РЕШЕНИЕ
№
260006
гр.Добрич 15.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1.Жечка Маргенова
2.
Павлина Паскалева
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно
гражданско дело №1033/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№13007/17.07.2020 г.
от А.В.М., ЕГН ********** - длъжник по изпълнението, чрез упълномощения адв.К.Т.
срещу Постановление за разноски от 08.07.2020
г. на Д.К.– съдебен изпълнител при Варненски районен съд по изп. дело №14177/2010г.
Претендират се и сторените разноски.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на постановлението. Сочи се, че разноските по изпълнението
се разпределят съгласно нормата на чл.433, ал.1 от ГПК. Разноските по
изпълнението са винаги за сметка на длъжника, освен ако: 1. делото бъде
прекратено по реда на чл.433 от ГПК; 2.ако изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя; 3.ако изпълнителните действия бъдат отменени от съда.
В процесния случай са налице първите две хипотези – делото е прекратено по реда
на чл.433 ГПК и изпълнителните действия не са искани от взискателя. При това
разноските по изпълнението не се дължат от длъжника. Изложени са и аргументи,
че на 22.11.2010г. длъжникът е погасил дълга, като е заплатил задължението по
сметка на Районен съд Варна, но тази сума по неизвестни причини е отнесена по
друго дело, по което длъжникът не е страна и впоследствие е конфискувана като
непотърсена в полза на ВСС.
Въззиваемата страна /взискателя/ - Окръжен
съд Варна не изразява становище по жалбата.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на съдебния изпълнител във връзка
с депозираната жалба, както и копие на изпълнителното дело.
От събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело №14177/2010г. е образувано
по молба на Окръжен съд Варна въз основа на издаден изпълнителен лист по НОХД
№1279/2020г. по описа на ВОС, въз основа на който А.В.М. е осъден да заплати
сумата от 331 лв. – държавна такса.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 19.05.2020 г.
С влязло в сила постановление от 08.07.2020г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
На 08.07.2020 г. е изготвено и обжалваното
постановление, с което са определени дължимите от длъжника А.В.М. такси – ДТ по
чл. 30 от ТЗДТ по ГПК – 20 лв. и ДТ по чл.32 от ТЗДТ по ГПК за 4 справки – 20
лв. Длъжникът е редовно уведомен за постановлението на 14.07.2020 г.
Съгласно нормата на чл. 435, ал.2 ГПК длъжникът разполага с правото да обжалва постановлението на съдебния
изпълнител за разноските, като форма на защита срещу провежданото против него
изпълнение. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК
разноските са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1 и т.2 изключения – делото е прекратено съгласно чл.433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Когато взискателя не внесе авансово дължимите от него такси по изпълнението същите
се събират от длъжника, ако са в тежест на последния.
В настоящия случай е налице една от
посочените в закона хипотези изключващи отговорността на длъжника за разноски –
тази по чл.79, ал.1, т.1 ГПК - изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. При това разноските по изпълнението не следва да бъдат
възложени в тежест на длъжника. Така като незаконосъобразно следва да бъде
отменено обжалваното Постановление за
разноски от 08.07.2020 г. на Д.К.– съдебен изпълнител при Варненски
районен съд по изп. дело №14177/2020г.
Следва да се посочи, че е без значение за
горния резултат извършеното от длъжника А.В.М.
плащане на сумата от 415 лв. на 22.11.2010г. Действително от приложеното
изпълнително дело се установява, че на 22.11.2010г. длъжникът е внесъл по
сметка на РС Варна сумата от 415 лв., като основание за плащане е посочено:
разходи по гр.д.№14177/10. С извършеното
плащане длъжникът не е погасил задължението си, тъй като не е внесъл сумата по
сметка на ДСИ и не е посочил в основанието за плащане процесното изпълнително
дело. Съответно са налице данни, че през 2013г. сумата е конфискувана в полза
на ВСС. От друга страна дори и с
плащането да бе погасено задължението по образуваното изпълнително дело, то е предприето
след образуване на изпълнителното производство, поради което и същият би дължал
разноските по същото.
Въпреки постигнатия с жалбата резултат, в
полза на жалбоподателя, разноски за настоящото производство не се дължат. По
общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно
предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е
станала причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 1-3 и чл. 79 от ГПК.
В случая обаче се касае за проверка на действията на самия съдебен изпълнител,
за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност,
поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за
разноските в настоящото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 08.07.2020 г. на Д.К.– съдебен
изпълнител при Варненски районен съд по изп. дело №14177/2010г., с което са
определени дължимите от длъжника А.В.М. такси – ДТ по чл. 30 от ТЗДТ по ГПК –
20 лв. и ДТ по чл.32 от ТЗДТ по ГПК за 4 справки – 20 лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.