РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Девня, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20253120200043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на И. З. С. , ЕГН: ********** с адрес: гр. С***********,
чрез проц. представител – адв.А. Р. от ВАК против Наказателно
постановление № 24-8703-001757, издадено на 09.12.2024 г. от Началник
Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР - гр. Варна, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104а от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от с.з. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл.
139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от с.з. е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че в него липсва описание на каквато и да било
фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; че е налице бланкетно обвинение, като
не са изложени конкретни факти и обстоятелства срещу които
санкционираното лице би могло да ангажира своята защита; че за едно и също
нарушение по чл. 104а от ЗДвП на жалбоподателят са съставени два АУАН и
съответно са издадени две НП. Жалбоподателят отрича да е извършвал
нарушенията, за които е санкциониран, поради което иска цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендира и разноски по делото. В
с.з. жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения си проц.
1
представител – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и исканията в
нея.
Административно наказващия орган, редовно призован не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени за делото, не
изпращат представител за участие в него.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2024 г. свидетелите С. Х. Х. и Я. Г. Ф. – служители в ОД
МВР – Варна, сектор СПС изпълнявали служебните си задължения в района
на гр. Суворово, обл. Варна. В около 11:10 ч., патрулирайки из града, те
забелязали движещ се по ул. „Трети март“ л.а. марка „******“, с рег. № В
********** ТК, чийто водач говорил по мобилния си телефон, докато
управлявал автомобила. Чрез светлинен и звуков сигнал контролните органи
спрели автомобила за проверка, при която се установило, че водач на същия е
жалбоподателя С.. В автомобила нямало пожарогасител, поради което а водача
бил съставен АУАН серия GA № 1406922 за двете констатирани нарушения,
който му бил връчен и подписан от него без възражения. В законоустановения
срок срещу съставения АУАН постъпили писмени възражения от нарушителя,
които били приети за неоснователни, за което той бил уведомен писмено, след
което било издадено обжалваното пред настоящия съд НП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, установили лично описаните
в АУАН и НП две нарушения. Всеки един от тях пресъздава лично възприети
факти и обстоятелства, като под страх от наказателна отговорност заявява, че
лично е видял как водачът използва мобилния си телефон по време на
движение, без наличие на устройство, позволяващо ползването му без участие
на ръцете му, като е говорил по него държейки го пред лицето си. Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели като добросъвестни, доколкото
липсват доказателства, които да опровергават или дори разколебават тяхната
истинност.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата
2
на Заповед рег. №8121з-1632/02.122021 на Министъра на ВР, служебно
известна на съда от други дела с предмет НП, издадени от органите на МВР.
Компетентността на актосъставителя пък следва и от разпоредбата на чл. 189
ал. 1 от ЗДвП, като в качеството си на длъжностно лице в службите за контрол
той е оправомощен да съставя актове за констатирани нарушения на ЗДвП.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Става ясно от описанието на нарушението
дадено в двата акта, че водачът е нарушил забраната на чл. 104а от ЗДвП да не
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му, с каквото очевидно не е разполагал, както и задължението си по чл.
139 ал. 2 т. 3 от с.з. управляваното от него четириколесно МПС да е
оборудвано с пожалогасител. Спазена е процедурата за издаването на АУАН и
НП, регламентирана в ЗАНН, поради което липсват пороци от процесуален
характер, даващи основание за отмяна на обжалвания акт.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление:
И двете нарушения са констатирани, респ. възприети лично от
двамата полицейски служители - те и свидетели по делото, като
констатациите им са отразени в АУАН. По силата на чл. 189 ал. 2 от
ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното, поради което в тежест за оспорващия наказателното
постановление е да установи, че отразените в АУАН факти не отговарят на
истината. Жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства за
това, че не е използвал мобилния си телефон по време на управление на
автомобила си или пък, че го е използвал с устройство, позволяващо ръцете
му да са свободни. Не ангажира и доказателства за това , че автомобилът му е
бил оборудван с пожарогасител. След като не е оборена констатацията в
АУАН, то следва да се приеме, че нарушението надлежно е било установено, а
не се базира на предположения. Жалбоподателят е получил съставения АУАН
срещу подпис, като не е вписал обяснения и/или възражения по съдържанието
му и не е представил други доказателства в хода на административно -
наказателното производство, оборващи констатациите, отразени в редовно
съставения АУАН. Твърденията му са голословни и недоказани. Що се касае
до представеното второ НП, съставено за нарушение по чл. 104а от ЗдвП,
извършено на същата дата и място, то видно от отразеното в него е, че се касае
3
за друго такова нарушение, извършено час по – късно от процесното. Същото
се потвърждава и от двамата свидетели, разпитани по делото, които заявяват,
че независимо от съставения му първи АУАН водачът е продължил да използва
мобилния си телефон, управлявайки автомобила си и то пред погледа на двама
служители на реда. При това негово поведение нормално, естествено и
законосъобразно е било той да бъде санкциониран и за второ поредно
извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП, което не касае настоящото
производство и е ирелевантен факт.
При гореизложените съображения съдът намира административното
обвинение за безспорно доказано, а наказателното постановление за
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не се претендират от страна на наказващия орган,
а предвид изхода на делото такива не се следват за жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-8703-001757,
издадено на 09.12.2024 г. от Началник Сектор „Специализирани полицейски
сили“ при ОД на МВР - гр. Варна, с което на И. З. С. , ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 104а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на
основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от с.з. е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от с.з. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4