МОТИВИ по
НОХД № 2140/2017г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е
повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия П.Б.Г., роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********, осъждан, за това, че на 09.03.2017г. в град Русе, се заканил с престъпление срещу
личността – такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – причиняване на средна
телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето и други части на
тялото, спрямо длъжностно лице – Д.Н.Б. – „касиер – счетоводител и личен
състав“ в „***“ АД град Русе, при изпълнение на службата й, като и
казал „Ще ти гори косичката“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния акт. Пледира
за доказаност на обвинителната теза. По отношение размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, предлага същото да бъде „Лишаване от
свобода“, определено при условията на чл. 58а, вр. чл. 54 НК, което да бъде
ориентирано към законовия минимум.
Защитникът на подсъдимия, релевира доводи, че
мотивацията на подсъдимия, към момента на извършване на инкриминираното деяние
е била близко до състоянието на дребно хулиганство. Твърди се, че не се касае
за някаква голяма сериозност на заплахата и реална опасност, тя да се
осъществи, поради и което се пледира за наказание, ориентирано към минимума на
наказанието „Лишаване от свобода“. Инвокират се доводи, че не са налице
обстоятелствата по чл. 144, ал. 2 НК, а именно пострадалата да е била
длъжностно лице, поради и което се иска на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 и 2 НК
делото да се прекрати, защото се касае за престъпление от частен характер.
Подсъдимият Г., упражнявайки правото си на лична
защита, изразява съжаление, за извършеното от него деяние.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият моли съдът да прецени, какво наказание да му наложи.
Подсъдимият П.Б.Г. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********, осъждан.
Пострадалата Д.Н.Б., работела в „***“АД, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 100, на длъжност „касиер
– счетоводител“ от 2006 г. От 01.09.2008 г. и било възложено от работодателя да
изпълнява и длъжността „Личен състав“ в дружеството.
На 07.11.2016 г. подсъдимият Г. бил назначен на
работа като водач на мотокар в „***“ АД град Русе, като трудовият му договор
бил със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Поради неспазване
на трудовата дисциплина от страна на подсъдимия, работодателят взел решение за
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 23.01.2017г. Пострадалата
Б. изготвила необходимите документи за това и обяснила на подсъдимия процедурата
по напускане, като му дала обходен лист за предаване на поверените му във
връзка с изпълнение на длъжността която изпълнявал материални ценности. По-късно
същият ден подсъдимият отново отишъл при пострадалата Б. и си поискал трудовата
книжка. Тя отново му обяснила, че обходния лист трябва да се подпише от
съответните длъжностни лица и тогава ще му върне всички негови документи. Подсъдимият
демонстративно смачкал обходния лист и си тръгнал. След това той започнал да
звъни по телефона на пострадалата Б. в различни часове на денонощието.
Около обяд на 09.03.2017г., подсъдимият отишъл в „***“
АД в град Русе, за да си търси трудовата книжка, но пострадала Б. била излязла
в обедна почивка. Той застанал пред офиса й, за да я изчака. Когато обедната
почивка свършила пострадалата Б. се върнала на работното си място, като заедно
с нея бил и колегата й – свидетелят Й. Й.. Подсъдимият пресрещнал пострадалата и
си поискал трудовата книжка. Пострадалата Б. отново му обяснила какво трябва да
направи, за да си я получи. Тогава подсъдимият Г. извадил от джоба си запалка,
запалил я и я допрял до лицето й, като я заплашил казвайки й „ще ти гори
косичката“. Пострадалата се уплашила, че подсъдимия може да осъществи заканата
си и се дръпнала назад. След отправената закана подсъдимият си тръгнал. Пострадалата
Б. споделила с баща си случилото се и последният се обадил в полицията. На място
били изпратени полицейски служители, които установили самоличността на подсъдимия.
Независимо от това подсъдимият продължил да звъни на пострадалата по всяко
време на денонощието.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК
От обективна страна, подсъдимият на 09.03.2017г. в град Русе, се заканил с престъпление
срещу личността – такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – причиняване на
средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето и други части
на тялото, спрямо длъжностно лице – Д.Н.Б. – „касиер – счетоводител и личен
състав“ в „ТМ технолоджи“ АД град Русе, при изпълнение на службата й, като и
казал „Ще ти гори косичката“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Обект на защита са
обществените отношения, свързани със свободно протичане на психичните процеси,
в резултат на които се формира волята на човека
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в обективирано от подсъдимия към пострадалото лице, че ще извърши
престъпление срещу него, а именно причиняване на средна телесна повреда,
изразяваща се в обезобразяване на лицето и други части на тялото, като
заплахата е отправена устно „Ще ти гори косичката“ и съпроводена с действие от
страна на подсъдимия в подкрепа на казаното от него. Заплахата е била
адресирана именно към пострадалото лице Д.Н.Б., в нейно присъствие, като самото
заплашване принадлежи към познаваемите процеси и явления.
Самата закана е създала възможност за възбуждане у жертвата на основателен
страх от извършването на престъплението, доколкото с оглед поведението на
подсъдимия е съществувала реална възможност да бъде осъществено обективираното
намерение – извадена от подсъдимия запалка, която
последният запалил и доближил до лицето на пострадалата.
Касае се за довършен състав на престъпление, доколкото пострадалата е
възприела заканата и в съзнанието на същата е достигнало обективираното от
подсъдимия намерение за извърши състава на престъплението, с което се е
заканил, а именно причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
обезобразяване на лицето и други части на тялото.
Налице е особеното качество на обекта на престъплението, а именно длъжностно
лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
Съгласно Решение № 7 от 27.IV.1984 г.
по н. д. № 4/84 г., II н. о. „Ръководна е работата в държавното предприятие не
само на генералните директори и техните заместници, а и на онези служители, на
които работата има административно-стопански характер и чрез тяхната
подготвителна работа се осъществява вземане на решение от ръководители на
държавното предприятие. Ръководна е работата в държавното предприятие на
счетоводителя, плановика, бригадира, началниците на цех, на пласмент, на
снабдяване на планов отдел и други подобни длъжности, защото тяхната работа има
административно-стопански характер и от тяхната подготвителна работа зависи
вземане на решение от ръководителя или да се обезпечи изпълнението на взето
решение. Специалистът-организатор по представителство във външнотърговско
предприятие е длъжностно лице, защото изпълнява ръководна работа, която има
административно-стопански характер.“
В конкретния случай, пострадалата е заемала длъжност „касиер – счетоводител
и личен състав“ в акционерно дружество - „***“ АД, която заемана от
нея длъжност има административно-стопански характер, доколкото нейната работа,
обезпечава изпълнението на взето решение от ръководството на дружеството.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни доводите на защитата,
че в случая липсва длъжностно качество на обекта на посегателство.
Съдът намира за неоснователни и доводите на защитника на подсъдимия, че
извършеното от подсъдимия, представлява по своята същност дребно хулиганство. В
конкретния случай, извършените от подсъдимия действия, напълно се субсумират
под състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление срещу нейната
личност, че последната е възприел същата, както и че у пострадалата може да
възникне основателен страх за осъществяване на престъплението. Във волево
отношение, заплахата е извършена именно с цел да бъде възприета от пострадалата
и последната да изпита страх от нейното осъществяване.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия П.Б.Г.
за виновен в извършването на престъплението по чл.144, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК,
като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно разпоредбите на общата
част на наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК и
така определеното наказание да бъде намалено с една трета, доколкото по делото
не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до пет
години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Г., съдът съобрази степента на обществената
опасност, която разкрива извършеното от него деяние, обществената опасност на
дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също смекчаващите и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия,
съдът намира за висока, с оглед конкретните особености, които разкрива същото,
предвид съпровождането му с действия, в подкрепа на отправената закана, както и
с оглед неговото предхождащо и последващо поведение, по отношение на
пострадалата.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът също намира
за висока, с оглед обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок
по друго осъждане, което от своя страна обосновава извод, че приложената по
отношение на подсъдимия наказателна репресия, не е изиграла своята роля и не е
поправила и превъзпитала последния.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществената опасност на дееца не бяха
констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този
подсъдим обстоятелства, следва да бъдат отчетени, направеното от подсъдимия
признание, критичното му отношение към извършеното от него деяние и изразеното
от него съжаление, посредством които същият изразява осъзнатата от него
противоправност по отношение на извършеното деяние.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим, по
правилата на чл. 54 НК, следва да бъде индивидуализирано в размер, ориентиран
над минимума и под средата на предвидената за това престъпление в особената
част на НК санкция, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК вр.
чл.373, ал.2, да бъде намалено с една трета и да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което наказание подсъдимият да изтърпи, на
основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ“
режим.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Съдът като взе предвид, че след извършване на
настоящото деяние, подсъдимият е осъден по НОХД № 478/2017г., производството по
което е приключило със споразумение, влязло в сила на 20.05.2017г., за деяние
извършено на 16.02.2017г., с което на основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца намира, че са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, за определяне на
подсъдимия на едно общо наказание измежду наказанието по настоящото дело и
наказанията, наложени му по НОХД № 478/2017г. в размер на най-тежкото от тях, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
На основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, съдът определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на така
определеното общо наказание, като на основание чл. 25, ал. 2 НК приспадна
изцяло изтърпяната част от наказанията по тези осъждания.
С оглед обстоятелството, че и
двете осъждания, както настоящото, така и осъждането по НОХД № 478/2017г. са
извършени от подсъдимия в изпитателния срок на осъждане по НОХД 2547/2014г. по
описа на РС-Русе, намира, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК и подсъдимият
следва да изтърпи и отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, наложено му по НОХД № 2547/2014г. по описа
на Районен съд – Русе, което същият да изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 НК и
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на това
наказание, като бъде приспадната и изтърпяната част по това наказание.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: