№ 920
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110136227 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Н. А. срещу Х. Стефанов К. и Д. Г. К.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане съдът да признае
за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„Българска морава“ № 38, представляващ: първият надпартерен етаж, със застроена площ от
50,53 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл и антре,
заедно със зимник под антрето и заедно с таван-подпокривно пространство, който съгласно
скица на сграда №15-556395-23.05.2022 г. е с идентификатор 68134.305.326.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-
32/01.04.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата гр.София, район
Възраждане, ул. „Българска морава“ № 38, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.326 и е със застроена площ 53 кв.м., брой етажи - 2 с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, както и 20/100 ид.ч. от дворно място,
цялото от 486 кв.м., който поземлен имот, съгласно скица №15-556390-23.05.2022 г. е с
идентификатор 68134.305.326 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес на поземления имот гр.София, район Възраждане, ул. „Българска морава“ № 38,
площ 476 кв.м.; предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване -
ниско застрояване; съседи - 68134.305.308; 68134.305.327; 68134.305.332; 68134.305.333;
68134.305.325 и 68134.305.318, и да се осъдят ответниците да предадат владението върху
описаните имоти.
Ищцата твърди, че е собственик на горепосочения имот. Сочи, че ответниците
обитават имота без съгласието й, като излага, че нямат правно основание да ползват имота.
Твърди, че е изпратила покана да освободят имота или да заплащат месечен наем, но до
1
момента никой не реагирал и не освободил имота, нито пък заплащал наем. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба. Ответниците
оспорват предявения иск като неоснователен и релевират възражение за изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Ответникът Х. К. сочи, че е син на ищцата и сочи, че през 1995 г.
по нейно настояване, е прехвърлил на майка си имот находящ се в гр. Стара Загора, където
ищцата живеела и до днес. Посоченото прехвърляне излага, че представлявала симулативна
сделка, извършена с цел да бъде предпазен от съпругата си – другата ответница по делото.
Същата година лицето И. П. Б предложила на Х. К. да закупи процесния имот, като
ответникът се съгласил, но отново по настояване на майка му, именно тя била посочена като
купувач на имота. Съществена част от продажната цена била заплатена от двамата
ответници, и само малка сума от ищцата. Твърди, че към момента на закупуването на имота,
същият е бил в ужасно състояние и че е извършен цялостен ремонт на стойност около
55 000 лева. Били открити самостоятелни партиди на името на ответника Х. К. в Софийска
вода и електроснабдително дружество. Твърдят, че от 1995 г. владеят имота, както и че през
целия период са демонстрирали, че се считат за собственици. Не оспорват, че са получили
покана, но твърдят, че същата не е подписана от ищцата. Молят съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том LLX, дело №
22083 от 23.11.1995г. се установява, че ищцата К. Н. А е придобила чрез покупко-продажба
процесния недвижим имот на свое име.
От приетата покана-предупреждение, връчена на ответницата Д. К. на 03.11.2021г. се
установява, че ищцата е поканила ответниците да освободят процесния имот в 15-дневен
срок от получаване на поканата, а в случай че не сторят това – да й заплащат месечен наем в
размер на 800 лева.
От приетата служебна бележка, издадена от „Софийска вода“ АД, се установява, че
изразходваните количества питейна вода за процесния имот се заплащат по индивидуална
партида с титуляр ответникът Х. С. К..
Приети са още Договор от 15.04.1992г. между „Светлина“ ООД и ищцата /с характер
на предварителен договор/ с предмет апартамент в гр. Стара Загора, кв. „Железник“, както и
Нотариален акт от 13.10.1995г., по силата на който ответникът Х. С. К. със съгласието на
съпругата си Д. Г. К. са продали на ищцата К. Н. Андонова апартамент в гр. Стара Загора,
кв. „Три Чучура“.
От показанията на св. З. Т. се установява, че познава ищцата от над 15 години и знае,
че тя има имот в гр. София, закупен лично на нейно име. Ищцата била споделяла на
свидетелката, че се касаело за етаж от къща в гр. София, кв. „Възраждане“ и в тази къща
живее семейството на сина й. Ищцата била правила няколко процедури за възстановяване на
2
партерния етаж, който бил под нейна собственост. Свидетелката била идвала заедно с
ищцата в гр. София, включително била делегирала на ищцата да й помага във връзка със
собствената на свидетелката къща в кв. „Разсадника“. Свидетелката знае от ищцата, че е
била в къщата и има желание да живее в нея, била в Италия, за да изкара средства, да я
възстанови по неин вкус. Когато синът й със семейството си били на почивка, ищцата
гледала кучето им. Ищцата била споменавала на свидетелката, че имала разговор със сина
си, в който синът й и съпругата му поискали да им припише къщата, но ищцата не се
съгласила. Свидетелката сочи, че не била виждала ответника Х. К., не била влизала в
процесната къща и разказаното знае от разкази на ищцата.
От показанията на св. С. Д. се установява, че ищцата е съпруга на брата на
свидетелката и се били развели някъде през 70-те години. До определено време след развода
им, свидетелката поддържала контакта си с ищцата, но преди осем години контактите им
били окончателно прекъснати. Ищцата и съпругът й /братът на свидетелката/ имали имот в
Стара Загора, в който все още се помещавала ищцата, имали и друг имот в кв. „Железник“,
който били продали. След продажбата купили апартамента в гр. София. За тези
обстоятелства свидетелката знаела от ищцата, която й била казала, че апартаментът в София
щял да бъде на ответника Х. К.. Знае, че къщата не била в добро състояние и подлежала на
голям ремонт, защото била необитаема. Понастоящем братът на свидетелката бил покойник
от две години. Той казвал на свидетелката, че бил ходил при сина си /ответника Х. К./, в
София и му помагал за ремонта на къщата. Бил давал пари за хората, които правели ремонта
и строителите, помагал и с личен труд. Всичко това бил правил в името на детето си.
Свидетелката не знае ищцата да е ходила в апартамента в гр. София. Ищцата не харесвала
снаха си /ответницата Д. К./ и това станало причина за влошаване на отношенията със сина
й. Свидетелката била ходила в апартамента в София преди настояшото дело, преди това не
била идвала в гр. София, Ответникът живеел в този имот от 30 години, свидетелката
поддържала връзки с ответника и знаела това от него.
От показанията на св. Х. Байков се установява, че познава ищцата понеже бил служил
със сина й и бил ходил на гости у тях. Чрез нея свидетелят осъществявал контакт с
ответника през годините, питал как е и къде е. Свидетелят знае за съществуването на имот в
гр. София. Преди около 30 години ищцата се свързала с него и му казала, че синът й Х.
/ответникът/ има имот в гр. София, който се нуждаел от ремонт. Имотът бил необитаван и в
лошо състояние, нямал нормален покрив, нямал санитарен възел, вода и ток, а около него
всичко било превърнато в сметище. Свидетелят направил оферта на ответника Х. К. и
започнали цялостен ремонт. Свидетелят извършил отливане на бетон, армиране, кофраж,
разпокриване и премахване на изгнили греди, подмяна на ламарините, отвеждащи водата,
изградил нова ВиК инсталация, направил банята, налепил плочки, укрепил стълбищата,
извършил боядисване, монтирал прозорци. На първия етаж свидетелят затворил една врата и
монтирал един прозорец. Свидетелят сочи, че му било платено за работата, а бащата на Х. К.
участвал в ремонта, като помагал на свидетеля, но тъй като бил възрастен, оставил на
свидетеля пари, за да плати на общ работник, който да помага. Ремонтът продължил около 6-
3
7 месеца. Бащата на ответника участвал в ремонта поради причината, че имотът бил на сина
му. Ищцата също казала на свидетеля, че имотът е на Х. К.. След ремонта в имота заживял
ответникът и когато свидетелят идвал в София, му бил гледал кучето. Свидетелят направил
каменна ограда пред имота, защото преди това нямало ограда. Сочи, че ищцата не му била
давала пари за ремонта. Материалите ги носил общият работник и били поръчвани от
ответника. По време на ремонта нямало имало спорове за имота. През последните 5-6
години свидетелят бил ходил до имота, но не бил влизал в него, само говорили по телефона
с ответника, защото го нямало. Ответникът му обяснил, че не може да дойде, защото е
лектор и има лекции. Свидетелят потвърждава, че не е получавал пари за ремонта от
ищцата. Материалите били закупувани от отв. Х. К.. Наскоро свидетелят научил, че
страните са развалили отношенията помежду си поради това, че ищцата твърдяла, че
ответникът не е собственик на имота.
В показанията си свидетелят И. Н. сочи, че познава отв. Х. К., майка му и
семейството му, както и че ответникът живее в гр. София с жена си Д. и детето му в къща,
находяща се на ул. „Българска морава“. Познавали се от деца с ответника, били израснали
заедно в един блок в Стара Загора и поддържали постоянно контакт, откакто били в гр.
София, където заедно учили и завършили. Свидетелят бил ходил многократно на гости у
ответника, където той живеел със семейството си. Имотът бил купен преди 25-30 години и
бил в плачевно състояние, но ответникът със собствени средства и с помощта на баща си го
бил ремонтирал изцяло. Свидетелят също помагал да слага плочки в двора на къщата.
Свидетелят не бил коментирал въпроса за собствеността с ответника, но предположил, че
имотът е на ответника, след като живее в него. Свидетелят не бил виждал майката на
ответника /ищцата/ в имота, тя живеела в Стара Загора, където живеела и майката на
свидетеля и при посещения през 2-3 месеца в гр. Стара Загора, свидетелят засичал майката
на ответника. Свидетелят не знае да е имало спорове за имота, знае, че не били в добри
отношения, защото майка му не одобрявала съпругата на ответника /отв. Д. К./. Сочи, че
ищцата още отначало не одобрявала съпругата на ответника, а те имали брак от 30 години,
но не знае кога точно ответникът и ищцата са развалили отношенията си. Свидетелят не
може да каже, дали ищцата някога е идвала в имота, но лично той никога не я бил виждал в
него. Допреди 3-4 години свидетелят ходил по два-три пъти в годината на гости на
ответника в имота. Помагал му да реди плочки в двора. Не знае откъде ответникът е взел
парите за ремонта на имота. Когато бил купен имотът, ответникът и свидетелят били
студенти и били ходили с него заедно да работят, но не знае откъде са били средствата на
ответника. Бащата и майката на ответника били разведени много отдавна, още докато
свидетелят и ответникът били деца, но ответникът винаги поддържал връзка с баща си и
последният му помагал. Било възможно бащата на ответника да му е дал някакви пари, но не
си спомня.
В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ищцата сочи, че е подписала лично
приложените към исковата молба пълномощни и е наела адвокатите. Никога не била
получавала пари за апартамента от Х. К.. Когато купила къщата, която била много стара, в
4
едната стая имало петно и трябвало да се смени покрива, трябвало да се направи и ограда.
Братът на ищцата бил донесъл материали от Гълъбово за покрива и били закарани в София.
Синът й намерил негов приятел, който правил ремонта безплатно. Оградата била изградена
с материали, доставени от неин колега. Къщата била стара и трябвало да се опресни, защото
тогава внукът на ищцата бил на пет месеца и не могло да се живее без да се почисти, замаже
и освежи.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Релевираното от ответниците възражение за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищцата е неоснователно, доколкото валидността на упълномощителната
сделка е потвърдена лично от ищцата в проведеното по делото открито съдебно заседание.
По така предявения иск в доказателствена тежест на е да установи правото си на
собственост върху процесния имот на твърдяното основание, както и че ответниците
владеят имота. С оглед релевираното от ответниците възражение, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на придобивната
давност.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са владели процесния имот
спокойно, явно и непрекъснато за период по-дълъг от 10 години и са изразили своителното
си намерение пред собственика.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищцата е закупила процесния имот по силата на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 79, том LLX, дело № 22083/23.11.1995г., както и че
ответниците владеят същия към датата на исковата молба.
С оглед така установените безспорни обстоятелства, както и с оглед факта, че
твърдението на ответника Х. К., че бил дал пари на ищцата да закупи процесния имот
остана недоказано /ищцата отрича това в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК, а други
доказателства в тази насока липсват/, спорът в настоящото производство се концентрира
върху релевираното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност в тяхна
полза. В тази насока съдът намира следното.
В настоящата хипотеза, ответниците не се позовават на обстоятелствата по чл. 70, ал.
1 ЗС – придобиване от несобственик или опорочена форма на сделката, поради което
приложение следва да намери общата 10-годишна придобивна давност съгласно чл. 79, ал. 1
ЗС. Наред с това, както е указано с доклада по делото, за да бъде осъществен оригинерният
придобивен способ, владението следва да бъде спокойно – да не е установено чрез насилие
или престъпление, явно – да е несъмнено и да не е скрито, както и непрекъснато –
владелецът да не е изгубвал владението чрез изоставянето му или чрез установяване на
владение на трето лице за период по-дълъг от шест месеца. При наличие на тези
5
предпоставки, субективното намерение за владение се предполага на основание чл. 69 ЗС
стига основанието, на което е придобита фактическата власт, да не изключва своителното
намерение на владелеца /Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС/.
Относно обективния елемент на владението – упражняването на фактическата власт
върху имота за период по-дълъг от 10 години, съдът кредитира показанията на свидетеля И.
Н. като последователни, житейски логични и добросъвестно дадени. Свидетелят сочи, че
познава ответника Х. К. от детството си, учили са заедно в гр. София и са поддържали
приятелски контакти помежду си за целия период от 1995г. насам, като свидетелят е ходил
на гости на отв. К. в имота ежегодно и при всяко свое посещение, имотът е бил обитаван
единствено от двамата ответници като съпрузи и тяхното дете. Тези показания намират
потвърждение в показанията на св. Байков, който сочи, че след ремонта в апартамента се е
нанесъл да живее ответникът К., както и в тези на св. Динева, според които свидетелката
знае, че той живее в имота от около 30 години. Показанията намират потвърждение и в тези
на св. Тенева, която сочи, че в къщата в кв. „Възраждане“ живее семейството на сина на
ищцата. Следователно от така събраните свидетелски показания съдът намира за
установено, че отв. Х. К. упражнява фактическата власт върху имота считано от 1995г. или
1996г. – след завършване на ремонта на къщата, продължил около 6-7 месеца според
показанията на св. Байков.
Същевременно от събраните доказателства не се установява владението да е било
прекъснато от ищцата или трето лице. Прекъсване на владението по смисъла на чл. 81 ЗС е
налице тогава, когато трето лице /включително собственикът/ отнеме от владелеца
фактическата власт върху имота и установи свое собствено владение за период по-дълъг от
шест месеца. В настоящата хипотеза такова прекъсване не е налице, доколкото дори да
бъдат възприети показанията на св. Тенева, че ищцата е гледала кучето на ответника в
имота, докато той и семейството му са били на почивка /за което свидетелката знае от
ищцата/, това обстоятелство не представлява отнемане на фактическата власт от ответника,
нито установяване на собствено владение върху имота от страна на ищцата.
Относно характеристиките на владението и приложението на презумпцията по чл. 69
ЗС следва да се посочи на първо място, че изложените първоначално в исковата молба
твърдения на ищцата, че ответниците се намирали в имота без нейно съгласие, се
опровергаха по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели. От съвкупната
преценка на всички депозирани свидетелски показания се установява, че в действителност
още след закупуването на имота от ищцата през 1995г. и последвалия основен ремонт,
фактическата власт върху имота е била предоставена на ответника Х. К. именно от ищцата.
В тази насока са и изявленията на ищцата в хода на устните състезания, в които сочи, че
след като синът й /отв. Х. К./ се записал да учи анимация в „НАТФИЗ“ и ищцата решила, че
той няма повече работа в гр. Стара Загора, трябвало да купи друго жилище в гр. София, за
да има къде да живее той. Следователно владението на ответника К. не е установено против
волята на ищцата, а с нейното съгласие. От показанията на св. Динева и св. Николаев се
установява, че влошаването на отношенията между ищцата и отв. Х. К. е настъпило на
6
значително по-късен етап, за което свидетелства и изпратената извънсъдебна покана от
2021г.
Обстоятелството, че ищцата е предоставила на сина си отв. Х. К. доброволно
владението върху имота е от съществено значение за субективния елемент на давностното
владение, доколкото когато фактическата власт върху имот или идеална част от него е
установена чрез предаване на владението от собственика, не е необходимо да се
манифестира намерение за своене, за да се осъществи фактическия състав на придобивната
давност /в този смисъл Решение № 5003 от 25.08.2023г. по гр.д. № 1901/2022г. на ВКС, II
г.о., ГК/. В тази хипотеза владението е изначално спокойно и явно, тъй като не е установено
насилствено или по скрит начин, а е предадено доброволно от собственика на владелеца.
Следователно, за да намери приложение установената в чл. 69 ЗС презумпция за владение в
този случай е достатъчно по делото да липсват данни за това, че имотът е предаден на
ответника за временно възмездно или безвъзмездно ползване по силата на облигационно
правоотношение с ищцата – договор за наем или заем за послужване. В настоящия случай
ищцата не твърди, нито доказва да е било налице такова правоотношение към момента на
установяване на владението през 1995г.-1996г., или в по-късен момент, и това не се
установява от събраните по делото доказателства. В действителност по делото липсват
каквито и да било доказателства за уговорка между ищцата и отв. К. ползването на имота да
има временен характер, напротив, целта на закупуването на имота е била именно да има
къде да живее ответникът в гр. София със семейството си. В тази насока следва да бъде
разглеждан и фактът, че ответникът е продължил да обитава необезпокоявано имота заедно
със семейството си за период от около 25 години преди ищцата да поиска извънсъдебно
неговото връщане, което по категоричен начин изключва наличието на изначална уговорка
между страните за временното му ползване.
Следователно за целия период на давностното владение ответникът Х. К. е владял
процесния имот като свой собствен, доколкото още към момента на установяване на
владението ответникът е съзнавал, че имотът е купен за него и му е предоставен доброволно
от ищцата като негова майка, за да живее там заедно със семейството си. Обстоятелството,
че през 2021г. ищцата е променила намерението си по отношение на имота като е изпратила
покана за доброволно предаване на владението, не рефлектира върху субективното
отношение на ответника К. към владението, освен това тези действия са предприети след
изтичане на 10-годишната придобивна давност считано от 1995г. – 1996г. При това
положение и доколкото по делото няма спор и се установява, че през целия период на
придобивната давност между ответниците Х. К. и Д. К. е бил налице граждански брак, се
налага изводът, че към датата на предявяване на настоящия ревандикационен иск
ответниците вече са придобили собствеността върху имота по давностно владение в режим
на съпружеска имуществена общност.
С оглед осъществяването на поддържаното от ответниците оригинерно придобивно
основание, процесният имот не се явява собственост на ищцата и предявеният
ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен в двете му части.
7
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответниците. Същите са
сторили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2110 лева, платени изцяло в
брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да им
бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, кв.
„Три чучура-юг“, бл. ЗСК-2, срещу Х. С. К., с ЕГН: ********** и Д. Г. К., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. София, ул. „Българска морава“ № 38, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на Х. С. К. и Д. Г. К., че К.
Н. А. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Българска морава“ №
38, представляващ: първият надпартерен етаж, със застроена площ от 50,53 кв.м. от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл и антре, заедно със
зимник под антрето и заедно с таван-подпокривно пространство, който съгласно скица на
сграда №15-556395-23.05.2022 г. е с идентификатор 68134.305.326.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр.София, район Възраждане, ул.
„Българска морава“ № 38, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.305.326 и е със застроена площ 53 кв.м., брой етажи - 2 с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, както и 20/100 ид.ч. от дворно място, цялото от 486 кв.м., който
поземлен имот, съгласно скица №15-556390-23.05.2022 г. е с идентификатор 68134.305.326
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-
32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот
гр.София, район Възраждане, ул. „Българска морава“ № 38, площ 476 кв.м.; предназначение
на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./;
съседи - 68134.305.308; 68134.305.327; 68134.305.332; 68134.305.333; 68134.305.325 и
68134.305.318, както и за предаване на владението върху имота.
ОСЪЖДА К. Н. А. да заплати на Х. С. К. и Д. Г. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от общо 2110 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8