Р Е
Ш Е Н
И Е № 617
08.10.2019 год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на деветнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 2588 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.8,
ал.1 от Закона за арендата в земеделието във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите от
Министерство на земеделието, храните и горите против Т.Й.Г.,***.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът били в облигационни отношения
по силата на сключен Договор за аренда № 63/22.04.2013г. на земеделски земи от
държавния поземлен фонд, вписан в Служба по вписванията - Кърджали с дв. вх. peг. № 1252/25.04.2013г., том 1, партида 10722. Съгласно
посочения договор, директорът на ОД „Земеделие” - Кърджали като упълномощен
представител на Министъра на земеделието и храните, в качеството си на арендодател, предоставил за временно възмездно ползване
земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 175.111 дка, в землището
на с. Миладиново, Общ. Кърджали на ответника Т.Й.Г. в качеството на арендатор. Договорът
бил сключен за срок от 25 стопански години и влизал в сила на 01.10.2012г. /2012/2013
стопанска година/. В т.3 от договора било посочено, че арендаторът е длъжен да
създаде насаждение от вишни в рамките на 4 годишния гратисен
период, като ежегодно засажда не по-малко от 44дка от общата площ на обекта със
сортове, вписани в официалната сортова листа на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Съгласно т.5.1 от
договора, арендните плащания от петата стопанска
година /след изтичане на гратисния период/ се дължали
не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година /1
октомври/, като в т. 4.1 било посочено, че арендното
плащане се индексира с коефициента на инфлация, определен от Националния
статистически институт за съответния 12
месечен период. Съгласно т. 5.2 от договора, арендаторът се задължавал
да представи на арендодателя запис на заповед с падеж
в срока по т. 5.1 в началото на всяка стопанска година, след изтичане на гратисния период. В т.5.3 от договора било посочено, че арендаторът
се задължава в началото на всяка стопанска година, след изтичане на гратисния период, да представи на арендодателя
безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер на годишната арендна вноска, определена съгласно т. 5.1 за всяка
стопанска година. Падежът на задълженията за 2016/2017 стопанска година /първа
стопанска година след изтичане на гратисния период/ бил
01.10.2017г. След извършена проверка в ОДЗ – Кърджали било установено, че към
13.10.2017г. задълженията по т. 3, т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3 от договора не били
изпълнени. С Писмо, изх. № ПО-03-17/16.10.2017г. на директора на ОДЗ - Кърджали
бил даден 3 месечен срок на арендатора, считано от датата на получаване на
посоченото писмо, да изпълни задълженията си по Договор за аренда №
63/22.04.2013г., като при неизпълнение на същите в дадения срок, на основание
чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието, във
връзка с чл.87 от Закона за задълженията и договорите, посоченото писмо щяло да
се счита за писмено предизвестие от страна на арендодателя
за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на договорните
задължения по искане на изправната страна /т.38.5 от Договор за аренда №
63/22.04.2013г./. Видно от приложеното
известие за доставяне, Писмо, изх. № ПО-03-17/16.10.2017г. на директора на ОДЗ –
Кърджали било получено от арендатора на 27.10.2017г., като определеният 3
месечен срок бил изтекъл на 27.01.2018г. /неприсъствен ден/, следователно
изтекъл на 29.01.2018г., към която дата арендаторът не бил изпълнил задълженията
си. Поради изложеното, със Заявление, изх. № АР-16-05-6/15.06.2018г. на
директора на ОДЗ - Кърджали, прекратяването на Договор за аренда №
63/22.04.2013г. било вписано в Служба по вписванията - Кърджали с дв. вх. peг. № 2453/19.06.2018г. В изпълнение на чл.27, ал.2 от
ЗАЗ, прекратяването на посочения договор било регистрирано в Общинска служба по
земеделие - Кърджали. Посочва се още в исковата молба, че арендното
плащане за 2016/2017 стопанска година, индексирано с коефициента на инфлация, с
падеж 01.10.2017г., било в размер на 5253.33 лева. Съгласно разпоредбата на
чл.47м, ал.1, изр.трето от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, депозитът на спечелилия участник се прихващал
от наемната цена или от арендната вноска. С вносна
бележка от 22.02.2013г. ответникът внесъл депозит за участие в търг в размер на
1751.20 лева. С платежно нареждане от 03.10.2017г. ОДЗ - Кърджали прихванала сумата от 1751.20 лева, с оглед на
което дължимата арендна вноска за стопанската
2016/2017 година била 3575.68 лева. След извършена справка в счетоводните
регистри на ОДЗ – Кърджали било установено, че до настоящия момент нямало
постъпили плащания по арендния договор, поради което ответникът
дължал арендна вноска за стопанската 2016/2017 година
в размер на 3575.68 лева. Тъй като не
извършил дължимото плащане на арендната вноска
на падежа, същият изпаднал в забава и
съгласно т.35 от договора дължал и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху главницата в размер на 395.11 лева за периода от 01.10.2017г.
/падеж на задължението/ до 31.10.2018г. /дата на завеждане на исковата молба/,
както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Поради неизпълнение на задълженията по
т.3, т. 5.1, т.5.2 и т.5.3 договорът бил прекратен и съгласно т.38.6,
арендаторът дължал обезщетение в размер на дължимото арендно
плащане за съответната стопанска година, а именно 5253.33 лева. Предвид
изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника /след
допуснато изменение в размера на предявените искове в съдебно заседание,
проведено на 19.09.2019г/, да му заплати сумата в размер на 3502.13 лева –
главница, представляваща неплатена арендна вноска за
стопанската 2016/2017 година, съгласно Договор за аренда № 63/22.04.2013 г.; 378.30
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2017г. до 31.10.2018г.
и 5253.33 лева – обезщетение по т.38.6 от договора за аренда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор
по делото, че страните са били в договорни отношения по силата на сключен между тях Договор за
аренда № 63 от 22.04.2013г. Съгласно същия, ищецът в качеството си на арендодател е предоставил на ответника в качеството му на
арендатор имот № 047001 с площ от 175.111 дка, представляващ
нива, шеста категория, в м.”Юренлик”, в землището на
с.Миладиново, Община Кърджали. От своя страна ответникът е поел задължението да
създаде и отглежда върху процесните земеделски площи овощни
насаждения. Безспорно се установи по делото още, че ищецът е изпълнил своето
задължение и е предал на ответника реално земеделската земя, предмет на
договора, за което свидетелства приетият като доказателство Протокол-опис с дата 22.04.2013г. От
съдържанието на договора се установява още, че е сключен за срок от 25
стопански години и влиза в сила, считано от 01.10.2012г., като всяка стопанска
година започва от първи октомври на съответната година. С договора са уговорени
и всички останали условия - размер на арендни вноски,
санкции, гратисен период и др.
Като
доказателство бе представено Писмо №
ПО-03-17/16.10.2017г., с което ищецът е отправил покана до ответника, уведомявайки
го, че не изпълнява поетите по договора задължения и не заплаща определените арендни вноски. Определил е срок от три месеца да изпълни
задължението си, като му заплати арендните вноски за
стопанската година 2016/2017г., която е била първата стопанска година, за която
ответникът е дължал арендна вноска, поради изтичането
на гратисния четиригодишен период. Размерът на арнедната вноска е бил 3575.68 лева. Поканата съдържа още и
искане за плащане на арендната вноска за стопнаската
2017/2018 годна в размер на 5253.33 лева, тъй като към датата на поканата е бил
настъпил падежа и за втората стопанска година. Наред с поканата за доброволно
изпълнение, ищецът е направил и изявление, че в случай на неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, едностранно прекратява договора на посоченото
основание. Представи се Известие за доставяне на горното писмо-покана, като
видно от обратната разписка е, че същото е получено на 27.10.2017г.
При
тези данни по делото се налага извода, че срокът, който ищецът е дал на
ответника да изпълни задължението си, е изтекъл на 27.01.2018г. От тук следва извода
и за това, че след тази дата договорът следва да се счита за прекратен, тъй
като не се представят доказателства за извършени плащания към този и следващите
моменти.
За
правилното и пълно изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на вещо
лице - специалист агроном. Видно от същото е, че ответникът като арендатор по процесния договор е бил длъжен да заплаща арендна вноска в размер на 5253.33 лева за първата година -
стопанската 2017/2018 година. Този начален срок е съобразен с условието по договора
за 4 годишен гратисен период В.л. е установило, а се
представиха и писмени доказателства в тази насока, че от тази сума ищецът е
приспаднал внесения депозит от ответника при участието му в проведения търг, поради
което размерът на дължимата вноска възлиза на сумата 3502.13 лева. / 5253.33-
1751.20 = 3502.13 лева./ Установява се още от заключението на в.л., че арендната вноска за стопанската 2017/2018 година, възлизаща
на сумата от 5253.33 лева не е била платена, поради което е останала дължима. В
този смисъл размерът на главницата за исковия период възлиза на 8755.46
лева.
Предвид изложеното, съдът намира предявения
иск за доказан в пълния предявен размер от 8755.46 лева, представляваща
неплатени арендни вноски за стопанските 2016/2017 и
2017/2018 година и ще следва да се уважи, като съдът се съобрази с направеното
изменение на иска в съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 378.30 лева /след направеното изменение на иска в съдебно
заседание, проведено на 19.09.2019г./ за периода от 01.10.2017г. до 31.10.2018г. - датата на подаването на
исковата молба, съдът намира следното:
Предявеният иск е акцесорен такъв и неговият живот зависи от уважването или не на основния иск, който е за парично
вземане. Установи се, че арендните вноски по процесния
договор не са били изплащани в срок, по-скоро че не са изплащани въобще, поради
което и претенцията за лихва за забава са явява основателна. В тази насока
съдът се позовава на заключението на вещото лице, което е установило, че за
исковия период дължимата лихва за забава е в размер на 378.30 лева, поради което
ще следва този иск да се уважи в посочения размер.
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски в пълен
размер, а именно сумата от 905 лева, от които 405 лева, произтичащи от
платена държавна такса, 200 лева – разноски за вещо лице и 300 лева –
възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът не споделя навежданите от
ответника доводи за недопустимост на иска, на които възражения съдът е
отговорил с определения, постановени в съдебно заседание, проведено на
19.09.2019г. Не споделя и доводите за наличие на престъпни обстоятелства, при
които следва делото да се прекрати и изпрати на прокуратурата. Несъмнено е, че
се касае за гражданскоправни
отношения, които ищецът е заявил пред компетентния съд и с всички допустими
от закона средства е доказал своята
искова претенция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на земеделието, храните и горите на РБ,
сумата от 3502.13 лева - главница, представляваща неплатени арендни
вноски за стопанската 2016/2017г. по Договор № 63/22.04.2013г.; 5253.33 лева – обезщетение
по т.38.6 от Договор № 63/22.04.2013г., представляваща арендно
плащане за стопанската 2017/2018г., както и сумата 378.30 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за времето от 01.10.2017г. до 31.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2018г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 905 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: