№ 681
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500435 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“- Париж, чрез ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
,,Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, чрез юрисконсулт Петко Палазов,
против Решение № 17 от 02.02.2022 г., постановено по гр. дело № 502/2021 г.
по описа на РС - Айтос, с което съдът е признал за установено в отношенията
между въззивника, че въззиваемият Г. ВР. П. ЕГН **********, от гр. А., ул.
„** ф.“ № *, дължи на въззивника сумата от 8000 лева – главница по договор
от 20.05.2019 г., сключен за потребителски паричен кредит с
№PLUS-17020568 от 20.05.2019г., ведно със законната лихва от 24.02.2021г.
до окончателната плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 182/2021 г. на РС – Айтос, като е отхвърлил
предявения иск в останалата му част за сумите от 9654,40 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 20.05.2024г. и 1180,25
лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2019 г. до 16.02.2021г. и е
обезсилил за тези суми издадената заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч.гр.д. №182/2021 г. на РС – Айтос. Осъдил е въззиваемият П.
да заплати на въззивника сумата от 744,75 лв. – съдебно-деловодни разноски
за заповедно и исково производство.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява
въззивникът, който намира същото за незаконосъобразно и неправилно в
отхвърлителната му част. Претендира сумата от 6881,01 лв. – падежирала
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2022 г. Излага
подробни съображения, посочва съдебна практика. Моли съда за присъждане
на сумата от 6881,01 лв., както и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ в размер на
100 лева.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат Калина Янева Тодорова от БАК – особен представител на Г. ВР. П.
ЕГН **********, с който се оспорват наведените с въззивната жалба доводи.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Айтос е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че между въззиваемия Г. ВР. П. ЕГН
**********, от гр. А. и ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- Париж е
сключен договор за потребителски кредит № PLUS-17020568/20.05.2019 г., по
силата на който банката е предоставила на въззивника потребителски кредит в
размер на 8000 лева, като срокът за погасяване е шестдесет месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.05.2024 г., съгласно погасителен
план, включващ падежни дати на месечни погасителни вноски, техния размер
и оставащата главница. Договорено е паричния кредит да бъде изплатен на 60
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 294,24 лева. Съгласно
подписания договор са определени параметрите на същия. Посочена е обща
стойност на плащанията от 17654,40 лева, годишен процент на разходите
/ГПР/ 46,84%, лихвен процент – 36,99%. Уговорено е между страните, че при
2
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка погасителна вноска. В чл.5 на договора е
предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става
предсрочно изискуемо за целия размер, включително определените надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски по събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение до
кредитополучателя за настъпване на предсрочна изискуемост.
Първоначално производството по делото е започнало по подадено от
въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
като АРС със заповед № 260092/25.02.2021 г., постановена по гр.д. №182/2021
г. е разпоредил длъжникът Г.П. да заплати на въззивника сумата от 8000 лева
– главница, 9654,40 лева – възнаградителна лихва за периода 20.06.2019 г. –
20.05.2024 г., 1180,25 лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2019 г. до
16.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда на 24.02.2021 г. до изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото в размер на 376,69 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства,
извършени са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като
първоинстанционния съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция,
която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че процесния кредит е усвоен от кредитополучателя Г.П. в размер на
отпуснатия кредитен лимит от 8000 лева, в т.ч. 280 лева – усвоени с
погасяване на такса ангажимент за сметка на кредитополучателя от
средствата на отпуснатия кредитен лимит, като таксата е уговорена с
финансовите параметри и условия по договора. Вещото лице е посочило, че
задълженията на кредитополучателя включват главница от 8000 лева,
възнаградителна лихва от 20.06.2019 г. до 20.05.2024 г. в размер на 9654,40
лева, а съгласно депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК кредитодателят е предявил вземане и за мораторна лихва в
3
размер на 1180,25 лева, съгласно договора, начислена за периода от
20.07.2019 г. до 16.02.2021 г. Според вещото лице към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК общото задължение на въззиваемия възлиза на
18834,65 лева, включващо главница от 800 лева, възнаградителна лихва от
9654,40 лева и мораторна лихва от 1180,25 лева.
За да постанови обжалвания резултат първоинстанционния съд е счел,
че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
какво се включва в него, как е формиран, като е уговорен само лихвен
процент от 36,99%. Счел е, че тъй като изложението в договора не е
направено по ясен и разбираем начин, то договорките за определяне на
договорна лихва са в противоречи ес добрите нрави. Според съда
несъобразяването на договора с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК
представлява самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК за недействителност
на договора. Според разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК договорът следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според
първоинстанционният съд, макар формално да е налице погасителен план,
той не носи изискуемата информация и поради тази причина е счел, че
съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК сключения между страните договор
за потребителски кредит е недействителен. И в този смисъл не се дължи
възнаградителна лихва и мораторна такава.
На съда са служебно известни посочените във въззивната жалба
решения на Бургаския окръжен съд, включително и решение №260025 от
14.01.2021 г. по в.гр.д. №1517/2020 г., но фактическата обстановка по
настоящото дело се различава от тази по цитираната практика. В случая се
касае за претенция за възнаградителна лихва /с въззивната жалба не се
претендира мораторна лихва от 1180,25 лева, както и непадежирала
възнаградителна лихва/ като претенцията е за възнаградителна лихва от
6881,01 лева за периода от 20.06.2019 г. до 20.01.2022 г. Съобразявайки
обстоятелството, че процесния кредит е необезпечен, което оправдава по-
високия размер на възнаградителната лихва, настоящата съдебна инстанция
намира, че това обстоятелство не може да бъде причина при изтеглен
4
потребителски кредит в размер на 8000 лева, дължимата възнаградителна
лихва да бъде в размер на претендираните 6881,01 лева падежирала лихва до
20.01.2022 г., тъй като съществува явна несъразмерност между главница и
договорна лихва. Въпреки, че ГЛП и ГПР формално отговарят на
изискванията на ЗПК, на практика възнаградителната лихва, с оглед на
първоначалната претенция, надвишава по размер отпуснатата главница по
кредита. При това положение съдът намира, че договорът за потребителски
кредит е недействителен и на основание чл.22 във вр. с чл.23 от ЗПК
кредитополучателят следва да върне чистата стойност на кредита без да
дължи лихви или други разноски по кредита. В този смисъл
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото, разноски на въззивника не се дължат.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 02.02.2022 г., постановено по гр.
дело № 502/2021 г. по описа на Районен съд - Айтос.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5