Р Е Ш
Е Н И
Е №..........
гр.К.,
……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.................Х. К.
…...………………...................................като разгледа докладваното от
съдията..............................гр.дело №3137 по описа за 2019
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск за собственост е правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят,
че с
нотариален акт №***/1973 г. на КРС, баба им Л. Н.П.(по баща В.), с ЕГН-**********,
била призната за собственик по наследство на следния недвижим имот: Дворно
място от 1150.50 кв.м. в гр.К., с всички постройки в него, съставляващо имот
пл.№ *** в квартал *** по плана на гр.К.. След промяна на уличната и дворищната
регулация през 1973 г., южната част от имота била отчуждена по ЗПИНМ и
прокарана ул.“К.“, като имот пл.№ *** останал с площ по скица от 472 кв.м. През
1979 г. имот пл.№ *** бил отчужден по реда на ЗТСУ срещу изплатено парично
обезщетение от ***лева. С Решение №95 от 14.01.1993 г., Кметът на Община К. на
основание чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС отменил отчуждаването
по ЗТСУ на имот пл.№ ***, бивша собственост на Л. П., представляващ по ДвРП от
1989 г. имот с пл.№*** в квартал ***, след възстановяване на полученото парично
обезщетение от ***лева. На 22.01.1993 г. Л.
*** обезщетението от ***лева и възстановила правото си на собственост върху
отчуждения имот с пл.№***, в квартал *** по ДвРП на гр.К., който имот при
реституцията му бил държавна /общинска/ собственост. На 23 януари 1993 г. баба
им Л. П. била въведена във владение и установила фактическа власт върху
реституирания недвижим имот. Твърдят, че с нотариален акт №***/22.04.1993 г. на
КРС, Л. П.а дарила реституирания недвижим имот, при равни дялове, на първия от
тях-Л.П. (неин внук) и Николай П. (баща на втората ищца) и двамата били
въведени във владение като установили фактическа власт върху подарения им
недвижим имот в деня на сключване на дарствената сделка. С нотариален акт ***/29.12.2014
г. на нотариус Б., Н. П. подарил на Л.Х. (негова дъщеря) своята 1/2 ид.част от
недвижимия имот. Надарената Л.Х. била въведена във владение и установила
фактическа власт върху дарената ид.част от недвижимия имот, в деня на сключване
на дарствената сделка. Твърдят, че от реституирането на недвижимия имот през
м.01.1993 г. и до настоящия момент - повече от 26 години, двамата ищци и
техните праводатели упражнявали явно, непрекъснато, без пречки и оспорвания от
3-ти лица правото на собственост върху имота: владеят, стопанисват, опазват и
използват имота и сградите в него; поддържат и се грижат за сградите и подобренията
в имота; отдават имота под наем и получават граждански плодове; заплащат
местните данъци и такси за имота. При справка в Имотния регистър установили, че
ответникът по извършена обстоятелствена проверка през м.04.1994г. се снабдил с
констативен нотариален акт №89/07.04.1994г. на КРС, с който по давностно
владение бил признат за собственик на 140/612 ид.части от Дворно място от 612
кв.м., представляващо имот пл.№*** в квартал *** по плана на гр.К. и реално -
построените в имота Навес, Склад и Помощно помещение, при съседи: улица, Л. П.
и имот пл.№***. Въз основа на съставения констативен нотариален акт
№89/07.04.1994 г. на КРС, ответникът е записан в кадастралния регистър при
СГКК-гр.С.като собственик на 140/612 ид.части от имота и на три от сградите в
него. По кадастралната карта на гр.К.,
имотът съставлявал Поземлен имот с идентификатор ***, с площ
523 кв.м., адрес гр.К., ул.“К.“ №***, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база; номер по предходен
план: ***, квартал: ***, при съседи: ***, ***, ***, със следните сгради, които
попадали върху имота: 1. Сграда ***.1 със
застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Сграда за търговия; 2. Сграда***.2 със
застроена площ 61 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 3.
Сграда ***.3 със
застроена площ 85 кв.м., брой етажи I,предназначение:
Складова база, склад; 4. Сграда ***.4 със
застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 5. Сграда ***.5 със
застроена площ 43 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 6. Сграда ***.6 със
застроена площ 5 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Постройка на допълващото
застрояване. Данъчната оценка на гореописаните недвижими имоти - земя и сгради,
която формирала общата цена на предявения установителен иск за собственост, е в
размер на ***лева. От отчуждаването му по ЗТСУ през 1979 г. и до неговата
реституция през м.01.1993 г. в полза на отчуждения собственик Л. П.а,
недвижимият имот пл.№***, в квартал *** по плана на гр.К. (представляващ имот
пл.№ *** по предходния план) е държавна собственост, поради което ответникът не
би могъл да го придобие по давност, предвид законовата забрана държавни
недвижими имоти да се придобиват в лична/частна собственост с давностно
владение, а от реституцията му през м.01.1993 г. и до настоящия момент
недвижимият имот пл.№***, в квартал *** по плана на гр.К. със сградите в него
бил собственост на ищците и техните праводатели, които упражнявали правото си
на собственост и владеели имота открито, явно, непрекъснато и без оспорвания
повече от 26 години, поради което към м.04.1994 г., когато се снабдил с
констативен нотариален акт №89/ 07.04.1994 г. на КРС, ответникът не е придобил
по давност вещни права върху владения от тях /ищците/ недвижим имот тяхна
собственост. Молят
съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Т. „О.“, че Л.П. и Л.Х. са собственици
при равни дялове на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и регистри на гр.К., с площ 523 кв.м., адрес гр.К., ул.“К.“
№***, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: За складова база; номер по предходен план: ***, квартал: ***, съседи:
***, 35***.504.2, ***, и следните сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда ***.1, застроена
площ 17 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Сграда за търговия; 2.Сграда ***.2, застроена
площ 61 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 3. Сграда ***.3, застроена
площ 85 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 4.
Сграда ***.4, застроена
площ 31 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 5. Сграда ***.5, застроена
площ 43 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 6. Сграда ***.6, застроена
площ 5 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Постройка на допълващото
застрояване, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени констативен
нотариален акт №89, том 2, дело №949/1994 г. на КРС, с който ответникът Т. „О.“
е признат за собственик на част от процесните имоти. Претендират съдебни
разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
признава предявените искове. Заявява,
че ответникът Т. „О.“ не бил собственик нито на целия, нито на идеални части от
гореописания ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К., както и на изградените в
посочения имот сгради с идентификатори, както следва: ***.1, ***.2, ***.3, ***.4,
***.5 и ***.6. Предвид това, не оспорва правото на собственост на ищците върху
процесния имот, ведно с изградените в него сгради, и признава предявеният иск.
С оглед признаването на иска, желае да не бъдат присъждани разноски в полза на
ищците, тъй като не е станал повод за завеждане на иска. В случай, че съдът
приеме, че следва да присъди разноски в полза на ищците, в същите да не бъде
включван адвокатски хонорар, предвид обстоятелството, че до настоящия момент такъв не бил осъществил процесуална
защита по делото. В случай, че въпреки горното, съдът приеме, че са налице
основания и доказателства за дължимост на такъв, да намали същия до минималния
дължим размер, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото. Моли
съда да приеме изявлението като възражение за прекомерност на претендирания от
ищците адвокатски хонорар.
В
с.з. процесуалният представител на ищците изразява становище, че поддържа иска
и на основание чл.237, ал.1 от ГПК моли съда да прекрати съдебното дирене и да
се произнесе с решение, основаващо се на признанието на иска от ответника.
По делото са приети като
доказателства заверени копия на заверени копия
на нотариален акт №***, ***. на К. районен съдия, обявление №211 от
25.ІІ.1973г. на К. градски народен съвет, скица №*** от 21.ІV.1975г. на ГНС-К.,
Решение №95/14.01.1993г. на Община К., разписка от 22.01.1993г., скица №487 от
30.ІІІ.1993г., нотариален акт №***, том ***. на нотариус при Районен съд К.,
нотариален акт ***, том ***. на нотариус Р. Б., с район на действие КРС,
нотариален акт ***. на К. районен съдия, скица на поземлен имот №***. и
удостоверение за данъчна оценка от 07.10.2019г.
Съдът като
прецени по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК събраните по делото
писмени доказателства, които са относими за разрешаването на спора, доводите и
съображенията на страните, намира, че са налице предпоставките за постановяване
на решение при признание на иска по
чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на
добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда, а и
признанието на иска не може да бъде оттеглено- чл.237, ал.4 от ГПК. С оглед на
това и въз основа на признанието на иск, следва да бъде постановено решение, с
което предявеният иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
следва да бъде изцяло уважен, като бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици при равни дялове на следния
недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор *** по
КККР на гр.К., с площ 523 кв.м., адрес гр.К., ул.“К.“ №***, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За
складова база; номер по предходен план: ***, квартал: ***, при съседи: ***, 35***.,
***, и следните сгради, които попадат върху имота: 1.Сграда ***.1, застроена
площ 17 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Сграда за търговия; 2.Сграда ***.2, застроена
площ 61 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 3.Сграда ***.3, застроена
площ 85 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 4.Сграда ***.4, застроена
площ 31 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 5.Сграда ***.5, застроена
площ 43 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 6.Сграда ***.6, застроена
площ 5 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Постройка на допълващото
застрояване.
С
оглед уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК следва да се уважи и искането
за отмяна на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира като собственик
на имота, а именно: нотариален акт ***. на К. районен съдия, за констатиране
правото на собственост върху недвижим имот на основание обстоятелствена
проверка. В Тълкувателно решение
№3/29.11.2012 г. по тълк.д.№3/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че с констативния
нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот.
Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само
на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което
претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може
по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален
акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Отмяната
на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице.
По разноските:
Направените по делото разноски
следва да се уредят съобразно чл.78 ал.1 от ГПК. Признанието на иска не е
достатъчно за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски, тъй
като не са налице кумулативните изисквания на чл.78 ал.2 от ГПК, а именно: с
поведението си да не е дал повод за завеждане на исковете и да ги признава. Ответникът
се легитимира като собственик на имота с нотариален акт, а ищците като носители на субективно
материално право, не могат да го защитят извънсъдебно, т.е. това може да стане
само по съдебен ред, чрез предявяване на иск. С оглед на това ответникът е станал
причина за завеждане на делото, поради което не е налице една от
предпоставките, предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК. По възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предявеният иск е с материален интерес- ***лв. Видно
от представените по делото 2 бр. договора за правна помощ и съдействие от
20.11.2019 г. /л.35 и л.36/ всеки един от ищците е представляван от адвокат и е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. Съгласно чл.7,
ал.5 вр. с ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при
интерес от ***лв. до 100 000 лв. е *** лв. плюс 3 % за горницата над ***лв.
Предвид правата на ищците / по ½ ид.части от имота/, за всеки един от тях минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл.7,
ал.5 вр. с ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. е ***лв. Изхождайки от фактическата и правна
сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание и извършените
процесуални действия от адвоката с оглед признанието на иска, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от *** лв. и в
този размер да бъде присъдено на всеки ищец. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. В процесуалния закон изрично е уредено, че разноски за производството са разходите, необходими за
извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални
действия, а те са за вещи лица, свидетели, оглед, за особен представител в
хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК.
Други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на делото, не
подлежат на обезщетяване /в т.см. Определение №538/26.09.2011 г. по
ч.гр.д.№438/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Предвид изложеното и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените по делото разноски на
ищеца Л.П. за държавна такса -***лв. и ***лв.
адвокатско възнаграждение и на
ищеца Л.Х. ***лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Т. “О.“ с ЕИК:***, със седалище ***, че Л. С.П., с ЕГН-********** *** и Л.Н.Х., с ЕГН-**********
*** са собственици при равни дялове на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр.К., одобрени със Заповед 24-300-5-2/17.05.2004 г. на СК-С., с площ
523 кв.м., адрес***, ул.“К.“ №***, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: За складова база; номер по предходен
план: ***, квартал: ***, при съседи: ***, .***.., ***, и следните сгради, които
попадат върху имота: 1.Сграда ***.1, застроена
площ 17 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Сграда за търговия; 2.Сграда ***.2, застроена
площ 60 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 3.Сграда ***.3, застроена
площ 85 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Складова база, склад; 4.Сграда ***.4, застроена
площ 31 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 5.Сграда ***.5, застроена
площ 43 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Склад за търговия; 6.Сграда ***.6, застроена
площ 5 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: Постройка на допълващото
застрояване.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, издаден на основание обстоятелствена проверка ***. на К. районен съдия, с който Т. „О.“ гр.К. е
признат за собственик на 140/612 ид.части от описания имот.
ОСЪЖДА Т. “О.“
с ЕИК:***, със седалище *** да заплати на Л.С.П., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на ***. лв.
ОСЪЖДА Т. “О.“ с ЕИК:***, със седалище ***
да заплати на Л.Н.Х., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: