МОТИВИ:
НОХ дело № 391/2015г.
Подсъдимият Ф.Р.Ж. *** е предаден на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл.343в ал.2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, осъществено по
време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание,
подсъдимият, нередовно призован, не се явява. Призовката на същия е върната със
забележка, че по сведение на живушите на адреса подсъдимият
се намира в чужбина. Такова твърдение направи и майката на подсъдимия, която
заяви, че синът й е в чужбина. Съдът, като взе предвид, че обвинението,
по което подсъдимият е предаден на съд, не е за тежко умишлено престъпление,
същият се представлява от служебно назначен в досъдебното производство
защитник, разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи за
разкриване на обективната истина, намери, че ход на делото следва да се даде в
отсъствие на подсъдимия, на основание чл. 269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ф.Р.Ж. бил неправоспособен водач на
моторно превозно средство, за което бил наказван многократно по административен
ред, едно из между които Наказателно постановление № 9305/18.12.2009 г. на
Началника на РУ на МВР - Кърджали, влязло в сила на 02.02.2010 г.
На 07.02.2010 г. Ф.Р.Ж. ***. Същия ден около 13.30
часа Ж. решил да управлява моторно превозно средство.За целта се качил на
мястото на водача в лек автомобил марка „Опел Кадет" с ДК № К 70-15 АВ и
го привел в движение. Насочил лекия автомобил по ул.Вашингтон, гр.Кърджали,
където по същото време се намирал автопатрул на РУ на
МВР - Кърджали, в състав свидетелите М.Ц.С. и Е.А.Х.. Същите спрели за проверка
лек автомобил , марка „Опел Кадет" с ДК № К 70-15 АВ и поискали от водача-
подс.Ф.Ж., документите му за проверка. В хода на
проверката свидетелите М.С. и Е.Х. чрез справка при ОДЧ установили, че Ф.Ж. бил
неправоспособен водач на МПС и не притежавал свидетелство за управление. За
допуснатото нарушение на чл.150 от ЗДВП, на Ф.Ж. бил съставен Акт № 739/07.02.2010
г. за установяване на административно нарушение.
На 08.05.2010 г. Ф.Р.Ж. бил в гр. А.град. Около 00:20
часа на 09.05.2010 г., Ф.Р.Ж. решил да управлява лек автомобил марка „Мазда" 323 с ДК № ВР 73-48 АМ. За целта се качил на мястото
на водача и го привел в движение по ул. „Цар Иван Асен I” в гр. А.град. По
същото време до № 136 се намирал автопатрул на РУ на
МВР - А.град, в състав свидетелите Д.И.К. и Е. А. С.. Същите спрели за проверка
лек автомобил марка „Мазда" 323 с ДК № ВР 73-48
АМ и поискали от водача документите му за проверка. В хода на проверката
свидетелите Д.К. и Е. А. С. чрез справка при ОДЧ установили, че Ф.Ж. бил
неправоспособен водач на МПС и не притежава свидетелство за управление. За
допуснатото нарушение на чл.150 от ЗДВП, на Ф.Ж. бил съставен Акт № 853/09.05.2010
г. за установяване на административно нарушение.
На 13.05.2010 г. Ф.Р.Ж. ***. Същия ден, около 10.00
часа, решил да управлява лек автомобил
марка „Мазда" 323 с ДК № ВР 73-48 АМ. За целта
се качил на мястото на водача и въпреки, че бил неправоспособен водач на
моторно превозно средство, го привел в движение. Насочил лекия автомобил по ул.
„Мара Михайлова” в гр. Кърджали. По същото време на ул. „Мара Михайлова” се
намирал автопатрул на РУ на МВР - Кърджали, в състав
свидетелите Т.Н.Н. и М.С.В.. Същите спрели за
проверка лек автомобил , марка „Мазда" 323 с ДК
№ ВР 73-48 АМ и поискали от водача документите му за проверка. В хода на
проверката свидетелите Т.Н.Н. и М.С.В. чрез справка при ОДЧ установили, че Ф.Ж. бил
неправоспособен водач на МПС и не притежава свидетелство за управление. За допуснатото
нарушение на чл.150 от ЗДВП, на Ф.Ж. бил
съставен Акт № 2934/13.05.2010г. за установяване на административно нарушение.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната
оценка съдът прецени, че всички доказателства са еднопосочни, непротиворечиви и
сочат на гореописаната фактология, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
По така описаният начин продсъдимият
Ф.Р.Ж. е осъществил състава на чл.343в ал.2 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК- в периода от
07.02.2010 г. до 13.05.2010 г. в гр.Кърджали и гр.А.град, при условията на
продължавано престъпление, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление №9305/18.12.2009г. на Началника
на РУ на МВР - Кърджали, влязло в сила на 02.02.2010г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извършил
друго такова деяние.
Налице е хипотезата на чл.26 ал.1 от НК, тъй като
отделните деяния на 07.02.2010, на 09.05.2010 г. и на 13.05.2010 г.
осъществяват състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на
вината, поради което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието
е извършено при формата на вината пряк умисъл, съгласно чл.11,ал.2
от НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за престъпление от общ
характер, съдът счита, че съществува законова пречка за приложението на чл. 78а
от НК.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и базирайки се на
двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на
законност и индивидуализация, съдът прецени:
- обществената опасност на деянието е над типичната за този вид
престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със сигурността на
транспорта с оглед на това, че извършените при условията на чл. 26 ал.1 НК престъпления, съдържат в
себе си по – висока степен на обществена опасност, поради завишените вредни
последици на многократно извършеното престъпление, в сравнение с еднократно
извършеното деяние. От друга страна следва да се отчете, че обществения
резонанс от престъплението е сравнително отшумял поради изтеклия близо пет
годишен срок от извършване на престъплението до осъждането му.
- обществената
опасност на подсъдимия: от една страна се касае
за зрял човек, в хода на досъдебното производство се е признал за
виновен, съдействал е за разкриване на обективната истина, изразил е съжаление
за извършеното. От друга, Ж. не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене, многократно е осъждан като 2 от присъдите са за престъпление по
чл. 343в ал.2 от НК, което навежда на извода, че подсъдимият не се е поправил и
превъзпитал, за което говори и справката му за нарушител по ЗДвП..
С оглед на изложеното съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено
при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства към средния, предвиден в текста на закона размер,
а именно „лишаване от свобода” за срок от
1 година. Така определеното наказание, предвид обстоятелството, че подсъдимият
вече е осъждан на наказание “лишаване от свобода” за умишлено престъпление,
съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при
първоначален “строг” режим. С оглед личността на подсъдимия и тежестта на
престъплението, така определеното наказание и първоначален режим следва да бъде
изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип.
Така наложеното наказание по вид, размер и условия на изтърпяване напълно отговаря на извършеното
и ще осъществи изцяло целите на
личната и генерална превенция на закона.
Поради това, че настоящото престъпление е извършено в
изпитателния срок, определен с:
1.Присъда № 109/02.10.2007г. постановена по НОХ дело № 625/ 2007г., с която за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл.
26 ал. 1 от НК му е наложено
наказание-лишаване от свобода за срок
от една година
и шест месеца, като на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК същата е отложена за изтърпяване с изпитателен срок
от три години, считано от
влизане на присъдата в сила-
17.10.2007г.;
2.Определение от 14.11.2007г., влязло
в сила на 14.11.2007г., по
НОХ дело № 1107/2007/2007г. на РС-Кърджали, с което за извършено
престъпление по чл. 343в ал.
2 във вр.
с ал. 1 и чл. 54 от
НК е осъден на наказание –лишаване от свобода за
срок от четири
месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК наказанието е отложено за изтърпяване за срок от
три години, считано от
влизане на определението в сила;
3.Присъда № 762/17.12.2007г., в сила от 27.03.2008г., постановена по НОХ дело №
897/2007г. по описа на РС-Хасково, с което за извършено престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 3 предл.
1 т. 4 предл.2 и т. 7 във вр.
с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание-лишаване от свобода
за срок от шест месеца, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от 3 години и 6 месеца, на основание чл. 68 ал.1 от НК, съдът следва
да постанови подсъдимият да изтърпи и отложените наказания, по описаните по-
горе присъди. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл.
23 ал.1 от НК съдът следва да определи едно общо наказание по изброените по-
горе присъди, които се намират в реална съвкупност, най- тежкото от всички, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. Така определеното
общо наказание следва да бъде приведено в изпълнение и да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
При този изход на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски- за призованите от гр. А.град свидетели, общо в размер на 60 лева.
Водим от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: