№ 578
гр. Шумен, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500492 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с рег. № 10331/23.11.2021г. депозирана от
"Колект" БГ (предходно наименование „Свети Георги Груп“ с ЕИК ...., със
седалище в гр. С., чрез адв. А.Н. от АК - Т. против определение № 1647 от
11.11.2021г. по ч.гр.д. № 20213630102970 по описа на РС – Шумен, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Жалбоподателя твърди, че със заявлението е поискано от съда да издаде
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК въз основа на
нотариален акт, в който е отразено задължение за заплащане на сумата от
15 000 лева от длъжниците Ф. Ш. Ф. и Д. П. Ф. и развитите от съда
съображения и мотиви изобщо не кореспондирали с направеното искане и
били неотносими към него. Сочи, че е налице обилна съдебна практика,
включително и срещу същия длъжник вече били издадени две заповеди за
незабавно изпълнение въз основа на същите такива актове във връзка с други
негови задължения по други кредити. Счита определението за неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени и разпореди издаването на
заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците за сумата от 15 000 лева
на осн. чл. 417, т. 3 от ГПК. Частната жалба е процесуално
1
допустима, тъй като е подадена в 2 – седмичния срок, определен от съда, с
обжалваното определение, от легитимирано да обжалва лице /заявител/,
поради което по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното.
Ч. гр. д. № 20213630102970 по описа на РС – Шумен е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК със
заявител "Колект" БГ - гр. С. и длъжници Ф. Ш. Ф. и Д. П. Ф. за вземане в
размер на 15 000 лева – произтичащо от НА за договорна ипотека № 98, том.
5, дело 4236/2008г. обезпечаваща вземането по договор за банков кредит №
HL43459 от 05.09.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД
и Ф. Ш. Ф. и Д. П. Ф., ведно със сключените към него допълнителни
споразумения от 24.04.2009г., 26.03.2010г. и 20.05.2011г. В заявлението се
сочи, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на "Колект" БГ - гр.
С. по силата на договор за цесия от 27.03.2020г.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че за да е
налице основание за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417,
т. 6 от ГПК - ипотечен акт, то следва заявителя да представи такъв ипотечен
акт, в който съществуването на вземането да се установява именно от този
акт, а не от други документи. В случая претендираното от заявителя вземане,
се установявало не от представения към заявлението ипотечен акт, а от
договор за цесия, с който на заявителя били прехвърлени вземания сред които
и тези на длъжниците, съгласно извлечение на банката - цедент. Приел е, че и
доколкото заявителят – цесионер няма същото качество, като на кредитора –
банка, то в тази хипотеза не можело да се издаде и заповед за изпълнение по
реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, поради което е отхвърлил изцяло така
подаденото заявление.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на районния
съд. За постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът следва да
извърши проверка на документа от външна страна, както и на
обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане
на заявителя срещу сочения длъжник.
Видно от депозираното заявление пред РС – Шумен, заявителят е
претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното
незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК -
2
ипотечен акт, а не както се твърди в жалбата нотариален акт по чл. 417, т. 3 от
ГПК срещу длъжниците Ф. Ш. Ф. и Д. П. Ф. за сумата в размер на 15 000 лева
– произтичаща от НА за договорна ипотека № 98, том. 5, дело 4236/2008г.
обезпечаваща вземането по договор за банков кредит № HL43459 от
05.09.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Ф. Ш. Ф. и
Д. П. Ф., ведно със сключените към него допълнителни споразумения от
24.04.2009г., 26.03.2010г. и 20.05.2011г.
За издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК, процесуалният закон изисква на първо място да е представен редовен от
външна страна документ по чл. 417 от ГПК, който да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай
заявителят е приложил документ по чл. 417, т.6 от ГПК: ипотечен акт -
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 98, том. 5, дело
4236/2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Ф. Ш. Ф. и
Д. П. Ф., който не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжниците. Така обезпеченото вземане е придобито от заявителя по силата
на договор за цесия и относно условията за издължаване и предсрочната
изискуемост следва да намерят приложение правилата на самия договор за
кредит, по който вземането е прехвърлено. Това е така, тъй като
съдържанието на кредитното правоотношение се запазва, съответно
длъжникът не губи възраженията си, основани на отношенията му с цедента/
арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД/. Цесионерът от своя страна, не става страна в
правоотношенията между цедента и длъжника, но след съобщаването за
цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът може да плати валидно
само на цесионера. Следователно доколкото в случая заявителя се
легитимира, като кредитор на основание договор за цесия от 27.03.2020г.
сключен с нотариална заверка на подписите между продавача „Юробанк
България“ АД и купувач „КОЛЕКТ БГ“ АД, с който на последния са
прехвърлят всички вземания, включително и процесното, обезпечено с
ипотека (която няма данни да е подновена на осн. чл. 172, ал. 1 от ЗЗД), към
заявлението следва да са представени и доказателства за уведомяването на
длъжниците, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на тях (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Към подаденото
заявление липсват доказателства за това длъжниците да са надлежно
уведомени за извършената на 27.03.2020г. – цесия, както и за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като видно от представеният НА,
крайният срок на издължаване на кредита изтича през 2033г. Приложените
към заявлението пликове, адресирани до двамата длъжници и евентуално
съдържащи в тях уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както твърди заявителя,
са върнати в цялост, с отбелязване на пощенски служител, че длъжникът Ф.
Ш. Ф. е преместен в чужбина, а длъжникът Д. П. Ф. - преместен. Ако не е
налице, валидно извършено съобщаване за цесията, не е налице и основание
за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на цесионера. В този
смисъл е и задължителното за съдилищата ТР № 4/18.06.2014 г.по т.д.№
3
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т. 4.г. от което: "В хипотезата на
настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се
издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на
посочения в документа по чл. 417 от ГПК кредитор, тъй като по силата на
правоприемството същият е титуляр на вземането. Когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва
да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на
него/ чл. 99, ал.4 ЗЗД/"
Ето защо като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, първоинстанционния съд е
постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1647 от 11.11.2021г. по ч.гр.д. №
20213630102970 по описа на РС – Шумен, с което е отхвърлено заявлението
на "Колект" БГ (предходно наименование „Свети Георги Груп“ с ЕИК ...., със
седалище в гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу Ф. Ш. Ф. и Д. П. Ф. за сумата в размер на 15 000
лева въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 98,
том. 5, дело 4236/2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и
Ф. Ш. Ф. и Д. П. Ф..
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4