС. Твърди се необоснованост на обжалваното решение,
поради това че същото не е съобразено със събраните по делото доказателства, както и че
ищецът никога не е твърдял, че иска да паркира собствен автомобил в незастроената площ
от ПИ с идентификатор 10135.1507.669. Поддържа, че автомобилът на ответницата се
паркира в пространството между сградата в имот с идентификатор 10135.1507.671 и
границата на имот с идентификатор 10135.1507.669, като така се засяга площта на
1
последния и създава пречки за извършване на означаване на границите между двата имота
чрез поставяне от ищеца на лека, ажурна ограда между тях. По същество се моли за отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
уважени.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите - П. Т. Г.а и З. Д. Г. са депозирали отговор на
въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията
на въззивника, че на границата между двата съседни имота имало паркирани автомобили и
поради това не можело да се извърши означаване на същата. Споделя се като правилен
изводът на първоинстанционния съд, че с действията си ответниците не възпрепятстват по
никакъв начин ищеца да упражнява правото си на собственост върху 1/3 идеална част от
съсобствения му поземлен имот, като не е възможно в свободната незастроена площ от
същия – 25,34 кв.м. да се паркира автомобил. Твърди се, че причината, която пречи на ищеца
– въззивник да означи границата между двата съседни имота, като постави лека, ажурна
ограда, не е сред наведените с исковата молба, а се състои в липсата на съгласие на
останалите съсобственици на ПИ с идентификатор 10135.1507.669 по Кадастралната карта
на гр.Варна за поставяне на такава ограда между двата поземлени имота. Моли се за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на М. Й. В., уточнена с
молба представена в съдебно заседание от 19.04.2022г., с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС както следва:
срещу П. Т. Г.а с искане съдът да постанови решение като осъди ответницата да прекрати
неоснователните си действия, изразяващи се в паркиране на лек автомобил марка и модел
„Сеат Ибиза" с peг. № ЕН 2998 КР в границите на ПИ с идентификатор 10135.1507.669 по
плана на гр.Варна и иск предявен срещу З. Д. Г. с искане съдът да осъди ответника да
премахне за негова сметка поставената метална, кована, портална врата между съседни
поземлени имоти с ид. 10135.1507.669 по Кадастралната карта на гр.Варна /собственост на
ответника/ и с ид. 10135.1507.671 по Кадастралната карта на гр.Варна /собственост на
ищеца/.
Ищецът твърди, че с постановление за възлагане, вписано под № 172, дело № 1888,
вх. per. № 10462/20 05.13г. на Служба по вписвания Варна е придобил правото на
собственост за недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Варна, ул. „Хан
Крум" 42, ет. 3 и 4, заедно с 1/3 идеална част от дворното място, съставляващо ПИ с
ид.10135.1507.669 по КК, в което е построена сградата. Излага, че между поземления имот,
в който се намира сградата и неговия апартамент и съседният ПИ с ид.10135.1507.671 по КК
няма обозначена и материализирана на място граница. По тази причина ищецът наел
специализирана фирма, която извършва геодезични услуги, за да замери и определи точните
граници между имотите, тъй като искал да постави лека, ажурна ограда между имотите.
2
През 2020г. възложил изработването на конструктивно становище за изработване на такава
ограда и поискал от Община Варна, район „Одесос" да му бъде издадено разрешение за
строеж за поставянето на такава ограда. Посочва, че бил уведомен, че може да постави
ограда, но това фактически не се случило, тъй като ответниците заемали изцяло
пространството между сградите в двата имота, използвайки го за да паркират автомобилите
си - „Ситроен" с per. № В0079ВА, „Шкода" с per. № В0096ВА и „Сеат Ибиза" с per. № ЕН
2998 КР.Отделно от това посочва, че пред имота на ответниците била поставена портална
врата, която засягала и поземления имот, в който се намира сградата с обекта на ищеца.
Твърди, че неколкократно е провеждал разговори с ответника Г. той и семейството му да
преустановят паркирането на автомобилите си в незастроената част от ПИ с ид.
10135.1507.669 по КК, но това не се случило. Посочва, че това фактическо състояние
продължава и понастоящем и то му създава пречки да ползва собствената си част от
дворното място и да постави ограда между двата съседни имота. Моли предявените искове
да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците П. Г.а и З. Г. са депозирали отговори на
исковата молба. Заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Излагат, че между имоти с ид. 10135.1507.669 по КК и имот с ид. 10135.1507.671 по
КК никога не е имало ограда и до момента на закупуване на имота от ищеца през 2013г. не е
имало проблеми между собствениците на двата съседни имота. Оспорват твърденията на
ищеца, че са паркирали автомобилите си в ПИ с ид. 10135.1507.669 по КК и посочват, че
това не се налагало, защото собствения им ПИ с ид.10135.1507.671 имал място и площ за
паркиране на автомобили на собствениците на жилищната сграда разположена в него. Не
оспорват, че пред сградата в имота с ид. 10135.1507.671 по КК на гр.Варна, откъм улица
„Хан Крум" действително има портална врата, до която са изградени и две по-малки врати,
но излагат, че те не навлизат в съседния имот. През порталната врата се влизало в имот с
ид.10135.1507.671, а през двете по малки врати – в имот с ид. 10135.1507.669. Вратите били
поставени от предишен собственик Т.Г. и от ответника Г. през 2005г. със съгласието на
останалите собственици на жилища, разположени в двете сгради в двата поземлени имота.
Ответниците оспорват с поведението си да възпрепятствали ищеца да упражнява правото си
на собственост и посочват, че причината ищецът да не може да постави ограда между двата
съседни имота е липсата на съгласие на останалите съсобственици на ПИ с ид.
10135.1507.669 по КК. Ответницата П. Г.а посочва, че е собственик на лек автомобил „Сеат
Ибиза" с per. № ЕН 2998 КР.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че М. В. притежава самостоятелен обект в сграда
изградена в ПИ с ид. 10135.1507.669 по КК на гр.Варна, както и 1/3 ид.част от самия
поземлен имот, който е придобил с постановление за възлагане от 19.09.2012г. /влязло в
законна сила на 03.10.2012г./, а ответникът З. Г. е съсобственик на ПИ с идентификатор
3
10135.1507.671 по КК на гр.Варна с адм.адрес: ул.“Хан Крум“ № 42, ет.3 и 4.
С нот. акт № 74, том 1, рег.№ 1542, дело № 66/2022г., на 19.05.2022г. ответникът З. Г.
е придобил с договор за даР.е 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 10135.1507.669 по КК на
гр.Варна.
С писмо изх.№ АУ042425ОД-001ОД на район „Одесос“ при Община Варна във
връзка с искане на ищеца М. В. районната администрация го е уведомила, че не се изисква
разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част
до 0.60 м. в рамките на поземления имот.
От заключението на проведената по делото СТЕ, изготвено и поддържано в съдебно
заседание от вещото лице Р. П. се установява, че между сгради с ид.10135.1507.671.1 и
10135.1507.669.1 по КК по уличната регулационната линия е изградена масивна ограда от
ковано желязо с метални колове, на която са монтирани 4 броя врати, едната от които е
двойна портална за достъп с автомобили. Разстоянието от сградата в имот с ид.
10135.1507.671 до границата на същия имот със съседния имот с ид. 10135.1507.669 е 2,36
м., а дължината на монтираните метални врати е 2,89 м., т.е е налице навлизане на
изградената метална двукрилна врата в имота с ид. 10135.1507.669 с 63 см.
От заключението на проведената СТЕ, изготвена от вещо лице-архитект Н.Н. се
установява, че свободната незастроена плащ в ПИ № 10135.1507.669 е 25,34 кв.м., а в ПИ №
10135.1507.671 е 101,43 кв.м. Вещото лице посочва, че паркирането в ПИ № 671 е почти
невъзможно, тъй като минималното изискване по Наредба № РД 020-2/20,12.2017г. за
паркиране е 2,50 м., а понастоящем ширината на свободното място в ПИ № 671 е 2,35 м.
В хода на първоинстанционното производството са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите О.В.Н. и С.С.С.
От показанията на св.Николов се установява, че е собственик на жилище в сградата
на ул. „Хан Крум" № 42 ет.1, в която имот има и ищецът М. В.. Жилищата в сградата били
със самостоятелни входове. Входът за жилището на ищеца бил от към улицата, а за входа на
жилището на свидетеля се влизало в двора и се заобикаля до най-вътрешната му част, като
за целта се използвала незастроената част от дворното място. Посочва, че не знае някой да е
имал претенции за поставяне на огради между двата поземлени имота, нито е давал съгласие
за това. Посочва, че в двора имало паркирани коли, но не знае на кого са точно. При нужда,
със съгласието на З. Г. свидетелят паркирал в пространството между двата имота.
Свидетелят Славов посочва, че е собственик на съседен имот - поземлен имот № 672.
Посочва, че при строежа на сградата, в която се намира жилището на ищеца, тогавашният
му собственик и З. Г. се споразумели да махнат старата ограда да поставят пред имотите си
откъм улицата метални врати /общо 5 броя/, а пространството между сградите да покрият с
бетон и плочки. Тези неща били изградени преди 15-16 години, със средства на праводателя
на ищеца и ответника. В годините пространството между сградите било използвано и от
бившия собственик на имота на ищеца за паркиране. Това място било използвано от всички
собственици на самостоятелни обекти от съседния имот за пренасяне на багаж, включително
4
от ищеца, който си поставял колелото там. Незастроеното място около сградата, в която се
намирал имота на ищеца било много тясно, около метър и ако се поставела ограда, нямало
да може да се минава, там също не можело и да се паркира. Посочва, че е виждал паркирани
коли в двора на З..
В хода на въззивното производство са събрани и показанията на св.К.Б.Е.. Същият
посочва, че през 2020г. е сключил договор с М. В. /само с него, не и с другите
съсобственици/ за поставяне на ограда тип мрежа между неговия и съседния имот. Посочва,
че не е могъл да изпълни възложеното, тъй като на мястото, където минава границата между
двата имота имало паркирани коли – шкода, сеат и ситроен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Защитата чрез предявяването на негаторен иск цели да бъде прекратено всяко
неоснователно действие, което пречи на собственика на една вещ/имот да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. Основателното му провеждане предполага
установяване на елементите от фактическия му състав - доказано право на собственост на
ищеца по отношение на имота, върху който ответникът осъществява неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, както и това действие, респективно бездействие на
ответника да създава на ищеца пречки за използването на имота по-големи от обикновените.
За основателността на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали поведението на ответника е
виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или
смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
Първият от двата негаторни иска предявени от ищеца М. В. е искът, уточнен с
молбата /л.71/ представена в съдебното заседание на 19.04.2022г. и възпроизведен в доклада
на делото по реда на чл.146 от ГПК за осъждане на ответника З. Д. Г. да премахне за негова
сметка поставената кована метална портална врата между съседните имоти – ПИ с
ид.10135.1507.669 и ПИ с ид.10135.1507.671 по Кадастралната карта на гр.Варна. Искането е
във връзка с правото, което ищецът защитава по отношение на 1/3 ид.част от незастроеното
дворно място представляващо ПИ с ид. 10135.1507.669 по КК на гр.Варна, което е придобил
през 2012г. с постановлението за възлагане.
Видно от заключенията на проведените по делото основна и допълнителна СТЕ на
вещите лица Р. П. и Н.Н., процесната кована метална портална врата е ситуирана по
уличната регулационна линия пред двата съседни поземлени имота /ПИ с ид. 10135.1507.669
и ПИ с ид. 10135.1507.671/ от към ул.“Хан Крум“, а не между тях. Същата се състои от
двойна метална врата, през която преминават автомобили и още два броя единични метални
врати, една от които служи за директен достъп към жилищната сграда построена в ПИ с
ид.10135.1507.669 по КК на гр.Варна, в която се намира жилището на ищеца. Т.е достъпът
до незастроената част от ПИ с ид. 10135.1507.669 се осъществява чрез двете единични
метални врати /предназначени за пешеходци/, а не през двойната метална врата
/предназначена за автомобили/, която е разположена преимуществено пред незастроената
част от ПИ с ид.10135.1507.671.
5
Установява се също, че ширината на незастроената част от ПИ с ид.10135.1507.669
считано от сградата в този имот до нематериализираната граница с имот с ид.№
10135.1507.671 е 166 см., което според заключението на вещото лице Н. прави невъзможно
паркирането в него. Обстоятелството, че двойната метална врата, като част от цялото
оградно съоръжение разположено и пред двата съседни имота, е закрепена на метален кол,
който не е разположен на границата между двата имота, а на 63 см. към имота на ищеца по
уличната регулационна линия не представлява по същество пречка за ползване на
незастроената част от ПИ с ид. 10135.1507.669, от което ищецът притежава 1/3 ид.част,
доколкото достъпът до него не е затруднен, нито ограничен от ответника. Процесната врата
освен, че не засяга незастроената част от имота на ищеца, не отнема части от него в полза на
ответника, тъй като не се намира на границата между двата съседни имота, а на уличната
регулационна линия. Премахването на вратата няма да доведе до по-пълноценно ползване на
имота на ищеца, защото тя и сега не ограничава или смущава вещните му права, но пък би
довела до неоснователно засягане на права на ответника, доколкото понастоящем същата
ограничава достъпа на външни лица към неговата собственост в ПИ с ид. 10135.1507.671 по
КК.
На това основание съдът намира, че искът с правно основание чл.109 от ЗС предявен
срещу ответника З. Г. за премахване на поставената кована метална портална врата по
улично регулационната линия пред съседните имоти – ПИ с ид.10135.1507.669 и ПИ с
ид.10135.1507.671 по Кадастралната карта на гр.Варна се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на искът по чл.109 от ЗС предявен срещу ответницата П. Т. Г.а, със
същия ищецът цели да бъде преустановено паркирането на автомобила й – марка „Сеат“,
модел „Ибиза“ с рег.№ ЕН 2998 КР в границите на ПИ с ид.10135.1507.699 по КК на
гр.Варна.
Искът е процесуално допустим предвид на това, че е обоснован с твърдения, че
ответницата ползва незастроеното дворно място, в който ищецът притежава собственост, за
да паркира автомобила си в него и с това създава затруднения самият ищец да го ползва по
предназначение.
Установява се от ангажираните по делото доказателства в това число експертни
заключения и гласни доказателства, че между незастроената част от ПИ с ид. 10135.1507.669
и незастроената част от ПИ с ид. 10135.1507.671 по КК липсва материализирана на място
граница. Кадастралната такава минава на разстояние от 235 см на север, считано от сградата
построена в имота с ид. 10135.1507.671, т.е това е ширината на незастроената част от имота
на ответника, която може допустимо да бъде използвана от него или от допуснати от него
трети лица, без това да се отразява на правото на съсобствениците в ПИ с ид.
10135.1507.699, сред които и ищеца да ползват своя имот.
В случая твърденията на ищеца са, че ответницата паркира автомобилът си марка
„Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ ЕН 2998 КР в съсобствения му имот и с това му пречи да го
ползва. Тук следва да се отбележи, че считано от 2022г. съсобственик в процесния ПИ с ид.
6
10135.1507.669 по КК на гр.Варна с право на 1/3 ид.част от него е и ответникът З. Г., а
ответницата П. Г.а е член на семейството му /съобразно неоспоР.те от ищеца твърдения в
отговора на исковата молба и с оглед съвпадащата адресна регистрация на двамата
ответници/. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, съсобствениците имат право да ползват
съсобствения имот съобразно правата си, което валидира възможността ответникът или
лице, на което е предоставил това право да ползва съсобствения имот по начин, който
намери за добре, като в този случай действията на съсобственика не са неоснователни. В
случай, че е налице спор между съсобствениците по начина на ползване на съсобствения
имот, то същият може и следва да бъде разрешен по реда на чл.32 от ЗС.
Ответникът П. Г.а не оспорва, че понякога паркира автомобила си в свободното
пространството между двете съседни сгради, но твърди, че това е ставало в ПИ с ид.
10135.1507.671 и никога в ПИ с ид. 10135.1507.669.
От заключението на проведената допълнителна СТЕ на вещото лице Н. се
установява, че параметрите на автомобила на ответницата са ширина 166 см. /188 см. с
отвоР. огледала/ и 4 метра дължина. Същите показват, че макар и със „затруднения“
паркирането му в границите на незастроената част от ПИ с ид. 10135.1507.671 с ширина от
235 см. е възможно, като единствено при влизане и слизане от автомобила чрез отваряне на
вратите му е възможно навлизане в съседния имот. Съдът приема, че след като е възможно
паркиране в незастроената част от имота на ответника на процесния автомобил,
потенциалното навлизане в съседния имот само при отваряне и затваряне на вратите на
автомобила не съставлява смущение на правото на собственост на ищеца, което да му
създава затруднения, доколкото същото е изцяло кратковременно.
