Определение по дело №163/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 268
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20193300500163
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                       Гр.Разград, 07. 06. 2019 г.

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на седми юни през две  хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Анелия Йорданова

    Членове:   Ирина Ганева 

                     Ангел Ташев

                     

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в. гр. д.  163 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3  от ГПК.

Постъпила е жалба от адвокат Десислава Филипова против Определение № 982/ 12. 03. 2019 г. по гр. д. № 1949/ 18 г. по описа на Разградския районен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като обсъждайки фактите по делото, съдът е достигнал до незаконосъобразен правен извод и неправилно е определил дължимия размер на адвокатско възнаграждение.

Не е депозиран писмен отговор на жалбата от ответника.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество основателна.

            Гр. д. № 1949/ 18 г. по описа на Разградския районен съд е било образувано  по подадена от „Профи кредит България“ ЕООД искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК против Е.С.Я., В.С.И. и Н. Спасова Н. да бъдат осъдени солидарно да заплатят 8 000, 50 лв. главница и 1 226, 90 лв. неустойка по сключен Договор за револвиращ кредит № **********, за което е издадена Заповед № 3292 /01.08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1413/ 2018 г. по описа на РРС на осн. чл. 410 ГПК. В срока по чл.131 ГПК, на 12. 11. 18 г.  е постъпил писмен отговор от ответниците чрез повереник адв. Филипова, с който са оспорили иска, като недопустим и алтернативно като неоснователен. Поискано е на адв. Филипова да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер, както следва: по първия предявен иск, за всяка от ответниците в размер на 730, 33 лв., или общо 2 190, 99 лв., по втория иск за всяка от тях в размер на 315, 88 лв. или общо в размер на 947, 64 лв. Общо в размер на 3 138, 63 лв. Претендиран е адвокатско хонорар за оказана безплатна правна защита и по заповедното производство. Приложено е пълномощно, с което трите ответници са упълномощили адв. Филипова за изготвяне на писмен отговор на исковата молба и процесуално представителство по делото. За договорено възнаграждение е посочено, че е безплатно на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА  за оказване на помощ на материално затруднени лица. С Разпореждане № 4780/ 12. 11. 18 г. съдът е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовности и е дал едноседмичен срок на ищеца да ги отстрани. С Определение № 93/ 09. 01. 19 г. , поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба е прекратено производството по делото. На 06. 02. 19 г. е подадена молба по чл. 248 ГПК от ответниците чрез повереника им  да бъде допълнено определението, като съдът се произнесе по направеното искане за присъждане на адвокатски хонорар. С обжалваното определение, съдът е приел, че се дължи адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес по делото, а не според броя на ответниците и е присъдил сумата от 791, 67 лв. По претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното производство съдът е приел, че следва да се остави без разглеждане, тъй като не е компетентен да се произнесе по искането.

            Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че жалбата е основателна. Ищецът е предявил  два обективно съединени иска против Е.С.Я., В.С.И. и Н. Спасова Н. да бъдат осъдени солидарно да заплатят 8 000, 50 лв. главница и 1 226, 90 лв. неустойка по сключен Договор за револвиращ кредит № **********, за което е издадена Заповед № 3292 /01.08. 2018 г. по ч. гр. д. № 1413/ 2018 г. по описа на РРС на осн. чл. 410 ГПК. При пасивната солидарност, каквато е налице и в настоящия случай, няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки длъжник, съгл. чл. 122, ал.1 ЗЗД. Особеност на пасивната солидарност е единството на предмета на престацията, а това означава, че предметът на задължение на солидарните длъжници е един и същ. След като се претендира една и съща престация от тримата ответници, то и защитавания материален интерес е един, независимо от броя на ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото без разграничение на основанията за прекратяване, ако не е станал повод за завеждане на делото. Ответниците са ангажирали адвокат, който ги е представлявал, депозирал е писмен отговор в съда. Дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отношение на иска за присъждане на сумата 8 000, 50 лв. главница, а именно 730, 02 лв., а по иска за присъждане на сумата 1 226, 90 лв. неустойка, възнаграждението следва да бъде определено в размер, посочен в разпоредбата на чл. 7 , ал. 2, т. 2 от НМРАВ, а именно 315, 88  лв. Общо дължимото възнаграждение е в размер на 1045, 90 лв.

В частта, в която районният съд е оставил без разглеждане претенцията на адв. Филипова  за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на процесуално представителство по ч. гр. д. № 1413/ 2018 г. по описа на РРС, определението е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и за процесуална икономия, на осн. 278, ал. 2 от ГПК въпроса да се реши по същество от въззивния съд. С т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата, че компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.  В случая, длъжниците са подали възражение на осн. чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1413/ 2018 г. по описа на РРС , приложено е пълномощно за упълномощаване на адв. Филипова, направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. С оглед изхода на спора, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на адв. Филипова при условията на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ в размер на 552, 95 лв. за защита на длъжниците в заповедното производство.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

           

ОТМЕНЯ Определение № 982/ 12. 03. 2019 г. по гр. д. № 1949/ 18 г. по описа на Разградския районен съд и вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Десислава Любенова Филипова от Софийска адвокатска колегия с личен № ********** на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1045, 90 лева за процесуално представителство по гр. д. № 1949/ 2018 г. по описа на Разградския районен съд и сумата 552, 95 лева за процесуално представителство по ч. гр. д. № 1413/ 2018 г. по описа на РРС.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:   

 

 

Членове: 1.        

 

     

               2.