РЕШЕНИЕ
№ 13960
гр. С., 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110157795 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на С. И. С., ЕГН: ********** срещу Г.
Ц. С., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1
СК – за развод по вина на ответника, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с
правна квалификация чл. 59 СК – относно упражняването на родителските права върху
ненавършилото пълнолетие дете от брака и неговата издръжка, и с правна квалификация чл.
53 СК – относно фамилното име на съпругата след развода.
В исковата молба се твърди, че на 05.09.2020 г. в град Ботевград С. И. С. и Г. Ц. С. са
сключили граждански брак. За определен период от време партньорите са живели съвместно
в Англия, а впоследствие са се установили да живеят в недвижим имот, собственост на
съпруга и находящ се в село Скравена, България. На 25.11.2020 г. от брака им се родило
детето К. Г. С.. Първоначално отношенията в семейството са били нормални, съпружески,
изпълнени с необходимите любов, разбирателство и грижа. Доходите за издръжка на
домакинството са се осигурявали от двамата съпрузи, като допълнителна подкрепа са
предоставяли и техните близки. Впоследствие, отношенията между партньорите рязко се
влошили. Ищцата твърди, че причината за промяната се основава на поведението и
отношението на съпруга към нея, които драстично се променило. Ответникът преустановил
полагането на труд, като в тази връзка е налице липса на оказвана от страна на същия
финансова подкрепа по отношение на необходимата издръжка на младото семейството и
1
задоволяването на техните потребности и нужди. Поведението на ответника все по-често се
свързвало с ежедневна употреба на значително количество алкохол, предимно бира. Тези
обстоятелства довели до липсата на всякаква близост между съпрузите, като ответникът
заявил на ищцата, че същият няма потребност от близост и интимност в отношенията им, а
след това преустановил и редовната вербална комуникация с ищцата. Ищцата многократно е
опитвала да говори с партньора си за създалите се проблеми и появилите се разногласия
между тях, но не е срещала никакво разбиране. Въпреки всички положени усилия от страна
на ищцата за заздравяване на брака им, същите не са довели до очаквания резултат.
Причината се основава на липсата на промяна в поведението на съпруга. Посоченото
обстоятелство е довело и до невъзможността на страните да живеят съвместно предвид
честите конфликти и присъствието по време на тях на роденото от брака им дете. С цел
предотвратяване на емоционалното обременяване на детето, ищцата взела решение за
промяна на местожителството си, като е сключила договор за наем на недвижим имот. Към
момента на подаване на исковата молба съпрузите са във фактическа раздяла за период от
повече от една година. За периода от фактическата раздяла до образуването на настоящото
производство, роденото от брака дете живее с баща си предвид обстоятелството, че същият
не работи и разполага с неограничено време. През същия период ищцата осъществява
изключително чести лични контакти с дъщеря си и отделя цялото си свободно време за нея.
При контактите си с детето си ищцата системно установява, че К. има нужда от друга, по-
благоприятна среда за отглеждане и възпитание. Ищцата излага доводи, че предвид
възрастта на детето и актуалните му потребности, титуляр на родителските права следва да
бъде неговата майка, която да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание, като
между нея и детето е налице силна емоционалната връзка, прекъсването на която би довела
до тежки последици за психиката на детето. Счита, че разполага с достатъчен родителски
капацитет и родителски потенциал, като тя е по-прогнозируемият и сигурен родител. В
същото време ищцата полага труд и има ежемесечни доходи, жилищна обезпеченост и
условия за правилното отглеждане и възпитание на роденото си дете. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да прекрати съществуващия между страните брак с
развод по изключителна вина на ответника, да предостави на нея упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, да определи режим
на лични отношения на бащата с детето, да го осъди да заплаща месечна издръжка за детето
и да постанови съпругата да запази фамилното си име след брака – С..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Предвявява насрещни искове с правна
квалификация чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК – за развод по вина на ответницата, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове с правна квалификация чл. 59 СК – относно
упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете от брака и
неговата издръжка, и с правна квалификация чл. 53 СК – относно фамилното име на
съпругата след развода. Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения, като
заявява, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака ни, но то е по
изключителна вина на ищцата С. С.. Ответникът твърди, че с ищцата са сключили
2
граждански брак на 05.09.2020 г., от който имат родено малолетно дете - К., родена на
25.11.2020 г. Детето се родило в Англия, където страните живеели за известен период от
време, след което решили да се върнат в България и да се установят в имот, придобит от
майката на ответника по наследство в с. Скравена, общ. Ботевград. Ответникът се заел да
ремонтирам къщата, защото тя се нуждаела от такъв, включително с оглед и на това, че
страните били с бебе. Опитал се да създаде уютен дом за семейството ми, като се трудел от
сутрин до вечер, а едновременно с това - активно участвах в отглеждането на дъщеря си.
Започнал обаче да наблюдава промяна в поведението на ищцата С., която постоянно имала
желание да излиза и да се забавлява. Установил, че поддържа и извънбрачни връзки с други
мъже. Това много го обидило, тъй като той обичал съпругата си и искал да живеят заедно с
нея и с малката им дъщеря. Отначало се опитал да й даде възможност за промяна. Бил готов
да прости, ако тя се коригира. Отчитал обстоятелството, че е малка на възраст и мислил, че
тя не осъзнава какво върши. Поведението й, обаче, не се променило. Това довело до
влошаване на отношенията им. Когато й поставил въпроса, дали иска да се семейство, тя си
събрала багажа и заминала да живее с друг мъж в гр. Враца, а дъщеря им останала при
ответника. Съпругата дори не направила опит и не поставила въпроса да вземе детето като
майка. Това се случило една година преди подаване на отговора на исковата молба. От
тогава за детето се грижа единствено ответника с помощта на неговата майка. Ответникът и
детето се преместили в гр. С. в друг имот, собственост на майка му - апартамент № 8,
находящ се на ул. “Р...... Същият е с площ от 65,28 кв.м. и в него живеят той, дъщеря му и
неговата майка. Поддържа, че детето се чувства прекрасно, тъй като го обгрижват
непрекъснато и то получава цялото им внимание и любов. Майката на ответника е вдовица
и изцяло се е отдала на това, да помага на сина си при отглеждането на детето. Ответникът
излага твърдения, че работи в „Лидл България“ ЕООД енд Ко” КД от 20.12.2021 г. на
постоянен трудов договор като изпълнява само нощни смени, поради това, че желанието ми
е през деня да бъда с детето си. Поддържа, че осъзнава, че дъщеря му
има нужда от социални контакти и необходимост да общува с други деца, и е подал
заявление за записване в детска ясла, като ищцата трябвало да представи бележка от
работодател, но тя не го направила и това стана причина детето да остане вкъщи. Излага
твърдения, че ищцата вече не живее с мъжът, заради когото ги е напуснала, а има нова
поредна връзка. Тя се обаждала от време на време, за да се срещне с детето, като контактите,
на които ответникът твърди, че никога не е пречил, са доста редки и са в рамките на 3-4 дни
в месеца. Твърди, че детето и майката не са ходили на почивка заедно и тя никога не й
купува нищо, от което детето има нужда - дрехи, лекарства, играчки. Твърди, че майката не
знае кога и какви ваксини са поставени на детето, както и че не познава личната лекарка на
К.. Също така, твърди, че за целият период от една година, през който не се е грижила за
детето си, С. не е давала и издръжка за дъщеря си. Поддържа, че не е уточнено на кой адрес
следва да живее детето с майката в случай, че на нея бъдат предоставени родителските права
по отглеждането му. Излага твърдения, че в момента детето се чувства добре, в
благоприятна среда е. Заявява, че начинът на живот на майката не би бил подходящ за
3
толкова малко дете, което се нуждае от постоянна грижа, храна, дрехи, лекарско наблюдение
и постоянно внимание. Освен това майката няма постоянен доход, няма собствено жилище,
нито трайно установено партньорство, което би дало сигурност и спокойна среда на дъщеря
ни. Не счита, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане на
детето. Самия факт, че тя е оставила детето на възраст от една година, в която то се нуждае
от постоянни грижи, показва сам по себе си доколко може да се разчита на нея и доколко
може да носи отговорност за детето. Поддържа, че той е жилищно осигурен, работи на
постоянен трудов договор и от една година отглеждам сам детето си със желание и много
любов и никога не го е изоставял. Поради това, моли съда отхвърли първоначално
предявените искове и да постанови решение, с което да прекрати съществуващия между
страните брак с развод по изключителна вина на С. И. С., да предостави на него
родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете от брака, да осъди С. С. да
заплаща издръжка в размер на 300 лева на месец.
Ответницата по насрещния иск С. И. С. в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
всички твърдения на ищеца по насрещния иск. Твърди, че причината за промяна в
отношенията между страните се основава на поведението и отношението на ответника, а
решението на майката К. да остане при своя баща е продиктувано единствено от
обстоятелството, че бащата не е полагал труд и респективно е разполагал с неограничено
време. Поддържа, че твърденията на ищеца, че работи нощни смени, за да е през деня с
детето си противоречи на житейската логика, тъй като не е възможно за един човек, работещ
нощни смени, да бъде пълноценен родител през целия следващ ден след приключването на
работната му смяна. Твърди, че липсата на предоставяне от страна на бащата на всякаква
информация на майката по отношение на обстоятелства, пряко свързани с нейното дете
включително къде се намира то и как се чувства, са станали причина за невъзможността на г-
жа С. да вижда дъщеря си в продължение на месеци. Ответницата по насрещните искове
твърди, че поведението на бащата се характеризира с почти ежедневна употреба на алкохол -
предимно бира и същият не й позволява да осъществява лични контакти с детето си. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените първоначални искове и да
отхвърли предявените насрещни искове.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.5) Г. Ц. С. и С. И. Р. са
сключили граждански брак на 05.09.2020 г. в гр. Ботевград.
Съгласно копие на удостоверение за раждане (л.26) на 25.11.2020 г. се е родила К. Г.
С., ЕГН: **********, като нейна майка е ищцата по първоначалния иск С. И. С., а неин
баща – ответникът Г. Ц. С..
4
В показанията си свидетелката Р. Н., съпруга на бащата на ищцата, дадени в открито
съдебно заседание, проведено на 21.11.2023 г. /протокол на лист 313-315/, същата твърди, че
страните са в брак от 05.09.2020 г. и се събрали след като ищцата завършила училище, през
същата година. Когато ищцата представила ответника на семейството си, той работел като
шофьор на малко камионче, но не постоянно, карал и някакви курсове за шофьор. За Англия
заминали заедно при сестрата на свидетелката, като и свидетелката, и мъжът й работили в
Англия. За Англия страните заминали с цел да съберат средства да оправят къщата на
ответника, за да има къде да живеят. По време на престоя си в Англия ищцата забременяла и
тогава страните решили да сключат брак. Бракът бил сключен в гр. Ботевград и страните си
дошли, за да сключат брак и после обратно се върнали в Ангиля. Детето се родило на
25.11.2020г. в Англия. Те се върнали от Англия, когато детето било на седем, осем месеца си
и се настанили да живеят при свидетелката и мъжа й в къщата им в с.Скравена. Живели там
три, четири месеца. През това време правили ремонт на къщата на ответника. Според
свидетелката при ремонта мъжът й е помагал на ответника Г., а С. също е работила по
ремонта. Ответникът Г. си срязал пръста и оставил ищцата С. да го довърши и повечето
неща тя ги е правила, както и повечето неща тя ги е купила - материали, секции, дивани, за
да се обособи една стая за да имат къде да спят. С помощта на С. и баща й се направила една
стая, в която страните да живея. Ищцата С. извикала човек да постави ламинат, но той не
довършил работата и тя пак потърсила баща си и сега има ламинат. В къщата има баня,
която също била в ремонт. Докато ищцата била в къщата, все още тази баня не била готова.
Кухнята също била развалена и се отоплявала с печка на дърва, които ги взимали по
програма. Свидетелката твърди, че тя е режела дървата и ги е цепила, защото ответникът
предпочитал да седи и да пие бира. Докато живеели в селото ответникът не търсел работа, а
С. започнала да работи. Той казал, че не може да си намери работа, а тя може да си намери
работа. Тя се върнала в същото заведение за бързо хранене в Ботевград, в което работела
преди да замине за Англия. Той стоял у дома и казвал, че отива да прави ремонт по къщата и
в същото време абсолютно нищо не правел, къщата си стояла на едно положение.
Свидетелката твърди, че ответникът оставял детето на нея и на бащата на ищцата, а
свидетелката, когато имала работа, оставяла детето на бабата. През това време ответникът
стоял в гр. Ботевград пред заведението, където работела ищцата С., за да я следи.
Свидетелката твърди, че ответникът е пушел, а страните получавали пари от Англия и
двамата, защото имали сключен брак. Собственикът на заведението, в което ищцата
работела й дал пари напред. Парите стояли у ответника. Тя не разполагала с пари. На нея й
се плащало на ръка, парите от Англия се получавали по картите, които всичко ответникът
държал. Имало е моменти, в които свидетелката й е давала пари. Твърди, че е виждала
ответникът да тегли пари с тези карти. Сумата, получавана като помощи от Англия от
ищцата С. била около 1000 паунда. В паунди е преведено. Той й казвал какви пари имат, с
какво разполагат, но в същото време тези пари отивали за ремонта на колата. Свидетелката
твърди, че ищцата след като се приберяла от работа започвала да оправя, защото ответникът
нямал навици, той чакал С. да дойде да изхвърли боклука. Тя се прибирала от работа много
уморена и това пораждало много конфликти между тях. Те се преместили в къщата на
5
майката на ответника, но много малко време са живели там. Първият рожден ден на детето
си страните направили в с. Скравена, в заведението на братовчедката на ищцата. До този
момент страните живеели при свидетелката и съпругът й. След рождения ден на детето се
преместили в къщата на майка му. Разделили се след като направили прощъпулката на
детето – през месец февруари 2022 г. Ищцата напуснала къщата на майката на ответника и
казала, че не може да се разбират, че той не говорил с нея, не консумирали брак.
Свидетелката твърди, че ответникът е спирал ищцата да ходи у тях, да звъни, да говори с
тях. В къщата на майката на ответника нямало баня и трябвало ищцата да отиде у
свидетелката, за да се изкъпе, донасяла и дрехи за пране. След като се разделили,
свидетелката твърди, че ищцата отишла у тях с детето, а той остана в къщата и тя
продължила да си работи. По време на Коледните празници страните не били разделени и
уговорката била за Бъдни вечер да са при едните родители, а за Нова година да са при
другото семейство. Свидетелката твърди, че когато се разделили ответникът казал, че ще
започва работа в Лидъл и ще работи само нощни смени, но не знае дали е започнал. Ищцата
не спирала ответника да контактува с детето, не го възпрепятствала. След като се разделили
той идвал да взима детето от дома на свидетелката в с. Скравена. Свидетелката заявява, че
знае, че са правили опит за развод по взаимно съгласие, но нямало споразумение, защото той
накарал ищцата да запише в споразумението това, което той искал е той искал тя да му
предостави родителските правата върху детето на него, на Г.. На съдебното заседание
ищцата дошла с детето, защото нямало на кого да го остави, защото свидетелката била на
работа, а баба й е болен човек. След заседанието ищцата не се върнала с детето. Детето
останало при Г., защото той го взел детето и не й го
е дал. След няколко дни ответникът довел детето в с. Скравена. Страните имали уговорка
ответникът да идва и да взима детето, и да го връща. Ответникът идвал и взимал детето,
докато то било при свидетелката и мъжа й. След това ищцата си наела квартира в гр.
Ботевград, за да й е по-близо до работата и ответникът от там идвал да взима и връща
детето. Свидетелката, бащата на ищцата и баба й помагали за гледането на детето. През това
време Г. живеел в гр. С., защото казал, че е започнал работа в „Лидъл“ и взимал детето в С.
и го връщал в гр. Ботевград. Свидетелката твърди, че за последно са виждали детето преди
навършване на втората годинка през месец ноември 2022 г. От тогава бащата не давал
детето, някъде пет месеца ищцата и семейството й не били виждали детето. Сега се
изпълнява определения от съда режим на лични отношения. Бащата дава детето на майката.
Свидетелката разказва за случай, в който са засекли с управляван от ответника автомобил на
магистрала за с. Скравена и гр. Ботевград и свидетелката видяла ответника с детето.
Доколкото свидетелката знае ответникът живее в гр. С. и си има приятелка, на която детето
казва мамо. Свидетелката твърди, че детето е при баща си, защото той си го е задържал. Той
спрял да дава на майката да вижда детето след получаване на исковата молба по настоящото
дело. Твърди, че страните се развеждат, защото ответникът е мързел, човек който не може да
се грижи нито за детето, нито за съпруга. Свидетелката твърди, че нейният син е ходил в
апартамент на майката на ответника и след това тя не може да изчисти космите от дрехите
му от косми. Твърди, че когато ищцата С. взима детето, свидетелката и съпругът й са винаги
6
при нея, като в началото гушка, гушка майка си и след това пита е другата мама. Когато
ответникът задържал детето, ищцата се опитвала много пъти да се свърже с него, за да вземе
детето, но той я блокира. Свидетелката писала на ответника лично за Новогодишните
празници, за да видят детето, но не получили отговор. Твърди, че когато страните са живели
заедно ответникът не готвел за детето, не го къпел. Всичко ищцата правила. Моят мъж е
готвач, който държи много на яденето и ако не е тя е моя мъж. Готвели или ищцата, или баща
й, който е готвач. Свидетелката твърди, че има уговорка между страните детето да живее
както при нея, така и при ответника. За периода когато С. била в гр. Враца детето било при
ответника, като тя прекарала три дни във Враца, като Г. отишъл лично да я закара и лично я
прибира. Свидетелката твърди, че ищцата била във Враца при общ приятел на страните.
След като ответникът докарал ищцата от гр. Враца дори бил в дома на свидетелката.
Свидетелката твърди, че ищцата и те са се грижели много добре за детето. Доскоро ищцата
работила в друго заведение в С. и се преместила тук, защото не можела да вижда детето,
защото ответникът я бил блокирал, за да може да е по-близо и да си вижда детето.
Свидетелката заявява, че не знае дали двамата са имали кавги заради други мъже, но твърди,
че докато ищцата е била с ответника тя не е имала връзка с други мъже. Причината за
раздялата е неговия мързел, неспособен да ги гледа.
Съдът намира, че показанията на свидетелката следва да бъдат преценени по реда на
чл. 172 ГПК – като такива на заинтересовано от изхода на спора лице, и не ги кредитира, тъй
като противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а в определени свои
части – и на житейската логика.
В показанията си свидетелката М. С., сестра на ответника, дадени в открито съдебно
заседание, проведено на 21.11.2023 г. /протокол на лист 315-316/ същата твърди, че с ищцата
С. са се запознали през март или април 2019 г. Ответникът Г. живеел в с. Скравена, тя също.
По това време страните са се разделяли и събирали. И през месец ноември 2019 г. те
заминали заедно в Англия и се прибрали през месец март 2020 г. и разбрали, че ищцата е
бременна. След това се върнали обратно в Англия. Детето се родило там. Там страните
живеели доста затворено, доста изолирано. И когато детето било вече на пет, шест месеца,
през март-април 2021 г. С. вече искала да се връща на работа, защото не се чувства добре
вкъщи затворена. Страните се разбрали, че ще си разделят грижите за детето и за известно
време се справяли. Свидетелката и ищцата имали разговор с нея по телефона, тъй като
ищцата комуникирала с друг мъж и се чудела какво да прави - дали да вземе детето и да се
махне от Англия, и да дойде в България при въпросния друг мъж, който бил бивш приятел,
или да остане при мъжа и детето си. Свидетелката казала на ищцата, че е млада, и че трябва
да мисли за детето си и че най-важно в случая е детето. Ответникът работел в склад за
спортни стоки. След това разбрали, че тя е флиртувала в склада след като се върнала на
работа. Двамата съпрузи почти не се засичали. По думи на ответника ищцата се прибирала
миришеща на чужд мъжки парфюм. В края на месец юли 2021 г. страните се прибрали
обратно в България с идеята да си спасят взаимоотношенията, да няма вече странични хора и
фактори от страна на С.. Оставили детето при мен една седмица и започнали ремонта на
7
къщата в с. Скравена, където да живеят. Първите две седмици живели при родители на С. в
с. Скравена. И там не са се получили нещата с ремонта. И след това тримата отишли в
къщата на ответника в с. Скравена. Ремонтът трябвало да се проточи. Ответникът Г.
започнал да работи по къщата, за да имат къде да живеят. В края на месец октомври
разбрали, че ищцата може би има връзка с друг, не били сигурни. Тя после казала, че
заминава за Враца, оставила си детето и казала на ответника той да се оправя. На 18.11.2021
г. ответникът се прибрал сам с детето в С. при майка си в квартал Изток, без С.. Ищцата
заминала за гр. Враца при друг мъж, качвала снимки във Фейсбук с любовни послания, с
локация на мястото. Тя била във Враца един месец. След това се обадила на ответника и му
съобщила, че се разделят с въпросния мъж, и той й помогнал с багажа, дори й разрешил да
си остави багажа при майка му в апартамента. Ищцата с
се примолила на ответника му да са заедно с детето на Коледа и прекарали Коледа през 2021
г. у тях. Веднъж ответникът завел детето в гр.Враца за да види ищцата детето, защото тя му
казала, че не може да дойде до гр. С.. След това ищцата живяла в гр. С. на квартира, като
багажът й бил при ответника, но тя не живеела там. Ответникът работил нощна смяна и
понякога се налагало ищцата да поема грижата за детето, защото тя не работела, но това не
се случвало, а свидетелката се грижила за детето, защото ищцата не можела да я гледа.
Положението било такова до месец февруари 2022г., когато свидетелката влязла да ражда.
През месец февруари 2022 г. майка на свидетелката била в командировка, ответникът имал
два дни, през които трябвало задължително да е на работа и някой трябвало да е при детето.
Той говорил със С. в началото на месец януари точно за тези дни и я попитал дали ще може
да бъде с детето, за да може той да е на работа. Тя му беше казала, че ще може и няма
проблем. Първият ден ищцата отишла да гледа детето. Втората вечер просто му казала да се
оправя и да намери кой да гледа Катрин. Тогава ответникът казал на ищцата да си събере
багажа от апартамента, и че не иска да имат вече нищо общо след като не може да разчита
на нея за детето й. През цялото време детето било в С. заедно с Г. без С.. Свидетелката
твърди, че Г. е водил детето в с. Скравена при родителите на С. да празнуват различни
празници. Първият случай бил на 25.11.2021 г. на рождения ден на К. и двете семейства
заедно празнували рождения ден на детето. Следващия път бил след прохождане на детето
по този повод. Отделно Г. водил детето при родителите на С. до с. Скравена, за да виждат
детето. През този период страните били разделени. Свидетелката посочва, че в къщата им в
с. Скравена банята е направена, има вана, има душ, има мивка, има тоалетна. Кухнята плот,
мивка, до нея оцетник, в ляво печка до камината. Свидетелката твърди, че когато страните са
живеели в с. Скравена той не работел, защото правел ремонт на къщата. Ищцата започнала
работа на в заведение за сандвичи, той гледал детето и трябвало да прави ремонт.
Свидетелката и ответникът общували всеки ден. Свидетелката твърди, че ищцата С. не е
правила ремонт. Свидетелката твърди, че през месец ноември 2022 г. приели детето на
първо класиране на детска градина, но майката отказала да даде документи за записване на
детето. След това приели детето на градина отново и ищцата отново отказала да даде
документи. През 2023 г. приели детето на градина и вече ходи на детска градина от 15
септември, като директорката на градината е поискала по служебен път документите.
8
Свидетелката твърди, че ищцата С., когато взима детето в определените дни веднъж му е
купувала дрехи, които обаче му били малки, единственото, което купувала били лакомства и
гримове, които не са подходящи за възрастта. Когато ищцата е идвала да взима детето, не е
купувала нищо. Свидетелката твърди, че ответникът Г. и семейството му купуват всичко за
детето. Г. имал приятелка, която е прекарвала доста време с К., но те не живеели заедно.
Детето не било виждало родната си майка почти една година. Свидетелката твърди, че
всяка жена, която се грижи за детето, за него ставала мама, тя казвала мамо и на баба си,
както и на свидетелката. Съдът, след като прецени показанията на свидетелката по реда на
чл. 172 ГПК – като такива на заинтересовано лице, намира за същите за логични и
непротиворечиви.
От показанията на свидетелката К. Х., съседка на ответника, дадени в открито съдебно
заседание, проведено на 21.11.2023 г. /протокол на лист 317/, се установява, че страните са се
разделили, след като са се прибрали от Англия. Г. живеел в с.Скравена, а сега живее при
майка си и довел и детето К. там и казал, че С. не се прибрала и че не може сам и разчитал
на майка си. Свидетелката знае, че докато Г. е бил с детето в с. Скравена, С. го е изоставила
и не се е прибрала. По това време детето още нямало навършени една година. Твърди, че
през този период се е засичала само веднъж у тях с ищцата С., разминали се на вратата,
когато тя е идвала при детето. Свидетелката заявява, че тя и ищцата са приятелки във
Фейсбук и е видяла нейни снимки с някакво момче два месеца след като с Г. се разделили.
Свидетелката твърди, че Г. живее при майка си. Апартаментът е двустаен, има една кухня,
една спалня, една детска стая в която обитава детето и баща му. Има едно куче и две котета.
Майката на Г. поддържа добра хигиена, има робот, който почиства, а тя минава по два пъти
или три пъти на ден с парцала. Води животните на ветеринар, обезпаризитява си животните
ги редовно. Детето не е боледувало, няма чести боледувания. Няма нито хронични
заболявания и алергии. Детето дори контактувало с кучето на свидетелката и се събирали
заедно с кучетата и никой не е проявил алергия към животните. Г. в момента не живеел с
друга жена, а с майката си и с детето си. Свидетелката твърди, че е виждала приятелката му.
Свидетелката е чувала на бабата си детето да казва „мамо“. Бабата много обичала детето,
същата работи на осемчасово и не е на пенсионна възраст, като има възможност и за работа
от вкъщи. Свидетелката твърди, че детето не е оставяно само и винаги е осигуряван човек,
ако бабата и бащата са еднакво ангажирани. Бабата го водила детето с нея на работа , когато
се е налагало и никога това дете не е оставяло само. Г. работел в Лидъл и давал нощни
смени. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, непротиворечиви и
обяви, че ще ги ползва при изграждане на доказателствените си изводи.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза,
представена в писмен вид на лист 335-358, в семейството на майката от стана на нейното
разширено семейство, както и от страна на партньорската връзка, която има, като се има
предвид, че не живеят в едно домакинство, няма данни за дисхармонични, ексцесивни
отношения или за агресия. В разширеното семейство на бащата - бабата по бащина линия,
не се наблюдават данни за дисхармонични отношения и за агресия също. Микроклиматът е
9
благоприятен и при двамата родители за отглеждането и за развитието на детето. От
психологична гледна точка периода на възпрепятстване на контактите между детето и
майката се е отразил отчуждаващо на детето от майката. Между бащата и детето има топли,
доверителни и силни емоционални връзки и няма обстоятелства, които да пречат или да
отдалечават общуването им. Изследването не открива данни родителите с личностните им
характеристики и с поведението си да застрашават живота и здравето на детето. Детето е по-
привързано към бащата. При детето не се наблюдават данни за тревожност. Изследването
проследява и наблюдава добър и незасегнат емоционален статус за възрастта и развитието.
С оглед възрастта на детето, в бъдеш период би повлияло на детето в негативен план на
неговото психично и личностно функциониране единствено стартиралия процес на
отдалечаване и на отчуждаването му спрямо майката и нейното разширено семейство.
Връзката между майка и дете е налична, но дистантна. Детето не отхвърля фигурата на
майката, но предпочита бащата, с когото има силна емоционална и топла връзка. Детето има
топло отношение и на силна привързаност към бащата. По-привързано е към него. Детето
има приемащо, не отхвърлящо поведение към майката, но по-хладно и по-дистантно. Не се
наблюдават данни да се страхува, да бяга от майката. По време на изследването е имало и
моменти, в които са ходели навън, като майката го е носела на ръце и детето били видимо
доволно и щастливо от близостта с майката. Индивидуалните психологически особености и
при двамата родители не са в разрез с успешен начин на родителство. Няма данни нечии
родителски личностни характеристики да повлияват негативно на детето. Личностни
особености при родителите би било по-крайно да се коментира, тъй като в личностните
характеристики на родителите не се наблюдават дефицити, дисхармонии и девиантни
прояви. Бащата има по-голямо влияние върху детето, тъй като детето и бащата живеят в
едно домакинство, имало е период, в който контактите между детето и майката не са се
осъществявали и това също е повлияло родителския авторитет на майката. Който и от
родителите да бъде определен за отглеждащия детето, не е препоръчително да ограничава
контактите на детето с неотглеждащия родител. Детето е в ранна детска възраст и няма
изградени представи за добро и за лошо, за правилно и неправилно, като че при наличието
на добри грижи и на не възпрепятстване на контактите с другия родител и значимите
възрастни би се адаптирало успешно в семейната среда и на двамата родители. В процеса на
израстването на детето този адаптационен процес ще
става по-труден поради израстването и оформянето на детето като личност, с изградени
навици за съжителство и за семейна и социална среда. И двамата родители разполагат с
родителски капацитет, Който макар и засегнат в динамиката на семейното съжителство и на
родителските отношения е наличен. Тези засягания са обратими при желание и добра воля от
страна на родителите и при поставяне на личността на детето приоритетно в техните емоции
и интеракции помежду им. На базата на проведените изследвания на родителите и двамата
родители могат да бъдат определени като пълноценни, прогнозируеми и сигурни родители.
Изследването е проследило динамиката в личностното развитие, трудовия процес,
житейския модел на майката и социалното функциониране, от което не би могло майката да
бъде определена като непълноценен и несигурен родител. Същото може да се каже и за
10
проследяването на родителството и личността, трудовата заетост на бащата, но липсва
яснота дали всички тези определящи го като родител характеристики щяха да са налични
без ежедневната помощ за отглеждането и възпитанието на детето, на осигуряването на
домашни условия от страна на бабата по бащина линия. При така зададения въпрос вещото
лице посочва, по-голяма яснота и прозрачност има, с всички положителни и отрицателни
житейски прояви, за личността и поведението на майката. Личността и поведението на
бащата остават в сянка зад положените добри грижи за детето и предоставените домашни
условия от страна неговата майка. И двамата родители са заинтересовани да упражняват
необходимите грижи за детето. Ако изключим досегашната помощ на бабата по бащина
линия, би станало ясно, че и двамата са с равни възможности. Бащата е отглеждал досега
детето с голяма подкрепа и помощ от страна на неговата майка, а майката до момента не е
имала възможността да разгърне и да структурира/организира изцяло капацитета си като
родител, поради динамиката на родителските взаимоотношения и факта, че бащата
изключително е доминирал желанието си детето да е при него, като майката да го вижда
„когато поиска“. От изследването става ясно, че в периоди на криза в интеракциите между
родителите бащата решава и заявява на майката, че ще види детето, когато съда се произнесе
с Решение. Следват от негова страна липса на отговор на телефонни обаждания, блокиране
на майката в телефони и в приложения, заявяване, тя да контактува с него само чрез адвокат.
Позволяването на емоциите и на състоянието на обида да завладее и да се разпорежда с
контактите на детето и с другия родител е проява на нарцистични и личностно незрели
нагласи и примитивни защитни механизми, които са в ущърб на детската емоционалност и
са довели до отдалечаването на детето от майката. Детето е в добър емоционален статус. Не
се констатира ниво на тревожност. Ограничението от контакти с майката за период от пет
месеца е довело до дистанциране и отчуждаване от майката, което не би повлияло
положително в психоемоционален план и в личностното изграждане. Налице е дефицит и
занижаване на родителските качества и капацитет на бащата родител, който е
възпрепятствал контактите на детето с майката, като не като отглеждащ отглеждащ родител.
Това е довело до отчуждаване на детето от майката. Тези обстоятелства са породили
синдром на родителско отчуждение на детето Катрин в средна степен, като към момента
благоприятстват определените от съда привременни мерки степента на същия е в по-лека
степен. Майката изпълнява стриктно привременните мерки за общо време с детето и полага
в домашни условия всички необходими грижи за преодоляването му и за постигане на
близост между нея и детето. Към момента майката твърди, че в началото, когато идва да
вземе детето по определение режим, Катрин е по-дистантна към нея и не винаги тръгва с нея
с желание, като не след дълго детето променя тези отхвърлящи нагласи към майката и двете
влизат в топли и близки отношения. Това беше видяно и при първоначалната среща между
детето и майката за целите на експертизата. Профилът на майката е присъщ за психично
здрави лица, при които е затруднена вътрешната преработка на афекта и изживяват тревога и
напрежение, като същевременно имат добър външен локус на контрола. Самооценката е
адекватна на съответната житейска ситуация. Личността не налага крайности в
интеракциите. Ексцесивните изяви и агресивното поведение са чужди на личността.
11
Излишните притеснения и тревоги са ниско проявени. Тревогите и безпокойствата не са без
основание. Личността няма данни за агресивен тип, като налични, но не извън нормата са
стойности за вербална агресия и за недоверие, което е напълно възможно да е оформен в
хода на личностното съзряване и натрупването на житейски опит в близък семеен и
социален кръг. Профилът на бащата е отчетен в условията на данни за социална
желателност и стремеж за по-добро представяне от действителното, така, че определянето
му не би могло да е на 100% коректно, което е валидно и за споделеното от него в
интервюто. Функционирането на личността е в нормата за психична дейност с преживявания
на невротизъм, без данни за клинични изяви. Личността не може да се определи като
агресивна в посока на физическа агресия, но е налице вербална агресия завишена малко над
нормата, като са възможни след това агресия и съжаление за проявата на същата.
Съгласно представената Справка за осигуряване от НАП (л.285-286) за периода от
месец ноември 2021 г. до месец април 2022 г. ищцата С. С. е работила по трудов договор с 8-
часово работно време и е получавала брутно месечно възнаграждение в размер на около
2000 лева. За периода месец юни 2022 г. – месец септември 2022 г. е работила по трудов
договор на 8-часово работно време и е получавала брутно месечно възнаграждение в размер
на минималната работна заплата за страната. За периода от месец март 2023 г. до месец юли
2023 г. е работила по трудов договор с 4-часово работно време и е получава брутно
възнаграждение в размер на 400 лева. За периода от месец август 2023 г. – месец септември
2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение на 8-часово работно време и е
получавала брутно възнаграждение в размер на 1600 лева.
Съгласно представена Справка за осигуряване от НАП (л.291-292) за периода от месец
декември 2021 г. до месец август 2023 г. ответникът Г. С. е работил на трудов договор с 8-
часово работно време и е получавал брутно месечно възнаграждение в размер на около 2000
лева на месец. За периода месец август 2023 г. – месец септември 2023 г. ответникът е
работил по трудов договор на 8-часов работен ден и е получавал брутно месечно
възнаграждение в размер на около 2000 лева.
Съгласно представен Нотариален акт за право на собственост върху жилищна сграда,
построена от строителна организация върху държавна земя № 158, том XIX, дело №
3398/1971 г. (л.32), със същия е признато право на собственост на Г. К. В. върху апартамент
№ 8, на ет.3, състоящ се от една стая, хол, кухня, кухненски бокс, баня-клозет и балкони с
площ от 65,28 кв.м., находящ се в жилищна сграда, изградена в парцел 30, местност „Изток-
изток“ по плана на гр. С..
Съгласно удостоверение за наследници, изх. № 170/06.08.2015 г. (л.34) Г. К. В. е
починал на 12.04.2012 г. и е оставил за свои наследник по закон К. Г. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
12
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. От показанията на свидетелите се установява, че страните не живеят
заедно повече от една година преди подаване на исковата молба по настоящото дело и
същите осъществяват контакт помежду си единствено по повод отглеждането на
малолетното си дете. Следователно съпрузите се намират в състояние на
продължителна фактическа раздала – не живеят заедно от началото на брака си и не
поддържат никакъв контакт. Това е един значителен период от време, който напрактика
съвпада с цялата продължителност на брака им, през който страните реално са прекъснали
брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл. 14 и чл. 17 СК, съгласно които
отношенията между съпрузите се изграждат въз основата на взаимно уважение, общи грижи
и разбирателство, които в настоящия случай напълно отсъстват между страните. Поради
това, съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, и следователно следва да
бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (в този смисъл т. 3 от ППВС № 10/1971 г.), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
но в настоящия случай раздялата е следствие от напрегнатите отношения между страните
вследствие на липса на общи ценности, върху които да се гради брачната връзка.
Следователно, през този период от време бракът съществува само формално, поради което и
като такъв същия следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за
това са направили както ищцата с исковата молба, така и ответникът с отговора на исковата
молба, поради което съдът следва да се произнесе и по въпроса относно вината на всеки
един от тях. В брачния процес вината не се предполага, а подлежи на установяване от този
съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачната връзка.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брака, в резултат на виновното поведение на съпругата. Това
обстоятелство се установява на първо място от проведената беседа между страните и вещото
лице по съдебно-психологическата експертиза (л.349), в която ищцата признава, че е имала
онлайн комуникация с други мъже докато са били заедно с ответника. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетелката Милена С., съгласно които още по време на
престоя на съпрузите в Англия ищцата С. С. е имала комуникация със свой стар интимен
приятел и се е чудела дали да не се върне в Република България с детето заради него. На
следващо място, в проведената беседа (л.349) на въпроса за връзката й с мъж от гр. Враца,
ищцата е твърдяла, че е гостувала на свой приятел в града най-много за седмица, но
поясненията на ответника, че мъж на име Пламен от гр. Враца е дошъл и я е взел от къщата
в с. Скравена и тя е живяла с него в продължение на едни месец, в резултат на което
13
ответникът и детето им са се прибрали в С., ищцата дори не се опитва да опровергае.
Обстоятелството, че ищцата е била с мъж от гр. Враца непосредствено след прибирането на
детето и баща му в дома на майката на ответника в гр. С. се потвърждава и от показанията
на свидетелките К. Х. и М. С., които заявяват, че непосредствено след раздялата между
страните ищцата е имала публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ с друг мъж с любовни
послания в гр. Враца. В тази връзка, съдът намира за житейски нелогично твърдението на
ищцата и на свидетелката Р.С., че ищцата е отишла на гости при свой приятел в гр. Враца
със съгласието на ответника и дори той я е закарал до там, тъй като от всички събрани по
делото доказателства безспорно се установи, че по време на брака им ответникът е
проверявал онлайн кореспонденцията на ищцата, а по думи на свидетелката Н. дори я е
следял и е бил ревнив. Предвид изложеното, вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има ищцата С. И. С..
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
По исковете с правно основание чл. 59 СК:
От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на
родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави
упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата,
техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи
всеки от родителите.
Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелствата, а именно, че
детето Катрин е на възраст от три години и осем месеца, и в последните две години от
живота му непосредствени грижи за нея полагат баща му и неговата майка (баба на детето),
в резултат на което между родител и дете е създадена топла емоционална връзка, условията
на живот, при които се отглежда детето са добри и са съобразени с неговите нужди (което
обстоятелство съдът приема за доказано от показанията на свидетелката К. Х. и
приложените по делото социални доклади), за него се полагат всички необходими грижи,
същото посещава детска градина и има личен лекар, съдът намира, че несъмнено
14
родителските права следва да бъдат предоставени на бащата. С предоставянето на
родителските права на бащата интересът на детето ще бъде максимално защитен, още
повече, че от данните по делото може да се направи обоснован извод, че последният
притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и възпитание на дете.
Предвид изложеното, и местоживеенето на детето следва да бъде определено при бащата.
На майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, а именно –
всяка първа и трета седмица в месеца от петък в 18:00 ч. до 17:00 ч. в неделя с преспиване,
да вижда детето всяка сряда за времето от 17:30 ч. до 19:00 ч., на четните години за Коледа
от 11:00 ч. на 24.12 до 18:00 ч. на 26.12, и Великденските празници от 11:00 ч. на първия
празничен ден до 18:00 ч. на последния; на нечетна година за Новогодишните празници от
11:00 ч. на 30.12 до 18:00 ч. на 01.01, 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Детето да се взима и връща от/в дома по
местоживеенето му. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставки за
определяне на защитни мерки за изпълнение на решението в частта за режима на лични
отношения между майката и детето. Съдът определя детето К. С. да живее при баща си,
който ще упражнява родителските права, а и не са налице изключителни основания по чл.
59, ал. 7 СК за настаняването му при други лица или роднини, или в специализирана
институция.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната
работоспособност и имущество, а не за родителите - ППВС № 5/1970 г., т. 2), като според чл.
142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма
да живее детето, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл. 142,
ал. 1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл. 140, ал. 2 СК-2009 г., така ППВС №
5/1970 г., т. ІV). Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди предявяването на иска. В настоящия случай насрещната искова молба е
депозирана на 20.12.2022 г., т.е издръжка на малолетното дете се дължи от майката за период
една година назад или от 20.12.2021 г. Съобразявайки нуждите на детето – същото е на три
години и осем месеца, и възможностите на майката, за която се установи, че получава
брутен доход в размер на около 1600 лева, съдът намира, че същата следва да бъде осъдена
да заплаща издръжка в минимален размер от 233,25 лева, считано от 20.12.2021 г. до
настъпването на причина за нейното изменение или прекратяване. При евентуално
принудително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка следва да
се има предвид, че ежемесечните плащания за привременна издръжка погасяват
задължението за издръжка за времето, за което се отнасят. Когато с решението се присъди
по-голям или по-малък размер на издръжката за бъдеще време, по-големият или по-малкият
15
размер на окончателната издръжка не е основание нито за доплащане, нито за прихващане (в
този смисъл т. IX от ППВС № 5/1970 г.).
По исковете с правно основание чл. 53 СК:
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, респ. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия, като в
случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно (в този смисъл
решение № 245/17.05.2012 г. по гр.д. № 1058/2011 г., IV г.о. на ВКС).
По делото е заявена претенция по чл. 53 от СК от съпругата, за която се установява, че
при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на съпруга си – С. в смисъл
да продължи да носи това фамилно име и след брака, както и от съпруга с искане след
прекратяването на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия. Доколкото
запазването на брачната фамилия е субективно право на съпруга, който при сключването на
брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата за основателно, поради
което и следва да бъде постановено, на основание чл. 53 от СК, ищцата след прекратяването
на брака да продължи да носи фамилно име от брака - С..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. І ГПК при установена по делото вина на съпруг разноските
се възлагат върху него.
С оглед на обстоятелството, че по делото е установена вина на съпругата за
прекратяването на брака, държавната такса в размер на 50 лева, дължима при решаване на
делото за развод, дължима на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК следва да бъде възложена на нея. Ответникът Г. С.
претендира и заплащане на адвокатски хонорар в размер на 2000 лева, както и депозит за
вещо лице в размер на 400 лева. Ищцата своевременно е направила възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че са проведени четири съдебни заседания, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1700 лева. Ищцата по първоначалните искове
С. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 2100 лева разноски по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
16
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК ГРАЖДАНСКИ
БРАК, сключен на 05.09.2020 г. в гр. Ботевград, община Ботевград, област Софийска, между
С. И. Р., ЕГН: ********** и Г. С. Ц., ЕГН: **********, с Акт за граждански брак №
49/05.09.2020 г. на гр. Ботевград, община Ботевград, област Софийска, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, НАСТЪПИЛО ПО ВИНА НА С. И. С..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете К. Г. С., ЕГН: ********** на бащата Г. С. Ц., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на майката С. И. С., ЕГН:
********** с детето К. Г. С., ЕГН: ********** всяка първа и трета седмица в месеца от
петък в 18:00 ч. до 17:00 ч. в неделя с преспиване, да вижда детето всяка сряда за времето от
17:30 ч. до 19:00 ч., на четните години за Коледа от 11:00 ч. на 24.12 до 18:00 ч. на 26.12, и
Великденските празници от 11:00 ч. на първия празничен ден до 18:00 ч. на последния; на
нечетна година за Новогодишните празници от 11:00 ч. на 30.12 до 18:00 ч. на 01.01, 20 дни
през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Детето да се
взима и връща от/в дома по местоживеенето му.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 2 СК детето К.Г. С., ЕГН: ********** да
живее при баща си Г. С. Ц., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: ********** да заплаща на К. Г. С., ЕГН: **********, чрез
нейния баща и законен представител Г. С. Ц., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер
на 233,25 лева (двеста тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки), считано от
20.12.2021 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК, след прекратяване на брака С. И. С. да
продължи да носи фамилното си име от брака – С..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК С. И. С., ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна
такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК С. И. С., ЕГН: ********** да
заплати на Г. С. Ц., ЕГН: ********** сумата от 2100 лева /две хиляди и сто/ лева разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17