Съдът намира, че в случая цитираната от вещото лице Наредба № РД-02-20-20-
2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии не е приложима, доколкото същата касае планиране системата на
паркиране в урбанизирани територии чрез създаване на специални места за паркиране
/надземни и подземни паркинги/ на леки автомобили и велосипеди, като урежда параметри
на съоръженията за паркиране и минимални размери на местата за паркиране в паркинги и в
уличното пространство, а не паркиране в незастроени частни дворни места, какъвто е
настоящия случай. По какъв начин ще бъдат ползвани тези пространства – за паркиране,
озеленяване, за изграждане на беседки и т.нат. е въпрос на общо решение на
съсобствениците /чл.32 от ЗС/, респективно на етажните собственици /ч.3 от ЗУЕС/, в
случай, че същите са обща част в етажна собственост. Нещо повече, в чл.120, ал.3 от
Наредбата и Приложение 30 към нея, таблица 1, е предвидено, че при успоредно паркиране,
каквото в случая се осъществява в имота с ид. 10135.1507.671, необходимата минималната
ширина на мястото за паркиране е 2 метра /а не 2,50 метра/ и тя напълно попада в ширината
на незастроената част от имота на ответника /2,35м./.
В тежест на ищеца съобразно заявените от него права и твърдяните противоправни
действия на ответницата е било да установи, че тя регулярно, а не инцидентно паркира
автомобила си по начин, че части от него попадат в незастроената част от неговия имот,
7
като с това му пречи да упражнява правото си на собственост. В случая ищецът твърди, че
накърненото му право е това да изгради ограда по кадастралната граница между двата
съседни имота.
Поставянето на ограда е действие на управление със съсобствения имот, което
съгласно чл.32 от ЗС изисква решение на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. По делото не са ангажирани доказателства удостоверяващи
правото на ищеца да извърши посоченото действие чрез взето решение от всички
съсобственици, доколкото той самостоятелно притежава само 1/3 част от него, което
означава недоказаност на защитаваното право. От друга страна не се установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответницата паркира автомобила си извън
кадастралната граница на ПИ с ид. 10135.1507.671 по начин засягащ и незастроената част от
ПИ с ид. 10135.1507.669, още по-малко да паркира изцяло в имота с ид. 10135.1507.669,
предвид на това, че ширината му от 166 см. категорично не позволява това.
Единствено информативни относно лек автомобил марка „сеат“ са показаният на
св.Евлогиев, който посочва, че при посещенията му в имота през 2020г. с цел изграждане
на ограда по граничната линия по възложение от ищеца не е успял да го стори, тъй като на
мястото е имало паркирани три коли "шкода, сеат и ситроен“. Дори да се приеме, че
„сеатът“, който свидетелят е видял в имота е точно автомобилът на ответницата – факт,
който не може да бъде приет за безспорно установен при липса на по-точна
индивидуализация на същия /модел, цвят, регистрационен номер/, то очевидно той не е
единствената причина за неизграждане на възложената от ищеца ограда, т.е евентуална
пречка са създавали и други автомобили. Следва да се отбележи още, че не се установи в
какъв период от време и колко често ответницата е паркирала автомобила си в процесното
пространство, навлизала ли е и по какъв начин /с целия автомобил, с част от него или само
при отваряне на вратите/ в имота на ищеца и дали това въздействие продължава и
понастоящем, за да е възможно да се прецени представлява ли същото неоснователно
такова, засяга ли и в каква степен правото на ищеца да ползва имота си. Горното, поради
недоказаност, обосновава извод за неоснователност на предявения срещу ответницата П. Г.а
иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането й да преустанови неоснователните си
действия по паркиране на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ ЕН 2998 КР
в границите на ПИ с ид.10135.1507.699 по КК на гр.Варна.
Налице е съвпадение в крайните изводи на настоящата съдебна инстанция и тези, до
които е достигнал районният съд, поради което решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемите З. Д. Г. и П. Т. Г.а са направили искане за присъждане на стоР.те
разноски за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция, които
съгласно представеният договор за правна защита и съдействие са в размер на по 150 лева за
всеки. Предвид изхода на спора искането за разноски следва да бъде уважено и същите да
бъдат възложени в тежест на въззивника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2152 от 30.06.2022г. постановено по гр.д. №
11172/2021г. по описа на ВРС, 14-ти състав.
ОСЪЖДА М. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Хан Крум“ № 42, ет.3
ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Г.а, ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Хан Крум“ № 40, ет.4,
ап.5 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – стоР. разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Хан Крум“ № 42, ет.3
ДА ЗАПЛАТИ на З. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Хан Крум“ № 40, ет.4,
ап.5 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – стоР. разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9