№ 6048
гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110133409 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление в *********, представлявано от С.П. и
К.К., чрез пълномощника им адв. М. Г. против Б. Б. В., ЕГН **********, с адрес в ********.
Твърди се в исковата молба, че на 31.01.2018 г., на път П Е79, на 400 м преди
началото за село В., посока изход от град С. към село В., е реализирано ПТП с участието на
лек автомобил марка „М.“, модел „С.С.“ с ДК № **********, собственост на „ТОП Р. а К.“,
управляван от ответника Б. Б. В., и лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с ДК № *********,
собственост на „М.“ ЕООД, управляван от К. В. Д..
Според представените констативен протокол за ПТП № К - 77/31.01.2018 г„ съставен
от органите на КАТ и постановление за прекратяване на наказателно производство на
Софийска районна прокуратура, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на водача Б. Б. В., който е управлявал лек автомобил марка „М.“,
модел „С.С.“ с ДК № ********** след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта 0,76 промила и е загубил управлението над автомобила си, навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил с предната дясна част предната лява част на лек автомобил
марка „Р.“, модел „К.“ с ДК № *********. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети
по лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с ДК № *********.
Въз основа на заявление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС в
дружеството е заведена щета с № № от С.А.П., пълномощник на „М.“ ЕООД, което
дружество е собственик на увредения лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с ДК №
*********.
Прогнозната стойност на ремонта на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с ДК №
1
********* надвишава 70% от действителната му стойност, поради което застрахователят е
обявил тотална щета съгласно чл. 390 от КЗ.
На 20.09.2019 г. ЗД „Б.И.“ АД е превело по банков път на „М.“ ЕООД сумата в
размер на 12 519,01 лева. След прекалкулация на щетата дружеството е определило да
доплати на „М.“ ЕООД още 2384,57 лева, които са платени на собственика на увредения
автомобил на 06.11.2019 г.
Лек автомобил марка „М.“, модел „С.С.“ с ДК № ********** е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “Б.И.”АД със застрахователна полица №
BG/02/117003054843, с валиден срок на действие от 18.11.2017 г. до 17.11.2018 г. Тъй като
ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта на допустимата по
закон норма и на основание чл. 500 от КЗ, ищецът, като за застраховател по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ има право да получи от него платеното
застрахователно обезщетение. С регресна покана ЗД „Б.И.“ АД е поканило Б. Б. В. да
заплати заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Ответникът е
изплатил част от сумата в размер на 6272,01 лева, като останалата част в размер на 8656,56
лева не е възстановена.
С тези обстоятелства, ищцовото дружество мотивира правния си интерес от
предявяването на регресния осъдителен иск за заплащане на сумата от 8 656,56 лв. (осем
хиляди шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки).
С исковата молба процесуалният представител на ЗД „Б.И.“ АД – С. моли за
събирането на писмени и гласни доказателства и допускането на съдебна автотехническа и
съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен
представител.
В срока по чл. 131 от ГПК, процесуалният представител на Б. В. депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявената осъдителна претенция по размер.
Излага твърдения, че непосредственото след пътно-транспортоното произшествие
ответникът е изпаднал в безсъзнание, което е наложило транспортирането му до УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“. Сочи, че неправомерно застрахователят е заплатил обезщетение за
„тотална щета“, тъй като липсва удостоверение, издадено от надлежните органи за
дерегистрация на автомобила. Твърди, че на основание чл. 87 от ЗЗД преди образуването на
настоящето производство е следвало ответникът да бъде отново поканен да изпълни
задължението си към застрахователя. Сочи, че в регресната покана не е описана детайлно
щетата, нито пък е уведомен Б. В. за доплащането, направено от застрахователя.
С отговора, пълномощникът на Б. В. моли за допускането и назначаването на съдебно
– медицинска експертиза.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
направените възражения.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
2
На 18.11.2017 г. между ищцовото дружество и ответникът е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет гражданската отговорност на водача на
лек автомобил марка и модел „М.“, модел „С.С.“ с ДК № ********** и срок на валидност от
18.11.2017 г. до 17.11.2018 г.
На 31.01.2018 г., на път П Е79, на 400 м преди началото за село В., посока изход от
град С. към село В., е реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на лек
автомобил марка „М.“, модел „С.С.“ с ДК № **********, управляван от ответника Б. Б. В., и
лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с ДК № *********, собственост на „М.“ ЕООД,
управляван от свидетеля К. В. Д.. За произшествието е съставен констативен протокол за
ПТП от 31.01.2018 г. от служител на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Според
констатациите в протокола и двете моторни превозни средства са със значителни щети.
Водачите са тествани за употреба на алкохол с техническо средство, като е установено, че
ответникът е с концентрация на алкохол в кръвта 0,65 промила. По случая е образувано
наказателно производство, което е прекратено с постановление от 09.05.2018 г. В хода на
досъдебното производство е допусната и назначената химична експертиза, която е
установила, че в кръвната проба на Б. В. се установява концентрация на алкохол в кръвта от
0,76 промила. С наказателно постановление № 18 – 4332 – 000401 от 14.02.2018 г., издадено
от Заместник началника на отдел „Пътна полиция“ към СДВР на ответника са наложени
наказания за три административни нарушения, едното от които е управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 промила до 0,8 промила, а именно: затова, че на
31.01.2018 г. около 13.00 часа в Столична община, на път Първи клас Е-79 управлява М.
С.С. с рег. № ********** с посока към с. В. с концентрация на алкохол в кръвта 0,65
промила. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 08.06.2018 г. С
наказателно постановление № 18 – 4332 – 008607 от 22.05.2018 г., издадено от Заместник
началника на отдел „Пътна полиция“ към СДВР и влязло в сила на 08.06.2018 г., на
ответника е наложено наказание затова, че по същото време и място е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е участвал в ПТП.
В следствие на пътно-транспортното произшествие, настъпило при навлизане в
насрещната лента за движение от лекия автомобил управляван от Б. В. и удар с лек
автомобил марка и модел „Р. К.“ с рег. № *********, са причинени имуществени вреди на
собствени на посочения автомобил. Механизмът на настъпване на ПТП се установява, както
от данните в писмените доказателства (констативен протокол, наказателни постановления и
останалите документи, съдържащи се в административнонаказателните преписки и в
досъдебното производство), така и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, изслушана и приета без да е оспорена от страните в съдебно заседание на
12.10.2021 г. Вещото лице дава заключение, също така и за размера на имуществените
вреди, а именно сумата от 15 945 лв. и за размера на обичайните ликвидационни разходи –
15 лв.
Настъпването на пътно – транспортното произшествие в следствие на навлизане на
автомобила, управляван от ответника в насрещната лента за движение се потвърждава и от
3
показанията на свидетеля К. Д. (водач на лекия автомобил „Р. К.“). Според показанията му
той е навлизал в десен завой, когато е видял лекия автомобил М. Спей да се завърта и
навлиза в неговата лента. Свидетелят се е опитал да избегне удара минавайки плътно в дясно
и в канавката, но не е успял. Управлявания от него автомобил е бил силно увреден –
разкачен двигател, липсващи броня, фарове и радиатори, счупено предно стъкло.
Въз основа на депозирано заявление за обезщетение от собственика на увредения
автомобил „Р. К.“ с рег. № ********* – „М.“ ООД, пред ищцовото дружество, в качеството
му на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е заведена щета
№. При извършената оценка на щетите на увреденото моторно превозно средство е
констатирано, че ремонтът на автомобила би бил на стойност по-голяма от стойността на
превозното средство, поради което е обявен за „тотална щета“. Дерегистрирането на
автомобила е отразено върху свидетелството му за регистрация, Част I. Стойността на
увредения автомобил „Р. К.“ е определена на 12 519,01 лв. Обезщетение в този размер е
заплатено на увреденото юридическо лице „М.“ ООД на 20.09.2019 г., което обстоятелство
се установява от приетото като доказателство платежно нареждане (л. 94 от делото) и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изслушано и прието в открито съдебно
заседание на 12.10.2021 г. На 01.10.2019 г. „Б.И.“ АД е изпратило регресна покана до
ответника с искане за заплащане на сумата от 12 544 лв., включваща обезщетение, заплатено
на пострадалото търговско дружество и ликвидационни разноски. След получаването на
регресната покана Б. В. е заплатил общо сумата от 6 272,01 лв. на три вноски по 2 090,67 лв.
С доклад по щетата от 24.10.2019 г. е определено допълнително обезщетение в размер на
2 384,57 лв., което е изплатено на „М.“ ООД на 06.11.2019 г. В допълнителните калкулация
и доклад не отразено допълнителното обезщетение за какви щети се заплаща. Напротив – в
допълнителната калкулация (л. 99 и 100 от делото) е видно, че отделните „пера“ се равняват
на нула, а в графата „всичко“ е посочена сумата от 2 384,57 лв. без да е ясно как е получен
този „сбор“. Няма данни и за извършени допълнителни оценки на стойността на автомобили
„Р. К.“, който е обявен за тотална щета.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения от ЗД „Б.И.“
АД против Б. В. осъдителен иск с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ за частично
основателен, предвид следните съображения:
Според чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. В случая безспорно се установи механизмът на процесното
ПТП, а именно, че същото е настъпило поради навлизане на автомобила, управлявано от Б.
В. в насрещната лента за движение, за което ответникът е наказан с влязло в сила
наказателно постановление. Също така, с влязло в сила наказателно постановление е
установено, че към момента на произшествието ответникът е управлявал МПС с
4
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0,5 промила. Към
датата на пътно – транспортното произшествие между ищцовото дружество и ответника е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на което основание
застрахователят е заплатил на увреденото лице обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в размер на 14 928,57 лв. С плащането на обезщетението,
застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на
вредата – ответника. Основанието на иска реално не се оспорва от ответника, включително
и с извънпроцесуалното му поведение – плащане на част от сумата (6 272,01 лв.) след
получаването на регресната покана.
Съдът счита, че искът е основателен за сумата от 6 272 лв., предвид следните
съображения: Отговорността на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е производна на тази на делинквента, т.е. застрахователят отговоря за вредите,
причинени от застрахованото лице до техния реален размер. В случая, се касае за
имуществени вреди – увредено моторно превозно средство и дължимото от застрахователя
обезщетение се равнява на реално причинените вреди. В конкретния казус е приложима
разпоредбата на чл. 390 ал. 2 от КЗ, съгласно която „тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност“. Това се потвърждава от отбелязването върху
удостоверението за регистрация част I на увредения автомобил. В този случай,
обезщетението се определя от пазарната стойност на автомобила при сравнение с други
автомобили от същия вид, марка, модел, дата на производство и т. н. Тази стойност е
определена при първоначалната калкулация на щетите и възлиза на сумата от 12 519 лв. В
последващата прекалкулация не е ясно на какво основание се повишава размера на
обезщетението и за какви вреди е определена допълнителната сума. Ето защо, съдът приема,
че действително причинените от ответника вреди възлизат на сумата от 12 519 лв. Съдът не
взема предвид заключението на съдебната автотехническа експертиза, тъй като в
съответствие с поставените му задачи, вещото лице дава заключение относно средствата,
необходими за ремонтиране на увредения автомобил.
Предвид гореизложеното съдът счита, че подлежащата на възстановяване от
делинквента сума е в размер общо на 12 544,01 лв., включваща застрахователно
обезщетение от 12 519,01 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. От тази сума Б.
В. е заплатил преди завеждането на иска сумата от 6 272,01 лв. Следователно искът е
основателен за сумата от 6 272 лв.
С оглед частичната основателност на иска и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските направени от ищеца за
заплащане на държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част
от иска – сумата от 432,02 лв. (четиристотин тридесет и два лева и две стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН **********, с адрес в ******** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление в *********, представлявано от С.П. и
К.К. сумата от 6 272 лв. (шест хиляди двеста седемдесет и два лева), представляваща
застрахователно обезщетение, заплатено на основание договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и непозволено увреждане от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН **********, с адрес в ******** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление в *********, представлявано от С.П. и
К.К. сумата от 432,02 лв. (четиристотин тридесет и два лева и две стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6