Р Е Ш Е Н И Е № 28
Гр. Сливен, 09.02.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 8
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от Р.И.Ж. *** за
присъждане на обезщетение в размер на 300,00 (триста) лева, които вреди са претърпени
от направени разходи за адвокатско възнаграждение по водено в Районен съд
Сливен АНД № 987/2017 г., приключило с отмяна на издадено срещу Ж. Наказателно
постановление № М-1422/23.06.2017 г. на Кмета на Община Сливен.
В исковата молба се
твърди, че с Наказателно постановление № М-1422/23.06.2017 г., издадено от
Кмета на Община Сливен на Р.И.Ж. било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение на чл. 45 ал.
1 от НОРТОС. Ж. обжалвал това наказателно постановление пред Районен съд –
Сливен, като образуваното по жалбата АНД № 987/2017 г. по описа на този съд
приключило с Решение № 533/21.11.2017 г. С този съдебен акт наказателното постановление
било отменено, а в хода на производството Ж. бил защитаван от адвокат, за чиито
услуги жалбоподателят заплатил адвокатски хонорар в размер на 300,00 (триста)
лева. Решението влязло в законна сила на 13.12.2017 г. Моли съда да осъди
ответника Община Сливен да му заплати така направените разноски като
обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.
А. С. ***, която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Счита, че направените
пред Районния съд разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Договореното и заплатено възнаграждение за адвокат било в минималните
размери по наредбата. Претендира и направените в настоящото съдебно
производство разноски.
В с.з. ответникът
по исковата молба Община Сливен, се представлява от надлежно упълномощен юрк М. С., която оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Изразява становище в писмени бележки, в които
заявява, че липсват доказателства относно заплащането на възнаграждението
(банков превод или разписка), както и че наказателните постановления не са
проява на административна дейност. Възразява и срещу претенцията за законна
лихва. Моли съда да отхвърли иска, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност
и недоказаност на иска. По делото липсвали доказателства за извършеното
плащане. Договорът за правна помощ не можело да бъде приет за такъв документ.
Дори не било вписано по кое административно дело е упълномощаването.
Въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № М-1422/23.06.2017 г., издадено от Община Сливен на Р.И.Ж. ***,
за нарушение по чл. 45 ал. 1 т. 2 и на основание чл. 57 ал. 1 от Наредбата за
обществения ред на територията на Община Сливен било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева. По жалба на Ж. срещу това наказателно
постановление в Районен съд – Сливен било образувано АНД № 987/2017 г., приключило
с Решение № 533/21.11.2017 г., с което НП било отменено като незаконосъобразно.
Решението не било обжалвано пред касационна инстанция и влязло в законна сила
на 13.12.2017 г. В хода на съдебното производство пред Районен съд Сливен Ж.
бил защитаван от адв. А.С. ***, съгласно Договор за
правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на общо 300,00 (триста) лева. Жалбата по делото била
изготвена от пълномощника, същата се явила на три съдебни заседания.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по
повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място,
нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във
връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления
от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява
упражнена от административни органи изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал.
1 от АПК като административни актове, наказателното постановление следва да се
приеме като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от
него правомощия, следователно – като властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване на административна
дейност. Административният характер
на издаване на наказателно постановление, както и действията по налагане на
административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление
по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС.
Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата
по делото се установява, че е налице е втората такава – наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение
№ 533/21.11.2017 г., постановено по АНД № 987/2017 г. по описа на Районен съд
Сливен. При преценка на доказателствата по делото и относимите
правни норми, съдът намира, че в случая са налице е другите две изискуеми
предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последица от него. Действително,
плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на облигационно
правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е
безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения разход за
процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление. Както е
посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и
платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Изплатеното
адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на
имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на
лицето за охраняване на собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че
предявеният иск е както основателен, така и доказан.
На следващо място,
неоснователно е направеното от ответната страна възражение за недоказаност на
претенцията. Видно е от договора за правна защита и съдействие, че договореното
адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, в който случай не са необходими
други писмени доказателства, удостоверяващи извършеното плащане. Такива биха
били необходими само ако е договорено заплащане на сумата по сметка на
процесуалния представител, какъвто настоящият случай не е. Процесното
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е справедливо и обосновано,
съобразено с регламентирания в нормата на чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Р.И.Ж. *** следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 987/2017
г. по описа на Районен съд Сливен, приключило с Решение № 533/21.11.2017 г.,
влязло в законна сила на 13.12.2017 г., с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № М-1422/23.06.2017 г., издадено от Кмета на Община
Сливен, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2018 г. (съобразно исковата
претенция) до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото с уважаване на
исковата молба, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски, съставляващи
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Внесената
държавна такса възлиза на 10,00 (десет) лева, а съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, между ищеца и
упълномощения процесуален представител адв. С.
е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 300,00
(триста) лева. Направените разноски в общ размер 310,00 (триста и десет) лева следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Р.И.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 (триста)
лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 987/2017 г.
по описа на Районен съд Сливен, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Р.И.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 310,00 (триста
и десет) лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: