№ 1875
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501921 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.
„М.“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, действащ чрез пълномощника си адв.К.Т., с адрес: гр.В., ул. „П.
К.“ №*, ет.*, офис *, против частта от Решение №261591/12.05.2021г., постановено по гр.д.
№4643/2020г. на РС Варна, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката, против
“Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, представлявано Лилия Костадинова Димитрова, иск с
правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по
давност в периода след 26.02.2014г. по отношение на вземане на ответника, за което в полза
на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, с ЕИК *********, са издадени Заповед
№181/10.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№289/2014г. по описа на РС Варна, а именно за
сумата от 2895лв., представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит от
16.06.2008г. и Анекс № 1/29.03.2010г., ведно със законната лихва за забава, считано от
03.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон, като се оспорват
изводите на съда, че макар по изпълнителното дело да са внасяни суми единствено от
длъжника Н. А. Р., то давността, следва да се счита прекъсвана всякога за двамата
длъжници, предвид депозирано от тях изявление пред съдебния изпълнител, обективирано в
Протокол от 18.02.2014г. по изп.дело №13 по описа за 2014г. на ЧСИ Надежда Денчева.
Поддържа се, че въпросният извод, е резултат от неправилно приложение на чл.125, ал.1 от
ЗЗД, доколкото фактът на явяването на длъжника в кантората на съдебния изпълнител и
признаването на задължението със заявление, че желае да погасява същото, не следва да се
цени като ежемесечно плащане на вноски по задължението. Поддържа се, че тъй като след
1
28.02.2014г. по делото са постъпвали суми само от единият длъжник, то съгласно
цитираната правна норма прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник, не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, в конкретния случай по
отношение на ищцата. Поддържа се, че в случаите на множество длъжници по едно и също
изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение, както на
всички тях, така и само по отношение на част от тях, като срокът на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
тече самостоятелно за всеки длъжник, а предприетите изпълнителните действия по
отношение на един от длъжниците, са без правно значение и последици, спрямо другия
такъв. Поддържа се, че въпросните доводи относно давността между солидарните
длъжници, следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, тъй като солидарните длъжници са обикновени другари. Сочи се, действия
на солидарните длъжници и действията спрямо всеки от тях, нито вредят, нито ползват
останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
тях има погасителен ефект и за останалите, поради което, липсата на изпълнителни действия
по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него. С
оглед изложеното се поддържа, че извършените доброволни погасявания от длъжника Н. Р.
в периода от 28.02.2014г. до 19.11.2015г., не са довели до прекъсване на давността по
отношение на длъжника - ищцата. Твърди се, че на 11.10.2014г., когато е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, е извършено и последното
изпълнително действие по отношение на нея. Поддържа се, че тъй като след тази дата в
продължение на повече от две години, не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия спрямо ищцата - длъжник, то изпълнителното дело е прекратено по отношение на
нея по силата на закона на 11.10.2016г. в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, макар и да
не е имало изрично постановление на съдебния изпълнител в този смисъл. Поддържа се, че
всички последващи постъпили суми и предприети изпълнителни действия по
изпълнителното дело по отношение на жалбоподателката представляват предприети
действия, респективно постъпили от запор суми, след перемиране на делото. На следващо
място се оспорват доводите на ответника относно приложимостта и действието на ППВС
№3/18.11.1980г. и на ТР №47 от 01.04.1965г. по т.д.№23/1965г. на ОСГК на ВКС, като са
развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. Поддържа се, че с
настъпване на някое от основанията, посочени в чл.330, ал. 1, б.“а“ до б.“е“ ГПК /отм./, сега
чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК /нов/, принудителното изпълнение се прекратява по силата на
закона. В заключение се поддържа, че в хипотезата на прекратено изпълнително
производство и на основание чл.110 от ЗЗД с изтичане на още 3 години на 11.10.2019г. и
преди образуване на ново изпълнително дело пред ЧСИ Петя Иванова, и налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката на 16.10.2019г., възможността
на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е била погасена по
давност с настъпването на петгодишна погасителна давност.
Моли се за отмяна на атакуваната част от решението и уважаване на иска, както и за
присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален представител, поддържа
жалбата. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на предявения
иск. Моли за присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439,
ал.1 от ГПК, предявен от В. К. Р. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е
2
погасена по давност в периода след 26.02.2014 г. по отношение на вземания на ответника, за
които в полза на неговия праводател „Райфайзенбанк България“ ЕАД са издадени Заповед
№181/10.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 289/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на издадената Заповед
№181/10.01.2014 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 289/2014 г. по описа на Районен съд –
гр. Варна било образувано изпълнително дело № 13/2014 г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева, с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Твърди, че заповедта й е била връчена
на 11.02.2014 г., като същата е влязла в сила на 26.02.2014 г. На 11.10.2014 г. бил наложен
запор върху банковите й сметки, като след това в рамките на две години не били
извършвани изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането на взискателя, поради
което изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 11.10.2016 г., макар
липсата на изрично постановление на съдебния изпълнител. В исковата молба се поддържа,
че с оглед прекратяване на изпълнителното производство по право на 11.10.2016 г. и на
основание чл. 110 от ЗЗД с изтичане на още три години, а именно на 11.10.2019 г. вземането
на ответното дружество по издадения изпълнителен лист било погасено по давност.
Поддържа, че с оглед сключен между първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“
ЕАД и ответното дружество договор за цесия от 06.11.2015 г., вземанията по издадената
заповед и изпълнителен лист били прехвърлени на последното, с оглед на което искът е
предявен срещу него.
С отговора на исковата молба ответното дружество твърди, че вземанията, предмет
на предявения отрицателен установителен иск са в по – малък размер, доколкото с договора
за цесия от 06.11.2015 г. не всички суми по издадената заповед и изпълнителен лист са му
били прехвърлени, а само част от тях. Поддържа, че в рамките на изпълнителното
производство другият солидарен длъжник е извършвал плащания за погасяване на дълга,
съответно същият е в по – малък размер от заявения в исковата молба. Твърди, че след като
е придобил част от вземанията по издадения изпълнителен лист, с молба от 15.01.2016 г. до
съдебния изпълнител поискал да бъде конституиран като взискател по делото, да бъде
направено имуществено проучване на длъжниците и да им бъдат наложени запори и/или
възбрани върху откритото имущество. Именно датата 15.01.2016 г. сочи, като датата на
последното изпълнително действие, от която тече срокът за настъпване на перемпция, така и
срокът за погасяване на вземането на ответника. Твърди, че след прекратяване на
изпълнително дело № 13/2014 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело № 1061/2019 г. по описа на
ЧСИ Петя Иванова, в рамките на което били наложени запори на три банкови сметки на
ищцата, както и на трудовото й възнаграждение. Твърди, че в периода до влизане в сила на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в сила било тълкуването,
дадено в ППВС № 3/1980 г., съгласно което с образуването на изпълнителното производство
давността се прекъсва и спира да тече, като към онзи момент изп. д. 13/2014 г. е било
висящо, съответно по него давността е била спряна. Твърди, че нова давност тече считано от
26.06.2015 г. с влизане с вила на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, която е била прекъсвана многократно както в рамките на първото изпълнително дело,
така и с последващите изпълнителни действия, предприети по изп.д. № 1061/2019г.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Безспорно се установява по делото, че на 10.01.2014 г. в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с ЕИК *********, са издадени Заповед №181/10.01.2014г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№289/2014г. по описа на Районен съд - Варна срещу длъжниците Н. А. Р. и В. К. Р. за
суми, произтичащи от договор за банков кредит. Въз основа на издадената заповед и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 13/2014 г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева срещу двамата солидарни длъжници с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Безспорно е, че по силата на сключен договор за цесия, част от вземанията по издадената
заповед са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, като
последният е бил конституиран като взискател по гореобразуваното изпълнително дело на
15.01.2016 г. Установява се също така, че изпълнително дело №13/2014 г. по описа на ЧСИ
Надежда Денчева е образувано на 28.01.2014 г., като с подадената молба за образуване на
изпълнителното дело е поискано налагането на запори по всички сметки на длъжниците,
вкл. запор върху трудовото им възнаграждение, като на съдебния изпълнител на осн. чл. 18
от ЗЧСИ е възложено цялостно проучване имуществото на длъжниците, както и определяне
способа на изпълнение. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, заповедта за
изпълнение е връчена на ищцата с поканата за доброволно изпълнение на 12.02.2014 г., като
срокът за възражение е изтекъл на 26.02.2014 г. От приложената преписка е видно, че с
протокол от 18.02.2014 г. е удостоверено съгласието на длъжниците за доброволно
погасяване на дълга, чрез ежемесечни плащания в размер на 150 лева, считано от месец март
2014 г. Установява се също така, че по делото са постъпвали суми само от длъжника Н. Р..
Безспорно е между страните, че на 11.10.2014 г. е наложен запор на банкова сметка на
ищцата по делото. Видно от подадената от 15.01.2016 г. молба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото, е отправено искане
до съдебния изпълнител за проучване имущественото състояние на длъжниците, като на
осн. чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложен изборът на подходящ способ за
изпълнение. Установява се, че с постановление от 25.06.2019 г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По делото е приложено и
копие на изп.д. № 1061/2019 г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, образувано по молба на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 13.09.2019 г. въз основа на същия изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 289/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Варна. С молбата е поискано
проучване на имущественото състояние на длъжниците и налагането на запори, като отново
са възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ. По образуваното
изпълнително дело са наложени три запора на банкови сметки на длъжника В.Р., както и
запор на трудово възнаграждение, всичките с дата от 11.10.2019 г. По изпълнителното дело
е приложена молба от 18.11.2020 г. от В.Р. до работодателя на последната, с която е
отправено искане за удържане на суми от трудовото й възнаграждение във връзка с
погасяване на дълга по изп.д. № 1061/2019 по описа на ЧСИ Петя Иванова.
От изложените обстоятелства се установява, че спорът между страните е правен и
касае приложимостта на различното тълкуване във връзка с давността, дадено в ППВС
№3/1980г., както и в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
Въз основа на Заповед №181/10.01.2014г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№289/2014г. по
4
описа на РС Варна, на 28.01.2014г. е образувано изпълнително дело № 13/2014 по описа на
ЧСИ Надежда Денчева. Заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на В.Р., въззивник в
настоящото производство, на 12.02.2014 г., като поради неоспорването й същата е влязла в
сила на 27.02.2014 г. Следва да се приеме, че към момента на образуване на изпълнителното
производство в сила е било ППВС № 3/1980 г., съгласно което с образуването на
изпълнителното производство давността за вземането се прекъсва и спира да тече, докато
същото е висящо. Относно оспореното приложение на цитираното постановление от страна
на въззивника, настоящият състав намира същото за неоснователно, доколкото по въпроса е
налице формирана практика на ВКС, в която се приема, че за заварените като висящи от ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г. – така Решение № 252 от
17.02.2020 г. по к. гр. д. № 1609 / 2019 г. на Върховен касационен съд, Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.
д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че с образуването на изпълнително
дело № 13/2014 г. давността е била прекъсната, като новата давност е била спряна. Съгласно
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. тълкуването, дадено в
ППВС № 3/1980 г. има действие до влизане в сила на ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с което се приема, че давност в изпълнителния процес тече и
същата се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Следователно давността за вземането е започнала да тече с
влизане в сила на новото тълкуване, а именно от 26.06.2015 г. Доколкото вземането е
установено със заповед за изпълнение, стабилизирана на 27.02.2014г., настоящият състав
приема, че приложение намира петгодишната давност, приложима за вземания, установени
със сила на пресъдено нещо – така Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че доколкото от приложената преписка по
изп. д. № 1061/2019 г. по описа на ЧСИ Петя Иванова е видно, че с молба от 13.09.2019 г.
взискателят е поискал налагането на запори на налични банкови сметки на длъжницата –
въззивник, както и на трудовото й възнаграждение, като се установява, че такива са били
наложени със запорни съобщения на съдебния изпълнител от 11.10.2019 г., то в
съответствие с новото тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с посочените действия давността е била прекъсната преди да
изтече.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай ирелевантно се явява твърдението на
въззивника, досежно последното валидно изпълнително действие с дата 11.10.2014 г., респ.
твърдението, че с изтичането на две години считано от 11.10.2016 г. изпълнителното
производство е било прекратено по право. Институтът на перемпцията в настоящия случай
би имал значение относно висящността на изпълнителния процес към датата на влизане в
сила на новото тълкуване, дадено с ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС, доколкото неговите разрешения се прилагат за в бъдеще по отношение на заварени
висящи производства. Ако делото бе перемирано преди датата на новото тълкуване, то
прилагайки ППВС № 3/1980 г. от датата на прекратяване би започнала да тече нова давност.
В настоящия случай се установява, че към 26.06.2015г. процесът е бил валидно образуван,
следователно именно от тази дата е започнала да тече спряната преди това петгодишна
давност.
Предвид посочените аргументи не се явява необходимо обсъждането на спорните
между страните действия по принудително изпълнение, извършвани в рамките на първото
изпълнително дело № 13/2014 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, доколкото дори и
такива да са били налице, предвид предприетите изпълнителни действия в рамките на изп. д.
№ 1061/2019 г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, давността е била прекъсната именно с тях,
5
като към датата на подаване на исковата молба - 14.05.2020 г. същата не е изтекла.
В заключение въззивният състав на съда приема, че предявените претенции са
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. Като е достигнал до същия правен
извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия
принципно се следват деловодни разноски, но поради липса на направено искане и
представени доказателства за извършени такива, разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261591/12.05.2021г. , постановено по гр.д.
№4643/2020г. на PC Варна.
Разноски в полза на въззиваемия не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6