РЕШЕНИЕ
№ …………………/……..12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 7044 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.К.Н. срещу „Е.П.”
АД отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 2488,14 лв., представляваща начислена
в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.
енергия за обект, находящ се в с. *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за периода от 16.12.2018 г. до
15.03.2019 г., за която е издадена фактура № */21.03.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на обект за търгови, находящо се в с. *, представляващ
имот с идентификатор № *.*, в който е монтиран
един електромер с фабричен № * и определен абонатен № * и клиентски № *, които обслужва имота. Сочи, че на 15.03.2019
г. била извършена проверка на електромера от служители на
„* за което е съставен констативен протокол № */15.03.2019 г. в който е отразено, че „е налице неправомерно
присъединяване към ел разпределителната мрежа осъществено, чрез меден кабел“, за което е извършена подмяна на електромера. Ищцата излага, че при посощетие на каса за заплащане
на ел. енергия узнала, че ѝ е начислена корекционна сума при неточно
отчитане на електрическата енергия. Била ѝ издадена справка № *18.03.2019 г.
от която
било видно, че ѝ е начислена служебна енергия и издадена фактура за сумата
в размер на 2488,14 лв. Служителката я уведомила,
че следва да заплати посочената за партидата на
електромера сума, която се явява
преизчисляване за срок от 90 дни
назад във времето. Ищцата отказала да заплати тази сума и поискала да получа информация за начина,
по който е изчислена енергията, след което депозирала жалба до дружеството, в която изразила несъгласие с констатациите. С писмо с подател „* с изх №* от 23. 04.2019 г., била уведомена, че дължа корекционна сметка. Поддържа, че не дължи тази сума, тъй
като проверката била извършена без нейно присъствие. Навежда довод, че от справката ставало ясно, че електромерът не
е работил по стандартния начин, но счита, че това не може да ѝ се вменява в отговорност
чрез заплащане на сума, която
като киловат часа консумация било невъзможно да бъде
реално потребена в домакинството, предвид
броя на уредите,
с които разполага. Сочи, че въпросният електромер, които я обслужва, е собственост на ответника и тя достъп до него и не нося отговорност
за евентуални повреди, а и не притежава необходимите знания и умения да извърши твърдяното присъединяване. В този смисъл моли за уважаване на
предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът
чрез адв. Ф., поддържа предявения иск, излага подробни съображения по същество
на спора, релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „* е депозирал писмен отговор, в който
се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е в
договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, като приетите и
одобрени по надлежния ред от КЕВР Общи условия са задължителни за потребителя.
В изпълнение на свое законово и договорно задължение „** е извършило проверка на СТИ на
потребителя, при която е установено, че потребяваната
енергия не се отчита изцяло, поради неправомерно въздействие върху СТИ. Твърди
се, че извършената корекция не е санкция към потребителя. Излага се, че корекционната процедура е изцяло законосъобразна, като при
извършването й е спазен редът по чл. 34, чл. 37 и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕМ.
Поддържа се, че корекционните договорни клаузи от ОУ
на ДПЕЕМ не са неравноправни, защото с тяхна помощ се коригира фактическата
неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната електрическа енергия
от потребителя не е отчетена напълно или частично и съответно не е заплатена от
него. Навежда довод, че дружеството няма вменено задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило услията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху средствата за търговско
измерване. Сочи се, че процесната сума се дължи на
основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск по
тези съображения и се претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител адв. Мачева оспорва предявения иск и
моли за отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
С доклада
по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е
налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за
обект, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката на ищеца.
От представения Констативен протокол от
15.03.2019 г. се установява, че длъжностни лица на * са извършили
техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния
обект. В резултат на проверката е установено наличието на неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез проводник, като консумираната по този начин ел.енергия не преминава през
СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката и от двама свидетели –
*. Липсва подпис на орган на полицията, присъствал
на проверката.
Съставена
е справка за корекция от 18.03.2019 г. за начисление на електрическа енергия за
периода от 16.12.2018 г. до 15.03.2019 г.
За стойността на това
количество, възлизаща в размер на 2488,14 лева, от ответното, дружество е
издадена фактура № */21.03.2019 г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната
фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
От
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че при проверката е констатирано наличието на неправомерно
присъединение към електрическата мрежа, което представлява неправомерно
вмешателство върху схемата на свързване на обекта с електрозахранващата мрежа.
Не са налице данни за техническа неизправност в процесния
електромер. Налице е неотчитане на консумираната ел. енергия за процесния период. В справката за потреблението периодът е
90 дни. Отчетената ел. енергия за същия е в рамките на допустимото количество и може да бъде
доставена. Количеството за доплащане за 90 дни е изчислено математически точно.
В съдебно заседание пояснява, че е налице неправомерно вмешателство , като е
необходимо лицето, което го извършва да има технически познания.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За
установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже
дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ОУ условия и ред е
начислена сумата от 2488,14 (предмет на иска),
като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от периода
от 16.12.2018 г. до 15.03.2019 г.
Безспорно по делото е
обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение
- по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия
при общи условия.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху
въпроса налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на
ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за минал
период, в частност на посоченото в отговора на
исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „*, одобрени от ДКЕВР
с Решение */07.11.2007 г., изм. и доп.
с Решение */06.04.2009 г.
Във връзка с
горното, на първо място следва да се отбележи, че процесните правоотношения се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката, в сила от 16.11.2013 г. Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя
на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които
доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на
потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от
абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ, а те са:
липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване
на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по
реда на чл. 47 от ПИКЕЕ. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с влязло в сила на 08.11.2018 г. Решение №
2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване
на електромера, е извършена на 15.03.2019 г., тоест след тяхната отмяна. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието
занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в
чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, дружеството не може да се ползва от корекционната
процедура, за която към датата на проверката (15.03.2019 г.) е липсвал
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на
средството за търговско измерване. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на
предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия
по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти в случая са неприложими, тъй като отношенията
между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален
закон – Закона за енергетиката, и в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон например. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно
е недопустимо чрез предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде
установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия.
С оглед на
горното и при наличието към датата на извършване на проверката на законовата
разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на
комисията за приемане на правила за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и
законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи
страните в правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената
с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово
основание (съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в
договора създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ (в този смисъл Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. №
582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение №
165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. №
885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.;
Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т.
о. и др.).
Горното
обосновава извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително
количество ел. енергия за минал период по партидата на абоната – ищец.
Доколкото ответникът е въвел като основание за начисляване на процесната сума нищожна договорна клауза, то съдът приема,
че тя не се дължи.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен установителен иск за основателен, поради което следва да се
уважи.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса и СУ
в размер на 106 лв., заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв. и депозит
вещо лице по СТЕ от 50 лв., съобразно представените доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.К.Н., ЕГН **********,***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от сумата от 2488,14 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и
четиринадесет стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с. *, с абонатен номер 1649019 и
клиентски номер *, за периода от 16.12.2018 г. до 15.03.2019 г., за
която е издадена фактура № */21.03.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К.Н., ЕГН **********,***, сумата 556лв. (петстотин
петдесет и шест лева), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: