Решение по дело №3086/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1668

 

гр. Пловдив,   30.09.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, XIII състав в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                                                                                  

при секретаря ДИАНА КАРАИ. и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3086 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от „ЛЕВ ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 25, представлявано от С.Д.Б.– управител, съдебен адрес:***,  срещу Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 899,65лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен Ревизионен акт (РА) № ********* от 11.02.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП, равняваща се на заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване и защита срещу ревизионния  акт пред административния орган-Директора на Дирекция „ОУИ“-гр. Пловдив, както и законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датите на изплащане на части от възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба в размер на 85899,65 лв. с ДДС (към 14.03.2019 г.), ведно с мораторна лихва в размер на 71 521,35 лв. за периода от 14.01.2011 г. до 14.03.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски по настоящото дело. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Национална агенция за приходите гр. София, чрез процесуалния си представител счита исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователна и настоява за отхвърлянето й. Прави искане за прилагане разпоредбата на § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на начисления ДДС, който е възстановен на дружеството-ищец. Възразява относно претендираните лихви, като се твърди, че поради изтекла погасителна давност, лихви не се дължат за периода 14.01.2011г.-13.03.2016г. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. Прави възражение за прекомерност на заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е недоказана по основание и размер.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

От данните по делото се установява, че със Заповед № 1001114/06.04.2010г. на компетентния за това орган, било об­разувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични задължения на оспорващия за данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.08.2008г. - 28.02.2010г., със срок за приключване на ревизията два ме­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъществено на 07. 04.2010г. В последствие, със ЗВР № 1001822/03.06.2010г., ЗВР № 1002225/06.07.2010г. и ЗВР № 1002640/05.08.2010г., срокът на ревизията е последователно продължен до 07.12.2010г. В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите № 1002640/21.12.2010г. 

На 10.01.2011 г. между ищеца чрез управителя С.Б.и Адвокатско дружество „Р. и съдружници“ е сключен Договор за обжалване, процесуално представителство и защита с предмет: обжалване, процесуално представителство и защита срещу издадения от органите по приходите Ревизионен доклад (РД) № 1002640/21.12.2010г., включващо т. 1.1. Проучване и анализ на РД № 1002640/21.12.2010г. и приложенията към него; т. 1.2 Изготвяне на възражения до Директора на съответната Дирекция на ТД на НАП срещу РД №1002640/21.12.2010г.; т.1.3 проучване и анализ на издадения РА и приложенията към него; изготвяне на жалба до Директора на съответната дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП  срещу издадения РА. Съгласно клаузите по договора е предвидено и проучване на Решението на директора на дирекция „ОУИ“, изготвяне на жалба срещу РА, както и процесуално представителство и защита по съдебен ред.

В горецитирания договор от 10.01.2011 г. са уговорени различни възнаграждения за правните услуги в административната и в съдебната фаза на обжалване, като в чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора е уговорено, че за работите, предмет на договора, Възложителят се задължава да заплати както следва: възнаграждение в размер на 72 821,00 без ДДС за изпълнение на задълженията по чл. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4, дължимо до 14.01.2011г.

Срещу съставения РД е подадено възражение от „ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД чрез управителя С.Б.. Като приложение към ИМ е представен приемо-предавателен протокол между  „ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД чрез управителя С.Б.и Адвокатско дружество „Р. и съдружници“ от 26.01.2011 г. за предаване на изготвеното възражение.

Като приложение към ИМ е представена и фактура № 0..1922 от 14.01.2011г., с предмет „изготвяне на възражение срещу РД № 1002640 от 21.12.2010ф,  обжалване и защита срещу издадения РА, съгласно договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 (съгласно чл. 3.1.1) в размер на 87 385,20 лева, от които 72 0821,00 лв. и ДДС 14564,20лв. Сумата е заплатена по банков път на 14.01.2011г., видно от представеното извлечение по сметка (л. 118 по адм. дело №2894/2019 г. на Административен съд София-град). Наредител на банковия превод е „ЕС ДИ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД.

От ищеца е представено Споразумение от 10.01.2011г. между „ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД и „ЕС ДИ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД, с което страните се споразумяват задължението на ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД в размер на 87 385,20лв. с ДДС (72 821,00 лв. без ДДС) към Адвокатско дружество „Р. и съдружници“ за проучване и анализ на РД № 1002640 от 21.12.2010 г. и приложенията към него, за изготвяне на възражение до Директора на съответната Дирекция на ТД на НАП срещу РД № 1002640 от 21.12.2010 г. и приложенията към него, и за изготвяне на жалба до Директора на съответната Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при ЦУ на НАП срещу издадения РА, да бъде преведено от „ЕС ДИ ПЕТРОЛИУМ“ ЕООД.

Въз основа на РД, след подробно обсъждане на направените от лицето възражения, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган е издал и процесния РА № ********* от 11.02.2011г. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК, РА е обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, като подадената жалба по административен ред срещу РА от 11.02.2011 г. пред  Директора на Дирекция „ОУИ" от 28.02.2011 г. е подписана от управителя на „Лев Ойл" ООД.

Представен по делото е приемо-предавателен протокол от 26.02.2011г. (л.190), между Адвокатско дружество „Р. и съдружници“-изпълнител и „Лев Ойл" ООД-възложител, съгласно който изпълнителят предава на възложителя жалба срещу Ревизионен акт № *********/11.02.2011г. в три еднообразни екземпляра.

С Решение № 323/19.04.2011г. на Директорът на Дирекция „ОУИ" - гр. Пловдив,  Ревизионен акт № *********/11.02.2011г. е потвърден за начислен ДДС в размер на  3 089 386.18 лв. и съответните лихва за забава лв. Със същото Решение е отменен Ревизионен акт № *********/11.02.2011г. в частта за отказан данъчен кредит в размер на 15 813,80 лв. и съответните лихви. 

С Решение № 1577/09.07.2013г. на Административен съд гр. Пловдив, IV адм. с. по АХД № 1265/2011г, е отменен Ре­­ви­зи­онен акт № *********/11.02.2011г., издаден от Ася Котетерова – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Плов­див, офис Хасково, потвърден с Решение № 323/19.04.2011г. на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на “ЛЕВ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Цар Калоян”№25, представлявано от управителя Светлана Д. Б., за данъчни периоди от месец Август 2008г. до месец Септември 2009г. /вкл./ и месец Декември 2009г. е доначислен ДДС за разликата от 65 331,68 лева до пълния установен размер на задълженията за същите отчетни периоди, ведно със съответните лихви за забава. С решението е осъдена “Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.Пловдив, при ЦУ на НАП – гр. София, да заплати на “ЛЕВ ОЙЛ” ЕООД сумата от 119 179,94 лева разноски, изчислени по съразмерност и компен­са­ция.

С Решение № 7494/03.06.2014г. и Решение № 12377/ 17.10.2014г. по адм. дело № 11245/2013г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение е отменено Решение № 1577 от 09.07.2013 г. по адм. дело № 1265/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив , ІV състав в частта, с която на “ЛЕВ ОЙЛ” ЕООД за данъчни периоди м.08.2008 г. до м.09.2009г. е доначислен ДДС относно разликата от разликата от 50 576,09 лева до 65 331,68 лева ведно с начислените лихви за забава, както и в частта, в която дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на “ЛЕВ ОЙЛ” ЕООД сумата от 119 179,94лева разноски, изчислени по съразмерност и компенсация, като вместо него е отменен Ревизионен акт № *********/11.02.2011г., издаден от Ася Котетерова. главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 323/19.04.2011г. на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Лев Ойл“ ЕООД за данъчни периоди м.08.2008 г. до м.09.2009 г. е доначислен ДДС относно разликата от 50 576,09 лева до 65 331,68 лева, ведно с начислените лихви за забава. С решението е осъден: директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати в полза на „ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 151 611,18 /сто петдесет и един хиляди шестстотин и единадесет лева и осемнадесет стотинки/,  както и допълнително разноски в размер на 30 000 лева за касационната инстанция; „ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1765,90 /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/. В останалата част Решение № 1577 от 09.07.2013г. по адм. дело № 1265/2011г. по описа на Административен съд Пловдив , ІV състав е оставено в сила.

В хода на настоящето съдебно производство е допусната и приета Съдебно-счетоводна експертиза, ВЛ по която е констатирало следното:

С Ревизионен акт № *********/11.02.2011г. размерът на установените задължения за „Лев Ойл" ЕООД възлизат на: главница - 3 105 200,03 лв. и лихва за забава - 558 336,45 лв.

С Решение № 323/19.04.2011г. на Директорът на Дирекция „ОУИ" - гр. Пловдив размерът на потвърдените задължения са както следва: главница 3 089 386,18 лв.и лихва за забава - 554 019,57 лв.

С Решение № 1577/09.07.2013г. на Административен съд гр. Пловдив по АХД № 1265/2011г., размерът на задълженията възлиза на: главница 65 331.68 лв. и лихва за забава 13 957.53 лв.

С Решение № 12377/17.10.2014г. по адм. дело № 1145/2013г. на ВАС окончателният размер на задълженията възлизат на главница - 50 576.09 лв. и лихва за забава - 11 398.30 лв.

Според заключението на експерта начислени задължения (главница и лихва) с РА № *********/11.02.2011 г. са в размер на: главница-3 105 200.03 лв. и лихва за забава -558 336.45 лв., или общо 3 663 536,48 лв.

Окончателен размер на задълженията (главница и лихва),  потвърдени с решение № 12377/17.10.2014г. на ВАС са както следва: главница - 50 576.09 лв. и лихва за забава -11 398.30 лв., или общо-62 074.39 лв.

В отговор на поставената задача ВЛ е дало заключение, че след направените изчисления е констатирано, че първоначално определената главница и лихва за забава с РА № *********/11.02.2011г. е в размер на 3 663 536,48 лв., от които са отменени 3 601 492,09 лв. - главница и лихви за забава. Заплатената сума за адвокатски хонорар за изготвяне на възражение срещу РД № 1002640/21.12.2010 г. и обжалване и защита срещу РА № *********/11.02.2011г. пред Директора на дирекция ОУИ е в размер на 87 385,20 лв., съгласно фактура № 1922/14.01.2011г.

Направено е заключение, че размерът на евентуално дължимото обезщетение по ЗОДОВ възлиза на 98,3 % от заплатения адвокатски хонорар - 87 385,20 лв. или за сумата от 85 899,65 лв.

Според ВЛ размерът на законната лихва за периода от датата на плащане на адвокатското възнаграждение - 14.01.2011г. до датата на предявяване на исковата молба - 14.03.2019г. е 71 520.18 лв.

Експертът е дал заключение, че приходът по фактура № 1922/14.01.2011г. е осчетоводен в счетоводството на „Адвокатско дружество Р. и съдружници", като е дебитирана сметка 5031 „Разплащателна сметка в левове" и е кредитирана сметка 4111 „Клиенти в левове".

 В о с.з 16.12.2019 г. експертът е уточнил, на страница втора предпоследния ред от долу на горе „- лихва за забава 11 498, 30 лева“ да се чете: „-лихва за забава 11 398, 30 лева“.

Допуснато и приета с възражения от ответника е и допълнително заключение по ССчЕ, ВЛ по което е обобщило следното:

В счетоводството на „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД е отразено съществуващото задължение на „Ес Ди Петролиум" ЕООД към „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД  към месец 01.2011г., Фактура № 1922/14.01.2011г. е осчетоводена в счетоводните регистри на „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД, като е дебитирана сметка 602 „Разходи за външни услуги" и е начислен данък за покупките по дебита на сметка 4531 „Начислен данък за покупките" срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици".

Експертът е констатирал, че в счетоводството на „Ес Ди Петролиум" ЕООД е отразено задължение към „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД по фактура № **********/15.11.2010г., която е погасена частично и е извършено плащане в размер на 87 385.20 лв. Въз основа на Споразумение от 10.01.2011г. „Ес Ди Петролиум" ЕООД е заплатило съществуващо задължение на „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД към „Адвокатско дружество Р. и съдружници" в размер на 87 385.20 лв.

Според заключението е извършено прихващане на сумата, дължима по фактура 1922/14.01.2011г. към „Адвокатско дружество Р. и съдружници" с фактура **********/15.11.2010г. на клиенти на „ЛЕВ ОЙЛ" ЕООД - „ЕС ДИ ПЕТРОЛИУМ" ЕООД, като е дебитирана сметка 401 „Доставчици" и е кредитирана сметка 411 „Клиенти".

Като доказателства по делото са приобщени справка-декларация за ДДС за периода 01.2011 г. и дневник за покупки на „Лев ойл“ ЕООД за данъчен период 01.и 02.2011 г., както и документите, по които е работило ВЛ по допуснатите ССчЕ и допълнителна ССчЕ.

 Разпитани като свидетели по делото са С.Д.Б.и И.Н.И.– Р..

От страна на ответника е заявено оспорване на основание чл. 193 от ГПК на споразумението от 10.01.2011 г. като се сочи, „..оспорвам съдържанието на същото. Считам, че е съставено с оглед настоящото производство и с датата на съставянето е постигната договорка между „Лев ойл“ ЕООД и „Ес Ди Петролиум“ ЕООД за задължението в размер на 87 385.20 лв. към адвокатското дружество да бъде платено от „Ес Ди Петролиум“ ЕООД, като се приспаднат от задълженията на „Ес Ди Петролиум“ ЕООД. Оспорвам съдържанието му по отношение на датата,  тъй като по делото има доказателства, че въпросното възнаграждение е платено от друго лице…“

Във връзка с верността на съдържанието на оспореното Споразумение от 10.01.2011 година, са разпитани свидетелите – С.Д.Б., която е управител на „ЛЕВ ОЙЛ“ ООД и на „Ес Ди Петролиум“ ЕООД в периода на сключване на споразумението и е подписала същото, и И.Н.И.– Р., която е управляващ съдружник в Адвокатското дружество „Рачинова и съдружници“ в периода на сключване на споразумението.

От ищеца е представен оригинал на споразумението от 10.01.2011 г. сключено между „ЛЕВ ОЙЛ“ ЕООД и „Ес Ди Петролиум“ ЕООД за сравняване с представения заверен препис, представен по делото.

Свидетелката Б.е посочила, че в Споразумение, приложено по делото на страница 397 е положила подписите за „Лев Ойл“ ЕООД и за „Ес Ди Петролиум“ ЕООД. Споразумението е сключено в град Стара Загора веднага щом е разбрала, че сметките са блокирани.

Свидетелката Р. е дала показания, че „Лев Ойл“ ООД Стара Загора е клиент на АД „Райчинови и съдружници“ досежно обжалването на ревизионния акт и воденето на делата, в това число пред Административен съд и пред ВАС, по повод на които са направени разноските, за които сега се води делото по ЗОДОВ. Посочила е, че „Лев Ойл“ ООД е клиент и до днешна дата, тя е управляващ съдружник по времето, когато е сключен договора и тя е водила делото. Заявено е, че са платени всички възнаграждения по сключения договор във всички негови фази, като по отношение на плащането е описано, че всички сметки на дружеството са били запорирани от органите на НАП и от дружеството е избран „….единственият възможен вариант, тъй като нямаше, кой да им даде заем при наличие на започнало ревизионно производство…“. Сочи, че не е изготвила това споразумение, същото й е било предоставено и съобразно него е платен хонорара за сметка на запора.

В тази връзка следва да бъде посочено, че производството по чл. 193 от ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност. Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен, независимо дали е частен или официален, единственият способ да се оспори неговата истинност, е да се заяви, че той е неавтентичен, т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила, т.е. при оспорване на истинността на свидетелстващи документи може да се опровергава формалната сила на документите, т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава и верността им, т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл. 193 от ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл. 193 от ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

Всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила. Следователно частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление.

В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил / в този смисъл и Решение № 169 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 664/2011 г., II т. о., ТК/.

Оспореното от процесуалния представител на ответника споразумение, не представлява официален свидетелстващ документи, спрямо които единствено се открива производство по чл. 193 от ГПК при оспорване на съдържанието. Във всички останали случаи производство по оспорване съдържанието на частен документ не се открива, тъй като частните диспозитивни документи, както вече се посочи, не разполага с материална доказателствена сила, а защитата срещу материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на чл. 193 от ГПК., поради което процедура по чл. 193 от ГПК не може да бъде провеждана и съдът не дължи произнасяне с диспозитив.

Откритото производство по чл. 193 от ГПК за проверка истинността на тези частни писмени документи се отнася единствено до тяхната формална доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, т. е. до авторството или автентичността на подписите на посочените в тях лица. Съобразявайки се с дадените от съда указания за доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК, ищецът сочи гласни доказателства за установяване истинността на подписите – чрез разпит на свидетели.

В конкретния случай, с оглед представяне на оригинала на споразумението, както и с оглед липсата на доказателства от страна на ответника, че „Ес Ди Петролиум“ ЕООД е внесъл сумата в размер на 87 385,20 лв., съгласно договореното между страните в споразумението от 10.01.2011 г.,  като същата е внесена във връзка със задължение на„ЛЕВ ОЙЛ“ ООД към адвокатско дружество „Райчинови и съдружници“,  в действителност не се е осъществил, поради което съдът приема споразумението за истински документ.

Гореизложеното води до извода, че волеизявленията на страните в о.с.з. сочат на оспорване верността на документите, без да се оспорва тяхната автентичност, поради което процедура по чл. 193 от ГПК не може да бъде провеждана и съдът не дължи произнасяне с диспозитив. За пълнота следва да се отбележи, че датата и мястото на съставяне на частен документ не се ползват с формална доказателствена сила, поради което оспорването им също не се извършва по реда на чл. 193 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Искът е допустим, тъй като е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, от чийто незаконосъобразен акт са произтекли твърдените вреди. Не е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, разноските по административното обжалване на отменения като незаконосъобразен ревизионен акт не могат да се претендират по друг ред. Те не са присъдени при съдебното обжалване по силата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, редът за репариране на имуществените вреди е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и следващите от АПК.

По основателността:

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК (в приложимата редакция), исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз.

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е юридическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е НАП - София, която Агенция, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице (каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ).

Или иначе казано, ищецът „ЛЕВ ОЙЛ“ЕООД и ответникът НАП са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

За да възникне правото на обезщетение обаче, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Не подлежи на установяване виновно поведение на ответника, тъй като отговорността на държавата е обективна.

Конкретно в случая е налице първата предпоставка – незаконосъобразен ревизионен акт, частично отменен при административно и съдебно оспорване, издаден при и по повод изпълнение на административна дейност. Органите по приходите, издали отменения ревизионен акт осъществяват нормативно възложени правомощия. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. Не е спорно, а се установява и от доказателствата по делото, че ревизионният акт е отменен частично като незаконосъобразен. Въпросите, които са спорни и предпоставят отговорността са относно вредата и причинно – следствената връзка. Както е посочено по - горе, законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на ревизионни актове по административен ред, нито аналогично за обжалване на други административни актове по реда на АПК. Единственият път за защита на лицата е исковото производство по ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно която агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.

Настоящият съдебен състав преценява като частично основателна претенцията за обезщетяване на претърпени загуби от направените разноски за адвокатска защита в производството при оспорване на ревизионния акт по административен ред.

Платените разноски за обжалването по административен ред на ревизионния акт са вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ. Обжалването е инициирано от ищеца във връзка със защитата му срещу ревизионен доклад и ревизионен акт, издаден от служители на ответника, пред решаващ орган в администрацията на ответника. Съгласно ДОПК обжалването на ревизионните актове по административен ред е задължително, а не алтернативно – ревизионният акт не може да се обжалва пред съда, ако не е бил обжалван пред директора на ОУИ( сега ОДОП). Правото на защита и правна помощ е основно конституционно право не само на гражданите, но и на юридическите лица, и упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната воля за договаряне на ищеца. Противното означава да се ограничи правото на защита посредством липса на възможност да се възстановяват разноските за защитата. За да са ефикасни средствата за защита, те не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин и в нито един момент – нито в административната фаза на обжалване, нито в съдебната. Адвокатска защита, разноските за която не се поемат от губещата страна в процеса – било той в съдебна фаза, или в задължителната административна фаза, не може да се приеме за ефикасно вътрешноправно средство за защита. Това е така, тъй като заплахата, че разноските за адвокатска защита не подлежат на възстановяване, може да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване на ревизионния акт.

Ревизионният акт е предпоставка и служи като единствено фактическо основание за извършване на разходите за правни услуги. Аналогични аргументи в подкрепа на този извод се съдържат и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд. Следователно, направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. Платеното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред следва да бъде поставено в тежест на ответника.

С оглед горното налице е първата от кумулативно изискуемите предпоставки на специалната норма – незаконосъобразен ревизионен акт, издаден от ответника при изпълнение на административната му дейност, частично отменен при административното и съдебно оспорване.

В конкретния случай се констатира от представените по делото Договор за обжалване, процесуално представителство и защита, фактура от 14.01.2011 г., банково извлечени и Споразумение 10.01.2011 г. и от 26.01.2011г., че имуществото на дружеството се е намалило със сумата в размер на 87 835,20 лв. с ДДС заплатена като адвокатско възнаграждение, като искът е предявен за сумата от 85 899,65 лв., съразмерно на отменената част на РА по съдебен ред. Т.е., налице е и втората предпоставка – причинена на дружеството вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД № 1002640 от 21.12.2010 г. и жалба срещу РА № Р-********* от 11.02.2011 г.

Във връзка с възражението на ответника, че не е представен оригинала на договора за обжалване, процесуално представителство и защита, а същият е представен в заверен препис, следва да се приложи чл. 183 от ГПК и документът да се изключи от доказателствата по делото, следва да се посочи, че съобразно чл. 32 от Закона за адвокатурата, Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Договорът представен по производството по ЗОДОВ съставлява частен документ и се ползва с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство.

Автентичността и истинността на договора не бе оспорена от страна на ответника по иска по реда на чл. 193 ГПК.

Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т. е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл. т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание.

Верността на съдържанието на договора, предвид правната характеристика на същия, се преценява с оглед всички останали събрани по делото доказателства. Достатъчно в тази връзка е да посочи, че се установява наличието на достатъчно данни, че ищецът на 10.01.2011г. е сключил договор за правни услуги, въз основа на който договор е заплатен на Адвокатско дружество „Р. и съдружници“ сумата в размер на 72 821, 00 лв. без ДДС.

Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като е налице неразделна взаимовръзка между издадените РД и РА и потърсената от дружеството адвокатска защита, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на правния субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадените РД и РА, тъй като обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.  От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения  РА. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесният РА. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на РА, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.

Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че пряката причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува не само когато вредата произтича пряко от акта, но и когато актът създава единствените условия, които пораждат вредата. Ревизионният акт и договорът за обжалване, процесуално представителство и защита от 10.01.2011 г. се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бе издаден ревизионният акт, нямаше да бъде ангажирана правна защита. Ето защо, въпреки че адвокатската защита черпи своето правно основание от договора за обжалване, процесуално представителство и защита, който по съществото си е договор за поръчка, той не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната увреда.

 Възраженията на ответника относно нередовно воденото счетоводство, не обосновава извод за неоснователност на исковата претенция.

Както вече се посочи е установено надлежно счетоводно отразяване, в т.ч. и приспадане правото на данъчен кредит по издадената фактура от 14.11.2011г. Това дава основание да се приеме, че има изпълнение на задължението от страна на ищеца, уговорено именно в посочения по-горе договор за обжалване, процесуално представителство и защита които удостоверяват заплатените от дружеството и получени от адв. Р. парични суми. Плащането на адвокатския хонорар е именно във връзка с изготвяне на възражение срещу РД обжалването на РА по административен ред и е платено в уговорения срок, като в банковото извлечение е посочено основание за плащане.

Във връзка с възражението на ответника, че ДДС не следва да се включва в размера на разноските, доколкото подлежи на приспадане от получателя на адвокатската услуга, който е регистрирано по ЗДДС лице, следва да бъде посочено, че защитата, която се дължи с уважаването на иска по чл. 1 от ЗОДОВ не трябва да надхвърля целта му, а именно да обезщети реалните вреди, понесени от лицето. Тя не следва да е средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай, ДДС, начислен върху хонорара, е неделима част от дължимото за плащане от клиента, но това не означава, че във всички случаи клиентът е намалил имуществото си с размера на заплатения ДДС. Част от механизма на ДДС е приспадането на заплатения данък от платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния потребител. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, а и това не е спорно между страните, че ищецът е приспаднал заплатения от него ДДС по въпросната фактура, издадена от Адвокатското дружество и за него не е налице вреда, тъй като не е намаляло имуществото му с неговия размер – 14564,20 лв.

Във връзка с възражението на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване, е необходимо да се посочи следното:

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тази разпоредба обаче, е приложима за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, или иначе казано, за съдебно обжалване. В наредбата не е уреден въпросът с процесуалното представително, защитата и съдействието при обжалване по административен ред, поради това и в съответствие с § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата, възнаграждението следва да бъде определено по аналогия.

От доказателствата по делото се установява, че оказаната от адв. Р. правна помощ се изразява единствено и само в изготвяне на възражение срещу РД и жалба срещу РА, т.е. без да е осъществявано процесуално представителство. В чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в приложимата редакция) е уреден аналогичен случай- За изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лв.

Доколкото в случая се касае за административен спор с материален интерес, дължимото възнаграждение следва да бъде определено по реда на § 1 от ДР, във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Преди да се премине към неговото определяне обаче, ще следва да бъде уточнен размерът на самия материален интерес.

Както беше посочено по-горе претендираната от ищеца сума е с включено ДДС, което е приспаднато. Поради което не представлява вреда, При тези обстоятелства материалния интерес е в размер на 72 821,00 лв.

Следва да се съобрази и направеното възражение за прекомерност, както и възраженията на процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба за погасени задължения по давност в частта на определените лихви.

Размерът на отменената част на РА, според заключението на ВЛ, е общо 3 601 562,09 лв. ( В о.з. експертът е посочил в о.з. на 19.02.2020 г., че  размерът на лихвата за потвърдената част от РА е 11398,30 лв., а размерът на главницата, съобразно заключението на ВЛ е 50726,09 лв., съобразно което отменената част от РА е 3663536,48-50576,09-11 398,30 лв.).

Т.е. това е размерът, който следва да бъде съобразен при определяне на материалния интерес в конкретния казус.

С оглед на всичко изложено до тук, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., не може да се определи като съразмерно и съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата като справедливо и обосновано. Ето защо и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 6 от същата наредба, в приложимата редакция, дължимото адвокатско възнаграждение в конкретния случай е в размер на 54360,93 лв. (650 лв. + 2 % х 3591562,09 лв. = 72481,24 лв.; ¾ х 72481,24 лв. = 54360,93 лв.). С други думи казано, този размер на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставената адвокатска услуга е вреда за него и само той е в пряка, причинно-следствена връзка с отменения РА, доколкото над този законоустановен минимум се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента и е за негова сметка, т.е. не може да бъде възприето като понесени от ищеца вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане.

Претенцията за лихви е частично основателна, такива се дължат от датата на отмяната с влязло в сила решение на незаконния акт, тоест от 03.06.2014 г. (датата на съдебното решение на ВАС на РБ по адм. дело № 11245/2013г.), а не както е заявена от датата на плащане.

По възражението за изтекла погасителна давност, за главницата давността е 5 годишна, а за лихвите е 3 годишна.

Съгласно тълкуването в т. 4 на ТР № 3/2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Началният момент, от който тече погасителната давност и от който тече мораторната лихва за забава, е моментът на издаване на акта, когато се касае за нищожност на административния акт. Според ТР № 3/2005г., обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

В случая като едно от основанията за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е изтъкнат отменен РА № ********* от 11.02.2011 г., в частта, отменена с Решение № 7494 от 03.06.2014 г. по адм. дело 11245/2013г. на ВАС. Именно от този момент започва да тече и погасителната давност и се дължи и мораторна лихва. Съобразно с постановеното в мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г., началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение е 03.06.2014г., като същият е изтекъл за периода 03.06.2014г-03.06.2017г.  Исковата молба е била предявена на 15.03.2019г., като в настоящата хипотеза, исковата молба е депозирана много след изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ за реализиране на отговорността на областна администрация, произтичаща от отмененият акт, поради което искът за присъждане на имуществени вреди се явява неоснователен за периода 03.06.2014г-03.06.2017г.

Задължението за мораторна лихва е погасена по давност за периода от влизане в сила на Решението на ВАС -03.06.2014 г. до 03.06.2017 г.,  като в тази му част до пълния предявен размер от 71 521,35 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като следва да се уважи за сумата в размер на 9815,18 лева,  представляваща законната лихва за периода 03.06.2017 г. – 14.03.2019 г.

         При това положение, с оглед заявеното, следва да се присъди и лихва върху уважената главница – 54 360,93 лв., считано от 15.03.2019 г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Въз връзка с  възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи следното:

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв., от които 4000 лв.- главница и 800 лв.-ДДС. Материалният интерес в случая е в размер на 64 176,11 лв. (обезщетение за имуществени вреди – главница 54360,93 лв. и лихва 9815,18 лв.). Възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2455,28 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 4000 лв. без ДДС като неоснователно. А на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС лица дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 2531,82лв. – заплатените държавна такса -25,00 лв., 550,00 лв. -възнаграждения за ВЛ и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска -1956,82лв.

Претендираните разноски в размер на 70,00 лв. за транспорт за явяване на свидетел не следва да се присъждат, тъй като пътните разноски не са разноски по производството по делото. Разноски по производството са заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално представителство и разноските, които страната поема за събиране на посочените от нея доказателства. Други направени от страната разноски в т. ч. и заплатените пътни разходи, нейни или на процесуалния й представител не са разноски по производството на делото, поради което не следва да й бъдат възлагани.

На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника се дължат разноски в размер на 118,47 лв., с оглед частичното уважаване на иска.

Водим от горното, съдът:

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес на призоваване гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати на „ЛЕВ ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 25, сумата в размер на 54 360,93  лева, следствие от частично отменен по административен и по съдебен ред Ревизионен акт № *********/11.02.2011г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, представляващи сторените в хода на административното обжалване, приключило с Решение № 7494/03.06.2014г. и Решение № 12377/17.10.2014 по адм. дело № 11245/2013г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 9815,18 лева, за периода от 03.06.2017 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част в размер на 31538,72 лв. до пълния й размер от 85 899,65 лева-главница, и мораторна лихва в размер на 61 706,17 лв. до пълния размер от 71 521,35 лв.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 25 да заплати на Национална агенция за приходите, с адрес на призоваване: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 сумата в размер на 118,47лв. (сто и осемнадесет лева и 47 ст.) разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с адрес на призоваване: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати на „ЛЕВ ОЙЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Калоян“ № 25 сумата от  2531,82 (две хиляди петстотин тридесет и един лев и 82 ст.) лева разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/П/