РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100113005 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 27.10.2021 г. С. И. заявява, че е живеела на
съпружески начала с П.И., който е починал на 06.06.2021 г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП), предизвикано от С.Ц.. С. И. е
претърпяла болки и страдания от смъртта на П.И., които оценява на 200
000,00 лева.
[2] Гражданската отговорност (ГО) на С.Ц. е била застрахована при
ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). На 02.07.2021 г. С. И. е поискала от Л.И. да
заплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова
С. И. моли съда да осъди Л.И. да изплати: 200 000,00 лева обезщетение за
1
неимуществени вреди; законната лихва от 06.06.2021 г. до окончателното
плащане (исковата молба, л. 2-8 от делото).
2. На ответника
[3] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил
предявените искове. Л.И. заявява, че:
1. на ищцата не се дължи обезщетение, защото тя не е живяла на
съпружески начала с починалия;
2. не С.Ц. е причинил ПТП, а водачът на другия автомобил, участвал в
ПТП;
3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;
4. П.И. е допринесъл за настъпването на смъртта си, понеже: а) се е
возил в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над
допустимата по закон, като е знаел за това; б) е бил без обезопасителен колан.
Ето защо Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 54-56).
3. Насрещни твърдения на ищцата
[4] С. И. е заявила, че:
1. от съжителството си с П.И. тя има син;
2. П.И. е бил с обезопасителн колан и не е знаел, че С.Ц. е бил
употребил алкохол;
3. търсеното обезщетение не е прекомерно (допълнителната искова
молба, л. 62-63).
4. На третото привлечено лице, помагач на ответника
[5] ЗД „Б.И.“ АД (Б.И.) не е подал писмен отговор в срока за това. В
открито съдебно заседание той е оспорил предявения иск (протокола от
14.10.2022 г., л. 189).
2
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6] П.И. е бил роден на ******* г., а С. И. е била родена на ******* г.
(удостоверението, л. 65). През 2019 г. те са се запознали чрез фейсбук.
Няколко месеца по-късно, С. И. е започнала да живее на съпружески начала с
П.И. в гр. Троян, в един апартамент заедно с родителите на П.И..
[7] С. и П.И.и не са имали проблеми, разбирали са се, никога не са се
карали. Те са се обичали и постоянно са били заедно - пазарували са, ходили
са на кафе.
[8] П.И. е работил в дърводобива и е осигурявал препитанието за
семейството. С. И. не е работила (показанията на свидетелите А.И А.И., л.
191-193).
[9] На 08.02.2021 г. от съвместното съжителство на С. и П.И.и се е
родил синът им В. И. (удостоверението за раждане, л. 65). За детето основно
се е грижила С. И.. П.И. е участвал в отглеждането му и грижите за него,
когато не е бил на работа (показанията на свидетелите А.И А.И., л. 191-193).
[10] На 06.06.2021 г. около 11:30 часа П.И. е пътувал на предната дясна
седалка в автомобил БМВ, който е бил управляван от С.Ц. по път I-4, София-
Варна. Около км 32.750 в землището на с. Микре при изпреварване С.Ц. е
навлязъл в лентата за насрещно движение и така е настъпил удар в лек
автомобил Сеат, управляван от Д.С.. Ударът не е бил предотвратим за Д. С.,
но е бил предотвратим за С.Ц., ако той е управлявал автомобила така, че да не
навлиза в лентата за насрещно движение (стр. 9-10 от заключението на
вещите лица доц. А. и д-р Ш., л. 173-185). С.Ц. не е бил употребил алкохол
(заключението на вещото лице доц. А., л. 161-162).
[11] Вследствие на удара П.И. е получил увреждания, от които е
3
починал. Ударът и повредите по автомобила БМВ са били такива, че П.И. е
щял да получи смъртоносни увреждания независимо дали е бил с или без
обезопасителен колан (стр. 10 и стр. 13 от заключението на вещите лица доц.
А. и д-р Ш., л. 173-185).
[12] Не се спори, че към този момент ГО на С.Ц. е била застрахована
при Л.И.. ГО на Д.С. е била застрахована при Б.И. (констативния протокол, л.
9).
[13] С. И. е приела тежко смъртта на П.И.. Тя е останала сама с детето,
не е имала доходи и се е преместила да живее в София при родителите си.
Понякога тя се крие и плаче. Трудно е да отглежда сама детето си. Всеки
месец на 6-ти С. И. качва снимки на П.И. във фейсбук (показанията на
свидетелите А.И А.И., л. 191-193).
[14] На 02.07.2021 г. С. И. е поискала от Л.И. да изплати обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на П.И. (претенцията, л. 38). Не се спори,
че Л.И. не го е направил.
[15] Съдът е освободил С. И. от заплащане на държавна такса (л. 46).
Тя е заплатила 300,00 лева за вещо лице (л. 97) и е била представлявана
безплатно от адвокат (л. 97). Л.И. е заплатил 550,00 лева за вещи лица (л. 99-
100).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16] С. И. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта П.И..
1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
4
[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от
КЗ). Право на обезщетение имат: съпругът или лице, с което починалото лице
е било в съжителство на съпружески начала (чл. 493а, ал. 3 от КЗ).
[18] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. С. И. да е съжителствала с П.И. на съпружески начала;
2. П.И. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО, което да е причинило неговата смърт;
3. виновно за настъпването на застрахователното събитие (ПТП) да е
било трето лице;
4. ГО на третото лице да е била застрахована при Л.И.;
5. С. И. да е претърпяла болки и страдания от смъртта на П.И.;
6. Л.И. да не е изплатил на С. И. обезщетение за тези вреди.
[19] Съдът установи, че:
1. С. И. е съжителствала с П.И. на съпружески начала, като те са имали
дете;
2. П. П. е участвал в процесното ПТП, което е причинило смъртта му;
3. виновен за настъпването на ПТП е бил С.Ц., защото е навлязъл в
насрещната лента за движение без да се съобрази с автомобила Сеат, идващ
срещу неговия автомобил;
4. ГО на С.Ц. е била застрахована при Л.И.;
5. С. И. е преживяла тежко смъртта на П.И.;
6. Л.И. не е изплащал на С. И. обезщетение за неимуществени вреди.
5
[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът
следва да определи размерите на обезщетенията, които се дължат.
[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на
обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой
момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.
[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към
датата на застрахователното събитие (ПТП) – 06.06.2021 г.
[23] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:
1. възрастта на увредения;
2. общественото му положение;
3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и
решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.).
[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и
Решение на ВКС 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
6
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото
дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.). Макар настоящият
съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да
има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление
за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[26] Съдът установи, че към 06.06.2021 г. П.И. е бил на 27 години, а С.
И. е била на 22 години. Те са се били запознали две години по-рано, през 2019
г. чрез фейсбук. Няколко месеца по-късно, С. И. е започнала да живее на
съпружески начала с П.И. в гр. Троян, в един апартамент заедно с родителите
на П.И..
[27] С. и П.И.и не са имали проблеми, разбирали са се, никога не са се
карали. Те са се обичали и постоянно са били заедно - пазарували са, ходили
са на кафе. П.И. е работил в дърводобива и е осигурявал препитанието за
семейството. С. И. не е работила.
[28] На 08.02.2021 г. от съвместното съжителство на С. и П.И.и се е
родил синът им В. И.. За детето основно се е грижила С. И.. П.И. е участвал в
отглеждането му и грижите за него, когато не е бил на работа.
[29] С. И. е приела тежко смъртта на П.И.. Тя е останала сама с детето,
не е имала доходи и се е преместила да живее в София при родителите си.
Понякога тя се крие и плаче. Трудно е да отглежда сама детето си. Всеки
месец на 6-ти С. И. качва снимки на П.И. във фейсбук.
[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице
до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил
1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ
(отм)).
7
[31] Икономическата обстановка в страната се е подобрявала от 2016 г.
до 06.06.2021 г. Така например размерите на минималната работна заплата
(МРЗ) са били:
[2]
- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.;
- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[3];
[4]
- 510,00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.;
- 560,00 от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.[5];
- 610,00 от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.[6];
- 650,00 лева от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.[7] Увеличението на МРЗ
от 2016 г. до 06.06.2021 г. е било 54,76% (650,00-420,00/420,00).
[32] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта
на ВКС, съдът откри две решения (едно на ВКС и едно на САС), чиито
предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на съпруг, настъпила през 2016 г. С тях са били присъдени
обезщетение от:
- 120 000,00 лева – решение на ВКС 27-2022-1 Т. О. по т. д. 239/2021
г.[8];
- 160 000,00 лева – решение на САС 204-2019-12-ти с-в по гр. д.
4 929/2018 г.[9].
[33] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема, че
200 000,00 лева е справедливото обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от С. И.. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на С. И. 200 000,00
лева обезщетение.
[34] Л.И. е възразил, че П.И. е допринесъл за настъпването на смъртта
си, понеже: а) се е возил в автомобил, управляван от водач с концентрация на
алкохол над допустимата по закон, като е знаел за това; б) е бил без
обезопасителен колан. Съдът установи, че:
8
- С.Ц. не е бил употребил алкохол;
- дори П.И. да е бил с обезопасителен колан, той отново е щял да
получи смъртоносни увреждания. Ето защо съдът приема, че П.И. не е
допринесъл за настъпването на смъртта си.
2. По разноските
[35] С. И. търси разноски. Тя е направила такива за 300,00 лева и е била
представлявана безплатно от адвокат.
[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Ето защо
съдът осъжда Л.И. да заплати на С. И. 300,00 лева разноски по делото, а на
адвокат А. Д. 5 530,00 лева адвокатско възнаграждение (200 000,00-
100 000,00х0,02+3 530,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда
Л.И. да заплати на СГС 8 000,00 лева държавна такса (200 000,00х0,04).
Затова съдът
[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[2] Постановление № 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[3] Постановление № 141/13.07.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[4] Постановление № 16/20.12.2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[5] Постановление № 320/20.12.2018 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[6] Постановление № 350/19.12.2019 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[7] Постановление № 650/331/26.11.2020 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[8] Съдът е установил, че семейството е било сплотено. Починалата и съпругът са се грижили за децата им,
които са били близнаци. Съпругът е купувал и продавал коли и е пътувал. В социален доклад на АСП от
03.10.2016г. е било отразено, че след смъртта на съпругата за близнаците са полагали грижи св. Р. и съпругът ,
които са се грижили и за най-голямото дете на починалата от бебе. Тези факти съдът извлече от решение на САС
11 564-2020-4-ти с-в по гр. д. 3 572/2019 г., по чието обжалване е било образувано касационното производство
пред ВКС.
[9] Съдът е установил, че към 09.05.2016 г. починалият е бил на 39 години, а съпругата му е била на 34 години. Те
са имали син на 11 години и са били много добро семейство, задружни и загрижени едни за други. Починалият се
е грижил за сина си; водел го е на разходки, екскурзии и риболов. Съпрузите са се обичали много. Починалият
винаги се е опитвал да зарадва съпругата си и сина си. Съпругата е преживявала тежко смъртта на съпруга си.
Първите дни след случилото се тя е била на успокоителни. След това тя се е затворила, спряла е да излиза,
напуснала е работа и не е искала да се вижда с никой; започнала е да посещава психолог. Тя се е намирала в
състояние на емоционална лабилност, тревожност, вътрешна разколебаност и несигурност; изпитва безпокойство
за бъдещето. Тя е имала и паническо разстройство. Съпругата е продължавала да изпитва тъга и болка от загубата
9
на съпруга си и към момента на провеждане на съдебното дирене.
РЕШИ:
[37] ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати следните суми:
1. на С. А. И. :
- 200 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на П.И., с който е живяла на съпружески начала, настъпила
вследствие на пътно-транспортно произшествие от 06.06.2021 г., плюс
законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане;
- 300,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат А. Д. – 5 530,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС – 8 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса. С. И. е с съдебен адрес – адвокат А. Д., гр. София, ул. „******* 2. ЗК
„Л.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*******.
[38] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[39] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
4 000,00лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично
решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и
представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
[40] Решението е постановено при участието на ЗД „Б.И.“ АД като
трето лице-помагач на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10