№ 18076
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА Частно наказателно дело № 20231110213950 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и след като изслуша становището на страните и
взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 3 от НПК.
Образувано е по молбата на адв. А. за изменение на взетата спрямо
обвиняемия К. Й. И. МНО от „задържане под стража“ в по-лека такава.
В настоящото производство на преценка подлежат всички обстоятелства,
свързани със законността на продължаващото задържане, а именно наличие
на обосновано предположение обвиняемият да е съпричастна към деяние,
наказуемо с лишаване от свобода, наличие на опасност от укриване или
извършване на престъпление. На преценка подлежат и срокът на задържане,
активността на разследващите органи, наличието на обстоятелства от
здравословен, социален или семеен характер, които да са несъвместими със
задържането и престоя на обвиняемия в следствения арест.
На първо място съдът намира, че и към настоящия момент продължава
да съществува обосновано предположение обвиняемият да е съпричастен към
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, а така също и към актуално повдигнато
му ново обвинение по чл. 143, ал. 1 от НК. И за двете престъпления законът
1
предвижда лишаване от свобода за срок до 6 години, като престъплението по
чл. 149, ал. 1 от НК е и със специален минимум от 1 година.
Съдът намира за напълно основателни доводите на адв. А. относно
процесуалната стойност на приложеното по делото сведение от К. И., дадено
в момент, в който същият не е имал процесуално качество на обвиняем.
Същото сведение по никакъв начин не би могло да бъде ползвано в
наказателния процес за обосноваване евентуална съпричастност на
обвиняемия към вменените му деяния. По отношение на този въпрос
становището на настоящия съдебен състав не се различава по никакъв начин
от тезата на защитата и прокурора, като следва да се отбележи, че
физическото наличие на сведението по делото, не означава, че същото
непременно ще бъде ползвано в процеса на доказване, тъй като в кориците на
делото се съдържат и други писмени документи, които нямат доказателствена
стойност, в това число различни докладни записки. Дали сведението е било
изтръгнато от обвиняемия чрез насилие, заплахи, евентуални обиди и т.н.,
към настоящия момент от една страна няма такива данни, а от друга това
обстоятелство е неотносимо, с оглед становището на съда за
доказателствената стойност на сведението. Ако защитникът твърди, че
спрямо обвиняемия е било осъществено физическо насилие от страна на
полицейски служители, то същият е следвало да сезира компетентните органи
с цел проверка на тези обстоятелства.
По същество не се спори, че обвиняемият е работил в детския клуб,
който е бил посетен от свидетелката В-А- и нейната майка В.К.. Основните
сведения относно действията на обвиняемия се извеждат от показанията на
детето А., така и от приобщената по делото ВТЕ. Следва да се отбележи, че
по делото е налице СППЕ на детето В-А-, от чието заключение се установява,
че детето има формирани представи за добро и зло, правилно и неправилно,
възприело е социалните табута за приемливо и неприемливо поведение, в
това число на възрасни хора спрямо деца в сексуален аспект и В-А- може
правилно да възприема и пресъздава събитията. Съдът акцентира върху
СППЕ на детето, с оглед обосноваване на нейната свидетелска годност в
процеса. Свидетелката е разпитана два пъти, включително и пред съдия и е
посочила какви действия е извършил спрямо нея обвиняемият, както и че на
нея те не са й били приятни и са я смутили. Тук е мястото съдът да обърне
2
внимание и на заключението на ВТЕ – защитникът посочи, че лично е
възприел наличните видеозаписи, от които става ясно, че действията на
обвиняемия са били кратки спрямо детето и са израз на приятелското му
отношение и увлечение в играта, като по никакъв начин същият не е проявил
сексуално влечение към детето и действията му не целят сексуална възбуда
или удовлетворение. Вещите лица изготвили заключението на ВТЕ са
изследвали множество видеофайлове – 10 на брой и макар и обобщено са
описали действията на заснето дете от женски пол и лицето от мъжки пол в
детския клуб тоест пострадалата А. и обвиняемия. Това, което всъщност
прави впечатление от описанията на действията е, че се касае не за 4-5 бегли
докосвания на детето, а за множество действия, които по съществото си
настоящият съдебен състав не може да оцени като приятелски и насочени към
игра и забавление. Обвиняемият многократно целува детето по лицето и
врата, прегръща го, докосва го, придърпва същото в скута си неведнъж, което
по никакъв начин не може да бъде оправдано и обяснено като игра. От ВТЕ е
видно, че той поставя ръка между краката на детето, докосва половите му
органи, опипва детето по бедрата и дупето. Това е посочено при описание на
действията, извършени от обвиняемия. В експертизата е отразено, че
панталонът на обвиняемия е бил издут в областта на половия орган, но дали
същият действително е постигнал полова възбуда или не, е ирелевантно за
състава на престъплението – достатъчно е действията да са били с такава
насоченост и такава да е била целта на деянието. Настоящият съдебен състав
намира, че действията на обвиняемия, свързани с множество целувки на
детето по лицето, врата, опипване на половия орган, задните части, бедрата и
поставяне на детето неколкократно в скута на обвиняемия, са със сексуална
насоченост, тоест целели са да възбудят полово желание без съвкупление.
Що се отнася до многократно цитираната КСППЕ на обвиняемия съдът
намира, че действително в заключението на същата е посочено, че И. показва
положително разположение в общуването, без нагласа за манипулиране на
информацията, която дава, но това обстоятелство, освен в определен
положителен аспект за характеристичните данни за него, не може по никакъв
начин да изключи съпричастността му към осъществените деяния.
Експертизата е категорична, че лицето може да разбира и ръководи
постъпките си, като недостатъчната ефективност на механизма на
самоконтрол съдът оценява и в известна степен на плоскостта на риска от
3
извършване на престъпление, доколкото е очевидно, че обвиняемият не може
да се самоконтролира. В самата експертиза също така е отразено, че не се
касае за изначално намерение за удовлетворение на сексуална потребност в
общуването с детето, а за пробив на сексуалния импулс, който според съда,
съчетан с ниския самоконтрол, може да доведе до нови противоправни
деяния.
Както и предходните съдебни състави, така и настоящия, не констатират
опасност от укриване на обвиняемия. Същевременно обаче именно обсъдения
пробив на сексуалния импулс, ниският механизъм на самоконтрол, който
очевидно е проявен от обвиняемия, множеството действия със сексуална
насоченост, които е извършил спрямо малолетно дете, което е било оставено
от неговия родител на доверие и на грижите на обвиняемия, мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че и към настоящия момент МНО
"задържане под стража" е адекватна и съответна на риска от извършване на
престъпление от страна на обвиняемия.
Съдът намира за нужно само да маркира, без да навлиза в дълбочина по
отношение показанията на М.Х. и С.С., които са управители на заведението, в
което е работил обвиняемият и които дават сведение за предходни
многобройни оплаквания от родители по отношение поведението на
обвиняемия спрямо децата им, които преценява като обосноваващи реалната
опасност обвиняемия да извърши престъпление. В показанията си свидетелят
С.О. споделя, че обвиняемият е бил наясно за отправените му неформално
обвинения за недопустимото му поведение спрямо децата, но същият
очевидно е продължил с подобно поведение, което е довело и до образуване
на настоящото дело.
Потенциалното наказание, което би могло да бъде наложено на
обвиняемия при признаването му за виновен и възможността за отлагане на
неготово изтърпяване с изпитателен срок са неотносими в настоящото
производство, доколкото същите следва да бъдат преценявани на един по-
късен етап от съда, който решава делото по същество.
Тук е моментът да се добави по отношение на второто повдигнато
обвинение спрямо обвиняемия, че от показанията на свидетеля А. се
установява отправянето на заплаха спрямо нея, ако същата напусне детския
кът. Аргументът, че обвиняемият е целял тя да не напуска от съображения за
4
сигурност и всъщност й е казал, че нещо лошо може й да се случи, ако
напусне, което е било в изпълнение на служебните му задължения на
аниматор да предпази детето, съдът не може да сподели, доколкото се
установи, че детето е било единственото в детския кът и същият би могъл да
го съпроводи до масата на неговата майка, а не да ограничава възможността
на детето да напусне детския кът, при такова желание от негова страна.
Срокът на задържане съдът намира, че е в рамките на законовия. Не
може да бъде определен като неразумен, доколкото са проведени разпити на
множество свидетели, изготвени са експертизи. На практика разследването е
приключило, същото е предявено и предстои прокуратурата да упражни
правомощията си и да прецени как да приключи ДП.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставки
за смекчаване на изпълняваната спрямо обвиняемия МНО „Задържане под
стража“ и същата следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А. за изменение на взетата
спрямо обвиняемия К. Й. И., ЕГН ********** мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението подлежи на обжалване в 3-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5