ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11268
Варна, 17.10.2025 г.
Административният съд - Варна - III състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ДАРИНА РАЧЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Дарина Рачева административно дело № 1584/2025 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по жалба от З. В. З. от гр. Варна срещу Решение № 2153-03-110/20.06.2025 на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-521/20.05.2025г. на З. срещу разпореждане [номер]-00-3464-3/14.05.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, и във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 му отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
В с.з. на 24.09.2025 г. от страна на ответника е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК предвид отправено с Определение № 9604/04.09.2025 г. по адм.д. № 633/2025 г. на Административен съд – Варна преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите от Регламент (ЕО) № 883/2004, по което е образувано дело С-587/25. Според ответника в производството поставените пред съда на ЕС въпроси имат пряка относимост към решаването на спора по настоящото производство, фактическата обстановка по двете дела е сходна, доколкото жалбоподателите имат постоянен адрес в България, преобладаващата част от роднините им са в България, полагали са труда за една и съща фирма и след завръщането си в България са поискали отпускане на парично обезщетение за безработица. Предвид това счита, че направеното преюдициално запитване по адм.д. № 633/2025 г. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото административно дело.
Жалбоподателят в настоящото производство моли искането за спиране да не бъде уважавано. Счита, че отправените въпроси нямат връзка с делото и има съществени различия в относимите факти. Освен това посочва, че спирането на делото би довело до голямо забавяне при отпускане на полагащото се на жалбоподателя обезщетение за безработица, което има характер на заместващо обезщетение и му се дължи от 08.06.2024 г.
След като съобрази направеното от ответника искане, събраните по делото доказателства и становището на жалбоподателя, съдът прие за установено от фактическа страна следното.
Спорът в настоящото производство се отнася до определянето на компетентната държава членка при отпускане на обезщетение за безработица за лица, които са полагали труд на територията на друга държава членка, и по-конкретно за работодател от друга държава членка на борда на кораб, плаващ под флага на друга държава членка на ЕС, и които след изтичане на срочните си трудови договори се завръщат на територията на България, където искат отпускане на обезщетение за безработица.
Съобразно въпросите, поставени в преюдициалното запитване по адм.д. № 633/2025 г., образувано в дело С-587/25 на Съда на ЕС, от Съда на ЕС е поискано тълкуване кое е приложимото национално законодателство и компетентната държава членка за отпускане на обезщетение за безработица за лице, което попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004, както и тълкуване за съответствие на административната практика на НОИ да се отказва отпускане на обезщетение за безработица с член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (EО) № 883/2004, член 65, параграф 1 от вр. с член 11, параграф 3, б. „в“ от Регламент (EО) № 883/2004 и член 11, параграф 3, б. „д“ от Регламент (EО) № 883/2004.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предмет на двете производства по настоящото дело и по адм.д. № 633/2025 г. на Административен съд – Варна са спорове относно прилагането на едни и същи правни норми и съответствието им с правото на ЕС. Произнасянето по поставените преюдициални въпроси е от съществено значение за тълкуването и прилагането на националните правни норми и решаване на спора по настоящото дело, в което административният съд действа като единствена съдебна инстанция. Ето защо е налице предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото, предвид наличието в друг съд на висящо производство, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и целта за ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза изискват от настоящия състав да вземе предвид висящото преюдициално производство за тълкуване на приложимите и в настоящия случай разпоредби, доколкото от бъдещото тълкуване на Съда на ЕС ще зависи констатацията за съвместимост на приложените национални разпоредби с правото на ЕС и съответно тяхното прилагане към настоящия спор.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Спира производството по адм.д. № 1584/2025 г. по описа на Административен съд – Варна до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-587/25.
Указва на деловодителя на състава да извършва всеки месец справка за наличието на постановен акт по дело С-587/25 на Съда на ЕС и своевременно докладване на делото с оглед възобновяването му.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |