№ 719
гр. Ямбол, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242330102797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 8, вр. чл. 4 ЗЗДН.
Образувано е по молба на В. А. В. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ.Т., обл.Я.,
ул.“*** чрез пълномощника си адв.М., с искане за издаване на заповед за защита срещу
лицето Д. А. И. с ЕГН **********, негов ***. Твърденията са за това, че на *** г. И. е
осъществил акт на домашно насилие над *** си, изразяващ се в това, че го е бил,
включително с дървена лъжица, по тялото и главата, ритал го е, заплашвал го за лишаване от
живота му и осакатяването му, също и всячески грубо го е обиждал. Не е допускал никой да
влезе при него, включително и личната му асистентка - И. Х. К.. К. е станала свидетел на
акта на домашно насилие, на това как И. крещи, блъска вратите, хвърля предмети по *** си,
отправя многобройни закани и заплахи за здравето и живота му, че ще го пребие и осакати.
Пострадалият е треперел целият от страх и ужас заради случилото се и преживяното от него.
След инцидента К. е извела В. от жилището и го е прибрала да живее в дома си, където се
намира и към момента. Поради изложеното и поради това, че целият този всестранен тормоз
И. осъществява над В. повече от две години, е депозирана настоящата молба, с която се иска
издаване на заповед за защита от домашно насилие, в която изрично да е наложена мярката
за забрана на извършителя да приближава жилището на пострадалия в с. К., ул. „***, както
и местата за социални контакти и отдих, за максималния срок от 1 година, както и да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалия. Поискано
е и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание молбата се поддържа.
Ответникът Д. А. И., редовно призован явява се лично в съдебно заседание и чрез
пълномощника си адв.В. оспорва молбата против него. Ответникът заявява, че никога не е
тормозил молителя В., а до подаване на молбата за защита се е стигнало поради други
обстоятелства. Повече от 12 години молителят и ответника съжителствали на този адрес,
като И. с бившата си партньорка живее ли там, имали и дете, родено през 2014 г. Ответникът
и партньорката му се грижели за молителя, който доскоро бил сляп, не можел да се обслужва
сам. През лятото на тази година от чужбина се върнала дъщерята на молителя – З., снабдила
1
баща си с нотариален акт по обстоятелствена проверка на 6.06.2024 г. и на 18.06.2024 г. той
прехвърлил на дъщеря си целия имот. Тъй като искат да изгонят ответника И. от имота,
затова са инициирали настоящото производство. По никакъв повод не е настъпвал
инцидента на *** г., описан в молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от представеното удостоверение за наследници на лицето А. В. В., б.ж. на с.К.
№ *** г., молителят В. А. В. е син на този наследодател, а ответникът Д. А. И. е син на
неговата покойна сестра Радка А. В., т.е. ответникът И. е *** на молителя В..
С депозираната молба за извършено домашно насилие молителят В. е представил
декларация за извършено домашно насилие по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, в която е описан случая на
твърдяното от него домашно насилие, извършено на *** г.
В съдебно заседание на 4.11.2024 г. молителят В. разказа, че на *** г. дъщеря му го
водила на лекар в града и го прибрала обратно вкъщи. Д. А. нахлул в стаята на И. като
блъснал вратата и го питал какво е правил днес. И. не му отговорил и той започнал да го
удря в гърдите с голяма дървена лъжица за правене на лютеница, ударил го и в главата.
Казал му, че знае, че е предписал имота на дъщеря си и взел да го бие. Излязъл от стаята,
крещял, пускал силно музика и му викал, че ще запали къщата, ще го изгори жив, ще го
убие и до сутринта трябва да е умрял, псувал го. Цяла нощ молителя не спал, страх го било
да излезе от стаята, напикал се, сутринта заспал. Към 9 сутринта И. Х. му занесла храна и
молителя й се оплакал какво се случило снощи – че Д. го бил. Молителя треперел, ревал и
И. го прибрала в дома си, не излизал един месец. Молителят заяви също, че Д. го биел много
пъти преди това, ритал го, удрял го в очите, главата, корема, а той е кьорав.
Съдът служебно извърши справка за съдимост, от която е видно, че по отношение на
ответника И. има постановени пет присъди за извършени престъпления от общ характер, две
от които се отнасят до извършено домашно насилие по отношение на лицето Д. Д. В. и
съответно до неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие на същото лице,
издадена от ЯРС.
От представената справка от МБАЛ „Св.Пантелеймон Я.“ АД, Отделение по
психиатрия, е видно, че лицето Д. А. И. не се води на психиатричен отчет към психиатричен
кабинет на МБАЛ Я..
Във връзка с установяване действителното извършване на действията от ответника,
по искане на молителя бяха разпитани две свидетелки. Доведената от него в съдебно
заседание свидетелка З. А., е негова дъщеря и потвърждава, че на 12.07. е водила баща си на
доктор в града и го върнала в дома му към 2.30 ч. следобед. След това на другия ден й се
обадила неговата асистентка, която му носи храна и го наглежда, че сутринта е заварила
баща й разплакан, разтреперан и напишкан. Той й разказал, че Д. го бил предната вечер, бил
заключен. Бащата на свидетелката й разказвал, че Д. го тормозел постоянно - биел го с
ритници, с юмруци, хвърлял предмети по него, удрял го с дървена лъжица - в гърба я счупва
и я удря в главата. Свидетелката живее в А., плаща на жена да се грижи за баща й. Братовчед
й не я допуска да влиза в имота. Винаги й иска пари, за да влезе вътре, да плаща сметките за
ток, вода и т.н. Свидетелката пращала пари през годините.
Другата свидетелка Т. К., доведена от ответника е съседка и за 12.07. не знае нещо да
се е случило помежду им /между В. и Д./. Вкъщи какво става, не е чувала. После вече
научили, че В. отишъл при някаква жена, но това е след 1-2 месеца. Свидетелката даже не
можела да разбере, защото той почти все си бил вкъщи. Дъщеря му идвала много рядко, тя
не живеела в К., а била в А.. Д. се грижел за В.. Той тогава /2014 г./ имал жена и с жена си
наистина го гледали.
Свидетелката И. Х. К., разпитана след призоваване потвърди, че се грижи за В. В.
2
като негова съседка, носи му храна и го наглежда, но не му е социален асистент и не й се
плаща за това. През това лято свидетелката К. се е грижила в дома си един месец, тъй като за
това я помолила неговата дъщеря и той сам отишъл в нейния дом. Причината за това била
по думите на В., че няма кой да се грижи за него, отишъл с думите: „Бабо И., ще ме
прибереш ли, докато се върне дъщеря ми?“. Свидетелката заяви, че В. живееше в неговата
къща със сестриния си син. Те се гледали много добре, но като дошла дъщеря му, направила
големи поразии да се карат. Не е имало случай, в който след като е ходила сутринта да
оставя храна на В., свидетелката да го е заварила напикан, разплакан и да й се е оплаквал, че
е бил бит от ***а си. Според свидетелката всичко го прави дъщеря му.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът след като се запозна с молбата на В. А. В. и с представените с нея писмени и
гласни доказателства намира същата за допустима, но за неоснователна. Настоящият съд е
компетентен да се произнесе по подадената молба, която е депозирана в предвидения от
закона преклузивен срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, съобразно наведените твърдения. Към
молбата е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за извършеното спрямо молителя
домашно насилие. Съдът счита, че данните в декларацията по чл. 9 ал.3 потвърждават
изложеното в молбата на В. и лично дадените сведения в съдено заседание, но в случая
декларацията не е единствено и за това достатъчно доказателство по смисъла на чл.12 ал.3
от ЗЗДН. Твърденията на молителя за извършен по отношение на него акт на домашно
насилие от ***а му, се опровергаха от събраните гласни доказателства в производството –
свидетелските показания на свидетелките К. и К..
Ответникът изложи обстоятелства относно прехвърляне на имота, в който живеят
като основа на молбата за защита и отрече да е извършвал твърдените действия спрямо ***
си. С представените от ответника доказателства – свидетелските показания на свидетелката
К., същият създаде индиция за противоположното на твърдението за извършеното домашно
насилие от него спрямо молителя. Тази свидетелка заяви, че не е знае да е ставало нещо на
12.07. и показанията й бяха за това, че Д. се грижи на *** си от 2014 г. Тази индиция според
съда се потвърди от показанията на свидетелката К., разпитана по искане на молителя и
сочена като едва ли не очевидец на случая с домашното насилие. Свидетелката К. беше
категорична, че не е имало случай, в който след като е ходила сутринта да оставя храна на
В., да го е заварила напикан, разплакан и да й се е оплаквал, че е бил бит от ***а си, така
както твърдят молителя и дъщеря му. От показанията на свидетелката става ясно, че тя е
полагала грижи за В. като негова съседка и от състрадание, че не може да се грижи сам за
себе си. През месеца, когато го е прибрала в дома си, е било защото е била помолена за това
от дъщеря му и той отишъл сам, да му готви и да го гледа докато тя е в чужбина, а не защото
се е страхувал или е бил тормозен от ***а си.
Предвид обсъдените доказателства, съдът приема, че на *** г. И. не е извършил акт
на домашно насилие спрямо молителя, изразяващ се в твърдените в молбата деяния - побой,
обиди, агресивно поведение, закана за осакатяване и убийство на молителя. Не са налице и
условията за налагане на мерките предвидени за защита срещу домашно насилие, тъй като
молбата на В. следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден на основание чл.11 ал.3
от ЗЗДН да заплати ДТ 25 лв. за воденото производство, както и на ответника направените
по делото разноски в размер на 600 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.8 от ЗЗДН, предявена от В. А. В. с ЕГН ********** с
3
адрес с.К., общ.Т., обл.Я., ул.“*** за защита от домашно насилие извършено спрямо него от
Д. А. И. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., обл.Я., ул. „***.
ОСЪЖДА В. А. В. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ.Т., обл.Я., ул.“*** да заплати
на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН ДТ 25 лв. за воденото производство.
ОСЪЖДА В. А. В. с ЕГН ********** с адрес с.К., общ.Т., обл.Я., ул.“*** да заплати
на основание чл.78 ал.3 от ГПК на Д. А. И. с ЕГН ********** от с.К., общ.Т., обл.Я., ул.
„*** направените по делото разноски в размер 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в седмодневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4