РЕШЕНИЕ
№ 1151
гр. Русе, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. И.
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. И. Гражданско дело №
20224520101970 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Д. КР. ИЛ. твърди, че притежава сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. На
22.07.2020 г. бил наложен запор върху наличността по сметката й за вземане на
стойност 558 377. 73 лева, каквито задължения тя нямала. За запора разбрала, като
опитала да изтегли пари от банковата си сметка. Посетила веднага клон на банката.
Там я уведомили, че запорът бил наложен от съдебен изпълнител Иван Хадживанов.
Ищцата посетила офиса на ЧСИ, откъдето я уверили, че не са й налагали такъв запор.
Поискала да й бъде обяснено какво се случва и да й бъде дадена възможност да
разполага със средствата по банковата й сметка. Д.И. незабавно посетила централния
офис на банката в гр. Русе, но там, вместо да извършат проверка и изяснят случая,
грубо й казали, че не може да стане грешка, да е мислила като тегли кредити и
отказали да й дадат информация. Служителката се държала грубо и не изслушала
аргумента на ищцата, че не е възможно да изтегли кредит в такъв голям размер, защото
заплатата й е под 1000 лв. При това размотаване тя изпаднала в силна паника, защото
нямала такова задължение. Отново й казали да се разправя със съдебния изпълнител
Иван Хаджииванов. Ходила многократно от банката до съдебния изпълнител и
обратно, измъчвала се от това, че от банката не й дават никакви обяснения и била силно
възмутена. Накрая проблемът й решил ЧСИ. Докато си прехвърляли топката, ищцата
изпитвала силни притеснения и страхове. На 21.08.2020 г. тя депозирала официално
1
заявление до ответника, за да изиска запорното съобщение, въз основа на което й е
наложен запорът, но и до днес нямала отговор. Възникнал скандал между нея и съпруга
й, който я обвинил, че върши неща, за които той не знае. С много усилия успяла да го
убеди, че няма такива задължения, но нервите и притесненията й останали. Д.И.
нямала и никакви средства - заплатата си получавала по запорираната сметка. След
продължителни разговори помислила, че някой е злоупотребил с личните й данни и е
изтеглил кредит на нейно име или я е включил като съдлъжник по такъв кредит. На
29.07.2020 г., поради това, че не можела да овладее психическото си състояние, че
изпитвала силна тревожност и плачела непрекъснато, ищцата посетила лекар, който я
препратил към психиатър и провела лечение, като повече от месец пила изписаните й
лекарства. Преди това нямала подобни оплаквания, но от преживения стрес се
отключили. Вследствие тези противоправни действия на служител на банката,
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, притеснения, стрес,
влошаване на отношенията в семейството й, неудобство от това, че не може да
разполага със средствата си за живот.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да й
заплати сумата 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие виновното и противоправно поведение на негов служител от
22.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на деликта и направените по делото
разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага твърдения, че с
ищцата имали сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който
„УниКредит Булбанк“ АД открило, поддържа и обслужва банкова сметка на ищцата.
На 22.07.2020 г. в Банката постъпило запорно съобщение от ЧСИ Иван Хаджиивянов
по изп.дело № 20128320401049 за налагане на запор върху сметката на ищцата за
задължения в размер на 3 120,25 лв. към „ОТП Факторинг България" ЕАД, както и за
25 лв. такси по изп.дело. Към момента на получаваие на запорното съобщение
наличността по сметката й била 4 735.80 лв. Запорът бил наложен от банката на
22.07.2020 г. в 15:24 часа. След събиране на сумите по изпълнителното дело, на
05.08.2020 г. Банката получила съобщение на ЧСИ Иван Хаджииванов за вдигане на
наложения запор, на основание което на същата дата запорът бил вдигнат. В същия
ден, в който получила горното запорно съобщение, банката получила и друго такова -
за налагане на запор за сумата 558 377,73 лв., но по сметка на друго лице. Поради
техническа грешка в обработването на данни, при която в програмата били останали
данните от предходното запорно съобщение, запорът бил наложен по сметката на
ищцата в 15.50 часа същият ден. Противно на твърдението на ищцата за
незаинтересованост от страна на банката, за възникналия проблем тя реагирала
своевременно при подадения сигнал от страна на Д.И., като още в деня на подаване на
сигнала - 24.07.2020 г., в 11:54 часа в системата на банката наложеният втори по време
2
запор бил заличен. Ответникът възразява срещу твърдението за грубо отношение и
незаинтересованост от стpана на служители на банката. След посещение на ищцата в
техен клон служител й обяснил, че макар и малка, вероятността от грешка не била
изключена и се ангажирал да направи проверка по случая и допълнително да се свърже
с ищцата. Такава проверка била направена незабавно и на Десислава И. незабавно й
било обяснено, че вторият запор по сметката й е резултат от грешка. Същата
отвърнала, че вече е получила тази информация от ЧСИ Иван Хаджииванов и
благодарила за обаждането.
От извлечение от сметката на ищцата било видно, че на 29.07.2020 г. тя
изтеглила 200 лв. от банкомат, което показвало, че е била наясно с възможността да
ползва наличността си по сметката свободно. Това знание било налице много по-рано -
от момента, в който служител на банката се е свързал по телефона с ищцата, за да й
разясни, че ситуацията касае грешка. Действително ищцата депозирала запитване на
21.08.2020 г., на което банката отговорила, но съобщението не било потърсено.
Ответникът оспорва и това, че ищцата разбрала за запора при опит за изтегляне на пари
от сметката си, че служители на „УниКредит Булбанк“ АД се държали грубо с нея и не
й оказали съдействие, както и че не й дали обяснения. Твърди, че за ищцата не са
възникнали неимуществени вреди. Едва на 29.07.2020 г. тя изтеглила само 200 лв. от
сметката си и едва през м.август 2020 г. били следващите плащания или тегления.
Ответникът счита, че не са налице вреди, подлежащи на обезщетяване. Дори да
се приеме, че ищцата действително е претърпяла вреди, оспорва техния размер. Поради
неоснователност на главната претенция, такава била и акцесорната за лихва за забава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата притежава банкова сметка в ответната банка от
10.02.2017 г. въз основа на приложения договор за разплащателна сметка. Със запорно
съобщение от 22.07.2022 г. на ЧСИ Иван Хаджииванов по изп.д.№ 1049/2012 г. е
наложен запор на вземанията на длъжника Д. КР. ИЛ. от „УниКредит Булбанк“ АД в
общ размер 3145.25 лв., при наличност по сметката й от 4 735.80 лв. Запорът е
изпълнен на 22.07.2020 г. в 15.24 ч. В 15.50 ч. същият ден, отново въз основа на
запорно съобщение от ЧСИ Иван Хаджииванов, й е наложен запор и за сумата
558 377.73 лв. Виждайки в мобилното си приложение, че сметката й е на минус 500 000
лв., ищцата предположила, че е станала някаква грешка и банката сама ще я оправи, но
тъй като два дни нямало промяна по сметката й, Д.И. посетила централния клон на
„УниКредит Булбанк“ АД в гр.Русе. Служителката на банката – свид.Лилия Петкова
информирала ищцата за номера на изпълнителното дело при ЧСИ Иван Хаджииванов,
по което е наложен вторият запор и отправила запитване до отдел „Запори“ на банката
3
в София. Поискала телефонния номер на Д.И., за да й отговори какво е установено от
проверката. Ищцата посетила кантората на ЧСИ, откъдето я уведомили, че най-
вероятно е станало грешка, тъй като запорът е наложен по друго изп.дело, по което
Д.И. не е длъжник. За около 2-3 часа тя посетила няколко пъти банката и ЧСИ.
Банковата сметка на ищцата за сумата 558 377.73 лв. е деблокирана същият ден –
24.07.2020 г. в 11,54 ч. и тя веднага е информирана от банковия служител –
свид.Петкова по телефона. За първи път след това ищцата тегли сума от банковата си
сметка на 29.07.2020 г.
Свид.П заявява, че при посещението на ищцата в банковия клон не е имало
конфликт или повишаване на тон. Когато й се обадила по телефона, за да й съобщи, че
действително е станала грешка, клиентката й казала, че вече знае и се намира в
кантората на ЧСИ, като звучала добре.
Свид.А.А., с когото Д.И. живее на семейни начала, изнася данни, че като видяла
запора, тя му звъннала и му пратила снимка на сметката си. Свидетелят й казал, че е
станала някаква грешка и до ден-два ще се оправи. Обаче след два, три дни ищцата
започнала да става неспокойна как ще връщат тия пари. Свидетелят се усъмнил и я
попитал дали не е теглила кредит без негово знание и тя се разплакала, но скандал
между тях не е имало. Затова на 24.07.2020 г. двамата отишли в банката. Ходили 2-3
пъти до банката и до съдебния изпълнител. Въпреки, че запорът бил вдигнат същия
ден, Десислава била притеснена и уплашена, не можела да спи и плачела, трудно се
разговаряло с нея, затова на 29.07.2020 г. тя посетила психиатър, който й изписал
лекарства. От тях ищцата се поуспокоила.
На 21.08.2020 г. по съвет и чрез адв.Димитър Стефанов от АК-Русе, Д.И. подала
заявление до „УниКредит Булбанк“ АД с искане да бъде уведомена кога, на основание
какво запорно съобщение, от кой съдебен изпълнител и по кое изп.дело е бил наложен
запор на банковата й сметка за сумата от 558 377.73 лв., макар да е имала тази
информация още на 24.07.2020 г. При посещението си в банката на 24.07.2020 г.
ищцата подала молба /л.35 от делото/ с искане да й бъде предоставено запорно
съобщение по изп.дело 1638/2012 г. от ЧСИ Иван Хаджииванов.
По делото е разпитан и свидетелят Р.Р. – приятел на ищцата от 10 години, който
излага твърдения, че тя му разказала за запора и била много разстроена, нервна,
неспокойна, не искала да говори с никого, не можела да ходи на работа, била много
зле, имала проблеми и в семейството - мъжът й не й вярвал. Това й състояние
продължило година и повече. Свидетелят не знае дали се е решил проблемът й с
банката. Ищцата му казала, че се провеждат някакви дела, но все още не била спокойна
от тях.
Анализът на установените фактически положения налага следните правни
изводи:
4
За да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД е необходимо
ищцата да докаже, че й е причинена вреда вследствие противоправни и виновни
действия или бездействия на лица, при или по повод извършването на работа,
възложена им от ответника.
В случая безспорно се установява, че поради техническа грешка на служител в
„УниКредит Булбанк“ АД при обработването на данни в програмата, останали от
предходното запорно съобщение, на 22.07.2020 г., в 15.50 ч., по сметката на ищцата
бил наложен втори запор за сумата 558 377.73 лв., каквато тя не дължи по конкретното
изпълнително дело. Два дни по-късно, когато Д.И. подала сигнал до банката и след
извършена проверка в рамките на 2-3 часа, запорът бил заличен в 11.54 ч. Ето защо
съдът приема, че безспорно е налице противоправно и виновно действие на банков
служител, вследствие на което по банковата сметка на ищцата е наложен запор за
огромно парично задължение, каквото Д.И. няма.
Поради неправомерно наложения запор, ищцата претърпяла неимуществени
вреди. Макар да знаела, че не е теглила, нито се е подписвала като поръчител или
съдлъжник за такъв голям кредит, тя се притеснила изключително много да не би
някой да е злоупотребил с личните й данни и действително да трябва да връща тази
огромна сума. Д.И. не можела да спи, била нервна, с нея не можело да се говори, често
плачела и се изолирала от хората. Макар между нея и свид.Атанасов, с когото живее на
семейни начала, да не е имало скандал по този повод /както се твърди в исковата
молба/, същият за момент се усъмнил дали действително партньорката му не е теглила
такъв голям кредит без той да знае, щом като няколко дни банката не вдига запора.
Затова я попитал и се наложило ищцата да го убеждава, че действително не е теглила
такъв кредит. Макар запорът да е вдигнат след два дни, неспокойствието и
притесненията у ищцата продължили и след това, което наложило да потърси
специализирана лекарска помощ и да пие лекарства. Във връзка с възраженията на
процесуалния представител на ответника в тази насока, следва да се отбележи, че
първопричината да изпадне в това „напрегнато и тревожно“ състояние е именно
наложеният поради човешка грешка запор, а колко време ще трае депресията зависи от
индивидуалните особености на човека. В случая очевидно психиката на ищцата е по-
чувствителна и не е могла веднага след вдигане на запора да се успокои, щом на
29.07.2020 г. е потърсила квалифицирана помощ и е трябвало да приема на лекарства,
за да отшуми неспокойствието й постепенно.
Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че са налице
всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.49 ЗЗД. При горните данни съдът приема, че вследствие виновното
действие по налагане на запора за сумата 558 377.73 лв. от служител при ответната
банка, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес,
5
тревожност и безпокойство. По справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
съдът оценява паричното обезщетение за репариране на причинените й вреди на 1000
лева, над която сума, до претендираните 7 000 лв., искът следва да се отхвърли.
На основание чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава върху
главницата, считано от момента на настъпване на деликта - 22.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78 ГПК, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете и по
компенсация, в тежест на ищцата са направените от ответника разноски по делото в
размер на 1022.84 лева. На ищцата, съобразно уважената част от иска, от
претендираните 1480 лв. деловодни разноски й се дължи сумата 211.42 лв. На
ответника, съобразно отхвърлената част от иска, му се дължи сумата 1234.26 лв. от
претендираните 1440 лв. – адв.възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.“Св.Неделя“ 7, представлявано от гл.изп.директор
Цветанка Георгиева Минчева и Андреа Тониети, да заплати на Д. КР. ИЛ., с ЕГН
**********, от гр.Русе, сумата 1000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от виновно и противоправно поведение на служител на ответната банка на
22.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над сумата 1 000 лв. до
претендираните 7 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. КР. ИЛ., с ЕГН **********, от гр.Р, ул.“К.П.В.“ 2, вх.Б, ет.1, ап.1, да
заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр.София, с ЕИК *********, 1022.84 лв.
разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6