Решение по дело №1394/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 842
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 10 август 2020 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20205220101394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. П., 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА

 

при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1394 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК във вр. чл. 50 от СК.

Подадена е молба с правно основание чл. 50 от СК от Б.П.Б. и А.Т.Б., в която молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 13.06.1992 г., като от брака имат родени две деца – П. Б.Б., род. на *** г. и Б. Б.Б., род. на *** г., понастоящем пълнолетни. В молбата си молителите твърдят, че са постигнали взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и че са уредили всички последици от развода в споразумение по чл. 51 от СК, което представят по делото.

Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения помежду им брак с развод по взаимно съгласие и да одобри постигнато между тях споразумение по чл. 51 от СК.

Молителите ангажират писмени доказателства.

В съдебно заседание молителите заявяват, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и решението им за развод е сериозно, непоколебимо и обмислено. Потвърждават постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК относно последиците от прекратяване на брака.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите са съпрузи, сключили граждански брак на 13.06.1992 г. в гр. П., за което е съставен Акт за граждански брак № 244 от 13.06.1992 г. на Община П..

Видно от представените по делото Удостоверение за раждане № 049919/29.10.1992 г., издадено от Община П. и Удостоверение за раждане № 285175/09.09.1998 г., издадено от Община П., от брака страните имат две пълнолетни деца – П. Б.Б., ЕГН **********, род. на *** г. и Б. Б.Б., ЕГН **********, род. на *** г.

От представения по делото Нотариален акт № 81, том VII, дело № 2347/1994 г. на Нотариус при Районен съд – П., се установява, че молителите са придобили чрез договор за покупко-продажба, обективиран в посочения титул за собственост, по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност, следния недвижим имот: апартамент № 33, находящ се в гр. П., на ул. „Р. А.“ № 29, вх. „А“, ет. 6, построен върху държавна земя в кв. 434 по регулационния план на града, със застроена площ от 63,45 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 18, заедно с 1,975 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на апартамента: от юг – ап. 34 – ведомствен, от север – стълбище и С. С., от изток – двор, при съседи на избеното помещение: от запад – изба № 17 на С. С., от север – коридор, от изток – коридор.

 Видно от представеното по делото удостоверение изх. № ДО002417/23.03.2020 г., издадено от Община П., Отдел „МДТ“, данъчната оценка на гореописания  недвижим имот е в размер на 10390,70 лв.

По делото е представена Схема № 15-1173908-31.12.2019 г., издадена от СГКК – гр. П., видно от която горепосоченият апартамент № 33, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор  55155.505.633.1.18, с адрес: гр. П., на ул. „Р. А.“ № 29, ет. 6, ап. 18 (33), находящ се на етаж 6 в осеметажна многофамилна  жилищна сграда с идентификатор 55155.505.633.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.633 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на апартамента от 63,45 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 55155.505.633.1.17, под обекта - имот с идентификатор 55155.505.633.1.15 и над обекта - имот с идентификатор 55155.505.633.1.21.

Преди брака съпругата е носила фамилното име „Г.“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима и основателна.

Между съпрузите е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за прекратяване на брака са без значение (чл. 50 от СК), поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите, молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Молителите имат две пълнолетни деца, поради което споразумението не третира въпросите за родителските права, личните отношения на децата с родителите, издръжката и местоживеенето им.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение да бъде утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 от СК.

По разноските:

Страните не претендират разноски.

На основание чл. 6, т. 3 и чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК молителят Б.П.Б. следва да заплати по сметка на Районен съд-П. сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода и сумата в размер на 207,81 лв. - държавна такса върху стойността на дела си по споразумението за имуществените отношения.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК молителката А.Т.Б. следва да заплати по сметка на Районен съд-П. сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода.

В изпълнение на задължението си по чл. 50 вр. чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ съдът следва да осъди молителя Б.П.Б. да заплати дължимия от него, съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ, местен данък при придобиването на описания по-горе недвижим имот по чл. 44 от ЗМДТ. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ при делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. В случая със споразумението по имуществените последици на развода се ликвидира съсобственост, породено от прекратяването на съпружеска имуществена общност, в която съпрузите са по презумпция с равни дялове (чл. 28 от СК). Ето защо местният данък следва да се определи върху половината от данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 46, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗМДТ). Данъкът се дължи в полза на общината по местонахождение на недвижимия имот – чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ, в случая – Община П.. Следователно молителят Б.П.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Община П. сумата от 155,86 лв. – данък за придобиване на 1/2 ид. част от недвижимия имот (при въведена от Община П. ставка от 3,00 % върху оценката на имуществото, придобито по възмезден начин за 2020 г.).

 

На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.

 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие брака между Б.П.Б., ЕГН ********** и А.Т.Б., ЕГН **********, сключен на 13.06.1992 г. в гр. П., за което е съставен Акт за граждански брак № 244 от 13.06.1992 г. на Община П..

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 51 от СК между съпрузите Б.П.Б., ЕГН ********** и А.Т.Б., ЕГН **********, съгласно което:

            Придобитият от съпрузите по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност, недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.633.1.18 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. „Р. А.“ № 29, ет. 6, ап. 18 (33), намиращ се на етаж 6 в осеметажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.505.633.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.633, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 63,45 кв.м, ведно с избено помещение № 18, ведно с 1,975 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 55155.505.633.1.17, под обекта - имот с идентификатор 55155.505.633.1.15 и над обекта - имот с идентификатор 55155.505.633.1.21, който самостоятелен обект съгласно Нотариален акт № 81, том VII, дело № 2347/1994 г. на Нотариус при Районен съд – П. представлява апартамент № 33, находящ се в гр. П., на ул. „Р. А.“ № 29, вх. „А“, ет. 6, построен върху държавна земя в кв. 434 по регулационния план на града, със застроена площ от 63,45 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 18, заедно с 1,975 % идеални части  от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на апартамента: от юг – ап. 34 – ведомствен, от север – стълбище и С. С., от изток – двор, при съседи на избеното помещение: от запад – изба № 17 на С. С., от север – коридор, от изток – коридор, след развода остава в индивидуална собственост на съпруга Б.П.Б., ЕГН **********.

Уравнението на дела на съпругата А.Т.Б., ЕГН **********, е извършено предварително и последната няма претенции за уравняване, като счита отношенията със съпруга си Б.П.Б., ЕГН **********, по отношение на гореописания имот за предварително и изцяло уредени, а дяловете уравнени и обезщетени.

Ползването на семейното жилище – гореописаният апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. „Р. А.“ № 29, ет. 6, ап. 18 (33), се предоставя на съпруга Б.П.Б., ЕГН **********.

Съпрузите нямат имуществени претенции един към друг.

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.

След прекратяване на брака съпругата А.Т.Б. ще носи предбрачното си фамилно име „Г.“.

Разноските остават така, както са направени от страните.

   ОСЪЖДА А.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 15,00 лв. – допълнителна  държавна такса за допускане на развода.

ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода и 207,81 лв. - държавна такса върху стойността на дела си по споразумението за имуществените отношения.

ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Община П., сумата в размер на 155,86 лв., представляваща местен данък при придобиване на 1/2 ид. част от гореописания апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.633.1.18 по КККР на гр. П., с адрес: гр. П., ул. „Р. А.“ № 29, ет. 6, ап. 18 (33), намиращ се на етаж 6 в осеметажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.505.633.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.633, с площ от 63,45 кв.м, ведно с избено помещение № 18, ведно с 1,975 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 55155.505.633.1.17, под обекта - имот с идентификатор 55155.505.633.1.15 и над обекта - имот с идентификатор 55155.505.633.1.21.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: