№ 3365
гр. София, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110102744
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ за осъждане на ответника да заплати в полза на .... сумата от 18 000 лв., /като
част от сумата от 25 453,96 лв., формирана като сбор от главница в размер на 20 692,03 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 4 761,93 лв./, представляваща дължим към 30.08.2021 г.
остатък от обща главница от 20 692,03 лв. по договор за потребителски кредит № 4372867 от
30.11.2020 г., сключен между .... и наследодателя на ищците - Г. Л. А., починал на
30.08.2021 г.
Ищците П. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. твърдят, че наследодателят им Г. Л. А. е бил
кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4372867 от 30.11.2020 г., сключен
с ...., по силата на който банката му е предоставила банков кредит в размер на 20 000 лв.,
при уговорен краен срок за погасяване – 01.10.2025 г. Поддържат, че по силата на
застрахователна полица за застраховка „66 плюс“ кредитополучателят е сключил с
ответника „...., действащ чрез клона си .... застраховка за покрити рискове „Смърт,
вследствие на злополука и заболяване“. Сочат, че по време на действие на застрахователния
договор – на 30.08.2021 г. е настъпил застрахователен риск – смърт на кредитополучателя с
посочена в съобщението за смърт причина „остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност“, „остър миокарден инфаркт“ /ОМИ/, за което ответникът – застраховател е
бил своевременно уведомен, като при същия е образувана щета № 72883. Заявяват, че при
отправено до него искане за заплащане на застрахователно обезщетение последният е
отказал с мотива, че съгласно общите условия е налице изключен риск, тъй като смъртта е
настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване преди сключване на
застрахователния договор. В тази връзка заявяват, че застрахователят не може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение в случай, че са му били известни обстоятелства,
свързани със застрахователния риск, но въпреки това е сключил застрахователния договор,
позовавайки се на чл. 362, ал. 4 КЗ. Сочат, че на Г. А. е предоставен медицински въпросник,
в който добросъвестно е отговорил на всички поставени му въпроси, посочвайки, че страда
от хипертония, през 2007 г. е прекарал инсулт, както и, че е с трайно намалена
работоспособност от 64 %, поради което за ответника е налице невъзможност да се позовава
1
на посочените обстоятелства, довели до смъртта му, за да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като в противен случай е следвало да откаже да сключи
застрахователния договор. Навеждат довод за нищожност на клаузите на общите условия
поради противоречието им с чл. 362, ал. 4 КЗ, тъй като се касае за покрит застрахователен
риск, а именно: смърт вследствие на заболяване, както е в настоящия случай. Допълват, че
липсва причинно-следствена връзка между предшестващите заболявания на А., от които той
се е лекувал, и непосредствената причина за смъртта му, тъй като тя се дължи на „остър
миокарден инфаркт“, което е допълнително основание да се приеме, че не е налице
изключение от застрахователното покритие. Активната си легитимация от предявяване на
иска ищците обосновават с качеството си на наследници на починалия кредитополучател
при равен наследствен дял – по 1/3 за всеки от тях, или по 6 000 лв. от общо претендираната
такава от 18 000 лв., като с уточнителна молба с вх. № 33533/22.02.2022 г. и уточнителна
молба с вх. № 214683/12.10.2022 г. отправят петитум за осъждане на ответника да я заплати
в полза на кредитодателя ...., упражнявайки правата си на кредитор спрямо банката, тъй като
с бездействието си тя заплашва удовлетворяването на правото им на пълно погасяване на
кредитното задължение на наследодателя им А.. Претендират и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..., действащ чрез клона си – ...., е подал
отговор на исковата молба, с който не оспорва сключването на процесния договор за
потребителски кредит № 4372867 от 30.11.2020 г. между .... и наследодателя на ищците Г. Л.
А., починал на 30.08.2021 г. Не оспорва сключването на застраховка „66 Плюс“ № 4372867,
както и, че кредитополучателят А. е бил е част от застрахователното покритие по него. По
същество оспорва иска при твърдението, че е налице изключен застрахователен риск,
позовавайки се на т. 11.1. и т. 11.3. от общите условия, а именно: 1/ деклариране от страна на
застрахования на обстоятелства във връзка с неговия здравен статус, които представляват
изключение от застрахователното покритие и застрахователят е узнал за тези обстоятелства;
2/ настъпване на застрахователното събитие вследствие на заболяване, страдание или
физическо състояние, свързано с тях, за което застрахованият е получил медицинско
консултиране, диагностициране или лечение в 2-годишен период преди влизане в сила на
застрахователния договор и 3/ настъпване на застрахователното събитие в резултат или в
пряка връзка с декларирано от застрахования обстоятелство, за което при попълване на
медицинския въпросник застрахователят му е поставил въпрос. Поддържа, че според
медицинската документация А. е страдал от хронични сърдечно-съдови заболявания,
артериална хипертония с хипертонично сърце, стенокардия и прекаран инсулт от 2007 г.,
които датират много преди сключване на застрахователния договор. В тази връзка счита, че
настъпилият „остър преден миокарден инфаркт със СТ елевация“ се намира в пряка
причинно-следствена връзка с предходни негови сърдечни заболявания, за които
застрахованият редовно е получавал медицинска грижа, наблюдение и е приемал лекарства.
С оглед на изложеното счита, че не се дължи изплащане на застрахователно обезщетение в
случай, че настъпването на застрахователното събитие се дължи на предварително
съществуващи заболявания, страдание или физическо състояние, както и неговото
усложнение и рецидиви, за които той е получил медицинско консултиране, диагностициране
или лечение в 2-годишен период преди влизане на застрахователния договор в сила,
позовавайки се на т. 11 от общите си условия. Оспорва наличието на неравноправна клауза в
тях, тъй като застрахователят може да предвиди изключения от покритите рискове, част от
които са изрично предвидени в КЗ. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
С определение от 21.03.2022 г. на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ГПК
като съищец по делото е конституиран и ...., който не изразява становище по предявения
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа страна:
С определение от 26.09.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени обстоятелствата, че между наследодателя на ищците Г. Л. А. и .... е
сключен договор за потребителски кредит № 4372867 от 30.11.2020 г., както и че същият е
починал на 30.08.2021 г., като негови наследници по закон се явяват П. С. А., М. Г. А. и С.
Г. А.. Нещо повече, за установяването на същите способстват и данните, удостоверени в
писмените доказателства по делото - договор за потребителски кредит № 4372867 от
30.11.2020 г., ведно с погасителен план и общи условия към него, както и удостоверение за
наследници с изх. № РИС21-УГ51-6997/02.09.2021 г., издадено от длъжностно лице при
Столична община, р-н „Искър“.
От предметното съдържание на договора за кредит е видно, че съищецът .... се е
задължил да предостави на Г. Л. А. кредит в размер на сумата от 20 000 лв., при фиксиран
ГЛП от 9,99%, ГПР от 11,73% и обща дължима сума по него от 29 526,60 лв., платима чрез
58 месечни погасителни вноски в размер от 509,08 лв. всяка, до 1-во число на месеца, при
падеж на първата погасителна вноска - 01.01.2021 г. и падеж на последната погасителна
вноска – 01.10.2025 г. съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от него.
Установява се още, че кредитополучателят дължи еднократно и такса за разглеждане на
кредита в размер на 600 лв., както и застрахователна премия в размер на 2 664,40 лв., при
което общият размер на отпуснатата му главница се равнява на 23 264,40 лв. Видно е, че
процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи условия, надлежно
подписани от кредитополучателя Г. А., като те също са представени и приети в заверен
препис по делото.
По делото са представени и общи условия по застрахователна програма „66 плюс“ за
кредитополучатели на потребителски кредити, отпуснати от ...., от които се изяснява, че
между ответното застрахователно дружество и съищеца, в качеството му на застраховащ, е
сключен Групов застрахователен договор № 1/2014 г. за застрахователна програма „66
плюс“, като за присъединяването си към него кредитополучателят Г. А. е изразил съгласието
си, обективирано в подписаната от него декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за приемане на застраховането и общи условия към същата програма.
Видно от клаузата на т. 8 от общите условия, дължимата застрахователна премия се
начислява от застраховащия, а се заплаща еднократно от страна на застрахованото лице при
отпускане на кредита. В т. 11 от Общите условия са регламентирани и хипотезите,
представляващи изключения от застрахователното покритие /изключващи клаузи/, сред
които са: настъпването на застрахователното събитие вследствие предварително
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, неговите усложнения и
рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране
или лечение в 2-годишен период преди влизане в сила на застраховката, за които
застрахованият е предоставил на застрахователите невярна и/или непълна информация или
не е обявил при попълване на „Медицински въпросник“, както и наличието на причинно-
следствена връзка между настъпило застрахователно събитие по риск „Смърт в резултат на
заболяване“ и обстоятелство, декларирано от застрахования при попълване на „Медицински
въпросник“.
За удостоверяване присъединяването на Г. А. към Групов застрахователен договор №
1/2014 г. за застрахователна програма „66 плюс“ за кредитополучателите по потребителски
кредит, отпуснати от ...., в полза на застрахования е издаден Сертификат за застраховка „66
плюс“ № 4372867, от съдържанието на който се установява, че периодът на
застрахователното покритие съвпада със срока на действие на договора за кредит, като
покритите застрахователни рискове са, както следва: смърт, настъпила в резултат на
злополука или заболяване, и хоспитализация, настъпила в резултат на злополука и
продължила над 3 последователни дни /ХРЗ/, като в първия случай застрахователната сума
3
възлиза на баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие, но не
повече от 100 000 лв., а във втория – на до 6 застрахователни плащания всяко в размер на 1
месечна погасителна вноска по кредита в зависимост от продължителността на състоянието,
но не повече от 2 500 лв. на плащане, като идентична клауза се съдържа и в общите условия.
Изяснява се още, че кредиторът има положението на застраховащ и на ползващо се лице по
договора за застраховка, като изключение е предвидено само в случай на пълно предсрочно
погасяване на кредита, когато ползващо се лице по всички застрахователни рискове е
застрахованият кредитополучател/законните му наследници.
По делото е представен и медицински въпросник за приемане за застраховане от
30.11.2020 г., подписан от Г. А., в който последният е декларирал установена трайна загуба
на работоспособност от 64 % след прекаран инсулт през 2007 г., като последното му
освидетелстване е извършено през 2014 г., както и наличието на заболяване „хипертония“,
датиращо от 2007 г. Заявил е още, че вследствие на това заболяване провежда постоянно
лечение, консултации, бил е хоспитализиран, приема медикаменти и е диспансеризиран.
От епикриза на клиниката по кардиология на ... се установява, че след смъртта му на
30.08.2021 г. на Г. А. е поставена диагноза „I21.0 Остър преден миокарден инфаркт със ST
елевация. Кардиогенен шок. ЛК систолна дисфункция. СП. Умерени митрална и
трикуспидална инсуфициенция. ПАХ. Предсърдно мъждене. ОДН. Ендотрахеална
интубация с апаратна вентилация“, като са отразени следните придружаващи заболявания:
артериална хипертония III ст., дислипидемия и захарен диабет. Отразено е още, че на
посочената дата същият е хоспитализиран с данни за остър преден обширен миокарден
инфаркт, усложнен с кардиогенен шок, но въпреки предприетите реанимационни
мероприятия А. е починал още същия ден в 09:00 часа, като във връзка с настъпилата смърт
от страна на болницата е издадено съобщение за смърт № 418/30.08.2021 г.
С уведомление с вх. № 11385/27.09.2021 г. ищцата П. А. е заявила пред ответника
реализирането на застрахователно събитие, а именно: настъпила на 30.08.2021 г. смърт
поради заболяване на кредитополучателя – Г. А., във връзка с което в застрахователното
дружество е образувана щета № 72883.
С писмо с изх. № 9637/16.11.2021 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение, мотивирайки се с наличието на заболявания на
застрахованото лице, предшестващи сключването на застраховката, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка със застрахователното събитие.
По делото е представена и справка от НЗОК за извършените прегледи ПИМП и СИМП
на кредитополучателя А., от която се установява, че в периода от 12.01.2018 г. до 02.08.2021
г. на същия са извършвани множество прегледи във връзка с поставената му диагноза
„хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност“, като за лечението на това
заболяване, както и на есенциална хипертония и неинсулиново зависим захарен диабет в
периода от 24.09.2007 г. до 15.01.2021 г. многократно са му изписвани различни
медикаменти.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза се установява, че причината за смъртта на
кредитополучателя Г. А. е остър преден обширен миокарден инфаркт, представляващ остра
форма на исхемична болест на сърцето, изразяваща се в остро внезапно тромбозиране на
коронарната артерия с последващо прекратяване на кръвоотока в зоната на миокарда,
кръвоснабдяван от запушената артерия. Съгласно констатациите на вещото лице, основани и
на представените по делото медицински документи, А. е страдал от артериална хипертония
и мозъчно-съдова болест от 2007 г., неинсулиново зависим захарен диабет от 2008 г.,
исхемична болест на сърцето от 2012 г., застойна сърдечна недостатъчност от 2013 г. и
диабетна полиневропатия от 2017 г. Експертът изяснява, че миокардният инфаркт не е
злополука и много често представлява естествен ход на заболяването исхемична болест на
4
сърцето, като между него, усложнено с остър миокарден инфаркт с последващ смъртен
изход, и захарния диабет и артериалната хипертония съществува причинно следствена
връзка, доколкото последните две заболявания са основни рискови фактори за развитието на
исхемична болест на сърцето, изразяваща се в образуване на артеросклеротични плаки по
коронарните артерии, остра форма на която представлява острият миокарден инфаркт. При
разпита си в открито съдебно заседание вещото лице допълва, че артеросклеротичната плака
се е образувала в резултат на натрупване на холестерол в съдовата стена, като първопричина
за артеросклерозата на коронарните артерии са артериалната хипертония и захарният диабет
и в резултат на това настъпва и острият инфаркт. Пояснява още, че съществуват и
казуистични причини за възникване на остър инфаркт като спонтанна дисекация на
коронарна артерия, емболитичен инцидент в коронарната артерия и т. н., които се срещат
рядко, но при човек с анамнеза за рискови фактори за развитие на артеросклеротична болест,
какъвто е бил А., именно тя е причината за настъпване на инфаркта.
По делото е изслушано и прието и заключение на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, от което се установява, че към 30.08.2021 г. /датата на смъртта на
кредитополучателя А./ непогасената част от задължението по договор за потребителски
кредит № 4372867 от 30.11.2020 г. възлиза на общата сума от 20 848,39 лв., от която:
20 848,39 лв. – главница и 92,20 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
14.08.2021 г. до 30.08.2021 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ
Във връзка с допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД съдът
намира за необходимо да отбележи, че кредитополучателят, който е застраховал живота си
срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования кредитополучател
имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против
застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като искат
осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по
застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на
застрахователното събитие, твърдейки наличието на предпоставките на чл. 134 ЗЗД. Дали
процесуалната легитимация на ищеца съответства на материалното правно положение на
страните е въпрос на основателност на исковата претенция, който подлежи на изследване по
същество на спора /в този смисъл е Решение № 138/05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г., II т.
о., ВКС, постановеното по реда на чл. 290 ГПК/. В случая, изложените от ищците с исковата
молба и двете уточнителни молби съответно с вх. № 33533/22.02.2022 г. и с вх. №
214683/12.10.2022 г. фактически твърдения, както и заявения с тях петитум, безспорно
обуславят подвеждане на исковата им претенция под нормата на чл. 134 ЗЗД, както е прието
от съда с доклада по делото от 26.09.2022 г., както и с последващото разпореждане от
28.11.2022 г. /л. 112-113 от делото/, срещу което те не са възразили. Нещо повече, в
изпълнение на дадените им от съда указания, П. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. са обосновали
процесуалната си легитимация с факта, че се явяват кредитори на банката, тъй като с
бездействието си тя заплашва удовлетворяването на правото им на пълно погасяване на
кредитното задължение на наследодателя им след настъпване на застрахователното събитие
– на 30.08.2021 г. Стига да се твърди, че са кредитори на банката по отношение на
правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането
на дължимата застрахователна сума, както и, че банката бездейства за търсене по съдебен
ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договора за застраховка на
неимуществено благо на кредитополучателя, каквито доводи в настоящия случай се излагат,
то за наследниците на застрахования кредитополучател съществува правен интерес и
активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за
5
заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката /в този смисъл е Определение
№ 490/18.07.2019 г. по т. д. № 3009/2018 г. ТК, II т. о., ВКС/. Действайки в качеството си на
процесуални субституенти, ищците не претендират заплащане на застрахователното
обезщетение в тяхна полза, а в полза на правоимащото лице – банката, т. е. в случая не става
въпрос за упражняване на свои собствени права, а за права на банката. Ето защо, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ е
процесуално допустим, а дадената правна квалификация съответства на изложените с
исковата молба и уточнителните молби фактически твърдения, като подробни разяснения в
тази насока съдът е изложил и в мотивната част на разпореждането си от 28.11.2022 г.,
поради което на по-нататъшно изследване подлежи въпросът относно наличието на
материално-правните предпоставки, обуславящи неговата основателност, а именно: 1/
валидно възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит
между кредитополучателя - Г. Л. А. и ....; 2/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение между кредитодателя, в качеството на застраховащ и ответника по договор
за застраховка за обезпечение на задължение по договора за кредит, с ползващо се лице –
банката, с предмет смърт /неработоспособност /трайна или временна/ на кредитополучателя;
3/ настъпил в срока на действие на договора покрит застрахователен риск - смърт на
кредитополучателя; 4/ размер на останалия непогасен кредит /главница и лихва/ към датата
на настъпване на застрахователното събитие – 30.08.2021 г.; 5/ установяване от ищците
/процесуални субституенти/ качеството си на кредитор спрямо определено лице /банката/; 6/
че техният длъжник /банката/ и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск,
бездейства и не упражнява имуществените си права; 7/ неупражняването на правата на
длъжника /банката/ да застрашава удовлетворяването на ищците, в качеството им на
кредитор, т. е. с бездействието си длъжникът да рискува да намали имуществото си.
В случая, по делото не се спори, а и от обсъдените по-горе писмени доказателства -
договор за потребителски кредит № 4372867 от 30.11.2020 г., ведно с общи условия и
погасителен план към него, се установи, че между съищеца .... и наследодателя на ищците -
Г. Л. А. надлежно е възникнало и същите са били обвързани от валидно кредитно
правоотношение, в изпълнение на което банката е предоставила на кредитополучателя
паричен кредит в размер на 20 000 лв., платим чрез 58 равни месечни погасителни вноски в
размер от по 509,08 лв. всяка, ведно с уговорена такса за разглеждане на кредита в размер на
600 лв., както и застрахователна премия в размер на 2 664,40 лв., при което общият размер
на отпуснатата му главница се равнява на 23 264,40 лв.
На следващо място, по делото се установи и наличието на валидно сключен
застрахователен договор с цел обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит № 4372867
от 30.11.2020 г., като предмет на застраховане са неимуществените блага на длъжника Г. А.,
а именно: животът и здравето му. В тази връзка, налице е и изрично писмено изразено,
съгласно изискванията на чл. 382, ал. 2 КЗ, съгласие от негова страна за сключване на
застрахователния договор, обективирано в представената по делото декларация за
определяне на изискванията и потребностите за приемане на застраховането по
застрахователна програма „66 плюс“ за кредитополучатели на потребителски кредити,
отпуснати от ...., неоспорена от страните по делото.
Също така, от общите условия и данните, удостоверени в сертификат за застраховка
„66 плюс“ № 4372867, става ясно, че качеството на застраховащ и ползващо се лице по
застрахователния договор принадлежи на кредитодателя – съищец. Нещо повече, в този
смисъл е и изявлението на самия кредитополучател, обективирано в декларацията от
30.11.2020 г., с която Г. А. се е съгласил, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на ..... В същото време по делото се
установи и, че качеството на застрахован принадлежи именно на кредитополучателя, като в
тази връзка следва да се съобрази и, че процесният договор за застраховка е сключен за
6
негова сметка, тъй като съгласно чл. 8 от общите условия застрахователната премия се
дължи именно от него, доколкото е част от отделните месечни погасителни вноски по
процесния договор за потребителски кредит № 4372867 от 30.11.2020 г.
Съгласно чл. 6 от общите условия смъртта на кредитополучател поради заболяване
попада в обхвата на уговорените от страните рискове, като по делото не се спори, че именно
в срока на действие на застрахователния договор – на 30.08.2021 г. наследодателят на
ищците – Г. А. е починал, за което ответникът ..., действащ чрез клона си – ...., е бил
своевременно уведомен, като в този смисъл е и представеното уведомление с вх. №
11385/27.09.2021 г., изходящо от съпругата му П. А., въз основа на което при същия е
образувана щета № 72883.
На следващо място, не се спори, че е налице бездействие на банковата институция за
претендиране на застрахователното обезщетение, доколкото по делото не се твърди, а и не
се доказва тя да е предприела действия за удовлетворяване на вземането си по съдебен ред
спрямо ответния застраховател.
При това положение, спорният по делото въпрос се концентрира върху
обстоятелството налице ли е основание за отказ от изплащане на процесното
застрахователно обезщетение от страна на ..., действащ чрез клона си – ...., мотивирайки се с
изтъкнатите от него в писмо с изх. № 9637/16.11.2021 г. обстоятелства, а именно: наличието
на клауза в общите условия, изключваща отговорността му в случай, че смъртта е резултат
на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и
неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско
консултиране, диагностициране или лечение 2 години преди сключване на застраховката.
Съгласно чл. 363, ал. 4 КЗ основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение е налице при нарушаване на задължението на застрахования за точно
обявяване на съществени за риска обстоятелства, съществували при сключването на
застрахователния договор, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.
В случая, именно като проявление на санкцията по чл. 363, ал. 4 КЗ в общите условия
към процесния договор за застраховка е формулирана и клаузата на т. 11.1, съгласно която
отговорността на застрахователя е изключена по отношение на риска „смърт в резултат на
заболяване“, ако застрахователното събитие се намира в причинно-следствена връзка с
предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, неговите
усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране или лечение в 2-годишен период преди влизане в сила на застраховката, за
които застрахованият е предоставил на застрахователите невярна и/или непълна
информация или не е обявил при попълване на „Медицински въпросник“. В тази връзка
следва да се отбележи, че възражението за неравноправност на посочената клауза е
неоснователно, доколкото отказът за плащане на застрахователно обезщетение на това
основание е поставен в зависимост от изпълнение на задължението на застрахования да
обяви съществени за определяне на застрахователния риск обстоятелства относно здравния
си статус, за които застрахователят писмено е поставил въпрос. Налице е конкретика по
отношение на премълчаните обстоятелства, водещи до отказ за изплащане на обезщетение,
като за диагностицирането или лечението им е поставено темпорално ограничение - до 2
години преди сключване на договора за застраховка. Освен това, изрично е посочено и
изискването за установена причинно - следствена връзка между предшестващите необявени
заболявания и настъпването на застрахователното събитие. В случая, от представения по
делото медицински въпросник за приемане за застраховане от 30.11.2020 г., попълнен от
наследодателя на ищците, неоспорен от страните, е видно, че от страна на ответния
застраховател е поставен писмено въпрос относно това дали застрахованото лице страда от
хронично и/или периодично обострящо се заболяване/продължително състояние, което
подлежи на контрол, но не се лекува, като са изброени и множество примери за такива, сред
7
които са диабет, хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и др.
Установява се, че на така формулирания въпрос Г. А. е дал отговор, че страда единствено от
хипертония, установена през 2007 г., като това обстоятелство се подкрепя и от
констатациите на вещото лице по изслушаната и приета съдебномедицинска експертиза,
достигнала до този извод след изследване на медицинските документи по делото в т. ч. и
епикризата от 30.08.2021 г., съставена от .... Нещо повече, извод за наличието на такова
заболяване при А. може да се направи и при проследяване на данните, удостоверени в
постъпилите по делото справки за извършени прегледи и консултации и изписани лекарства
от НЗОК, които по естеството си представляват официални удостоверителни документи,
поради което се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в тях обстоятелства. Анализирайки ги, съдът приема за безспорно
установено по делото, че на застрахования е провеждано лечение не само на декларираното
от него заболяване от 2007 г. – хипертония, но също така и на неинсулиново зависим
захарен диабет, доколкото в периода след 2009 г. на същия многократно са предписвани
медикаменти, които са насочени към контролиране именно на този вид заболяване. В
случая, данните, удостоверените в справката за изписани лекарства от НЗОК, изцяло
кореспондират и с изводите на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, което
също е приело, че от 2008 г. до смъртта си Г. А. е страдал от неинсулино зависим захарен
диабет. Нещо повече, според експерта кредитополучателят е страдал и от други
заболявания, а именно: мозъчно-съдова болест - от 2017 г., исхемична болест на сърцето - от
2012 г., застойна сърдечна недостатъчност – от 2013 г. и диабетна полиневропатия – от 2017
г., като прави впечатление, че тези заболявания не фигурират в попълнения от А.
медицински въпросник от 30.11.2020 г., като няма основание да се приеме, че те не са били
известни на наследодателя на ищците, с оглед на това, че значителен период от време на
същия се е налагало закупуването на определени медицински медикаменти във връзка с тях.
Ето защо, на по-нататъшно изледване по настоящото дело подлежи въпросът относно
надлежното изпълнение на задължението на застрахования за точно обявяване на
съществени за риска обстоятелства, чието съзнателно премълчване би обусловило правото
на отказ на ответния застраховател за изплащане на застрахователното обезщетение по
смисъла на чл. 363, ал. 4 КЗ.
В случая, по делото се установи, че още през 2009 г., а след това и през 2017 г., на Г. А.
са предписвани множество медикаменти за лечението на захарен диабет, т. е. и в двата
случая се касае се за момент, който значително предхожда по време сключването на
застрахователния договор с ответния застраховател, съответно предоставянето му за
попълване от негова страна на медицинския въпросник – на 30.11.2020 г., поради което
съдът прави извод, че към този момент той следва да е знаел за компрометираното си
здравословно състояние. Нещо повече, фактът, че той е страдал от диабет, е деклариран и
при постъпването на А. в болницата на 30.08.2021 г., доколкото видно от представената
епикриза този факт е бил съобщен при снемане на анамнезата му. Отделно от посоченото,
въз основа на заключението по съдебномедицинската експертиза по делото става ясно, че
посоченото лице е боледувало и от исхемична болест на сърцето, която е диагностицирана
още през 2012 г., като в случая няма основание да се приеме, че той не е знаел и за това свое
заболяване, което също е следвало да декларира пред застрахователя в медицинския
въпросник – на 30.11.2020 г., но не го е сторил. Също така по категоричен начин по делото
се установи още, че А. е боледувал и от съдречна недостатъчност, която е установена при
него още през 2013 г., като данни в тази насока също се извличат от изводите в
констативната част от заключението по съдебномедицинската експертиза. Нещо повече,
видно от справките от НЗОК, във връзка с това заболяване кредитополучателят е провеждал
множество консултации и диспансерни прегледи в периода след 08.02.2018 г., като са му
предписвани многократно медикаменти за лечението му в периода от 18.10.2013 г. до
13.03.2021 г. Въз основа на изложеното, съдът достига до еднозначен извод, че на
8
застрахованото лице е било известно всяко едно описаните по-горе заболявания, още
повече, че някои от тях датират при него от повече от 10 години преди сключване на
застрахователния договор, но въпреки това той не ги е обявил пред застрахователното
дружество. Нещо повече, прави впечатление, че в бланката на медицинския въпросник
ответникът е реферирал тъкмо към заболявания като диабет и исхемична болест на сърцето
/ИБС/, като ги е посочил като примери за хронично и/или периодично обострящи се
заболявания/продължителни състояния, които подлежат на контрол, но не се лекуват, което
изключва възможността за застрахованото лице да е имало неяснота, че заболяванията, от
които страда, спадат именно към посочената категория.
В случая, предвид изрично поставения му писмено въпрос, безспорно боледуването от
диабет и ИБС представлява съществено обстоятелство за застрахователния риск по смисъла
на чл. 363, ал. 2 КЗ, като необявяването им препятства застрахователя за извършване на
адекватна преценка на риска и съответно за сключване на застрахователния договор. Ето
защо, в съответствие с доводите на ответника, съдът приема, че е налице е хипотезата на
съзнателно премълчаване на обстоятелство, за което застрахователят писмено е поставил
въпрос.
В тази връзка следва да се отбележи, че законосъобразното приложение на основанията
за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение е обусловено от наличието на
пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на
застрахования - в случая за необявяване на определени обстоятелства, свързани със
здравословното състояние на кредитополучателя А., и настъпването на застрахователното
събитие, като съгласно Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. І т. о., ВКС,
Решение № 207/13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. ІІ т. о., ВКС и др. доказването на пряка
причинната връзка е в тежест на застрахователя и същата не се презюмира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и, че
при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
Наличието на такава причинна връзка е необходимо както при пълен, така и при частичен
отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението.
Ето защо, с оглед възприетия по-горе правен извод относно наличието на съзнателно
необявяване на обстоятелства по смисъла на чл. 363, ал. 2 КЗ от страна на наследодателя на
ищците, то следва да се даде отговор и на въпроса налице ли е причинна връзка между тях и
настъпването на застрахователното събитие – смърт.
В случая, доказателствен източник с най-голямо значение в тази насока са приетите по
делото медицински документи, както и заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, установяващи, че кредитополучателят А. е страдал от
хипертонична болест на сърцето, исхемична болест на сърцето, както и захарен диабет,
които са диагностицирани за пръв път няколко години преди сключване на застрахователния
договор с ответника, както и че непосредствената причина за смъртта му е остър преден
обширен миокарден инфаркт. Действително от събрания по делото доказателствен материал
може да се направи извод, че посоченото лице е починало внезапно, но независимо от това с
оглед поясненията, дадени от вещото лице при разпита му в открито съдебно заседание, в
случая не се касае за казуистична причина за възникване на остър инфаркт, каквито по
начало са рядко срещани. Точно обратното, изрично експертът е потвърдил наличието на
пряка причинно - следставена връзка между настъпилата смърт и установените заболявания,
от които наследодателят на ищците е страдал – захарен диабет, артериална хипертония и
исхемична болест на сърцето /ИБС/, представляващи високо рискови фактори за настъпване
на остър инфаркт. Нещо повече, съгласно дадените от него разяснения, миокардният
инфаркт представлява остра форма именно на исхемична болест на сърцето, като това много
често е естествен ход на заболяването. Ето защо, въпреки че смъртта на Г. А. е настъпила
внезапно, то в случая може да се направи извод, че същата се дължи на предхождащите му
9
заболявания – исхемична болест на сърцето /ИБС/, придружена от захарен диабет и
артериална хипертония, представляващи високо рискови фактори за настъпване на инфаркт,
като сами по себе си именно те са способствали за започване на процеса по образуване на
атеросклероза на коронарните артерии, в резултата на което се е стигнало до остро
тромбообразуване. В случая, съвкупната преценка на доказателствата по делото безспорно
води до категоричен извод за наличието на пряка причинно - следствена връзка между
острия преден обширен миокарден инфаркт, причинил смъртта на наследодателя на ищците
и горепосочените заболявания, представляващи съзнателно премълчани обстоятелства по
смисъла на чл. 363, ал. 2 КЗ.
Изложените съображения обосновават извод за липса на основание за ангажиране на
отговорността на ответния застраховател поради осъществяването на хипотезата на чл. 363,
ал. 4 КЗ, изрично уговорена и в приложимите общи условия към застрахователния договор –
арг. т. 11.1 от същите, което от своя страна обуславя извод за неоснователност на
предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ, поради което същият
следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 3 250 лв., от които: 150 лв. – депозит за СМЕ и 3 100 лв. - адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие № 15 от 10.05.2022 г. /л. 198 от делото/, имащ
характер на разписка. При този изход на спора, сторените от ищците разноски следва да
останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. А., ЕГН ....., М. Г. А., ЕГН ********** и С. Г. А.,
ЕГН ********** и тримата с адрес: ...., срещу ..., действащ чрез клона си – ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382 и сл. КЗ
за осъждане на ответника да заплати в полза на .... сумата от 18 000 лв., /като част от сумата
от 25 453,96 лв., формирана като сбор от главница в размер на 20 692,03 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 4 761,93 лв./, представляваща дължим към 30.08.2021 г.
остатък от обща главница от 20 692,03 лв. по договор за потребителски кредит № 4372867 от
30.11.2020 г., сключен между .... и наследодателя на ищците - Г. Л. А., починал на
30.08.2021 г.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН ....., М. Г. А., ЕГН ********** и С. Г. А., ЕГН ********** и
тримата с адрес: .... да заплатят на ..., действащ чрез клона си – ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 250 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление: ..., като съищец по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10