№ 3951
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100106399 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Л. З. К., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Й., съдебен адрес:
София, ул. “**** против ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, София, бул. "****, за заплащане на
застрахователно обезщетение на претърпени вреди от станало ПТП, както следва: - 35 100
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, - 823, 64 лв. - мораторна лихва
върху сумата 19 900 лв. за периода 18.01.2021 г- - 15.06.2021 г., 4 200 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди - разноски за лечение /медикаменти и консумативи/ и 4, 14
лв. - мораторна лихва върху сумата 100 лв. за периода 18.01.2021 г- - 15.06.2021 г., ведно със
законната лихва, върху двете главници, считано от 18.01.2021 г. до окончателно изплащане,
и сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2020 г., в София, на бул. ****, около 13.38 ч., при
ПТП, причинено от водача на МПС Ю.А.К., управляващ л.а. марка Шкода, модел Рапид,
Рeг. № ****, е пострадала ищцата Л. З. К.като пешеходка. В резултат на катастрофата тя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, шок и пост -
травматичен стрес, породени от нанесената й средна телесна повреда, както и имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение на получените наранявания.
По повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 11234/2020 г. по описа на СРТР-ОР СДВР,
съответно пр.пр. № 32506/2020 г. по описа на РП, София. Съгласно КП № К-383,
1
причинител на ПТП е бил водачът на л. а. Шкода Рапид - Ю.А.К., който към датата на ПТП
имал валидна Застрахователна полица № BG01-119002746838, сключена със ЗАД "А.Б." АД
за периода 26.09.2019 г. - 26.09.2020 г.
Ищцата твърди, че е предявила претенция към ответника, за застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска Отговорност”, по която претенция ответникът приел да й
изплати сумата 20 000 лв. за понесени неимуществени вреди и сумата 4 360 лв. – за
имуществени такива, но към настоящия момент тези суми не са получени от нея.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявените искове със законните последици –
лихви и разноски по списък. Възразила е срещу хонорара на представителя на ответната
страна, поради прекомерност.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Претендира разноски
и адв. възнаграждение.
На първо място заявява, че, след разглеждане на претенцията на ищцата по образуваната
щета и след преценка на конкретните обстоятелства и представените от нея доказателства, е
изплатил ефективно справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер 19 900 лв.
и обезщетение за имуществени вреди, определено след представяне на необходимите
документи за това в размер 100 лв. Сумата 20 000 лв. е преведена на ищцата на 16.06.2021 г.
и, според него, тази сума е справедливо обезщетение за претърпените от нея вреди.
На следващо място оспорва твърденията в исковата молба, че инцидентът е довел до
настъпване на средна телесна повреда за пострадалата, като твърди, че тя е претърпяла лека
телесна повреда.
Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между поведението на водача на
автомобила и претърпените от К. травматични увреждания. Твърди, че пострадалата е имала
предшестващи дегенеративни/възрастови заболявания, които са допринесли съществено за
по-бавното й и по-трудно възстановяване.
Прави възражение за съпричиняване от нейна страна, в случай, че бъде доказано наличието
на предшестващи и дегенеративни, възрастови или други заболявания, чието наличие е
утежнило възстановителния процес.
При условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди,
като счита същия за завишен в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.
52 ЗЗД.
Оспорва претенцията по акцесорните искове за законна лихва за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди, поради неоснователността на главния иск.
Оспорва претенцията за имуществени вреди като неоснователна и недоказана, като, в тази
връзка, оспорва и претенцията за законна лихва за забава, поради неоснователност на
2
главния иск за имуществени вреди.
При условията на евентуалност, в случай че съдът намери исковете на ищцата за
основателни, моли от определеното обезщетение да бъдат приспаднати следните суми: 19
900 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 100 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, които са изплатени от него, в качеството му на застраховател, на
ищцата на 16.06.2021 г.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като недоказан и неоснователен, с
присъждане на разноски по списък. Възразил е срещу размера на адвокатското
възнаграждение на адвоката – повереник на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пред вид наведените от страни съществени твърдения и оспорвания, съдът намира, че не е
формиран спор относно правопораждащото обстоятелство, че към момента на ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия л.а. марка
Шкода, модел Рапид, Рeг. № ****, обектвирано в ЗП № BG01-119002746838, сключена със
ЗАД "А.Б." АД за периода 26.09.2019 г. - 26.09.2020 г.
Спорът между страните се състои в изясняване на механизма на станалото ПТП и преценка
на поведението на двамата участници от правна страна, установяване на действителните
вреди, пряко произтекли от инцидента, наличието или липсата на съпричиняване от страна
на пострадалия и размера на претендираните обезщетения.
Изслушаната и приета по делото, като неоспорена от страните,
съдебна автотехническа експертиза установява, че причината за настъпване на
произшествието, станало на 18.08.2020 г. около 13,38 ч. в София на бул. ****, при което е
пострадала Л. З. К., се корени в опита за извършване на спасителна маневра от страна на
водача на л. а. марка „Шкода” модел „Рапид”, Рег. № **** Ю.А.К.. При тази маневра, за да
не се удари в спрелите, респективно спиращите пред него, два леки автомобила, водачът К.
завил надясно и, в резултат на това, се качил на тротоара, където ударил движещата се по
него пешеходка К., която не е имала пряка видимост към него. Тази спасителна маневра –
завиване надясно, не е правомерна, тъй като водачът не е осигурил достатъчна дистанция от
движещия се пред него автомобил, за да може да спре, без да се удари при внезапно спиране
на предния автомобил. В случая настъпването на ПТП има субективен характер и е
вследствие на начина на управление от страна на водача на л.а. Шкода. Автомобилът е бил
технически изправен и техническото му състояние не е в пряка причинно - следствена
връзка с ПТП, а липсват и условия, влияещи върху възприятието на водача към момента на
катастрофата. Според експерта, пострадалата пешеходка се е движила по десния тротоар
извън коридора на движение на автомобила и не е представлявала опасност за него, а със
завиването надясно и качването на тротоара, той сам е допринесъл за настъпването на
3
катастрофата, независимо от това дали е имал обективна възможност да я възприеме или не,
като не е предприел никакви други действия за предотвратяване на удара.
По нататък вещото лице заявява, че произшествието е настъпило поради недостатъчна
дистанция на автомобила „Шкода” от предното превозно средство или късно реагиране за
спиране и неправилна маневра и прави извода, че то е било технически предотвратимо от
водача на автомобила.
Доказа се, че за станалата катастрофа е образувано ДП № 11234/2020 г. по описа на СРТР-
ОР СДВР, съответно пр.пр. № 32506/2020 г. по описа на РП, София за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, прекратено по
изричното желание на пострадалата на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 343, ал. 2 НК.
По делото е приета, като неоспорена от страните, съдебномедицинска експертиза, чиито
изводи съдът намира за компететни и обективни. Заключението установява, че, в резултат на
станалото на 18.08.2020 г. ПТП, ищцата е получила следните увреждания: - счупване на
лявата малопищялна кост, наложило извършването на мануална репозиция и налагане на
гипсова шина; - разкъсно-контузни рани на двете подбедрици, като тази в областта на
дясната подбедрица е наложила извършването на няколко оперативни интервенции вкл. и
свободна кожна пластика на 150 кв. см. с трансплантант, взет от дясното бедро на ищцата.
Счупването на лявата малопищялна кост, наложила гипсова имобилизация, реализира
критериите на медико - биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок повече от 30 дни, а разкъсно-контузните рани на двете подбедрици
поотделно и в съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. И двете увреди са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и място при
процесното ПТП-то.
Вещото лице заявява, че в медицинската документация не е отразено счупването в областта
на лявата малопищялна кост на какво ниво е. Отразено е само, че е направена мануална
репозиция и е поставена гипсова лонгета. Това предполага, че кракът е бил обездвижен за не
по -малко от 45 дни. Раната в областта на дясната подбедрица е наложила неколкократни
оперативни интервенции, включващи и миорафия /зашиване на мускул/, както и
извършването на свободна кожна пластика с последващи оперативни корекции. Всичко,
описано по-горе, обуславя извода, че ищцата е била с ограничени възможности за
придвижване и самообслужване. Този период е продължил около 2 месеца, през които
ищцата е имала нужда от ползването на чужда помощ.
В приложената медицинска документация е отразено, че при К. са налице следните
придружаващи заболявания: - артериална хипертония; - хипертонично сърце със застойна
сърдечна недостатъчност; - улцерозен колит и артропатия при улцерозен колит,
множествена локализация; - старческа нуклеарна катаракта; - увреждания на нервни
коренчета е плексуси; - коксартроза, неуточнена. Тези заболявания, според експерта, са с
4
различна етиология, но изключват травматична генеза, както и умишлено причиняване.
В допълнителната съдебно – медицинска експертиза вещото лице заявява, че пострадалата
ищца е имала следните придружаващи заболявания: хипертонично сърце, коксартроза,
неуточнена, допрокачествена дисплазия на млечната жлеза, атропатия при улцерозен колит
– множествена локализация ,улцерозен проктит, флебеит и тромбофлебит на повърхностни
съдове на долните крайници, други уточнени възпалителни болести на вагината и вулвата,
начална старческа катаракта, есенциална хипертония, главоболие, гонартроза /артроза на
колянната става/, псевдополипоза на колона ,други уточнени анемии, хемантиом с каквато и
да е локализация в черния дроб, разстройство в адаптацията, кисти на бъбреците. Описаните
заболявания нямат отношение към оздравителния процес вследствие получените от
катастрофата травмени увреди. Основно отношение към тях има видът на получените
наранявания и възрастта на ищцата – 79 г., като е известно, че при възрастните хора
регенеративните и обменни процеси са забавени и зарастването става по – бавно.
По искане на ищцата и за доказване на причинените й в резултат на станалото ПТ
неимуществени вреди съдът разпита като свидетел С.Б.С., нейна близка.
В съдебно заседание тя заяви, че е съученичка с Л. К. и още оттогава са приятелки. Знае за
станалата катастрофа през 2020 г. За първипът я е видяла у тях, през м. септември, преди
това била дълго време в болница. Библа в тежко състояние, с болки в краката, единият й
крак бил счупен, а и на двата имала рани. Били й направили няколко операции на счупения
крак. Не можела да се движи, болките били неописуеми. Освен от счупения крак, имала
силни болки от откритите рани на двата крака, в долната част, от коляното надолу, които
дълго време не заздравявали. Правили й пластика. Месец и половина била в гипс, после
почнала да се раздвижва, започнала да ходи с проходилка. Рехабилитатор не е посещавала,
тъй като нямала сили. Не можела да спи от болки, имала сърцебиене, вдигала кръвно,
плачела, чувствала се непотребна, нямало за какво да живее. По – нататък свидетелката
заяви, че ищцата има син, който живее в Китай и той към момента на катастрофата бил в
София, но трябвало да се върне обратно. Тогава тя й се обадила. Договорили се да й заплаща
по 750 лв. месечно за грижите. По цял ден свидетелката била у тях, вечер и нощем се
прибирала. Според нея и понастоящем К. не се е възстановила напълно и болките й
продължават и сега. Отделно от това, все още тя е стресирана и, само като чуе шума от
колите навън, иска да се прибира. След края на месец февруари ищцата започнала да излиза,
сега вече може да го прави сама.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпилото на 18.08.2020 г. ПТП пряко от застрахователя
5
по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил
катастрофата. Според посочената норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията
на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане. Непозволеното увреждане е сложен юридически
състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно - обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл. 45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство
на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане.
Както бе посочено по – горе, от ответната страна бе направено възражение за
съпричиняване, като беше заявено също и, че уврежданията на ищцата не са причинени от
станалия инцидент. Съдът намира това възражение на ответника за недоказано и
неоснователно, предвид заключението на приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза, която заявява, че съпътстващите заболявания, констатирани при ищцата, са с
различна етиология от тази на понесените от нея травми и изключват травматична генеза
или умишлено причиняване.
В резултат на станалото ПТП ищцата Л. К. е получила описаните по–горе травматични
увреди и е претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в пряка
причинно - следствена връзка с катастрофата, а вината на водача на лекия автомобил
застрахован при ответното дружество бе категорично установена. С оглед на това и, за да
6
определи справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52
ЗЗД, съдът извърши преценка съгласно указанията, съдържащи се в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като взе под внимание, че основната травматична увреда,
претърпяна от пострадалата носи медико - биологичните признаци на средна телесна
повреда, доколкото е довела до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок от повече от два месеца. Съдът съобразява още, че лечебно - възстановителният
период е протекъл в рамките на продължителен период, с интензивна фаза на болките около
два месеца. Вещото лице не е отразило данни за ненастъпило възстановяване и
функционални дефицити.
След преценка и на свидетелските показания относно причинените на ищцата вреди и
съдебно – медицинската експертиза, както и извършеното от ответника плащане, съдът
приема, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е основателен за сумата 36 000 лв. което води до уважаването му в пълния
претендиран размер 35 100 лв.
Основателен в неговата цялост се явява искът за обезщетяване на претърпени от ищцата
имуществени вреди, произтекли от същото събитие, представляващи разходи, необходими
за правилно провеждане на лечението, съобразно представени медицински документи,
поради което следва да бъде уважен така, както е предявен – за сумата 4 200 лв.
Върху двете присъдени главници съдът приема, че се дължи законната лихва, считано от
18.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Що се касае до претенциите за моратрна лихва – тази върху търсените неимуществени
вреди, заплатени вече от застрахователя в размер 19 900 лв. и тази върху заплатените
имуществени вреди от 100 лв. за периода 18.01.2021 г. /извършеното плащане/ – 15.06.2021
г. /завеждане на делото/, съдът ги намира за основателни за сумите, за които са предявени,
съответно: за 823, 64 лв. и 4, 14 лв. и сбита, че за тези суми следва да бъдат уважени.
Посочените суми са изчислени с електронен калкулатор за нуждите на настоящия процес.
Пред вид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъдят
разноски, по представен списък, в размер 800 лв. – депозити за експертизи и адвокатско
възнаграждение в размер 2 300 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, пред вид факта, че
този хонорар е съобразен с визираното в Наредбата за адвокатските възнаграждения,
актуална към настоящия момент.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, София, бул. "****, да заплати на Л. З. К., ЕГН
**********, чрез адв. Ж. Й., съдебен адрес: София, ул. “**** на основание чл. 432 ал. 1
КЗ и чл. 86 ЗЗД застрахователно обезщетение за претърпени вреди вследствие ПТП от
18.08.2020 г., както следва: - 35 100 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
- 823, 64 лв. - мораторна лихва върху сумата 19 900 лв. за периода 18.01.2021 г- - 15.06.2021
г., 4 200 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за лечение
/медикаменти и консумативи/ и 4, 14 лв. - мораторна лихва върху сумата 100 лв. за периода
18.01.2021 г- - 15.06.2021 г., ведно със законната лихва, върху двете главници, считано от
18.01.2021 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в размер 800 лв.
– депозити за експертизи и 2 300 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8