МОТИВИ на
присъда от 27.06.2018 г. по н.о.х.д. № 227/2017 г. по описа на Софийски окръжен
съд, ІV състав.
С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Г.П.Г., с установена по делото
самоличност, за това, че на
20.11.2015
г., около 19,30 ч., на главен път Е-79, участъка на
194-ти км., в района на гр.Б., Софийска област, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Пежо”, модел „407”, с
рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
- чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
- „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта на движение в км/ч.
– за пътно превозно средство
категория В – 50 км/ч. за населено място”, като се е движил
със скорост от 100 км/ч.;
- чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като е извършил
рязко манипулиране с органите на управление на автомобила – спирачен педал и
кормилно колело, в резултат на което е загубил контрол върху управлението му;
- чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение,
вследствие на което е причинил смъртта на две лица – Й. П.
Д., с ЕГН ********** и В.В.Г., с ЕГН **********, като след деянието е извършил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите – престъпление по
чл.343а ал.1, бук.”г”, пр.1, във вр. с чл.343 ал.3,
б.”б”, вр. ал.1 б.”в”, вр.
чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.Г., като заявява,
че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – обяснения на подсъдимия, показания на
свидетели, писмени доказателства и експертни заключения. Излага доводи, че
предвид заключението на автотехническата експертиза
за предотвратимост на автопроизшествието от страна на
подсъдимия, като водач на лекия автомобил, то поведението му /на подсъдимия/ е
в нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и в този смисъл
е напълно съставомерно. Според прокурорът, от
наличната по делото доказателствена съвкупност и в
частност – от заключението на съдебномедицинската експертиза несъмнено се
установявало и, че смъртта на Й.Д. и В.Г. е пряк резултат от получените от тях
увреждания вследствие именно на това произшествие. Поддържа и, че подсъдимия Г.
е проявил вина /небрежност/ за настъпването на процесния
пътен инцидент, тъй като е бил в състояние да предвиди обществено-опасните
последици, да възприеме правилно пътната обстановка и да следи за безопасността
на останалите участници в движението.
По отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение
изразява становище, че при индивидуализирането му от съда, следва да бъдат
взети в предвид наличните по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства –
младата му възраст, чистото му съдебно минало, положителните характеристични
данни за личността му, и единственото отегчаващо такова – причинената лека
телесна повреда на Е.Д.. Тези обстоятелства, според прокурорът обуславяли
определянето на подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от три
години, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Предлага също така, при съобразяване именно на тези значими за отговорността на
подсъдимия обстоятелства, да бъде определен и размера на наказанието му
„лишаване от право на управление на МПС” в порядъка на три години. Моли съдът
да се произнесе с присъдата си и относно приобщените по делото веществени
доказателства, като разпореди връщането им на правоимащите
лица.
Повереникът на частните обвинители – адв.Н. поддържа изцяло становището на представителят на СОП
относно вината и отговорността на подсъдимия Г.. Моли съда при изграждане на
решаващите си изводи да приеме, че авторството на подсъдимия в извършването на процесното деяние, се доказва от всички събрани по делото
доказателства. Сочи още, че обясненията на подсъдимия за причините за
настъпване на пътното произшествие – техническа повреда на управлявания от него
автомобил и усложнена пътна обстановка, не трябва да се приемат за правдиви,
доколкото напълно се опровергават от заключението на автотехническата
експертиза. Според повереникът, несъстоятелно е и
заявеното от защитата възражение за липса на причинна връзка между настъпилата
смърт на пострадалия В.Г. и пътно-транспортното
произшествие, тъй като същото не намира никаква подкрепа в приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза. Твърди се още от повереникът
и, че от съществуващите по делото доказателства, не се установяват основания за
квалифициране на конкретното деяние, по леко наказуемия състав на транспортните
престъпления. Предлага при определянето на наказанието, съдът да съобрази
изцяло становището на прокурора от СОП относно начина на индивидуализирането му
и неговия размер.
Договорният защитник на подсъдимия Г.Г.
– адв.Ч. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като според него с поведението си на пътя, подсъдимия не е
извършил нито едно от вменените му от обвинението нарушения на ЗДвП. В тази
насока се твърди, че подсъдимия не е допуснал нарушение на разпоредбата,
регламентираща максималната скорост на движение на превозните средства в
населено място, тъй като е осъществявал движението си извън такова, а
останалите вменени му разпоредби от ЗДвП – също не е нарушил, тъй като те
предвиждали единствено общи принципи. Развиват се конкретни доводи за липсата
на доказана по делото причинна връзка между поведението на пътя на подсъдимия и
настъпилия престъпен резултат – смъртта на двете лица. В този смисъл се сочи,
че по делото не е изяснено по несъмнен начин дали смъртта на единия от
пострадалите – В.Г. е настъпила вследствие причинените му при пътното
произшествие телесни увреждания, доколкото същия приживе е страдал от тежки
заболявания. Според защитата, извършеното от подсъдимия Г. деяние е случайно
такова по смисъла на чл.15 от НК. Алтернативно се заявява довод от защитата, че
ако съдът не възприеме за вярна посочената теза и счете наличие на извършено от
подсъдимия престъпление, да му наложи справедливо наказание. При определяне на
последното, защитникът моли да бъдат отчетени наличните обстоятелства, имащи
характер на смекчаващи отговорността на подсъдимия – чистото му съдебно минало,
трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни за него. Съобразно
тези обстоятелства, защитата счита, че целите на наказанието по отношение на
подсъдимия Г. е възможно да бъдат постигнати „с една условна присъда”, в
какъвто смисъл е искането му пред съда.
В съдебно заседание подсъдимия Г. П.Г. не се признава за виновна по повдигнатото му обвинение и
моли за постановяване на справедлива присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.П.Г.,***, с ЕГН **********, е
правоспособен водач на МПС – категории „В, АМ” и се води на отчет в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР С.. Притежава свидетелство за управление на МПС
със срок на валидност 11.05.2020 г. Наказван е два пъти по административен ред
с фишове, за извършени от него нарушения на ЗДвП.
На 20.11.2015 г., вечерта, подсъдимия Г.П.Г. потеглил с
управляван от него лек автомобил марка „Пежо”, модел „407”, с рег. № ******, от
с.В. в посока с.Т., за да закара до дома й приятелката си – свидетелката С.В.Т..
Заедно с тях тръгнал и друг познат на подсъдимия – свидетеля М.Г.М..
Подсъдимият бил водач на автомобила, който бил с десен волан, до него на
предната седалка пътувала свидетелката Т., а отзад – свидетеля М.. Движел се по
главен път Е-79, в участъка на 194-ти километър, в посока от с.В. през
периферията на гр.Б., към с.С.. Времето било ясно, без облаци и валежи, с добра
видимост, започнало да се стъмва. Около 19,30 часа, управляваният от подсъдимия
Г. автомобил навлязъл в района на населеното място – гр.Б., началото на което
било указано с поставена от дясната страна на пътното платно по посоката му на
движение /от с.С. към гр.Б./ табела „Д11” с надпис „Б.”. В този пътен участък
платното за движение било двупосочно, с по една лента за движение във всяка
посока, отделени една от друга с единична бяла, непрекъсната линия „М1”.
Асфалтовото покритие било сухо и без неравности.
При същите време и условия на пътя, по платното за движение
на същия пътен участък, но в обратна посока – от с.С. към гр.Б. се движил
пострадалият Й. П. Д., управлявайки лек автомобил „Рено 19” с рег. № *******. В
автомобила пътували неговата съпруга – свидетелката Е.П.Д., която седяла на
предната дясна седалка, и пострадалия В.В.Г., който
седял на задната седалка.
В гореописания участък от пътя, в близост до сградата на „Булгартрансгаз” в гр.Б. /известна още като Газопровода/
имало голям ляв за посоката на движение на подсъдимия Г. завой. При навлизане в
границите на населеното място, подсъдимият Г. не съобразил скоростта си на
движение с максимално допустимата за населено място /50 км/ч./ и осъществявал
движението на автомобила със скорост около 100 км/ч. На свидетелят М.М. му направило впечатление, че подсъдимия се движи с
висока скорост, на пета предавка и стрелката на оборотомера на автомобила
показвала 3 000 оборота, и затова му направил забележка да намали
скоростта си, защото наближават завой. Подсъдимият го успокоил с думите „Не бой
се, ще го минем”. Навлизайки в завоя, обаче поради високата си скорост на
движение на автомобила, последният със задната си част се приплъзнал
/поднесъл/ на дясно по посоката си и след това наляво, в който момент
подсъдимия завил волана на дясно и с предната си част автомобила навлязъл в
лентата за насрещно движение.
В това време пътуващите в лекия автомобил „Рено” –
пострадалите Й.Д. и В.Г. забелязали неустойчивото движение на насрещно движещия
се автомобил, управляван от подсъдимия. В резултат на направен от тях коментар,
свидетелката Е.Д., която говорила по мобилния телефон, също насочила вниманието
си към пътя и видяла зигзагообразните движения на този автомобил. Пострадалият Й.Д.
отклонил автомобила си на дясно по посоката си на движение – към десния край на
дясната пътна лента, с цел да избегне челен удар с навлезлия и движещ се в
неговата пътна лента лек автомобил.
Въпреки това в средната част на тази пътна лента /тази на движение на лекия автомобил
„Рено”/, последвал удар между двете превозни средства – в челната лява част на
лекия автомобил „Пежо” и челната и лява странични части на лекия автомобил
„Рено”. Ударът за лекият автомобил „Рено” бил кос, страничен, поради което
същия се отклонил леко в дясно по отношение първоначалната си посока на
движение и завъртайки се около вертикалната си ос в посока обратна на
часовниковата страна на около 45 градуса, се установил на място в дясно, извън
пътното платно, в затревената площ. По отношения на лекият автомобил „Пежо”,
управляван от подсъдимия, удара бил ексцентричен, прав, поради което същия
извършил ротационно движение около вертикалната си ос на около 90 градуса в
посока обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка, след което също
се установил в покой – разположен диагонално, в дясната лента за движение, с
предната си част насочен в посока гр.Б..
Междувременно от пазар в магазин „Кауфланд”
в гр.Б. към с.С., с лек автомобил, пътували свидетелите Д.Н.Г., Г.К.Г. /негова снаха/ и З.К.Г. /племенник на първия/.
Спирайки с управлявания от свидетеля З.Г. автомобил, на кръстовище на ул.”******”,
посочените свидетели чули силен трясък. Тръгвайки по пътя за с.С., същите
забелязали двата катастрофирали автомобила. След като спрели автомобила,
свидетелите Д.Г. и З.Г. се отправили към лекия автомобил „Рено”, за да окажат
помощ. На седалката на водача, свидетелите Г. разпознали пострадалия Й.Д.,
който не бил контактен и дишал тежко, а на седалката до него – жена, която
плачела. На задната седалка свидетелите Г. *** – пострадалия В.Г., който
излязъл през предната дясна врата на автомобила и клекнал в тревата. Двамата
свидетели Г. направили опити да отворят шофьорската врата, за да извадят
пострадалия Й.Д.. Подсъдимият Г. също се опитвал да им помогне, като дърпал
вратата на автомобила. Освен това подсъдимият подал сигнал за станалото ПТП на
националния телефонен номер 112. След като отворили вратата, свидетелите Г. се
опитали да извадят пострадалия Д., но безуспешно, тъй като краката му били
затиснати под педалите и волана.
Междувременно пострадалият В.Г. избягал от мястото на
произшествието и се отправил пеша към болницата в гр.Б.. Тъй като не се
чувствал добре, се обадил по телефона на съпругата си – свидетелката Г.Г. и й обяснил за случилото се. Г. бил много уплашен,
плачел и се оплаквал от силни болки в корема. Свидетелката Г. тръгнала веднага
с лек автомобил към ул.”******”, където се намирал пострадалия Г. ***. Въпреки
проведеното му лечение в болницата, на датата 01.12.2015 г. същият починал.
В същото време на мястото на пътният инцидент спрели и други
леки автомобили, между които познати на пострадалите – свидетелите В.К.В., И.Я.А..
Пристигнал и екип на РСПБЗН – гр.Б. в състав – свидетелите П.И.П., В.Г. М. и Х.Г.Х..
Посочените свидетели отстранили шофьорската врата на лекия автомобил „Рено” и
извадили пострадалия Й.Д.. Последният бил поет от медицински екип, който го
транспортирал за оказване на помощ в МБАЛ Б., където малко по-късно починал.
Мястото на произшествието било посетено и от дежурните полицейски служители при
РУП Б. – свидетелите Л.П.Л. и К.А.К.. Те извършили проверка на подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство, резултата от която бил отрицателен.
На същата дата, подсъдимият Г. предоставил доброволно кръв за алкохолна проба
във ФСМП Б.. В резултат на извършеното химическо изследване на така взетата от
подсъдимия проба кръв, не било установено наличие на етилов алкохол, за което
бил съставен протокол за химическа експертиза № 748/23.11.2015 г.
При извършеният на същата дата /20.11.2015 г./ оглед на
местопроизшествие, обективиран в съставен протокол
/л.9-12, т.1 от ДП/ са установени районна на настъпилото ПТП, параметрите на
пътното платно, хоризонталната и вертикална характеристика на пътя, положението
и техническото състояние /деформациите/ на МПС участвали в пътното
произшествие, следите оставени на пътната настилка от МПС и от части /елементи/
от същите.
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия Й.
П. Д. по назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 823/2015 г.
/л.46-51, т.1 от ДП/ са установени следните увреждания: тежка закрита гръдна
травма; тежка гръбначна травма; тежка закрита коремна травма; хронична исхемична болест на сърцето; признаци на остра кръвозагуба;
разкъсно-контузна рана на лявата предмишница,
охлузвания на лявата мишична и лакътна
области, лявото бедро и подбедрица, охлузвания по
предната повърхност на коленните области; наличие на следоперативен цикатрикс на предната коремна стена в долния десен
квадрант. Характера и морфологията на описаните травматични увреждания са дали
основание на експертите да заключат, че същите са резултат на действие на
твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, с голяма
кинетична енергия, и могат да се получат при пътно-транспортно произшествие.
Според вещите лица по тази експертиза, смъртта на пострадалия Й.Д. се дължи
именно на тежката съчетана закрита, гръдна, коремна и гръбначна травма, които
могат да доведат до смъртен изход, както в съчетание, така и поотделно.
Видно от заключението на съдебно-химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта,
иззета от трупа на пострадалия Й.Д. /л.52, т.1 от ДП/ не се установява наличие
на етилов алкохол и наличие на други летливи редуциращи вещества.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа
на втория пострадал В.В.Г. /л.65-70, т.1 от ДП/ се
установява, че смъртта му се дължи на тежка съчетана травма, усложнена с
развитието на двустранна бронхопневмония
и стеркорален перитонит, довели до развитието
на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Според вещите лица, тази
травма се изразява в закрита черепно-мозъчна травма - кръвонасядане
на лявата теменно-тилна област, с подлежащо по вътрешната повърхност на меката
черепна покривка и мозъчно размекчение в същата
област; закрита гръдна травма – девет счупени ребра в ляво, хипостатична
пневмония; хронична исхемична болест на сърцето – коронаросклероза, атеросклероза, нефросклероза, туморна
формация в сърцевината на левия бъбрек с морфологични характеристики на
първичен бъбречен карцином; кръвонасядане на лявата
гръдна стена и лявата хълбочна област, охлузвания на левия долен крайник; лекостепенно изразена мастна емболия в бъбрека. Всички тези
увреждания, според експертите са получени в резултат на удари със значителна
енергия с или върху твърди тъпи
предмети, и могат да бъдат получени при травми вътре в автомобила.
Вещите лица са заключили и, че е налице пряка и непрекъсната причинна връзка
между пътно-транспортното произшествие, констатираните травматични увреждания
на пострадалия В.Г., техните усложнения и настъпилия смъртен изход.
По делото е назначена съдебно-автотехническа
експертиза /л.77-90, т.1 от ДП/. Видно от заключението по същата, мястото на процесното ПТП е посочено за възникнало в зоната на
населеното място – град Б., главен път Е-79, на км.194, където единствения
действащ пътен знак е „Д11- Начало на населеното място” с надпис на него „Б.”.
При извършеният от
вещото лице по тази експертиза, оглед на участвалите в пътно-транспортното
произшествие превозни средства, са установени следните повреди и деформации по
същите:
- при лекия автомобил „Пежо”, модел „407” с рег. № ******* –
следа от основен удар в челната лява част на автомобила, с изместен преден мост
и блокирано предно ляво колело; силно деформиран преден капак на двигателя,
преден ляв калник, двигателно оборудване; липса на предна броня, два фара и
предна решетка; деформации по купето на автомобила.
- при лекия автомобил марка „Рено 19”, с рег. № ******* –
следа от основен удар в предната лява странична част на купето, счупена предна
броня, предна декоративна решетка и фарове; силно деформиран преден капак на
двигателя, предни ляв калник и лява врата; силно деформирани таван на
автомобила, арматурно табло,задна лява врата и под; счупени предно панорамно
стъкло и стъклата на левите врати.
Базирайки се на извършения технически преглед на посочените
моторни превозни средства, вещото лице е заключило, че по същите липсват следи
от удари и деформации /технически повреди/, които да са съществували преди
пътнотранспортното произшествие, но не се е ангажирал с конкретен извод за
техническото им състояние към този момент.
Изхождайки от гореописаните деформации по превозните средства,
местоположението им сред произшествието, габаритите им, както и от съдържащите
се в огледния протокол данни за налични следи върху
асфалтовата настилка в зоната на ПТП,
експертът по обсъжданата експертиза е дал заключение за мястото на удара
между двете превозни средства: по дължина на пътното платно – на около 29,00
метра от избрания по време на огледа ориентир № 1 /метална стойка на пътен знак
„Д11”/ в посока от периферията на града към центъра му и по широчина на пътното
платно – на около 1,70 м. в ляво от десния край на асфалтовото покритие на
платното за движение в посока от периферията към центъра на гр.Б.. Пак според
експертът, скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо” в зоната на ПТП е
била не по-малка от 100 км./ч., а тази на лекия автомобил марка „Рено” – около
60 км/ч. При посочената скорост на движение на автомобилите, опасната зона за
спиране на лекия автомобил марка „Пежо” е била 103 метра, а тази на лекия
автомобил „Рено” – 46 метра.
Експертът от обсъжданата автотехническа
експертиза е достигнал и до извод, че от техническа гледна точка причината за
настъпилото ПТП се дължи на субективните действия на водача на лекия автомобил
„Пежо 407” с органите за управление, който в зоната на произшествието е боравел
рязко с тях, в резултат на което не е контролирал непрекъснато управлението на
автомобила. Приел е още, че единствено водачът на лекия автомобил „Пежо 407” –
подсъдимия Г.Г. е имал техническа възможност да
предотврати удара в случай, че в зоната на възникване на ПТП, при движението
си, не е превишавал нормативно допустимата скорост – 50 км/ч. и е боравел
плавно с органите за управление на автомобила – спирачен педал и кормилно
колело. При разпита си в проведеното на 14.03.2018 г. съдебно заседание,
експертът е пояснил, че ако подсъдимия е управлявал автомобила си в границите
на максимално допустимата скорост за движение в населено място, то същия е
нямало да изгуби контрол над управлението на автомобила и съответно да навлезе
в лентата за насрещно движение.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства, а именно:
отчасти от обясненията на подсъдимия Г.П.Г., дадени в съдебно заседание,
показания на свидетелите Д.Н.Г., З.К.Г., М.Г.М., С.В.Т., Е.П.Д., М.В.В., И.С.; от приобщените по реда на чл.283 във вр. с чл.373 ал.1, вр. чл.372
ал.3 от НПК показания на свидетелите В.К.В., Г.П.Г., М.В.Г., П.В.В., Д.Й.Д., П.Й.Д., В.Г.М., П.И.П., Х.Г.Х., Л.П.Л., К.А.К.,
Г.К.Г. и И.Я.А.; от заключенията на приетите съдебномедицинска експертиза на
труп на Й.Д. /л.46-51 т.1 от ДП/, съдебномедицинска на трупа на В.Г. /л.65-70
т.1 от ДП/ и автотехническа експертиза /л.77-90, т.1
от ДП/; чрез събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети по
реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум /л.9-20, т.1 от ДП/, протокол за химическа експертиза №
748/23.11.2015 г., талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване /л.112-114, т.1 от ДП/, акт за смърт /л.95,т.1 от ДП/, удостоверение
за наследници и за родствени връзки /л.98-101, т.1 от ДП/, препис извлечение от
акт за смърт /л.102, т.1 от ДП/, медицински документи на пострадалия В.Г.,***7-225,
т.1 от ДП/, справка от ОДМВР /л.104-106,
т.1 от ДП/, справки от КАТ за регистрация на МПС /л.107,108, т.1 от ДП/,
справка от дирекция „Национална система 112” /л.73, т.2 от ДП/, медицински
документи на Е.Д. /л.33-71, т.2 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия,
характеристични справки за подсъдимия.
За
да обоснове гореизложените фактически изводи относно релевантните по делото
обстоятелства, съставът на СОС се довери изцяло на показанията на свидетелите Д.Г.,
З.Г., М.М., С.Т. /включително и от показанията на
тази свидетелка, депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/, Е.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 във
вр. с чл.373 ал.1, вр.
чл.372 ал.3 от НПК показания на свидетелите Г.Г., В.В., Г.Г., Д.Д.,
П.Д., В.М., П.П., Х.Х., Л.Л., К.К. и И. А.. Между събраните гласни доказателства чрез
разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен
обем по делото, съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат
обсъждани. Противоречия от такъв характер /съществени за релевантните
обстоятелства по делото/ съдът не откри и между отделните показания на така
посочените свидетели, с изключение на съществуващо такова /съществено
несъответствие/ между показанията на свидетелката Е.Д. и останалите свидетелски
показания, относно обстоятелството извършил ли е подсъдимия действия, насочени
към оказване помощ на пострадалите лица след произшествието /коментирано по-долу
в мотивите/. Освен това, посочените свидетелски показания са кореспондиращи си
и пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по логически
последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин.
В
подкрепа на гореизложените констатации по фактите са и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи на трупа на пострадалия Й.Д. и на трупа на
втория пострадал В.Г.; съдебно-автотехническата
експертиза;
обективните находки, намерени при извършеният оглед на местопроизшествието. В
тази насока, на първо място съдът взе предвид показанията на свидетелите М.М. и С.Т. /включително и тези дадени от тях на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им/, които кредитира изцяло, тъй като
не е налице никакво съмнение за наличие на тяхна пристрастност,
заинтересованост и необективност при излагане на обстоятелствата от значение за
делото, като същите въпреки близките си приятелски отношения с подсъдимия,
добросъвестно възпроизведоха възприятията си за случилото се. Освен това, тези
двама свидетели, наред със свидетелката Е.Д. са и единствените очевидци на
възникването и развитието на процесния пътен
инцидент. Показанията им носят информация относно времето, мястото, обстановката на настъпилата транспортна злополука, участващите в същата МПС, причината
за реализирането й, свързана с
поведението на подсъдимия, който навлизайки с автомобила си в границите на
населеното място и приближавайки съществуващ завой на пътя, се движел с висока
скорост, поради което не успял да преодолее този завой, автомобилът му се приплъзнал
/поднесъл/ в различни посоки и навлязъл в лентата за насрещно движение, където
последвал удара с движещия се там автомобил. В този смисъл, при излагане на
показанията си в хода на съдебното следствие, свидетелят М. цитиран дословно
твърди: „На газопровода за гр.Б. има завой – ляв за посоката ни на
движение и аз казах на Г. да намали,
понеже се движеше с висока скорост. Незнам точно с каква скорост се движеше, но
усетих, че колата върви много бързо. Влязохме в завоя, не можахме да го
преодолеем – задната част на колата се занесе надясно и предницата отиде в
посока наляво към насрещно движещите се автомобили”. По отношение на така посочените факти, показанията на
свидетелите М.М. и С.Т. срещат пълна подкрепа от
останалия събран по делото доказателствен материал –
показанията на свидетелката Е.Д., свидетелстваща за преките си възприятия
относно действията на подсъдимия с управлявания от него автомобил
непосредствено преди инициалния удар – осъществяваните зигзагообразни движения
с автомобила и навлизането му в насрещната пътна лента; обективните находки,
намерили отражение
в протокола за оглед на местопроизшествие; заключението
на приетата
от настоящият състав автотехническа експертиза, установяваща причините за настъпването на транспортното произшествие и неговия
механизъм от техническа гледна точка, напълно идентичен на този, описан
от свидетеля М.М.. Според заключението на автотехническата експертиза, което настоящата инстанция
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, в случая именно движението
на подсъдимия със скорост значително надвишаваща нормативно допустимата за
съответния пътен участък, е станала причина същия да загуби управлението на
автомобила и да навлезе в лентата за насрещно движение, където е последвал
удара с автомобила на пострадалите.
Съдът
даде вяра напълно и на показанията на свидетелите Д.Г., З.Г. и Г.Г., които лица са се отзовали на мястото на
автопроизшествието, непосредствено след настъпването му. Показанията им са подробни, детайлни,
последователни, логични и кореспондиращи на останалите доказателствени
източници, каквито са показанията на всички други разпитани по делото
свидетели, огледния протокол, както и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, потвърждаващи обстоятелството, че от
настъпилата пътна злополука били увредени две лица – Й.Д. и В.Г.. Посочените
свидетели дават сведения за участвалите в автопроизшествието превозни средства,
за деформациите по тях и разположението им на платното за движение веднага след
катастрофата, за пострадалите от същата лица и състоянието им. Свидетелите Г.
са конкретизирали и лицата, които са се намирали в лекия автомобил „Рено” с
рег.№ ******* непосредствено след настъпване на пътното произшествие, като са
посочили, че пострадалия В.Г., който видели да седи на задната седалка на
автомобила, излязъл сам от автомобила, постоял навън и си тръгнал преди
пристигането на пожарникарите. В показанията си свидетелите Г. съобщават и за
действията на подсъдимия Г. след пътния инцидент – направените от него опити да
помогне на свидетелите З. и Д.Г. да отворят предната лява врата на лекия
автомобил „Рено”, от която страна пътувал пострадалия Й.Д.. Относно това
обстоятелство – поведението на подсъдимия след пътно-транспортното
произшествие, било ли е насочено към оказване помощ на пострадалите, съдът
констатира съществено противоречие на показанията на свидетелката Е.Д. с
показанията, депозирани от всички други свидетели присъствали на мястото на
произшествието, веднага след настъпването му. Така при излагане на показанията
си в хода на съдебното следствие, свидетелката Е.Д. твърди, че не е видяла
подсъдимия „въобще да пристъпва към колата и да помага”, докато свидетелите Д.Г., З.Г., Г.Г. и М.М. /в показанията на последния от ДП приобщени по
съответния процесуален ред/ дават сведения за направени от подсъдимия опити да
отвори вратата на автомобила от страната на пострадалия Д., а в показанията си
свидетелката С.Т. съобщава и за подаден от страна на подсъдимия сигнал на
телефона за спешни повиквания 112. Това противоречие съдът преодолява като игнорира в тази им
част показанията на свидетелката Е.Д., дадени от нея пред настоящата инстанция
и съответно приема с доверие тези, депозирани от свидетелите Д.Г., З.Г., Г.Г., М.М. и С.Т., доколкото в пълна степен съответстват на останалия кредитиран доказателствен материал.
В частност – напълно кореспондират на приложената по делото справка от Дирекция
„Национална система 112” /л.73, т.2 от ДП/, съдържаща данни за подаден от
подсъдимия на процесната дата сигнал за настъпило ПТП
в гр.Б..
Освен това, разногласието в коментираните свидетелски показания по този значим
за решаване на делото въпрос, според този състав на СОС, може да се обясни с
особеното психическо и физическо състояние на свидетелката Д., като участник и
пострадала в катастрофата, което в значителна степен е затруднило възприятията
й в детайли.
Съдът не намери основания да не кредитира и показанията на
свидетелите В.В., И.А., П.П.,
В.М., Х.Х., Л.Л., К.К., дадени в първата фаза на процеса и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на
чл.283, вр. чл.373 ал.1, вр.
чл.372 ал.3 от НПК. Чрез показанията на тези свидетели
се потвърждават несъмнено установените по делото факти и обстоятелства относно
настъпилото ПТП, времето и мястото на реализирането му, разположението на
участвалите в него превозни средства, пострадалите лица, водача на единия от
участвалите в произшествието автомобили – подсъдимия Г., извършената на
подсъдимия проверка с техническо средство за употреба на алкохол, дала
отрицателен резултат. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и
напълно добросъвестно и правдиво са възпроизвели възприетите от тях
обстоятелства, за които са разпитвани и които имат отношение към предмета на
делото, поради което следва да се ползват с доверието на състава на СОС.
Съдът не кредитира дадените в хода на съдебното следствие
обяснения на подсъдимия Г.Г. в частите им, в които
същия твърди, че в района на ПТП се е движил със скорост не по-висока от 70-80
км/ч.; че причина за възникване на автопроизшествието е станало поведението на
пътя на водач на насрещно идващ лек автомобил /неустановен по делото/, който
навлязъл в лентата на движение на подсъдимия и при опита му да го избегне,
загубил контрол на автомобила и реализирал удара с автомобила на пострадалите.
Съдът обсъди обясненията на подсъдимия Г., във връзка с останалия доказателствен материал, който се кредитира, и констатира,
че в посочените части, обясненията на подсъдимия са в противоречие с него.
Така, на първо място същите противостоят на показанията на свидетелите М.М., С.Т. и Е.Д., които са източник на данни за високата
скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, непосредствено
преди автопроизшествието /свидетеля М./, за невъзможността на подсъдимия де
преодолее намиращия се в посоката му на движение ляв завой /свидетелите М. и Т./
и за последвалото от това неустойчиво /зигзагообразно/ движение на автомобила
на подсъдимия, в резултат на което същия навлязъл в насрещната пътна лента и се
сблъскал с автомобила, управляван от пострадалия Д.. Извън това, никъде в
показанията си, включително и при разпитите си в досъдебното производство,
свидетелите М. и Т., които са пътували в автомобила на подсъдимия, не твърдят
да са видели в лентата за движение на подсъдимия, да е навлязъл друг лек
автомобил, който всъщност да е станал причина за сблъсъка му с автомобила на
пострадалите. На следващо място, обясненията на подсъдимия в коментираните им
части, се опровергават и от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза установяваща причините за настъпването на транспортното произшествие и неговия
механизъм от техническа гледна точка. С оглед на тези им характеристики
/тяхната вътрешна противоречивост, нелогичност, непоследователност,
несъвместимостта им с всички останали, кредитирани от съда доказателства/
обясненията на подсъдимия Г. в обсъжданите части, съдът прие единствено като
лансиращи защитната му версия.
Съдът кредитира и приетите по делото заключения на автотехническата експертиза и двете съдебно-медицински
експертизи, като намира, че същите са пълни, ясни, обосновани, както и
компетентно изготвени в съответствие с специалните познания на вещите лица в
съответните области на науката и техниката. С оглед на останалите доказателства
по делото, експертните заключения не пораждат съмнение относно достоверността
на съдържащите се в тях данни.
При така възприетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и във взаимната им
връзка, се установява по един
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Г.П.Г. на датата 20.11.2015 г.,
около 19,30 ч., на главен път Е-79, участъка на 194-ти
км., в района на гр.Б., Софийска област, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Пежо”, модел „407”, с
рег. № *******, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
- „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта на движение в км/ч.
– за пътно превозно средство
категория В – 50 км/ч. за населено място” като се е движил
със скорост от 100 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на две
лица –
Й. П. Д., с ЕГН ********** и В.В.Г., с ЕГН **********, като след деянието е извършил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. По този начин
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343а ал.1, бук.”г”,
пр.1, във вр. с чл.343 ал.3, б.”б”, вр. ал.1 б.”в”, вр. чл.342 ал.1
от НК.
От обективна страна безспорно и категорично се установи, че
мястото на процесното пътно-транспортно произшествие
е в зоната на населено място – гр.Б., на главен път Е-79 от международната
пътна мрежа, километър 194-ти, прав, равнинен участък, намиращ се на около 100
метра от края на ляв завой по отношение посоката на движение от центъра на
града към с.С.. В района на автопроизшествието съществувала хоризонтална и
вертикална маркировка на пътното платно – двупосочните ленти за движение били
отделени посредством единична бяла непрекъсната линия „М1” и действал пътен
знак „Д11- Начало на населено място” с надпис на него „Б.”. Несъмнено е, че при
наличие на платното за движение на посочения знак, указващ начало на населено
място /и същевременно липсата на други, определящи режима на скоростта на
движещите се в пътния участък МПС/, при избиране на скоростта на движение в
тази зона, на водачите на ППС категория „В” /каквато е категорията на процесните/ им е забранено да превишават 50 км/ч., съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Установено е също така, че подсъдимият Г.
осъществявал движението си в посочения пътен участък в посока от центъра на гр.Б.
към периферията на града за с.С., а лекият автомобил, в който пътували
пострадалите – по платното за движение
на същия път, но в обратна посока. Безспорно се установи и, че избраната от
подсъдимия Г. скорост на движение на управляваното от него превозно средство,
не е била съобразена с законово допустимата за този пътен участък /50 км/ч./,
съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като същата е била в порядъка
на 100 км/ч. Доказа се също така по делото, че именно тази избрана от
подсъдимия величина на скоростта на движение на автомобила му е била критична
за преодоляване на намиращия се по пътя му ляв завой, подсъдимия задействал
рязко органите за управление на
автомобила – спирачен педал, което довело да странично приплъзване
/поднасяне/ на автомобила, навлизането му в лентата за насрещно движение и удар
с идващия в нея автомобил. В тази насока съдът обсъди и взе предвид
установеното по експертен път, както и показанията на свидетелите М.М., С.Т. и Е.Д.. Същевременно, несъмнено се установи по
делото, че подсъдимия, като водач на процесното
превозно средство е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако в зоната на
същото, при осъществяваното от него движение с лекия автомобил „Пежо” не е
превишавал нормативно допустимата скорост от 50 км/ч. и е боравел плавно с
органите за управление на автомобила /отговор на осма задача от заключението на
АТЕ/. Така установеното е намерило своята обосновка в обстоятелството, че в
този случай – при избиране на скорост на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил в границите на максимално
допустимата за конкретния пътен участък, същият е нямало да изгуби контрола
върху управлението на автомобила и съответно да навлезе в насрещната пътна
лента, а можело да продължи движението си праволинейно в дясната пътна лента
/виж разпит на вещото лице в с.з./. Така че, управлявайки автомобила с
установената скорост от 100 км/ч., подсъдимият е избрал неразрешена такава,
съобразно правилото визирано в разпоредбата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. От приетите факти е очевидно, че несъобразяването на скоростта на движение на
управляваното от подсъдимия моторно превозно средство със стойността на
максимално разрешената скорост в населено място /чл.21 ал.1 от ЗДвП/ е станала
причина за настъпването на вредните последици, тъй като тази скорост не му е
позволявала да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил. След
като обаче подсъдимия Г. не е изпълнил задължението си, установено в
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение на
превозното средство, управлявано от него, да не превишава максималната стойност
на същата за населено място /50 км/ч./, то това негово поведение е в причинна
връзка с настъпилия резултат – причиняване смъртта на две лица. Предвид на така
изложеното, съдът счете, че подсъдимия Г. е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП и че това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото
правило за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил
смъртта на две лица – Й. П. Д. и В.В.Г.. От събраните
по делото доказателства безспорно и категорично се установява, че
непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия Й.Д. се
явяват именно получените от него травматични увреждания /тежката съчетана
гръдна, коремна и гръбначна травма/ вследствие на удара с управляваното от него
превозно средство в автомобила, управляван от подсъдимия. Също така несъмнено
се установи, че и смъртта на другия пострадал В.В.Г.
е резултат на настъпилите усложнения от причинените му при процесното
автопроизшествие телесни увреждания – тежката съчетана черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травма, усложнена с развитието на двустранна бронхопневмония и стеркорален перитонит, довели до развитието на
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност при този пострадал. От обективна
страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между
описаното по-горе нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия Г. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на две лица, тъй като
по делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил задължението си да
осъществява движението с автомобила си със скорост, която да не превишава
пределно допустимата за конкретния пътен участък, съгласно разпоредбата на
чл.21 ал.1 от ЗДвП и същевременно бе боравел плавно с органите за управление на
автомобила /спирачен педал и волан/, то същият обективно е могъл да предотврати
настъпването на пътното произшествие.
В тази насока неоснователно е заявеното от защитника на
подсъдимия възражение, че по делото не се доказва смъртта на пострадалия В.Г.
да се дължи на конкретно настъпилото пътно произшествие, което от своя страна
водело до промяна на правната квалификация
на инкриминираното на същия деяние в по-благоприятна. Това възражение на
защитата стъпва на факта, че при извършената от съдебно-медицинската експертиза
аутопсия на трупа на пострадалия В.Г., е констатирана „туморна формация в
сърцевината на левия бъбрек с морфологични характеристики на първичен бъбречен
карцином”, което увреждане според защитникът, стои в генезата на смъртта.
Преценката на наличната доказателствена съвкупност,
обаче не налага основателност на релевираното в този
смисъл възражение. Експертът, изготвил съдебно-медицинската експертиза на трупа
на пострадалия Г., е дал категорично заключение, че е налице пряка и
непрекъсната причинна връзка между процесното
пътно-транспортно произшествие, констатираните при този пострадал травматични
увреждания, техните усложнения и настъпилия смъртен изход. Обосновал е
експертните си изводи на основата на обективните находки, констатирани при
огледа и аутопсията на трупа на пострадалия – установените при него множество
травматични увреждания в черепно-мозъчната и гръдно-коремната област, характера
и морфологията на които са му дали основание да приеме, че са получени в
резултат на удари със значителна енергия с или върху твърди тъпи предмети, с
възможен механизъм от пътно-транспортно произшествие. Освен това, при разпита
си в съдебно заседание, вещото лице изготвило обсъжданата експертиза изрично е
пояснило, че констатираното при пострадалия Г. злокачествено образувание по
никакъв начин не е допринесло за настъпването на смъртта му.
От обективна страна също така се установи по делото, че след
настъпване на пътно-транспортното произшествие, подсъдимия Г.Г. е направил всичко необходимо от гледище на закона за
оказване помощ пострадалите от същото лица, поради което деянието му следва да
се квалифицира по привилегирования състав на конкретното транспортно
престъпление. За да е налице съставът на намалената отговорност по чл.343а от НК се изисква деецът след деянието, при което са били увредени лица при
транспортното произшествие, да е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия или пострадалите лица. Помощта, която дава един водач на
пострадало лице, трябва да се заключава в извършването на такива действия,
които обективно и субективно са насочени към спасяване живота на пострадалото
лице – изваждане на пътник от автомобил, пренасяне на пострадал до превозно
средство за транспортирането му до болница, повикване на лекар /решение №
415/1988 г., 3н.о. ВС/. Спасяването може да бъде извършено лично от водача на
моторното превозно средство или с помощта на други лица. Няма пречка помощта да
бъде дадена, след като други лица са имали инициатива да я предприемат и заедно
с тях. Всяко действие и инициатива за спасяване живота на засегнатото от
транспортното произшествие лице, представлява принос в това отношение и затова
е достатъчно да се манифестират такива действия, които обективно са насочени да
помогнат, без да е необходимо същите да бъдат в активна степен проявени, в
какъвто смисъл са възраженията на повереника на
частните обвинители. В този смисъл решение № 579/1975 г., 3 н.о., р. № 415/1988
г., р. № 162/1970 г., 3 н.о., р. № 400/1989 г., 3 н.о., р. № 49/1988 г. 3 н.о.,
р. № 70/1971 г. 3 н.о. Налице е и оказана помощ по смисъла на закона и в
случаите, когато подсъдимият не е имал възможност да даде такава на всички
пострадали от пътната злополука лица – Постановление № 1/1983 г. ПлВС. От фактическа страна в конкретния случай се установи,
че подсъдимия Г. се е присъединил към поетата инициатива от свидетелите З. и Д.Г.
да отворят предната врата на автомобила от страна на седалката, заета от
пострадалия Й.Д., за да извадят същия. Установи се също така, че подсъдимият
пръв подал сигнал за настъпилото ПТП на националния телефонен номер за спешни
повиквания 112. Ето защо по мнение на настоящият съдебен състав, в случая
подсъдимия Г. е действал според възможностите си за намаляване на вредите от
виновното му поведение – извършил е зависещото от него за оказване помощ на
пострадалите, поради което тези негови действия, независимо че са били
придружени от помощ и на други лица, следва да се приемат като основание за
прилагане на привилегирования състав на транспортното престъпление.
От субективна страна подсъдимия Г.П.Г. е извършил посоченото
деяние при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като
същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на чл.21
ал.1 от ЗДвП, като е трябвало при избиране на скоростта си на движение за
конкретния пътен участък /в район на населено място/ да не превишава
предвидената в тази разпоредба максимално допустима такава от 50 км/ч. За подсъдимият
е съществувало и задължение, а същият е могъл при ангажиране на интелектуалния
си капацитет и психични възможности, и да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на посоченото
правило за движение по пътищата – причиняването на смърт на други лица, и е
могла да спазва такова поведение на пътя, което да предотврати настъпването им.
Тук е мястото съдът да отбележи за неоснователно заявеното
от защитата на подсъдимия възражение, че последния не е извършил процесното деяние виновно, а същото е случайно такова по
смисъла на чл.15 от НК. За да се приеме, че водач на МПС не действа виновно при
настъпване на общественоопасни последици е необходимо
деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС и на второ място - да са
налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. В
конкретният случай, според съставът на СОС такъв извод за липса на вина в
поведението на подсъдимия на пътя, от приетите за установени по делото факти,
не може да се направи. Първото основание за невиновно поведение е задължението
на дееца да се съобрази с определени предписания, с оглед на които той ще
извърши или ще се въздържи да извърши определени действия. С оглед на
извършваната дейност от водача по управление на МПС, задължението му е да се
движи с разрешена /непревишена/ и съобразена скорост. Подсъдимият Г. е знаел
предписаното му от чл.21 ал.1 от ЗДвП задължение при управлението на автомобила
си, да не превишава максимално допустимата стойност на скоростта за населено
място от 50 км/ч., но въпреки това не е изпълнил това свое задължение и се е
движил със скорост от 100 км/ч. в района на ПТП. Второто основание за невиновно
поведение е да са налице условия, при които деецът да бъде поставен в положение
на невъзможност да изпълни задълженията си. Това изискване се заключава в едно
въздействие на условията, в които попада дееца и които той не е в състояние да
преодолее, за да не настъпят вредни последици. Когато обаче деецът сам се е
поставил в това положение – да не може да преодолее настъпването на вредните
последици, като не е изпълнил задълженията си на водач на МПС /умишлено или
непредпазливо/, деянието му е непредпазливо, тъй като той е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди. Както бе посочено по-горе, по делото безспорно се
установи, че подсъдимия е допуснал нарушение в режима на скоростта /движил се е
с превишена скорост/ и това именно му е попречило /сам се е поставил в
обективна невъзможност/ да продължи да контролира управляваното от него МПС при
навлизането му в завой, респ. да предотврати настъпването и на самото
произшествие. Следователно, ако подсъдимият бе спазил задължението си на водач,
визирано в разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП, то същият обективно е могъл да
предотврати удара с другия автомобил. Затова при конкретната пътна ситуация
подсъдимия Г. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е налице
проявена непредпазлива вина от него и той не може да се позовава на
оневиняващото основание по чл.15 от НК.
Доводът на защитата, че подсъдимия Г. е извършил спасителна
маневра при крайна необходимост по чл.13 ал.1 от НК, също е неоснователен.
Спасителната маневра с изменение посоката на движение се предприема от водач на
МПС в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици. Съдебната практика трайно
приема, че при възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено
задължение да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива
наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Поначало т.нар.
спасителна маневра е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на
автомобила от праволинейното му движение, може да създаде рискова, конфликтна
ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на МПС може
да извърши спасителна маневра, но няма да носи наказателна отговорност само ако
се е намирал в състояние на крайна необходимост по чл.13 ал.1 НК и същата се
предприема, за да се спасят живота и здравето на хора, като се уврежда
имущество, т.е. възникналата опасност не може да се предотврати по начините,
предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и не се допуска причиняване на смърт или
увреждане на хора /ТР № 106/31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче не го задължава
да направи това, защото изрично е регламентирал в чл.20 ал.2 от ЗДвП дължимото
поведение при възникване на опасност – да намали скоростта или да спре. В
случая, съобразно приетите от настоящата инстанция факти, може да се направи
единственият извод, че подсъдимия Г. е управлявал превозното средство
неправомерно, защото е допуснал нарушение на режима на скоростта. Именно поради
движението си с превишена скорост, подсъдимият не е могъл да преодолее
намиращия се по пътя му ляв завой, като автомобила му се отклонил от
първоначалната си посока и навлязъл в насрещната пътна лента, където последвал
удара с движещия се там автомобил на пострадалите. Доколкото от това негово
поведение на пътя са настъпили вредоносни последици, той следва да носи
наказателна отговорност за извършено престъпление по транспорта.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия Г.П.Г. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.343а ал.1, бук.”г”,
пр.1, вр. чл.343 ал.3, б.”б”, вр.
ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на
това престъпление, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343,
вр. чл.37, т.7 от НК съдът постанови по отношение на
този подсъдим и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/
години, считано от влизане на присъдата в сила.
За да индвидуализира така
наложеното на подсъдимия Г.Г. *** в посочения по-горе
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отгворността
му обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало, добрата
професионална реализация на подсъдимия, наличието на положителни личностни и служебни характеристични данни за него. Обстоятелствата,
свързани с профила на подсъдимия като водач на МПС, според настоящият съдебен
състав също са от естество да смекчат наказателноправното
положение на подсъдимия Г. – същият е санкциониран два пъти по административен
ред единствено с фишове.
Като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете
това, че от извършеното от него транспортно престъпление са били причинени
телесни увреждания и на частния обвинител Е.Д..
След като анализира смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност на подсъдимия Г. обстоятелства, степента му на обществена опасност
и тази на извършеното от него деяние, с
оглед относителната тежест на всяко
едно от тях
и в тяхната съвкупност, съдът счете, че
следва да определи размера на наказанието лишаване от свобода при превес на
смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства. Съществуващите смекчаващи
обстоятелства, техният брой, доминират над наличните утежняващи обстоятелства и
обосновават извод за налагане на наказание лишаване от свобода в размер близък
до минималния такъв, предвиден за конкретното престъпление, а именно лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ години. Размерът на наложеното на подсъдимия Г.
наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът определи при отчитане на
обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на
наложеното наказание лишаване от свобода /т.6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС, р.
№ 306/1985 г. на 3 н.о, р.№ 212/87 г. 3 н.о. ВС/. Това наказание също е
определено при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия, но и при съобразяване на факта, че като млад водач на
МПС, посочения срок на лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в
пълна степен поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други
такива деяния.
При
преценката си за начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Г. наказание
три години лишаване от свобода, съдът намери следното: В случая са налице
формалните предпоставки за приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното
на подсъдимия наказание
по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба и подсъдимия не е осъждан.
Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, относителна тежест и
значение, чувствително преобладават над обективно наличното само едно на брой
отегчаващо обстоятелство, като обуславят извод относно възможността за успешно
постигане на целите по чл.36 от НК с приложение на института на условното
осъждане по отношение на подсъдимия Г..
Обстоятелствата
относно липсата до момента на други противоправни
прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви, характеризиращи се
като общественоопасни, трудовата му ангажираност до
момента на деянието и социална интеграция, не сочат на извод, че е наложително
същият да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на
определеното му наказание лишаване от свобода, като с нищо не би допринесло за
поправянето му. Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия Г.Г. *** за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на
присъдата в сила. С определянето на максимален изпитателен срок, ще бъде
постигнат необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г.
и общопревантивната функция на наказанието.
Съдът призна подсъдимия Г.П.Г. за невиновен и на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието
/да е причинил смъртта на двете лица/ вследствие на нарушаване на правилата за
движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.16 ал.1, т.1
от ЗДвП. Съдът намира, че установените по делото факти относно механизма на ПТП
не сочат на допуснато нарушение от страна на подсъдимия Г. на правилото за
движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба от специалния закон изисква от
водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с органите на
управление на превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му
движение. Практиката на касационната инстанция еднозначно приема, че
отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно
нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото
не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на контрол може да се
дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в
резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си
движение,опасно се скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него
превозно средство. В случая такива обстоятелства не се установяват по делото.
Вмененото нарушение на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП съдът приема,
че е допуснато от подсъдимия Г. доколкото същия поради превишената си скорост
на движение, не е могъл да овладее управлявания от него автомобил при
навлизането му завоя, последния се е отклонил от посоката си на движение и
навлязъл в насрещната пътна лента, където последвал удара с автомобила на
пострадалите. Това нарушение, обаче макар и допуснато от подсъдимия като водач
на лекия автомобил, според настоящия състав на съда не е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Последният е настъпил конкретно поради
това, че подсъдимия не е изпълнил задължението си на водач на МПС, визирано в
разпоредбите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а
нарушението на разпоредбата на чл.16 ал.1, т.1 ЗДвП е последица от неизпълнение
на това негово задължение.
По отношение на иззетите по делото веществени доказателства,
съдът постанови следното: лек автомобил марка „Пежо”, с рег. № *******, да бъде върнат на
собственика му – подсъдимия Г.П.Г., а лек автомобил марка „Рено“, с рег. № *******,
собственост на починалия Й. П. Д., да бъде върнат на неговите наследници – Е.Д.,
Д.Д. и П.Д..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия Г.П.Г. да заплати по сметка на РУП – гр.Б. направените
във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 743,52 лева, както
и в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на съдебното
производство разноски в размер на 779,20 лева. На основание цитираната
разпоредба от процесуалния закон,
подсъдимия Г.П.Г. беше осъден и да заплати на всеки един от частните
обвинители Е.П.Д., П.Й.Д. и Д.Й.Д. сумата от по 800 /осемстотин/ лева,
представляваща направени от последните разноски по делото за адвокатско
възнаграждение
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
Председател: