Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 492
гр.Пловдив, 23.10.2017г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на девети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
при секретаря Мая Крушева и в присъствието на
прокурора ............. …........................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 418 по описа за 2016г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.694 от ТЗ.
Предявен от „БЪЛГАРО - АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД – гр.София, ЕИК ********* против „РОМЕКС КАР” ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да признае за съществуващо негово
вземане, което е включено в списъка с неприети вземания в производството по
несъстоятелност за „РОМЕКС КАР” ЕООД – в несъстоятелност
по т.д.№
639/2014г по описа на ПОС, за следните суми, дължимостта на които произтича от
сключен между дружествата Договор за банков кредит от 10.03.2009г, ведно с
Анекси към него, а именно: 1.
сумата от 915 648,16лв – главница,
ведно със законната лихва; 2.
сумата от 179
201,50лв – законна
лихва за периода 13.12.2013г – 18.11.2015г вкл; 3. сумата от 35825,15лв – лихва
за забава за периода 28.01.2013г – 12.12.2013г вкл; 4. сумата от 146 424,54лв – договорни лихви за периода 20.01.2013г – 12.12.2013г вкл;
5. сумата от 1165,83лв – застраховки
съгласно чл.7.02 от Договора; 6. сумата от 3626,15лв
– дължими такси съгласно чл.1.08 от Договора; 7. 130 429,20лв – разноски по предприетите принудителни действия от
ищеца за събиране на вземанията му. Претендира разноски по списък.
Ответното дружеството в
несъстоятелност счита установителния иск за недопустим, а разгледан по същество
- за неоснователен.
Синдикът на „РОМЕКС КАР”
ЕООД – в
несъстоятелност – гр.Пловдив, ЕИК ********* - А.Г.К. не е взел становище по
делото.
Предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Ищецът твърди, че между него и
ответното дружество е сключен Договор за банков кредит от 10.03.2009г ведно с
последващо сключени анекси към него,
последният от които анекс №11/02.01.2013г, в който се признава, че задължението
на ответника по усвоената и незаплатена главница възлиза на 468 163,47 евро и
ще се погасява на 61 месечни вноски за времето от 20.01.2013г до 20.01.2018г,
ведно с договорените в него лихви. По тези обстоятелства между страните не се
спори. Така постигнатите договорености не са били изпълнявани от ответника,
който от 20.01.2013г изпаднал в забава като не погасявал дължимите вноски. Това
дало право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомил
ответника и му дал срок за изпълнение. Изпълнение не последвало, поради което с
решение на Управителния съвет на ищеца кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от 20.11.2013г и било
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №
20414/2013г на ПРС, Х гр.с., с каквато ищецът се снабдил. Против нея ответникът
е подал възражение и ищецът е предявил установителен иск по т.д.№ 481/2014 г. по описа на ПОС, ХVІІІ състав.
На второ място ищецът е подал е
молба за откриване на производство по несъстоятелност за ответника, по която е
образувано т.д.№ 639/2014г по описа на ПОС, ХIII състав, в качеството си на
кредитор по търговска сделка – договор за кредит, който не е изпълнен. По
молбата му е открито производство по несъстоятелност за ответника и след това с
второ решение е и обявен в несъстоятелност. В това производство ищецът е предявил
своите вземания за дължими и неплатени вноски, ведно с всички други договорени
задължения на основание договора за кредит - 915 648,16лв - главница; 179 201,50лв – законна
лихва за периода 13.12.2013г – 18.11.2015г вкл; 35825,15лв – лихва
за забава за периода 28.01.2013г – 12.12.2013г вкл; 146
424,54лв – договорни
лихви за периода
20.01.2013г – 12.12.2013г вкл; 1165,83лв
– за застраховки съгласно чл.7.02 от Договора; 130 429,20лв – разноски по
предприетите принудителни действия от ищеца за събиране на вземанията му.
Вземането му е включено в списъка с неприети вземания, одобрен с определение на
съда, обявено в Търговския регистър на 22.06.2016г, което обуславя правния му
интерес да предяви настоящия установителен иск за неприетите суми. Искът е предявен
в преклузивния 7-дневен срок, поради което съдът го счита за допустим.
По така заявените обстоятелства
ответникът на първо място счита установителната претенция за недопустима, тъй
като за същите суми е на същото основание е налице висящо производство между
страните по т.д.№ 481/2014г по описа на ПОС, ХVIII състав по предявен иск на
основание чл.422 от ГПК. Поради това, според ответника, ищецът е злоупотребил с
права като е предявил и настоящия иск против него.
На следващо място заявява, че
оспорва иска и по същество като посочва, че от ищеца се извършвани плащания от
банковата сметка на дружеството без то да е уведомявано, поради което прави
възражение за прихващане със сумата от 500000евро, представляваща сумата по
неразрешени платежни операции, извършени от ищеца. Неговото становище по
предсрочната изискуемост на кредита е, че такава не е била настъпила, тъй като
от негова страна не е било налице виновно неизпълнение. Посочва, че той не е
бил уведомен за предсрочната изискуемост на задълженията му.
Прави възражение за нищожност на
договорените лихви и неустойки поради противоречие с добрите нрави, без да
посочва точно в какво се изразява това противоречие и в тази връзка оспорва
размера на дълга. Пак в тази връзка прави второ възражение за прихващане със
сумите от 300000евро за платени без основание възнаградителни лихви и сумата от
200000евро за платени без основание наказателни лихви. Във връзка с дадените от
съда указания с изготвения по делото доклад ответникът представи конкретизираща
молба, в която посочи по дати и суми изтеглени от сметката му суми от лица,
които са извършили тегления в брой без неговото знание и разрешение – уточнява,
че общата сума е в размер на 104253,08евро. За този размер прави възражение за
съдебно прихващане.
С подадената допълнителна искова
молба ищецът поддържа становището си за основателност на претенциите си, които
не счита за недопустими и оспорва всички изложени от ответника възражения.
Заявява, че кредитът е изцяло
усвоен, като по предоговорения погасителен план по Анекс № 11 от 02.01.2013г
ответникът не е погасил изцяло нито една от дължимите вноски.
Счита за неоснователно
направеното възражение за нищожност на
договорените лихви, които са по-ниски от обичайните на пазара за
договорения период, поради което въобще не може да се говори за нарушаване на
„добри нрави“.
Поддържа становището си за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
С постъпилия допълнителен отговор
ответникът поддържа вече заявеното по делото становище, като отново счита, че
настоящото дело следва да се прекрати като по-късно заведено и идентично като
предмет с т.д.№ 481/2014г по описа на ПОС, ХVIII състав.
По направеното възражение за
недопустимост на настоящото производство, поради наличие на висящ съдебен спор
с правно основание чл.422 от ГПК, съдът се произнесе с доклада по делото, като
прие, че настоящият иск е специално уреден такъв и е свързан с развитието на
производството по несъстоятелност за ответника. След като вземанията на ищеца
не са приети в производството по несъстоятелност единственият му път за защита
е изрично уредената от чл.694 от ТЗ възможност да предяви този именно иска по
чл.694 от ТЗ. От решаването на настоящия спор ще се определи съдбата на ищеца –
дали ще бъде или не кредитор на ответника. Ето защо съдът поддържа вече
изложените от него мотиви, че няма връзка между настоящия иск и висящия иск по
чл.422 от ГПК - обстоятелствата, които ще се установяват по чл.422 от ГПК като
момент на настъпила изискуемост е към минал момент – подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и поради това са различни от обстоятелствата,
които ще се установяват в настоящото производство – съществуване на вземания на
ищеца. Последното производство е установително, т.е. то няма изпълнителна сила
и поради това е неоснователно възражението на ответника, че ищецът ще се снабди
с два изпълнителни титула, ако продължи разглеждането на двете производства
между страните. А дори и хипотетично това да е така, то плащанията в
производството по несъстоятелност се извършват със съставяне на сметка, която
сама по себе си подлежи на проверка и обжалване като законосъобразна. Отделно
от казаното страните по двете производства също са различни, поради което съдът
намира, че въобще не може да се говори за идентични дела с един и същи предмет
и страни. Поради изложеното съдът остави
без уважение исканията за прекратяване на настоящото производство, както и за спирането
му, като продължи с разглеждането му по същество.
Съобразно разпределената
доказателствена тежест от ищеца беше ангажирано извършването на счетоводна
експертиза и допълнителна такава за установяване конкретните размери на
дължимите му суми при дадени различни дати, на които да се приеме, че е
настъпила предсрочната изискуемост на кредитра. По този въпрос съдът изцяло
споделя вече изложените мотиви при постановените решения в производството по
несъстоятелност и в заповедното производство, че ответното дружество следва да
се счита уведомено за настъпилата предсрочна изискуемост с получаване на
преписа от исковата молба с установителния иск по чл.422 от ГПК – 11.07.2014г.
По делото не се установява преди тази дата ищецът да е уведомил ответника за
решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем и произтичащите от това
последици. Ето защо съдът възприема заключението на вещото лице за конкретните
дължими размери от ответника във варианта, в който ги е изчислило с настъпила
предсрочна изискуемост на 11.07.2014г. В този вариант е установена дължима
главница в размер на 468163,47евро с левова равностойност от 915648,16лв. По отношение договорената и неплатена лихва съдът
приема извършените изчисления в таблица 8, но не за целия перидо по таблицата,
а за претендирания от ищеца период - 20.01.2013г – 12.12.2013г, поради което
приема за дължима изчислената лихва до ред 12 вкл от таблицата, която е в общ
размер на 78108,18евро с левова равностойност от 152766,32лв. Същият подход
съдът възприема и при изчисление дължимата договорена лихва за забава за
претендирания от ищеца период - 28.01.2013г – 12.12.2013г – изчислена е в
таблица 9 от основното заключение, коригирана с допълнителното заключение. По
нея съдът възприема изчисленият размер лихва до ред 13 вкл. – общо
от 16051,47евро с левова равностойност от
31393,95лв.
По отношение на претенцията за
заплащане на законна лихва върху неплатената главница съдът служебно я
преизчисли при основен лихвен процент като за яснота в производството по
несъстоятелност раздели дължимата лихва за претендирания от ищеца период
13.12.2013г – 18.11.2015г вкл на два периода – до датата на решението за
откриване производство по несъстоятелност – 15.10.2015г – дължимата лихва е в
размер на 171 263,59лв и след това за последващия
период от 15.10.2015г до 18.11.2015г вкл. – в размер на 8919,94лв, като за
периода след тази дата не е фиксиран размер, който ще се изчислява към датата
на всяко изготвяно разпределение в производството по несъстоятелност.
Разделянето на два периода на претенцията за лихва е необходимо с оглед различния
ред на удовлетворяването й в несъстоятелността по чл.722 от ТЗ.
По отношение останалите претенции
на ищеца за сумата от 1165,83лв – застраховки съгласно чл.7.02 от Договора в
основното заключение на вещото лице е установен дължим размер от 1049евро. По
отношение претендираната сума от сумата от 3626,15лв – дължими такси съгласно
чл.1.08 от Договора от вещото лице е установена дължима такса в размер на
6485,19евро в допълнителното заключение. Установеният размер на извършените от
ищеца разноски по предприетите от него действия за принудително събиране на
задълженията по процесния договор са установено в основното заключение от
вещото лице в размер на 169880,72лв, при претенция по делото от 130 429,20лв.
При така коментираните цифри
съдът намира за изцяло основателни установителните претенции на ищеца за
дължими му от ответника суми с изключение на разликата от 31393,95лв до претендирания размер от 35825,15лв –
дължима договорена лихва за забавено плащане на договорните вноски, за която
разлика искът следва да бъде отхвърлен.
Претендираните от ищеца суми,
като такива, предявени в производство по несъстоятелност, следва да бъдат
преизчислени в лева по фиксиран курс от 1,95583 на основание §2 от ДР на ТЗ –
ДВ бр.63 от 1994г.
При уважаване на исковите претенции
от ответника е направено възражение за прихващане със сумата от 104253,08евро,
представляваща изтеглени парични суми от банковата му сметка при ищеца от лица,
неразполагащи с предоставени им права на разпореждане. За установяване на
изложеното по делото беше допусната счетоводна експертиза, която е дала отговор
в депозираното по делото допълнително заключение, с направен анализ на всички
извършени операции от банковата сметка на ищеца, както и от страна на ищеца се
представиха находящите се у него пълномощни на физически лица с предоставени им
от ответника права на разпореждане. От приетото допълнително заключение не се
установява със средства на ответника да са се разпореждали лица без
представителна власт, нито по делото се представиха писмени документи в същия
смисъл при дадена изрична възможност от съда да представянето им. Поради това
съдът намира възражението за неоснователно.
Неоснователно е и възражението за
прекомерност на дължимите от ответника лихви, предоговорени с последния сключен
между страните Анекс №11/02.01.2013г,
които са в рамките на обичайно предлаганите на пазара, доколкото съдът ги
съпоставя с договорени лихви по търговски кредити. Претендираният от ищеца
период за начислени лихви е кратък, поради което според съда също не може да се
говори за прекомерност.
По всичко изложено претенциите на
ищеца следва да бъдат уважени така, както съдът вече посочи в мотивите си.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на извършените в производството разноски, съобразно
представения списък и съразмерно на уважената част от исковете му – извършените
разноски са в размер на 18650лв, като по
съразмерност възлизат на 18591,53лв, дължими от масата на несъстоятелността.
На основание чл.694, ал.7 от ТЗ
несъстоятелният следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС дължимата
държавна такса от 14088,74лв, от масата на несъстоятелността, а ищецът –
държавна такса в размер на 50лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
производството по несъстоятелноста на „РОМЕКС КАР”
ЕООД – в
несъстоятелност – гр.Пловдив, ЕИК ********* за
съществуващо предявеното
вземане на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД – гр.София, ЕИК ********* за следните суми:
1. суми, дължими на
основание сключен между дружествата Договор за банков кредит от 10.03.2009г,
ведно с Анекси към него, а именно:
915648,16лв – главница, 146 424,54лв – договорни
лихви 9,50% за периода 20.01.2013г – 12.12.2013г вкл, 31393,95лв – лихва за забава 19.50% за периода 28.01.2013г – 12.12.2013г вкл, 1165,83лв – застраховки съгласно чл.7.02 от Договора и 3626,15лв – дължими такси съгласно
чл.1.08 от Договора;
2. сумата от 171 263,59лв, представляваща законната лихва върху дължимата
по т.1 главница от 915
648,16лв за периода от 13.12.2013г до 15.10.2015г и сумата от 8 919,94лв, представляваща
законната лихва върху дължимата по т.1 главница от 915 648,16лв за
периода от
15.10.2015г до 18.11.2015г вкл, както и
дължимата законна лихва върху главницата по т.1 до окончателното ѝ
изплащане;
3. сумата от 130 429,20лв – разноски по предприетите
принудителни действия от „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД за събиране на вземанията му по Договора за банков кредит от
10.03.2009г, ведно с Анекси към него, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава за разликата от 31393,95лв до пълния предявен размер от 35825,15лв, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„РОМЕКС КАР” ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати по сметка на ПОС държавна такса от 14088,74лв, дължима от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати по сметка на ПОС държавна такса от 50лв.
ОСЪЖДА „РОМЕКС
КАР” ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пловдив,
ЕИК ********* да заплати от масата на несъстоятелността на
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД – гр.София,
ЕИК ********* сумата от 18591,53лв
за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
Решението е постановено при
участието на синдика на „РОМЕКС КАР” ЕООД – в несъстоятелност – гр.Пловдив, ЕИК ********* – А.К..
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: