Решение по дело №181/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260135
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 23 август 2021 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20205640100181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260135

01.03.2021 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                            Трети граждански състав

на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 181 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Д.А.М. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, ******, адв.Т. Т., против М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.127 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 15.08.2014г. бил подписан договор между ответника и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по който ищецът била вписана като кредитополучател. Това изписване било направено по искане на банката, с цел да защити своето вземане, като ищцата в нито един момент не била имала възможност да ползва отпуснатия кредит, същият изцяло бил усвоен от ответницата, която била титуляр на банковата сметка, по която кредита бил усвоен и съответно титуляр на сметката, по която ставало погашението на дълга към банката. Доколкото ответницата преустановила плащанията по кредита, ищцата била принудена въпреки, че не била ползвала никаква част от кредита да заплаща дължимите месечни погашения по същия. Такива погашения правела и към момента, доколкото ответницата постоянно пребивавала в Испания и не заплащала дължимите вноски по изтегления кредит. Отпуснатия кредит бил в размер на 35000лв. с период на изплащане до 120 месечни вноски. С настоящия иск се търси осъждане на ответника за възстановяване на платените от ищеца погасителни вноски на дата 03.04.2018г. – 594,05лв.; на 27.04.2018г. – 245лв.; на 01.06.2018г. – 415,81лв.; на 29.06.2018г. – 420лв.; на 27.07.2018г. – 417лв.; на 28.08.2018г. – 417,46лв; на 28.09.2018г. – 417лв.; на 25.10.2018г. – 420лв.; на 27.11.2018г. – 420лв.; на 18.12.2018г. – 414,67лв.; на 29.01.2019г. – 423,67лв.; на 28.02.2019г. – 421,72лв.; на 06.03.2019г. – 422лв.; на 01.04.2019г. – 422лв.; на 09.05.2019г. – 421,08лв.; на 03.06.2019г. – 422,08лв.; на 02.07.2019г. – 421,54лв.; на 12.08.2019г. – 422,17лв.; на 25.09.2019г. – 423,52лв.;  на 28.10.2019г. – 423,61лв.; на 26.11.2019г. – 422лв.; на 16.12.2019г. – 421,70лв.  Общо внесената от ищцата сума била в размер на 9248,08лв. Доколкото и към момента ищцата нямала контакт с ответницата и липсвало каквото и да е убеждение, че тези суми ще бъдат възстановени налице било правно основание за завеждане на настоящия иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо дължимата сума от 9248,08лв., представляваща погашения по усвоен от нея заем по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Д.И.Ф.-Р. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно като неоснователен. Липсвало посочено правно основание, поради което иска бил недопустим. Липсвали наведени от ищеца доводи за възникване на солидарна отговорност, което също сочело на недопустимост. Исковата молба била и нередовна поради допуснати фактически неточности, тъй като се твърдяло, че договора за кредит бил сключен между банката и ответника, а приложеният като доказателство бил сключен между двете страни и банката. Иска се явявал изцяло неоснователен, алтернативно – частично по размер. Предмет на установяване било парично задължение на ответника, произтичащо от договор за кредит. В качеството си на кредитополучатели и двете страни по настоящото дело били приели и се съгласили с общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, които били общодостъпни на сайта на банката. Съгласно т.21 от същите всички кредитополучатели /съдлъжници/ се задължавали солидарно по отношение на кредитора за вземанията по договора за кредит, като вземането можело да бъде събрано от всеки от тях изцяло или от техните наследници съобразно наследствените им дялове. В този смисъл се твърди, че е налице хипотезата на чл.121 – чл.127 от ЗЗД. Според ответната страна, отношенията между съдлъжниците по смисъла на чл.127 от ЗЗД, доколкото не следвало друго от отношенията между тях, платеното на кредитора трябвало да се понесе от тях по равно. В случай, че някой от солидарните длъжници е платил повече, имал иск срещу останалите съдлъжници за разликата. С оглед наведената фактическа обстановка било видно, че ответницата плащала дълга за периода 01.09.2014г. – 03.04.3018г., като погасената от нея сума надвишавала сумата, платена от ищцата, поради което така предявената искова претенция се явявала неоснователна с оглед разпоредбата на чл.127 ал.2 от ЗЗД. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск изцяло като недопустим и неоснователен, алтернативно при неговото уважаване следвало да се съобрази размерът с разпоредбата на чл.127 от ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На 15.08.2014г. между *******– кредитор и страните по делото М.Г.Ч. /ответник/ и Д.А.М. /ищец/ като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 35000лв. със срок на издължаване 120 месеца. Приложен е също така погасителен план, подписан от страните по договора за кредит. От представените с исковата молба вносни бележки се установява, че на 03.04.2018г. ищецът е заплатил погасителна вноска по процесния кредит в размер на 594,05лв.; на 27.04.2018г. – 245лв.; на 01.06.2018г. – 415,81лв.; на 29.06.2018г. – 420лв.; на 27.07.2018г. – 417лв.; на 28.08.2018г. – 417,46лв; на 28.09.2018г. – 417лв.; на 25.10.2018г. – 420лв.; на 27.11.2018г. – 420лв.; на 18.12.2018г. – 414,67лв.; на 29.01.2019г. – 423,67лв.; на 28.02.2019г. – 421,72лв.; на 06.03.2019г. – 422лв.; на 01.04.2019г. – 422лв.; на 09.05.2019г. – 421,08лв.; на 03.06.2019г. – 422,08лв.; на 02.07.2019г. – 421,54лв.; на 12.08.2019г. – 422,17лв.; на 25.09.2019г. – 423,52лв.;  на 28.10.2019г. – 423,61лв.; на 26.11.2019г. – 422лв.; на 16.12.2019г. – 421,70лв. Представят се и общите условия за предоставяне от ******* ЕАД на кредити за текущо потребление. С писмо от 11.01.2021г. следовател от ОСС при ОП-Хасково дава информация относно образуваното ДП №85/2019г. по описа на отдела, представляващо преписка вх.№909/2019г. на РП-Хасково, което се води за престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че процесният кредит в размер на 35000лв. е усвоен на 18.08.2014г. чрез разплащателната сметка на ответника и се погасява чрез същата банкова сметка. ***ски по кредита, изчислена на база последно публикуван индекс на референтен лихвен процент към 13.07.2020г., в сила от 15.07.2020г. до 14.01.2021г., възлиза на сумата 50732,59лв., от които 35000лв. главница и 15732,59лв. договорна лихва. Към датата на завеждане на исковата молба – 30.01.2020г. са погасени 65 месечни вноски по договора за кредит за текущо потребление от 15.08.2014г. Експертизата сочи, че погасителни вноски от номер 1 до номер 42 включително са погасени от ответника по банков път от разплащателната сметка обслужваща кредита. Плащанията са извършени в периода от 01.09.2014г. до 12.02.2018г. Размерът на погасената част от кредита от ответника възлиза на сумата от 17894,76лв., от която 9373,39лв. главница и 8521,37лв. договорна лихва. Месечните погасителни вноски от номер 43 до номер 65 включително са погасени от ищеца. Вещото лице сочи, че тези плащания са извършени в периода от 03.04.2018г. до 29.01.2020г. Размерът на погасената част от кредита от ищеца възлиза на сумата от 9644,08лв., от която 6242,10лв. главница и 3401,98лв. договорна лихва. Непогасеният остатък към 30.01.2020г. възлиза на сумата 23193,75лв., формирана от сбора на 19384,51лв. главница и 3809,24лв. договорна лихва.    

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:              

От събраните по делото доказателства се установява, че между ответника М.Г.Ч. и ищеца Д.А.М. и двете като кредитополучател и********ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление. Установи се също така по безспорен начин, че търсената в настоящото производство сума общо от 9248,08лв. е заплатена от ищеца като вноски по процесния договор за кредит за периода от 03.04.2018г. до 29.01.2020г. Тези факти не се оспорват от страните по делото. Несъмнено ищцата по делото се е задължила солидарно с ответницата по сключения договор за банков кредит, поради което носи отговорност за връщане на дадената от банката в заем сума. Спорен е въпроса дали страните отговарят пред банката като кредитополучатели, т.е. съдлъжници, както са се подписали в договора. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на назначения на ответника особен представител, че всяка от страните следва да понесе отговорността за заплащането на вноските по договора за кредит по равно. Съгласно изричната разпоредба на чл.127 от ЗЗД, платеното на кредитора следва да се понесе по равно от двамата солидарни длъжници, доколкото не следва друго от отношенията между тях. В настоящия случай, както се твърди от ищцовата страна, а и се установява от доказателствата по делото заемните средства по процесния договор за кредит са получени изцяло и само от ответницата и единствено тя се е ползвала от тях в качеството си на кредитополучател. Тези данни сочат на извода, че ищцата е била по съществото си обезпечение на предоставения заем на ответницата. Това сочи, че въпреки изписаното в договора за кредит „кредитополучател“, ищцата на практика нито е получила част от отпуснатия паричен заем, нито се е ползвала от същия. Изцяло сумата по отпуснатия на двете страни в настоящото производство, отразени като кредитополучатели по процесния договор, е ползвана от ответницата за погасяване на нейни предишни задължения към банкови и други кредитни институции. Тези изводи на съда се подкрепят по категоричен начин от съдържанието на писмото, изпратено от ОСС при ОП-Хасково, в което подробно се описва какви по размер суми по кои сметки са преведени и с тях кои точно задължения на ответницата са погасени. В подкрепа на извода, че сумата по процесния договор за кредит е получена и използвана изцяло от ответницата, е също така и конкретното съдържание на договора за текущо потребление, в т.4, т.5 и т.6 от който изрично е предвидено, че заемната сума се усвоява чрез разплащателната сметка на М.Г.Ч., кредитът се погасява също чрез нейната разплащателна сметка, по която се изпълняват и условията за обвързана продажба на банкови продукти. Трайната и непротиворечива съдебна практика приема, че установената в чл.127 ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Ето защо, не съществува пречка да се установяват конкретните отношения между солидарните длъжници, които несъмнено могат да са различни от визираните в договора с банката и да водят до извод за различно разпределение на задълженията между тях. От една страна в самия договор за кредит е визирано, че заемната сума се усвоява единствено и само от кредитополучателя М.Г.Ч. по нейна разплащателна сметка. От друга страна в писмото, изпратено от прокуратурата, се описва подробно какви задължения на ответника Ч. са погасени със сумата, получена от нея по процесния договор за кредит.  При тези данни по делото съдът намира за основателни и доказани твърденията на ищцата, че нито е получила дадената в заем на ответницата сума, било изцяло или частично, нито се е ползвала по някакъв друг начин от същата или от част от нея. Несъмнено от съдържанието на отделните клаузи на горецитирания договор за кредит, преценен в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства и депозираното експертно заключение следва извода, че единствено и само ответницата в качеството си на кредитополучател е получила и се е ползвала от заемната сума. В същото време липсват доказателства в обратната насока. Имайки предвид гореизложените съображения съдът счита, че въпреки заплащане от ищцата като солидарен длъжник на задълженията по договора за кредит от 15.08.2014г. за процесния период, същата всъщност е изплатила чуждо, а не свое задължение към банката. Изплащайки процесните погасителни вноски по договора за кредит от 15.08.2014г. ищцата всъщност изплаща задължение на кредитополучателя, който в случая е ответницата, а не свое такова в качеството си на кредитополучател. Изцяло в тази насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС и съдилищата в страната, например Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 680 от 13.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 883/2020 г., III г. о., ГК. Съдебната практика е категорична, че при разрешаване на въпроса относно отговорността за изплащане на заемната сума от солидарните длъжници следва да се вземат предвид действителните отношения между страните, а не формалното качество, посочено в договора за заем.       

 С оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло в пълния предявен размер.

         На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и направените по делото разноски в размер на 370лв. – държавна такса; 200лв. – депозит за вещо лице и 600лв. –  възнаграждение за особен представител, или общо в размер на 1170лв. Следва да бъде осъдена ответницата да заплати и на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 792,40лв.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

        

ОСЪЖДА М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, да заплати на Д.А.М. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, ********, адв.Т. Т., сумата от 9248,08лв., представляваща погасено чуждо задължение, а именно на М.Г.Ч. /кредитополучател/ към ******** /кредитодател/ по договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2014г. за периода от 03.04.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 30.01.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 1170лв.

ОСЪЖДА М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, да заплати на адв.Т. Х. Т. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 792,40лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.