№ 30
гр. Враца , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно
гражданско дело № 20211400500243 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17/31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 2037/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, са отхвърлени предявените от Република България, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, против ответника ЕТ "Врачанска
Теменуга – В. Г.", ЕИК: ***, искове както следва: - по чл. 108 ЗС за признаване за
установено между страните, че ищецът е собственик въз основа на влязло в сила Решение №
137 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 1073/2007 г. по описа на Окръжен съд – Враца на имот –
сграда с идентификатор 12259.1027.424.1 с предназначение: Складова база, склад, със
застроена площ 228 кв.м., ведно с правото на строеж върху парцел с площ 1086 кв.м.,
находящ се в гр. ***, при съседи на поземления имот: 12259.1027.88, 12259.1027.425,
12259.1027.175, 12259.1027.83 и 12259.1027.87, както и за осъждането на ответника да
предаде владението на имота на ищеца; - по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за
признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на имот – сграда с
идентификатор 12259.1027.424.1 с предназначение: Складова база, склад, със застроена
площ 228 кв.м., ведно с правото на строеж върху парцел с площ 1086 кв.м., находящ се в гр.
***, при съседи на поземления имот: 12259.1027.88, 12259.1027.425, 12259.1027.175,
12259.1027.83 и 12259.1027.87 въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Република
България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в
която се излагат съображения за неговата неправилност поради противоречие с материалния
1
закон и необоснованост. Твърди се, че с Решение № 137 от 19.04.2010 г. по гр.д. №
1073/2007 г. по описа на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 25.11.2011 г., са
отнети в полза на държавата от И. П. И. 26 броя недвижими имоти, между които и
едноетажна масивна сграда – хамбар от 228 кв.м., находяща се п. XX, кв. I, ***, по плана на
гр. Враца, заедно с правото на строеж върху мястото, при съседи: път, п. XXI, п. IX и п. XIX.
Посочва се, че гореописаната сграда е държавна собственост. Поддържа се, че неправилно
първостепенният съд е приел, че не е налице идентичност между имота, отнет в полза на
държавата, и имота, придобит от "Интелигентни системи за сигурност" ООД с нотариален
акт № 139, т. III, нотариално дело № 775, вписан в СВ – Враца на 28.10.1999 г., и съответно
впоследствие прехвърлен на ответника с нотариален акт № 133, том IV, нотариално дело №
566/2003 г., вписан в СВ – Враца на 15.09.2003 г. Изтъква се, че със заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установена идентичност на имота,
притежаван от И. И., и съществуващия към момента цех за безалкохолни напитки съгласно
действащия кадастрален план на ***, като единственото несъответствие е по отношение на
нотариален акт № 96/1997 г. и нотариален акт № 47/1998 г. и то е породено от действащия
към момента План на "Стопански двор". Твърди се, че се касае за една и съща сграда,
описана по два различни начина – веднъж по Плана на стопанския двор и още веднъж – по
плана на ***, като в района няма сходна сграда, която да отговаря на площта и
местоположението на процесния имот.
На следващо място се навеждат доводи, че по делата за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество третите лица, които претендират
самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят като главна страна в процеса и
да предявят срещу първоначалните страни по делото установителен или осъдителен иск за
собственост, като това право може да бъде осъществено само в рамките на исковото
производство по ЗОПДИППД (отм.), а в случай че не са се възползвали от него, те губят
възможността да търсят защита на имуществените си права срещу страните по делото в
друго производство, особено при наличие на влязло в сила решение за отнемане на
имуществото в полза на държавата.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника
ЕТ "Врачанска Теменуга – В. Г.", ЕИК: ***, чрез адв. И.М., в които се излагат съображения
за нейната неоснователност. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е
възприел, че не е доказана идентичност между отнетата в полза на държавата сграда и
сградата, собственост на ответника, като в тази насока са както представените по делото
писмени доказателства, така и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза.
Посочва се, че А. Д. и съпругата му никога не са притежавали постройка – сграда в парцел
20 в кв. 1 по плана за стопански двор гр. Враца, съответно в парцел 20 в кв. 1 по плана на
*** и няма как да са прехвърлили собствеността върху такава сграда на И. И.. Изтъква се, че
към момента на завеждане на производството по ЗОПДИППД (отм.) срещу И. И., така и към
момента на образуване на настоящото производство не е съществувала постройка –
2
едноетажна масивна сграда – хамбар, от 228 кв.м., находяща се в п. XX, кв. 1, ***, както е
описана в т. 24 от Решение № 137 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 1073/2007 г. по описа на
Окръжен съд – Враца, като през 2004 г. ответникът е извършил преустройство на хамбара в
производствен цех за безалкохолни напитки, поради което не е имало как да е разбрал и да
се счита уведомен, че производството по ЗОПДИППД (отм.) срещу И. И. касае неговата
сграда.
Навеждат се и доводи, че искът за придобиване по давност на процесния имот също е
останал недоказан. Твърди се, че от момента на придобиване от ответника на имота до
настоящият момент същият го владее и ползва безпрепятствено, като дори да го е придобил
от несобственик, той е бил добросъвестен владелец, като в негова полза е изтекла кратката
5-годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че дори да не се приеме, че е
добросъвестен владелец, в негова полза е изтекла и дългата 10-годишна давност по чл. 79,
ал. 1 ЗС. Твърди се, че срокът на придобивната давност е изтекъл в полза на ответника след
датата, до която е могъл да встъпи в производството по ЗОПДИППД (отм.), като същият има
правен интерес да претендира в самостоятелно производство собственост върху постройката
и правото му не е преклудирано. Посочва се и че след влизане в сила на Решение № 137 от
19.04.2010 г. по гр.д. № 1073/2007 г. по описа на Окръжен съд – Враца, не са оспорвани
правата на ответника, като последният е владял имота добросъвестно в 5-годишен срок и
спрямо новия собственик – държавата.
Иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендират
се и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се
явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд – Враца е бил сезиран с петиторен осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, като ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот – сграда с
идентификатор 12259.1027.424.1 с предназначение: Складова база, склад, със застроена
площ 228 кв.м., ведно с правото на строеж върху парцел с площ 1086 кв.м., находящ се в гр.
***, при съседи на поземления имот: 12259.1027.88, 12259.1027.425, 12259.1027.175,
12259.1027.83 и 12259.1027.87, въз основа на влязло в сила Решение № 137 от 19.04.2010 г.
по гр.д. № 1073/2007 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което същият е отнет в полза на
държавата, като ответникът пречи на упражняването на собственическите му права, тъй като
упражнява фактическата власт върху имота. При условията на евентуалност с главния иск е
съединен и положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл.
3
79, ал. 1 ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на същия
имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност от 09.08.1996 г.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Враца е приел, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване идентичността между посочения в
съдебното решение имот, отнет в полза на държавата, и имота, придобит от ответника с
нотариален акт № 133, том IV от 12.09.2003 г., нотариално дело № 556/2003 г. на нотариус
В. В., поради което е отхвърлил предявеният главен иск. По отношение на предявения
евентуален такъв е намерил, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на
подлежащите на доказване факти, а имено – владение на целия имот и изтекъл период от
време на непрекъснато упражняване на фактическа власт, поради което е отхвърлил и него.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
Районен съд – Враца, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт.
Въззивният съд следва да отговори на правните доводи, релевирани във въззивната
жалба.
Чрез петиторния осъдителен иск по чл. 108 ЗС ищецът иска от съда със сила на
пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото
на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на
ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я
владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата
власт върху спорна вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване
фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното
задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както
и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е
длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или
облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно. Между страните е
спорен фактът, че имотът, отнет в полза на държавата, е идентичен с имота, придобит от
ответника с нотариален акт № 133, том IV от 12.09.2003 г., нотариално дело № 556/2003 г.
на нотариус В. В., като същият следва да бъде доказан при условията на пълно и главно
доказване от ищеца.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот № 75 от 09.08.1996 г., том VI,
нотариално дело № 2254/1996 г., Г. Т. Л. е признат за собственик на 8 недвижими имота,
сред които: 7/ хамбар-монолитен, находящ се в парцел 21 в кв. 1 по плана на Стопански
двор гр. Враца ЕКНМ 12259, при съседи: N1020, землищна граница, N1022 и N1002; и 8/
ремонтна работилница, построена в парцел 20 в кв. 1 по плана на Стопански двор гр. Враца
ЕКНМ 12259, при съседи: N1021, N1002 и N1019.
С нотариален акт за покупка на недвижим имот № 96 от 26.11.1997 г., т. VIII,
4
нотариално дело № 5234/1997 г. Г. Т. Л. и К. Д. Л. са продали на А. И. Д. едноетажна
масивна сграда – хамбар с площ от 228 кв. м., построен и находящ се в парцел 21 /двадесет
и едно/ в кв. 1 по плана на Стопански двор гр. Враца, с площ на парцела 3 142 кв.м., при
съседи: имоти N1002, землищна граница, 1022 и 1020. В нотариалния акт е посочено, че за
съставянето му е представен нотариален акт № 75, том VI от 1996 г. Продаденият от Г. Т. Л.
имот напълно съвпада с посочения под № 7 в нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот № 75 от 09.08.1996 г., том VI, нотариално дело №
2254/1996 г.
Установява се от приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
47 от 26.10.1998 г., том I, нотариално дело № 45/1998 г., че А. И. Д. и К. И. Д. са
прехвърлили на Т. П. И. и И. П. И. собствения им недвижим имот, представляващ
едноетажна масивна сграда – хамбар с площ от 228 кв. м., построен и находящ се в парцел
20 /двадесети/ в кв. 1 по плана на *** на гр. Враца заедно с правото на строеж върху мястото
от 228 кв. м., при съседи път, парцел XXI, парцел IX и парцел XIX. В замяна А. И. Д. и К.
И. Д. са придобили от Т. П. И. и И. П. И. собствеността върху навес, тип III, с площ от 228
кв. м., построен и находящ се в съседния парцел 19 /деветнадесети/ в кв. 1 по плана на ***
на гр. Враца заедно с правото на строеж върху мястото от 228 кв. м., при съседи: път, парцел
XX, парцел X, парцел XVIII.
С нотариален акт № 139 от 28.10.1999 г., т. III, нотариално дело №775/1999 г., Г. Т. Л.
е продал на "Интелигентни системи за сигурност" ООД следния свой недвижим имот:
хамбар – монолитен с площ от 220 кв. м., заедно с прилежащия парцел 20 /двадесет/ в кв. 1
по плана на гр. Враца в *** с площ от 995 кв. м., при съседи: вътрешен път, парцел XIX,
парцел XXI, парцел IX и парцел X – всички собствени на Г. Л..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133 от 12.09.2003 г., том
IV, нотариално дело № 556/2003 г., "Интелигентни системи за сигурност" ООД е
прехвърлило на ответника по делото ЕТ "Врачанска Теменуга – В. Г." собствеността върху
поземлен имот 20 /двадесет/ в кв. 1 по плана на гр. Враца, ***, с площ от 995 кв. м., заедно с
построения там хамбар – монолитен с площ от 220 кв. м., при съседи: вътрешен път, имот
XXI, имот IX, имот X и имот XIX.
Установява се от влязлото в сила на 25.11.2011 г. Решение № 137 от 19.04.2010 г. по
гр.д. дело № 1073/2007 г. по описа на Окръжен съд – Враца, че на основание чл. 28, във вр. с
чл. 4. ад. 1 и 2. чл. 9 и 10 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД - отм.), е отнет в полза на държавата от И. П.
И., ЕГН: **********, недвижим имот: едноетажна масивна сграда Хамбар от 228 кв. м..
находяща се п. XX. кв. 1, ***, по плана на гр. Враца, заедно с правото на строеж върху
мястото, при съседи: път, п. XXI, п. IX и п. XIX.
За да формира крайния си правен извод, съвпадащ с този на първоинстанционния
съд, че по делото е останала недоказана идентичността между посочения в съдебното
решение имот, отнет в полза на държавата, и имота, придобит от ответника с нотариален акт
№ 133, том IV от 12.09.2003 г., нотариално дело № 556/2003 г., настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
5
Недвижимият имот, като обект на правото на собственост се характеризира с
технически данни. Всеки недвижим имот, като обект на правото на собственост или друго
вещно право, се характеризира със своето местонахождение, площ, граници и вид.
Документите за собственост, имат основно значение при установяване на тези технически
характеристики в рамките на гражданския процес, като имат основно и определящо
значение при проследяване на същите в различните периоди от време и оттам – при
разрешаването на въпроса за идентичността при спор за наличието или липсата на такава.
Разрешаването на въпроса за наличието или липсата на идентичност се базира на съвкупната
преценка от страна на съда на техническите характеристики на имота, съгласно описанието
в документите за собственост, представени по делото, скиците на имота, събраните гласни
доказателства за тези характеристики и експертните заключения. Изводите на вещите лица
при отговора на въпроса за наличието или липса на идентичност, също се базират на
изброените по-горе доказателства, както и на проследяването на заснемането на имота в
плановете, които е бил нанесен в различните периоди от време.
Съществени индивидуализиращи белези на недвижимите имоти са: номера на имота
по подробния устройствен план, по кадастралната карта или по кадастралния план и
съседите му /границите му/. Когато за местността, в която се намира имотът, няма план,
съществен индивидуализиращ белег са границите на имота, а не неговата площ. В този
смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК- решение № 672 от
07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 751 от 11.01.2011 г.
по гр.д.№ 570 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др.
Сградите се индивидуализират с посочване на вида на постройката, административен
адрес, ако има такъв, точно местонахождение, посочване на имота, в който е изградена тази
постройка, идентификатор на сградата, ако има одобрена кадастрална карта, етажност на
сградата, застроена площ, вътрешно разпределение на помещенията, съседни сгради, ако
има такива.
Съгласно константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК,
индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници,
регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които
могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност
между два имота, съществували към различни периоди от време с различна
индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като
последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на
собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето
започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Площта на имота и
сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на
измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на
имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват
експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на
съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове,
разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Относно
6
това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна
практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни
за съдилищата - напр. решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г.
о., ГК.
В настоящия случай не може да се възприеме твърдяното от ищеца обстоятелство, че
Г. Л. се е разпоредил с един и същи имот първо в полза на А. И. Д. с нотариален акт за
покупка на недвижим имот № 96 от 26.11.1997 г., т. VIII, нотариално дело № 5234/1997 г. и
впоследствие в полза на "Интелигентни системи за сигурност" ООД с нотариален акт № 139
от 28.10.1999 г., т. III, нотариално дело №775/1999 г. Това е така, тъй като сградите, описани
в двата нотариални акта, макар и съвпадащи по характера си – хамбар, са с различно
местонахождение – в първия нотариален акт е описана сграда, находяща се в парцел 21
/двадесет и едно/ в кв. 1 по плана на Стопански двор гр. Враца, а във втория – такава,
находяща се в парцел 20 /двадесет/ в кв. 1 по плана на гр. Враца в ***. На следващо място
по отношение на площта на недвижимите имоти, в които се намират продадените сгради в
първия нотариален акт е посочено, че недвижимият имот е с площ 3 142 кв.м., а във втория –
с площ 995 кв. м. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че с двата нотариални
акта са прехвърлени два различни имота, собственост на Г. Т. Л.. В подкрепа на този извод е
и заключението на приетата като доказателство по делото СТЕ, от което се установява
обстоятелството, че съпоставяйки данните за процесната сграда по съставените актове за
собственост - н. а. № 96/1997 г. и н. а. № 47/1998 г., е налице съответствие по отношение на
описанието и площта на сградата и несъответствие в номерата и местоположението на
имота, описан с различни граници и съседи, поради което е дадено заключение, че не може
да се установи пълна идентичност на сградата, описана в нот. акт № 96/1997 г. и нот. акт №
47/1998 г.
Поради факта, че А. Д. с нотариален акт за покупка на недвижим имот № 96 от
26.11.1997 г. е станал собственик на сграда, находяща се в парцел 21, съдът намира, че с
последващия нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 47 от 26.10.1998 г., том I,
нотариално дело № 45/1998 г., същият не е могъл да прехвърли собствеността върху сграда,
находяща се в парцел 20 /като при описанието на границите на имота като съседен на
недвижимия имот е посочен парцел XXI / на И. П. И.. Съгласно общия принцип на частното
право – „Никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има”, сключеният
транслативен договор за замяна, на който ищците основават своята материална легитимация
по петиторния иск /тъй като твърдят, че процесният хамбар, находящ се в парцел 20, е отнет
в полза на държавата от И. П. И./, е породил своето облигаторно действие, но не и
вещнотранслативния ефект, към който волеизявленията на страните са били насочени.
Предвид всичко изложено не може да се приеме твърдението във въззивната жалба,
че единственото несъответствие е по отношение на нотариален акт № 96/1997 г. и
нотариален акт № 47/1998 г. и то е породено от действащия към момента План на
"Стопански двор" и че се касае за една и съща сграда, описана по два различни начина –
веднъж по Плана на стопанския двор и още веднъж – по плана на ***.
Недоказано остана до края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна
7
инстанция правнорелевантното обстоятелство, че отнетият в полза на държавата имот
съответства на имота, придобит от ответника с нотариален акт № 133, том IV от 12.09.2003
г., нотариално дело № 556/2003 г. В заключението по приетата СТЕ, която съдът кредитира
като вярно и обективно дадено, вещото лице е посочило, че съпоставяйки данните за
процесната сграда по съставените актове за собственост н. а. № 47/1998 г. и н. а. № 133/2003
г., е налице съответствие по отношение на описанието на сградата в номерата и
местоположението на имота, описан с граници и съседи, и несъответствие в границите на
допустимите стойности в площта на сградата. В проведеното открито съдебно заседание
вещото лице е потвърдило, че от данните по делото не може да се направи категоричен
извод за идентичност между процесната сграда и придобитата от ответника, тъй като в
нотариалния акт от 1996 г. /първият известен/ имотът е посочен като част от плана на
стопански двор, а впоследствие, следващият изготвен план е за промишлената зона на гр.
Враца, като част от който е посочена и сградата, придобита от ЕТ "Врачанска Теменуга – В.
Г.". Експертът е посочил, че въпреки всички положени усилия, не е открил плана за
стопански двор, без който не може да се установи налице ли е идентичност между имотите.
Както е прието в горепосочената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК, за да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди
от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и
граници. В настоящия случай е налице разлика именно в местонахожданието като
съществен индивидуализиращ белег на сградата, посочена в нотариален акт за покупка на
недвижим имот № 96 от 26.11.1997 г., т. VIII, нотариално дело № 5234/1997 г., представен за
удостоверяване правото на собственост при изготвянето на нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 47 от 26.10.1998 г., том I, нотариално дело № 45/1998 г., въз основа на
който ищецът твърди, че отнетият в полза на държавата имот е бил собственост на И. П. И.,
и тази посочена в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133 от
12.09.2003 г., том IV, нотариално дело № 556/2003 г., с който ответникът е придобил
собствеността върху поземлен имот 20 /двадесет/ в кв. 1 по плана на гр. Враца, ***, с площ
от 995 кв. м., заедно с построения там хамбар – монолитен с площ от 220 кв. м., при съседи:
вътрешен път, имот XXI, имот IX, имот X и имот XIX. Предвид възприетата от съда липса
на идентичност неоснователно е и възражението в жалбата, че е преклудирана
възможността на ответника да търси защита на имуществените си права срещу страните по
делото в производството по делото за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество.
От останалите ангажирани от ищеца доказателства не може да се обоснове извод за
идентичност между посочения в съдебното решение имот, отнет в полза на държавата, и
имота, придобит от ответника с нотариален акт № 133, том IV от 12.09.2003 г., нотариално
дело № 556/2003 г. При неустановяване на този факт чрез пълно и главно доказване от
ищците, следва да се приложат правилата за разпределение на доказателствената тежест,
като се приеме, че в обективната действителност не са възникнали правопораждащите
спорното материално право юридически факти. Поради тези правни съображения
ревандикационният иск следва да бъде отхвърлен.
8
Настоящият съдебен състав напълно споделя направените от първоинстанционния
съд изводи и по отношение предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 124, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот
въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече от 09.08.1996 г.
От ищеца не са ангажирани доказателства той да е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене в нито един момент, а от показанията на разпитаните
по искане на ответника свидетели еднопосочно се установява, че от 2003 г. той владее
необезпокоявано имота, като същият е бил владян необезпокоявано и от неговия праводател
"Интелигентни системи за сигурност" ООД, считано от момента на придобиването
/28.10.1999 г./. Предвид гореизложеното правилно е бил отхвърлен като неоснователен и
евентуалният иск.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, като в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При този изход на
спора на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адвоката на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 1 187,93
лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17/31.03.2021 г., постановено по гр. дело № 2037/2020
г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА Република България,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на
адв. И.М. от АК – гр. София, с адрес: гр. ***, сумата от 1 187,93 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10