РЕШЕНИЕ
№__________
гр. Брезник 26.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Брезник, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 262, по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 439, вр. чл.
124 ГПК.
По изложените в исковата молба Б.И.Й. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез процесуален
представител адв. И.М. – ПАК, обстоятелства ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „С.Г.ГРУП“ ООД, с ЕИК:********със седалище и адрес на управление: гр.
*****, ул. „*****“, №**, че не дължи на ответното дружество сумата от 1206.57
лв., задължение, произтичащо от договор за кредит №****/22.08.2007 г., сключен
между ищеца и ,,Кредитбул“ ЕАД, представляващо главница в размер на 510,12 лв., ведно със законна лихва върху същата, считано от
12.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 65 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист на
04.06.2009 г. по гр.д. № 8877/2009 г. по описа на СРС, както и разноските за
принудителното събиране, за които е образувано изпълнително дело № 3490/2014 г.
по описа на ЧСИ М.П., поради изтекла погасителна давност на вземането. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни с конкретни съображения за липсата на изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От доказателствата по делото се установява, че на 10.08.2018 г.
ищеца е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е прехвърлила на ,,С.Г.Груп" ООД вземане в размер на
1206,57 лева, произтичащо от договор за кредит, сключени между Й. и
„Кредитбул" ЕАД. Установено е, че на 04.06.2009 г. е издаден изпълнителен
лист по гр. дело № 8877/2009 г. по описа на СРС въз основа, на който на
11.12.2014 г., е образувано изп.д. № 3490 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851.
По делото не са ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск за оспорване на изпълнението се
основава на единственото твърдение, че вземането на ищеца е погасено по давност
изтекла още преди образуване на изп. дело № 3490/2014 г. по описа на ЧСИ - М.П.,
респ. в хода на самия изпълнителен процес, с оглед неизвършването на
изпълнителни действия, поради бездействие на взискателя.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че
същият следва да докаже не дължи сумите описани в исковата молба на основанията
посочени в нея с доклада по чл.146 ГПК. Относно твърденията си ищецът не е представил
никакви доказателства. Същият дори направи изрично изявление, че се отказва от
уваженото от съда искане за прилагане към настоящото дело на Препис от изп. дело № 3490/2014
г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851. От наличните доказателства съдът
прави следните изводи:
Ищеца твърди, че за периода от 05.06.2009 г. до
11.12.2014 г., вземането по
издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Лична
преценка на длъжника е дали да се позове на изтеклия давностен срок или да
изпълни задължението си въпреки изтичането му. Това право на преценка на
длъжника намира израз в редица разпоредби от ЗЗД – така например длъжникът може
да се откаже от изтеклата давност – чл. 113 от ЗЗД, да изпълни задължението си
въпреки изтичането й – чл. 118 от ЗЗД, съзнателно да реши да не прави
възражение за давност – чл. 120 от ЗЗД. В този смисъл дали
длъжникът ще упражни възникналото в негова полза право на погасителна давност
зависи единствено от неговата воля, тъй като дори след изтичане на давностния
срок и бездействието на кредитора да събере вземането си в него, длъжникът може
да реши да не се позове на давността, а да изпълни своето вземане. Тази
възможност е изрично регламентира в чл. 118 ЗЗД,
в която норма е предвидено, че длъжникът може да плати доброволно задължението
си и след изтичане на давността, без да има правото да иска връщане на даденото
обратно. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно и доколкото ищецът като длъжник
по изпълнителното дело не се е позовал на
изтекла погасителна давност, то евентуалните действия на съдебния
изпълнител при наличие на изтекла такава няма да са процесуално
незаконосъобразни. При липсата на доказателства Б.Й. да се е позовал на изтекла
в негова полза погасителна давност следва да се приеме, че с образуване на изп.
дело № 3490 по описа
на ЧСИ М.П. за 2014 г., е започнала да тече
нова давност.
Безспорно установено е, че вземането произтича от договор за кредит, а за
вземания, произтичащи от такъв вид договор по чл. 430 ЗЗД (подобно на заема по
чл. 240 ЗЗД), се прилага общата петгодишна давност съгласно чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по
смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява
за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Налага се извода, че релевантният момент за преценка относно началния
момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е последното по ред
поискано от взискателя или предприето изпълнително действие.
В настоящият казус спорен е
въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната давност по
отношение на процесните вземания. Прекратяването на
изпълнителното производство не е обвързване с прекъсване на давностния срок,
като съдът приема, че новата давност е започнала да тече от последното
предприето валидно действие по принудително изпълнение. Изпълнително дело № 3490 по описа на ЧСИ М.П.
за 2014 г. е
образувано на 11.12.2014
г. В случая с оглед доказателства съдът приема, че единственото валидно
изпълнително действие, извършено по образуваното изпълнително дело, е
депозирането на молба за изпълнение от ответника-взискател. От този
момент започва да тече нов давностен срок, който с оглед характера на вземанията
е петгодишен. Към този момент обаче, все още е било в сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и
до неговата отмяна на 25.06.2015 г.
давност не е текла, тъй като е било налице висящо изпълнително производство.
Предвид факта, че изпълнителното дело би било прекратено по силата на закона –
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от датата на последното (и
единствено) валидно изп. действие на 12.11.2016 г. при действието на Тълкувателно
решение 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, то срокът на погасителната давност по отношение на
процесните вземания на ищеца е започнал да тече на 25.06.2015 г. и към датата
на подаване на исковата молба - 20.08.2018 г. не е изтекъл.
Предвид изложеното настоящият състав на съда счита, че ищецът не е доказал,
че не дължи на ответното дружество сумата от 1206.57 лв., задължение, произтичащо от
договор за кредит №****/22.08.2007 г., сключен между ищеца и ,,Кредитбул“ ЕАД.
По разноските за настоящето
производство:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи на сумата от 480 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,
предявен Б.И.Й. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез процесуален
представител адв. И.М. – ПАК, срещу „С.Г.ГРУП“ ООД, с ЕИК:********със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****“, №**, за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1206.57 лв., задължение, произтичащо от
договор за кредит №****/22.08.2007 г., сключен между Б.И.Й. и ,,Кредитбул“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Б.И.Й., със снети
по делото данни, да заплати на „С.Г.ГРУП“ ООД, с ЕИК:********сумата от 480лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.