№ 2337
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 484 от 29.08.2022г.,
издадено от Й. А. С., на длъжност *** в община Пловдив, с което на
„ЧЕВИРА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 28, представлявано от А. Х. Х., на
основание чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на
Общински съвет – Пловдив е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на
чл.11, ал.4, във вр. с ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение
процесуалните правила, както и защото не е приложен правилния текст на
закона при квалификацията на нарушението. Сочи, че при производството не
са установени надлежно всички факти, имащи отношение към
производството, като в наказателното постановление не са посочени колко
клиенти са били установени, каква била консумацията им, в какво се състояло
обслужването и т.н.. На следващо място взема становище, че посочваната в
наказателното постановление норма на чл.11, ал.4, във вр. с ал.1 от Наредба
1
за осигуряване на обществения ред не вменява конкретно задължение, а
указва в кои случаи не е необходимо издаване на разрешение за удължено
работно време. Поддържа и становище, че са налице предпоставките за
прилагане реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа
жалбата на изложените основание, като отново посочва, че нормата на чл.11,
ал.4, във вр. с ал.1 от Наредба се отнася до неспазване разрешеното работно
време, към момента на проверката обектът не е имал разрешение за удължено
работно време. Относно основанията за приложение реда на чл.28 от ЗАНН
посочва, че е издадено Разрешение за удължено работно време №
664/25.05.2022г., за периода от 08:00 часа до 02:00 часа, в който период
попада и часа на проверката – около 00:30 часа. Отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Д. оспорва жалбата, като посочва, че по
преписката се съдържат доказателства, от които се установяват
правомощията на актосъставителя и наказващия орган. Още сочи, че
нарушението е установено, като към датата на проверката жалбоподателят не
е притежавал разрешение за удължено работно време, както и че същото
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.11, ал.4, във вр. с
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред. Взема становище, че
случаят не следва да се квалифицира като маловажен, доколкото касае
обществени отношения от голяма значимост за гр.Пловдив. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 11.10.2022г., видно от приложената разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез община Пловдив на 17.10.2022г., съгласно
2
отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.05.2022г., около 00:30 часа, в гр.Пловдив, свидетелят В. К. И., в
качеството му на *** Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, извършили проверка
в обект – кафе – аперитив „Тавернаки” находящ се в гр.Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 28, стопанисван от „ЧЕВИРА“ ЕООД, ЕИК: *********.
При проверката свидетелят И. установил, че в обектът работел и не били
прекратени всякакви дейности в същия, а именно – обслужвали се клиенти,
които консумирали храни и напитки.
С оглед на горното, на 25.05.2022г., свидетелят В. К. И. съставил АУАН
№ 001262/25.05.2022г. срещу дружество „ЧЕВИРА“ ЕООД, ЕИК: *********
за нарушение на чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред,
който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от свидетеля С. И. К. –
упълномощено лице, с приложено по делото пълномощно. Въз основа същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели В. К. И. и С. И. К.. Свидетеля И.
подробно описва извършената проверка и установеното при същата,
включително, че в посочения час се обслужвали клиенти. Изнесеното от
свидетеля К. не противоречи на посоченото от И., като К. сочи, че не е
присъствала на проверката, като описва начина на съставяне на АУАН. Съдът
преценява показанията на същите свидетели като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, като кредитира същите като истинни. От последните показания се
установява факта осъществено нарушение, както и процедурата по съставяне
на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
3
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, доколкото материалната
компетентност на административнонаказващия орган се установява от така
представените Заповед № 22ОА-231/01.02.2022г. на кмет на община Пловдив,
а тази на актосъставителя – от представената Заповед № 22ОА-
1030/20.05.2022г. на кмет на община Пловдив. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ЧЕВИРА“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
бул.„Пещерско шосе“ № 28, е нарушило разпоредбата на чл.11, ал.4, във вр. с
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред – за това, че на
22.05.2022г., около 00:30 часа, в гр.Пловдив, след изтичане на разрешеното
работно време на обект – кафе – аперитив „Тавернаки” находящ се в
гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 28, стопанисван от „ЧЕВИРА“ ЕООД,
ЕИК: *********, не е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане
и обслужване.
В този смисъл по делото безспорно се установява, че „ЧЕВИРА“ ЕООД,
ЕИК: ********* не притежавало разрешение за удължено работно време за
обект – кафе – аперитив „Тавернаки” находящ се в гр.Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 28, валидно към 22.05.2022г..
Още безспорно се установява, че на 22.05.2022г., около 00:30 часа,
същият стопанисван от дружеството обект – кафе – аперитив „Тавернаки” не
е бил прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване,
4
напротив – обекта е работил, като е обслужвал клиенти.
Съдът намери за неоснователно възражението в жалбата, че в хода на
административнонаказателното производството не са установени надлежно
всички факти, имащи отношение към производството, като в наказателното
постановление не са посочени колко клиенти са били установени, каква била
консумацията им, в какво се състояло обслужването и т.н.. В наказателното
постановление съвсем ясно е посочено, както и по делото се установи, че в
обекта са обслужвани клиенти, което е напълно достатъчно да се стори извод,
че дейността на последния не е била прекратена по смисъла на чл.11, ал.4 от
Наредба за осигуряване на обществения ред. Без значение в случая е точния
брой на хората, още повече – какво точно са консумирали и др. подобни.
На следващо място съдът намери за неоснователно становище, че
посочваната в наказателното постановление норма на чл.11, ал.4, във вр. с
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред не вменява конкретно
задължение, а указва в кои случаи не е необходимо издаване на разрешение за
удължено работно време. Доколкото в чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване
на обществения ред е посочено, че след изтичане на разрешеното работно
време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност, то очевидно е, че с
последната норма се вменява задължение, а именно – след изтичане на
разрешеното работно време в обектът да са прекратени всякакви дейности.
Още следва да се съобрази, че нормата на чл.11, ал.4 от Наредба за
осигуряване на обществения ред не се отнася само до случаите, в които за
обекта има издадено разрешение за удължено работно време, а визира всяко
удължено работно време – както общото такова по чл.11, ал.1 от Наредбата,
така и удълженото по чл.11, ал.2 от Наредбата.
Същото така в случая в наказателното постановление нарушението е
посочено като такова на чл.11, ал.4, във вр. с ал.1 от Наредба за осигуряване
на обществения ред, а именно – указано е нарушение на времевия интервал за
функциониране на обекта, за който не се изисква разрешение за разрешение
за удължено работно време.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
5
разпоредбата на чл.11, ал.4, вр. чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на
обществения ред, отчетена от нормотвореца при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай.
Горният извод съдът прави, въпреки че съобразява наличието на
Разрешение на удължено работно време № 664/25.05.2022г., с което се
разрешава дейността на обекта за периода от 08:00 часа до 02:00 часа.
Действително, същото Разрешение е издадено три дни след установеното
нарушение, в деня на съставяне на АУАН. Въпреки това, на извода за
маловажност на деянието противостоят останалите обстоятелства по делото, а
именно – поредността на случая. В този смисъл по делото се установява от
показанията на свидетеля В. К. И., които кореспондират и с писмените
доказателства – АУАН № 001261/20.05.2022г. и наказателно постановление
№ 437/19.08.2022г. на *** в община Пловдив, че едва два дни преди
нарушението на жалбоподателя е съставен АУАН за същото нарушение .
В този смисъл очевидно е, че допускането на разглежданото от настоящия
състав на съда нарушение на 22.05.2022г. не би могло да бъде отдадено на
недоразумение, инцидента проява и т.н., а напротив – видна е една решимост
на жалбоподателя да осъществява дейност в нарушение на чл.11, ал.4, вр.
чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред. Последното по
никакъв начин кореспондира с твърдението за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в тежест на търговеца е
да организира дейността си по начин, същата да отговаря на закона,
включително и що се отнася до набавяне на съответните разрешения и др.
подобни, като бездействието и/или несвоевременността на тези действия не
може да се изтъква като своеобразно „извънредно“ обстоятелство.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, за процесното
нарушение е предвидено наказание за юридическо лице - имуществена
санкция в размер от 5000 лева до 50 000 лева. В случая е определена
имуществената санкция в минимален размер от 5 000 лева, като няма данни и
не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
6
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на
въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално
представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални
и представител.
Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.
Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка
продължителност, разпитани са двама свидетели, фактическата обстановка не
е била спорна между страните, поради което съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 484 от 29.08.2022г.,
7
издадено от Й. А. С., на длъжност *** в община Пловдив, с което на
„ЧЕВИРА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ № 28, представлявано от А. Х. Х., на
основание чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред на
Общински съвет – Пловдив е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на
чл.11, ал.4, във вр. с ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
ОСЪЖДА „ЧЕВИРА“ ЕООД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8