Решение по дело №525/2019 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№..............

 

град Шумен, 20.08.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесета година в състав:

 

                                  Административен съдия: Кремена Борисова

 

при участието на секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 525 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано въз основа на жалба вх.№ Ф-222/28.10.2019год. по описа на ЦУ на НАП Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Варна, депозирана от Х.Д.Х.с ЕГН **********,действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК ....., с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** офис№2-чрез адв.Т.Я.от ШАК , против Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна,потвърден с Решение№222/03.10.2019год. на директора на Дирекция“ОДОП“-гр.Варна,с който са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за период 2016год. в размер на 9 368лв. главница и лихви в размер на 2 074.43лв.

В жалбата  и в допълнение към нея с рег.№ДА-01-3474/28.112019год. по описа на ШАдмС се навеждат аргументи за незаконосъобразност на атакувания РА в обжалваната му част, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон.Жалбоподателят излага,че в хода на ревизионното производство са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,регулиращи действията на контролните органи.Излага,че обжалвания РА е постановен в противоречие с материалния закон и по-специално с императивни разпоредби на ЗДДФЛ и ЗМДТ,уреждащи данъчното облагане в хипотеза,при която се попълват фактическите обстоятелства  по делото,както и в несъответствие с целта на закона по подробно изложени в жалбата и в допълнение към нея доводи и съображения.Въз основа на релевираните в жалбата и в допълнението към нея доводи и съображения оспорващият отправя искане – за цялостна отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен и необоснован и присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък в общ размер на 2 350лв..

В съдебно заседание оспорващият се представлява  от процесуален представител Т.Я.– адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания  излага подробни аргументи за незаконосъобразност на РА, отправяйки искане за  отмяната му,както и за присъждане на сторените по делото разноски в претендирания от оспорващия пълен размер, съгласно представения списък.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не се явява и не изпраща представител.От процесуалния му представител- гл.юрисконсулт Х.М.-С. са  депозирани молба с рег.№ДА-01-18/03.01.2020год. по описа на ШАдмС и писмени бележки с рег.№ДА-01-1993/03.08.2020год. по описа на ШАдмС, съдържащи аргументи за допустимост,но неоснователност на оспорването, въз основа на които е отправено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.Изложени са съображения за неоснователност на релевираните от оспорващия доводи за допуснати съществени процесуални нарушения  в хода на ревизионното производство, накърняващи правото му на защита.Сочи се,че са налице редовно връчени документи /Уведомление на осн.чл.124 ал.1 от ДОПК и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК от 18.03.2019год./ на дата 19.04.2019год.,като са спазени процесуалните правила за връчване,регламентирани в ДОПК.Налице е редовно връчване и на РД,а доводите,че РД е издаден преди приключване на ревизионното производство са неоснователни и необосновани с оглед доказателствения материал по делото.Във връзка с материалната незаконосъобразност на РА се излага се  становище за неоснователност на жалбата и по съществото на спора.В тази връзка и поради изложените в гореупоменатата молба,както и в  писмени бележки съображения, се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на РА в обжалваната част,както  и за  присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 873.43лв..На осн.чл.78 ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718008027-020-001/20.12.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.82) на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Х.Д.Х.с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр.Шумен ул.Д. №21 вх.5 ет.6 ап.105,с регистрация като едноличен търговец,самоосигуряващо се лице и осигурител Х.Д. с ЕИК ..... и същия адрес за кореспонденция, която да обхване следните задължения –Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2016год. .Със същата заповед бил определен състава на ревизиращия екип,включващ П.И.Р.-Гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г.П.П.-Инспектор по приходите и Д.Г.Д.-Гл.инспектор по приходите, както и че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на Х.Д. по електронен път на 21.01.2016г. /вж.прил. разписка на л.84/.

След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03002718008027-092-001 /25.04.2019 г. /л.55/, връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на дата 11.06.2019 г.  /л.44/ при спазване на процесуалните правила по ДОПК, като за целта са извършени множество процесуални действия. РД ведно с приложенията е изпратен на посочения от ревизираното лице електронен адрес, изпратено е писмо с обратна разписка, извършена е проверка по делегация, документирана с протокол, в хода на същата са извършени две посещения на адрес за кореспонденция, до задълженото лице е изпратена и покана за връчване на РД, ведно с приложенията към него .

           Несъгласно с констатациите в РД, физическото лице Х.Д.Х.депозирало Възражение (л.22),в което обективирало оплаквания,че РД е изготвен в условия на допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на ДОПК и при материална незаконосъобразност.

Органът отхвърлил като неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения във връзка с връчването на РД и приложенията към него и приел,че органите по приходите са изпълнили в цялост процедурата по връчване на съобщения,регламентирана в чл.29 и сл. от ДОПК.

Ревизионното производство е приключило с издаден РА № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г. по реда на чл. 119 ал. 2 от ДОПК, с който са потвърдени извършените процесуални действия, мотивите и правните основания, въз основа на които е определена данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ на Х.Д.Х./л.24 /. Същият е връчен на задълженото лице на ел. адрес на дата 19.07.2019 г.,видно от прил. на л.31 от делото разписка.

С РА№ Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г.  издаден от Н.И.Б. на длъжност Началник на сектор ТД на НАП-Варна-възложил ревизията и П.И.Р. на длъжност Гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията са установени следните данъчни задължения:за данъчен период от 01.01.2016год. до 31.12.2016год.  задължения за Данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 368.38лв.-главница и 2 079.43лв. лихва. върху обща Годишна данъчна основа в размер на 98 380.86лв.Върху така определената ГДО е установен дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 838.09лв.,внесен от лицето данък в размер на 469.71лв. и установен данък за довнасяне в размер на 9 368.38лв.,върху който  е начислена лихва на стойност 2 079.43лв.Цитираният РА е връчен по електронен път на задълженото лице на 19.07.2019год.,видно от прил. разписка за връчване по електронен път /л.31/.

Недоволен от така издаденият РА, Х.Д.Х.,действащ и като ЕТ»Х.Д.» го оспорил с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ 4291-22/05.08.2019год. / л.13/. С жалбата, адресирана до Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна, бил оспорен горепосоченият РА изцяло,като са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения относно върчването на РД,както и на издадения на основание същия РА, като жалбоподателят  счита,че същите са били изготвени в условия на допуснати съществени процесуални нарушения и при материална незаконосъобразност  и противоречие с чл.122 от ДОПК,чл.116 от ДОПК,както и в противоречие с чл.10,чл.33 , чл.35 , чл.37 и чл.48 от ЗДДФЛ.

С Решение№222 от 03.10.2019год.  по жалба срещу Ревизионен акт № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г.  , издадено от Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна (л.7), решаващият орган потвърдил РА № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г., с който са установени дължимите от Х.Д.Х., действащ и като ЕТ «Х.Д.»  задължения   за внасяне за Данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 368.38лв. главница и 2 079.43лв. лихви.

Решение № 222/03.10.2019год. било съобщено на Х.Д.Х.по електронен път на 11.10.2019г., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път (л.6).

Несъгласен със същото, с жалба вх.№ 593-3/28.10.2019г. по описа на НАП-ЦУ,изпратена по куриерска фирма Спиди на 25.10.2019год. физическото лице Х.Д.Х., оспорило РА, с който е потвърден РА и са му определени задължения за Данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016год. в размер на  9 368.38лв. главница и 2 079.43лв. лихви.  

         Въз основа на цитираната жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен съд-гр.Шумен.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила административната преписка по издаване на оспорения РА и по преценка на съда е допусната и приета съдебно – счетоводно-икономическа експертиза (ССчИЕ).

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество, жалбата е основателна,  поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите.Видно от прил. по делото Заповед№Д-1465/31.08.2018год. /л.438/, относима към процесния период,Заповедта за възлагане на ревизия ,противно на твърденията на оспорващия е издадена от надлежно оправомощен на осн.чл.11 ал.3 от ЗНАП във вр. с чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК орган по приходите.

РА е издаден в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК.

При постановяването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,рефлектиращи върху постановения краен РА в обжалваната чу част. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия за реализирано съществено нарушение  на чл.32 от ДОПК,с оглед неспазване на процедурата по връчване на уведомление по чл.17 от ДОПК и уведомление по чл.124 от ДОПК, и двете от 18.03.2019год. и на РД от 25.04.2019год., обуславящи незаконосъобразността на   обжалвания ревизионен акт, поради нарушаване правото му на защита.

Редът за връчването на съобщения в административното производство е подробно регламентиран в разпоредбите на чл.29 и сл. от ДОПК.Съобразно разпоредбата на чл.32 ал.1 и ал.2 от ДОПК ,връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,когато лицето,неговият представител или пълномощник  не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни,удостоверени с протокол за посещение на адреса за кореспонденция.Съобразно чл.32 ал.4,ал.5 и ал.6 от ДОПК,съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в ТД и се публикува в Интернет,като заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка,както  електронно съобщение при посочен от лицето електронен адрес.При неявяване на лицето до изтичането на 14 дневния срок от поставяне на съобщението,съответният документ или акт се прилагат към преписката като редовно връчени.

В конкретния случай в хода на ревизионното производство, при оперативна самостоятелност, която притежават органите по приходи съобразно предоставените му от ДОПК правомощия, е прието, че са налице обстоятелства по чл.122. ал. 1. т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Във връзка с това е издадено Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. /л.177/, в което е посочено, че данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Изготвено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. /л. 173/. Във връзка с връчване на процесиите уведомления, на дата 18.03.2019 г. е изпратен имейл до лицето на ел. поща - icenceto81 @gmail.com. като видно от представеното доказателство по делото като прикачени файлове са посочени Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. Тъй като от лицето не е активирана електронно препратка на изпратените документи, органите по приходи са извършили посещение на 26.2032019 г. на адрес гр. Шумен, ул. „Д.“ № 21, вх. 5, ет.6, ап.105, за което е съставен протокол№1439046 /л. 181/. В същият е обективирано. че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен член на семейството му или пълнолетно лице което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите. Предвид, че не е получена информация за връчване на процесиите документи, на дата 03.04.2019 г., в изпълнение на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК е извършено второ посещение на постоянния адрес на лицето, като е издаден протокол№1439050 от 03.04.2019 г. /л. 183/,в който  е обективирано, че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен чел на семейството му или пълнолетно лице, което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите .След извършване на две посещения на постоянния адрес, органите по приходи са изготвили Покана№1237  от 04.04.2019 г. /л. 185/ и Съобщение по чл.32 от ДОПК от 04.04.2019 г. /л. 185/, за връчване на Уведомление на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. Същото е изпратено с писмо с обратна разписка на дата 08.04.2019 г. и върнато с гриф непотърсен от дата 02.05.2019 г., което е видно от представената по делото обратна разписка. Съобщението е публикувано в интернет страницата на НАП и поставено на табло в ТД на НАП офис Шумен. Същото е свалено на 19.04.2019 г., като е спазен срока посочен в разпоредбата на чл.32 ал.6 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са налице редовно връчени документи /Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г./ на дата 19.04.2019 г., като са спазени процесуалните правила за връчване, регламентирани в ДОПК. В този смисъл релевираните от оспорващия доводи във връзка с допуснати процесуални нарушения при връчване на процесните документи следва да бъдат отхвърлени като напълно необосновани с оглед доказателствата и неоснователни .

По отношение на връчване на РД № Р-03002718008027-092-001/25.04.2019 г.,видно от доказателства по административната преписка РД е издаден на дата 25.04.2019 г. Съгласно разпечатка от инф. системи на НАП /л.253в/, органите по приходи на дата 25.04.2019 г. са изпратили на имейл адрес - icenceto81@gmail.com, съобщение на Х.Х..,в който  като приложение са описани прикачени файлове на РД ведно със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Предвид, че до 15.05.2019 г. не е получена електронна препратка, удостоверяваща връчване на процесиите документи, подробно описани и прикачени в изпратеното електронно съобщение, органите по приходи са предприели действия по посещение на постоянен адрес за кореспонденция на Х.Х.. в гр. Шумен, ул. „Д." №21, вх. 5, ет.6, ап.105, за което, по реда на чл.50 от ДОПК е съставен протокол№1438172 от 15.05.2019 г. /л.45/. В същия е обективирано, че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен член на семейството му или пълнолетно лице, което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите със задължение да ги предаде. При спазване на процесуалните правила на чл.32, ал.1 от ДОПК на 23.05.2019 г. е извършено второ посещение на постоянен адрес на жалбоподателя. За целта е съставен протокол№1439175 от 23.05.2019 г. /л.47/,в който е обективирано, че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен член на семейството му или пълнолетно лице, което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите със задължение да ги предаде. Във връзка с факта, че при две последователни посещения на постоянен адрес на жалбоподателя не е открит за връчване на РД ведно с приложените към него документи е изготвена покана№1899 от 23.05.2019 г. /л.49/ и съобщение по чл.32 от ДОПК от 27.05.2019 г. /л.44/. Същите са изпратени по пощата с обратна разписка на дата 29.05.2019 г., като на дата 21.06.2019 г. изпратения плик е върнат в ТД на НАП офис Шумен с гриф „непотърсена“. Изготвеното съобщение по чл.32 от ДОПК е публикувано на интернет страницата на НАП и поставено на определеното за това място в ТД на НАП офис Шумен. Съобщението е свалено на дата 11.06.2019г ., като съгласно чл. 32. ал.6 от ДОПК, съответния документ е приложен към преписката и е приет за редовно връчен.

С оглед гореизложеното съдът счита, че доводите и съображенията на жалбоподателя досежно нередовно връчване на РД  са неоснователни. Посочените документи са редовно връчени на Х.Х.., при спазване на процесуалните правила на чл.28 и сл., както и чл.32 от ДОПК. Неоснователно е твърдението, че органите по приходите не са предприели действия по връчване на уведомленията и РД на посочения от лицето имейл,което се опровергава от допълнително представените в хода на съдебното производство доказателства от инф. системи на НАП, от които се установява, че на Х. е изпратено ел. съобщение с прикачени файлове Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. Идентично се установява и по отношение на изготвения РД.

Отделно от изложеното  и само за прецизност на изложението следва да се отбележи,че дори и да е налице връчване по чл.32 от ДОПК на процесния РД,  на лицето е надлежно връчена ЗВР от 20.12.2019 г. на дата 21.01.2019 г. за започване на ревизионното производство,в която е посочено, че срока за извършване на ревизията е до три месеца от връчване на същата ,т.е. от 21.01.2019 г. до 21.04.2019    г., с оглед на което  твърденията на оспорващия, че не е знаел, че е образувано ревизионно производство за установяване на дължими данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФД, са напълно необосновани и неоснователни.

Неоснователни и са и доводите на жалбоподателя, че РД от 25.04.2019 г., е издаден преди приключване на ревизионното производство. Следва да се има предвид, че съгласно ДОПК, ревизионното производство приключва с издаване на РА. Административният акт, които произвежда действия и въз основа, на който се определят задължения е РА. Изготвеният в хода на ревизионното производство  РД представлява предложение за установяване на задължения, като органите по приходите, издаващи РА не са длъжни да се съобразяват с установените обстоятелства в РД. За целта, до издаване на РА, могат да събират доказателства, въз основа на които да извършат промяна в размера на задълженията. Предвид обстоятелството, че РА е издаден на 08.07.2019 г., т.е. преди изтичане на срока  за представяне на документи от Х. по връченото съобщение по чл.32 от ДОПК,който е 03.05.2019год. съдът счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения.

  Предвид гореизложеното,съдът приема,че  в хода на ревизионното производство не са били допуснати твърдените от оспорващия процесуални нарушения досежно връчването на уведомления по чл.17 и чл.124 от ДОПК и на РД,накърняващи правото му на защита и обуславящи незаконосъобразността на РА.

Досежно приложението на материалния закон съдът установи следното:

 Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,30,32,34 и 36,намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.Според чл.48 от ЗДДФЛ,размерът на данъка върху ОГДО се определя,като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто,като от определените по ал.1 и ал.2 данъци се приспада данъкът,авансово удържан и /или внесен през данъчната година за съответния данък.

Установено е, че жалбоподателят Х.Д.Х.е местно лице по смисъла на чл. 4. ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Х.Д.Х.е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ “Х.Д.“, като през ревизирания период не е извършвал дейност.

В хода на обжалваното ревизионно производство предприетите процесуални действия са подробно описани в констатациите на ревизионен доклад /РД/ № Р- 03002718008027-092-001 25.04.2019 г., представляващ неразделна част от РА по смисъла на чл. 120 ал. 2 от ДОПК и систематично обобщени в констативната част на обжалвания ревизионен акт.

В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ № Р-03002718008027-040- 001 20.12.2018 г. , от ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения за ревизирания период входирани в ТД на НАП Варна с вх. № 2129/20.02.2019г..

Изпратени са искания за предоставяне на информация и доказателства до трети лица и до други контролни органи / “БТК" ЕАД, “Веда дизайн“ ЕООД“ ,“Офис ди тех“ ЕООД. ,“Енерго-Про продажби“ АД, Община Шумен, „Теленор България“ ЕАД/. Анализирани са данни в информационния масив на НАП.

В хода на ревизията с Протокол № Р-03002718008027-ППД-002/19.03.2019 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на ревизираното лице .

Въз основа на събраните доказателства са установени и съпоставени имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя. Съпоставката е изложена в табличен вид на стр.9-11 от РД.Според изготвената таблица-съпоставка на приходите и разходите са установени ,както следва:

-парични средства в началото на данъчния период-00.00лв.;

-постъпления-4 227.03лв. / от доходи по трудови правоотношения/;

-разходи-15 286.15лв. /вкл. разходи за комуникационни услуги в размер на 262.72лв.,разходи за закупена офис техника и мебели в общ размер на 2 635.00лв. и разходи за платен наем по фактури,издадени от „Инос“ООД в размер на 12 387.63лв./;

-парични средства в края на данъчния период-00.00лв.;

-установено превишение на разходите над приходите-11 059.12лв..

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние,разходите и доходите на жалбоподателя,с РА установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2016год. в размер на 11 059.12лв.

Отделно в хода на ревизионното производство е установено,че Х.Д.Х.,в качеството си на цесионер е сключил договори за цесия,както следва:

-      договор за цесия от 28.12.2016 г. с А.С.К./цедент/с предмет: цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от длъжника „ИНОС“ООД, ЕИК ********* в общ размер на 36 925.00 лв.. в т.ч. 14 500.00 лв., главница по договор за заем от 10.06.2013 г., 15 225.00 лв. дължима лихва и 7 200,00 лв. дължима неустойка по същия договор за заем, срещу цена в размер на 36 925.00 лв., платима в срок до 28.12.2021 г.;

-      договор за цесия от 28.12.2016 г. с Д.Х.И. /цедент/, с предмет: цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от длъжника „ИНОС” ООД. ЕИК ********* в общ размер на 35 900,00 лв., в т.ч. 14 000,00 лв. главница по договор за заем от 01.06.2013 г.. 14 700.00 лв. дължима лихва и 7 200.00 лв. дължима неустойка по същия договор за заем, срещу цена в размер на 35 900.00 лв.,платима в срок до 28.12.2021 г.;

-      договор за цесия от 28.12.2016 г. с П.В.Ц. /цедент/ ,с предмет: цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от длъжника “ИНОС”ООД, ЕИК ********* в общ размер на 42 050.00 лв., в т.ч. 17 000,00 лв., главница по договор за заем от 01.02.2013 г.. 17 850,00 лв. дължима лихва и 7 200.00 лв. дължима неустойка по същия договор за заем, срещу цена в размер на 42 050,00 лв., платима в срок до 28.12.2021 г..

Представено е изявление за прихващане по реда на чл.104 от ЗЗД. от ревизираното лице до “ИНОС“ ООД, съгласно което към 29.12.2016 г. Х.Д.Х.дължи на „ИНОС“ ООД сума в размер на 140 467,68 лв., по фактура за наем №**********/28.12.2016 г., а дружеството дължи на Х.Х.. общо сума в размер на 140 525,00 лв., получена, като сбор от:

-      вземане по договор за цесия в размер на 42 050,00 лв. /по Договор за заем от 01.02.2013 г. с П.В.Ц./;

-      вземане по договор за цесия в размер на 36 925.00 /по Договор заем от 10.06.2013 г. с Антон Станков Калудов;

           -       вземане по договор за цесия в размер на 35 900.00 лв. /по Договор за заем от 01.06.2013 г. с Д.Х.И./;

-      вземане в размер на 25 650.00 лв./ по Договор за заем от 01.07.2013 г. с Х.Д.Х./.

Процесното изявление с подписано на 29.12.2016 г. от П.В.Ц., в качеството му на представляващ “Инос" ООД и Х.Д.Х., с което двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

В хода на ревизионното производство от ревизираното лице са представени и следните документи:

-      допълнително споразумение от 01.02.2017 г. към договор за цесия от 28.12.2016 г. ,съгласно което А.С.К./цедент/ и Х.Д.Х./цесионер/ се съгласяват, че цената в размер на 36 925.00 лв. се изменя на 6 000.00 лв. Съгласно пар.2 от споразумението, цесионерът  заплаща на цедента сума в размер на 6  000.00 лв. в брой. при подписването му, като същото е и разписка за предаването на договорената сума.

-      допълнително споразумение с дата 01.02.2017 г. към договор за цесия oт 28.12.2016 г. ,е което П.В.Ц. /цедент/ и Х.Д.Х./цесионер/ се съгласяват, че цената в размер на 42 050.00 лв. се изменя на 7000.00 лв.. Съгласно пар.2 от споразумението, цесионерът заплаща на цедента сума в размер на 7 000,00 лв. в брой при подписването му, като същото е разписка за предаването на договорената сума.

С оглед гореизложеното, органите по приходите са констатирали, че събирайки вземането от длъжника “ИНОС” ООД. чрез извършеното прихващане на 29.12.2016 г.. Х.Д.Х.е реализирал доход, който не е освободен от облагане, предвид, че не е сред подробно изброените доходи по чл.13 от ЗДДФЛ,както и че  същият не може да се причисли и към доходите по чл10. ал.1. т.1-5 от ЗДДФЛ, с оглед на което се определя като доход от други източници и подлежи на облагане по реда на чл.35. т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ. Размерът на получения през 2016 г. доход е 82 625.00 лв.. получен като разлика между събраното вземане от длъжника “ИНОС” ООД в размер на 140 525.00 лв. и цената на придобиване на вземането в общ размер на 57 900.00 лв. /6 000.00 + 7 000.00 - 35 900.00 + 9000.00/.

Посочените констатации, от своя страна са довели до заключението, че е налице обстоятелство по чл. 122 ал. 1. т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. На основание чл. 124. ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя е изготвено Уведомление № Р—03002718008027-113-001/18.03.2019 г. ,съгласно което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК и Уведомление на основание чл. 17. ал. 1. т. 2 от ДОПК № Р-03002718008027-139- 001/18.03.2019 г. ,връчени по реда на чл.32 от ДОПК на дата 19.04.2019 г. Връчено е и ИПДПОЗЛ изх. № Р-0300271800S027-040-001 /20.12.2018 г. .В определения с уведомлението по чл.124. ал.1 от ДОПК 14-дневен срок. от страна на жалбоподателя не е представено становище.

В резултат на извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл.122 ал. 2 и 4 от ДОПК е формирана годишна данъчна основа за облагане с данък за 2016 г., представляваща сбор от получени доходи по трудови правоотношения, установеното несъответствие между разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи и направените разходи и получени други доходи в общ размер на 98 380.86 лв. /4 696,74-ГДО за доходи от трудови правоотношения + 11 059,12-ГДО за доход с неустановен произход + 82 625,00-ГДО за доход от други източници/. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък  по чл.48 от ЗЛЛФЛ- в размер на 9 8333.09 лв.,приспаднат е  внесен от лицето данък в размер на 469,71 лв. и е установен данък за довнасяне в размер на 9 368,38 лв. На основание чл. 67 ал. 4 от ЗДДФЛ и чл.175 ал.1 от ДОПК. вр.чл.1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 2 079,43 лв.

От заключението на вещото лице по ССчИЕ,оспорено от  ответната страна само в частта му по т.5 от заключението ,в която вещото лице е изчислило данъчната основа, дължимия данък и лихвите,дължими от оспорващия във вариант първи,т.2,вариант втори т.2 и вариант трети и прието от съда като обективно и компетентно дадено и кредитирано с оглед пълната му кореспонденция със събрания по делото съвкупен доказателствен материал по делото се установи следното:

1.    ) ОТНОСНО ЗАЕМНИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ ПО ДОГОВОРИТЕ ЗА ЗАЕМ от 10.06.2013г., 01.06.2013г., 01.02.2013г. и от 01.07.2013г.:

След извършената справка в счетоводството на „Инос” ООД град Русе се констатира , че към 01.01.2016г. по Кредита на сч.с-ка 499” Други кредитори” са налични салда по партидите на Х.Д.Х., Д.Х.И., А.С.К.и П.В.Ц. в общ размер на 54 500лв., както следва:

С-ка 499”Други кредитори’’

 

пар-тида	наименование	нач.салдо; Кредит-01.01.2016	обороти		Кр.салдо , кредит- 31.12.2016
			дебит	кредит
24	П.Ц.	17000	42050	25050	0
26	Д.И.	14000	35900	21900	0
31	А.К.	14500	36925	22425	0
32	Х.Х..	9000	25650	16650	0
		54500	140525	86025	0

 

През 2016г. размера на задължението се покачва общо с 86 025лв. Към 31.12.2016г. задължението по партидите на обща стойност 140 525лв.е прехвърлено в сч.с-ка 499”Други кредитори” по партида 36 „Цесия след уведомление Х.” и по партидите на гореизброените лица няма крайно салдо.

На 28.12.2016г. със счетоводна статия Дебит сч.с-ка 499 по съответните партиди задължението на дружеството към гореизброените лица е прехвърлено по Кредита на сч.с-ка 499”Други кредитори” по партида 36 „Цесия след уведомление Х.“

Дебит сч.с-ка 499 , п.24 -П.Ц. ;Кредит сч.с-ка 499;п.36-42050лв.

Дебит сч.с-ка 499 , п.26 -Д.И. ;Кредит сч.с-ка 499;п.36-35900лв.

Дебит сч.с-ка 499 , п.31 -А.К. ;Кредит сч.с-ка 499;п.36-36925лв.

Дебит сч.с-ка 499 , п.32 -Х.Х.. ;Кредит сч.с-ка 499;п.36-25650лв

Размерът на вземането на Х.Х.. към дружество „Инос“ЕООД след отразяване на цесиите е на стойност 140 525лв. / т.ч. 54 500лв. за заети суми; 28 800лв.за неустойки и 57 225лв. за лихви/

2.    ) ОТНОСНО ДОГОВОР ЗА НАЕМ от 29.12.2014г. и АНЕКС №1 от 11.03.2015г. и АНЕКС №2 от 12.08.2016г., (които документи се съдържат в материалите по делото) ЗА НАЕТАТА СГРАДА с идентификатор 63427.8.1162.1         по КК и КР на гр.Русе:

За периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. „Инос” ООД е издало фактури на Х.Х.. само по договора за наем от 29.12.2014г. както следва:

 

фактура	дата	основание	Стой-ност	ДДС	Общо
1092	25.12.2015	Наем м.01 2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
1095	25.1.2016	Наем м.02.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
**********	29.2.2016	Наем м.03.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
1102	25.3.2016	Наем м.04.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
1103	01. 4.2016	Наем м.05.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
1109	03.5.2016	Наем м.06.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
1115	25.6.2016	Наем м.07.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26
**********	25.7.2016	Наем м.08.2016г. по дог.от 29.12.2014	201,88	40,38	242,26

 

Във всички фактури е записано, че плащането ще се извършва по сметка.

            Изброените фактури са осчетоводени като вземане и приход от наем със счетоводни статии :

Дебит сч.с-ка 411 „Клиенти”, партида З6Х.Х..;Кредит сч.с-ка 709 „Други приходи”; сч.с-ка 4532 "ДДС продажби” със суми посочени във фактурите.

След извършената справка в счетоводството на дружеството се констатира, че горепосочените фактури са налични по салдо в сч.с-ка 411”Клиенти” ,партида 36-Х.Х.. към 31.12.2016г. като по тях няма извършвани плащания.

Към 31.12.2016г. няма плащане по издадените фактури за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.,а  задължението на Х.Х.. към дружеството по гореизброените фактури за наем по договор от 29.12.2014г. възлиза на стойност 1938,08лв.

В счетоводството на „Инос”ООД към 31.12.2016г. общата стойност на задълженията на Х.Х.. по договора за наем възлизат на обща стойност 4 740.1   6лв. /поради това, че има и незаплатени други фактури от 2015г./.

На 28.12.2016г. е издадена фактура №20000000104 с основание „наем от 01.01.2017г. до 31.12.2021 г. по Анекс №2 от 12.08.2016г.” с количество 60 месеца по 1950,94лв. на стойност 117056,40лв. ДДС на стойност 23411,28лв.  или общо 140 467,68лв.,като начина на плащане отразен във фактурата е по „сметка”.Фактурата е осчетоводена като вземане и приход за бъдещ период.

В счетоводството на „Инос” ООД фактурата е прихваната със сч.с-ка 499”Други  кредитори”партида 36 „Цесия след уведомление Х.”

Дебит с-ка499,36 :Кредит 411/1,36 ,ф-ра **********/28.12.2016-140467,68лв.

3.    ) ОТНОСНО ИЗЯВЛЕНИЕТО ЗА ПРИХВАЩАНЕ от 29.12.2016г., отправено от Х.Д.Х.към „ИНОС“ООД - гр.Русе, получено от дружеството на 29.12.2016г., което изявление се съдържа в материалите по делото,в счетоводството на „Инос” ООД е извършено прихващане между вземането на дружеството по ф-ра2000000104/28.12.2016г. в размер на 140 467,68лв и задължението на дружеството по сч.с-ка 499”Други кредитори” по партида 36 „Цесия след уведомление Х.”.

Счетоводното записване е Дебит сч.с-ка 499”Други кредитори” по партида 36 „Цесия след уведомление Х.” Кредит сч.с-ка 411/1”Клиенти” партида ,36 ,ф-ра **********/28.12.2016-140 467,68лв

След настъпилия погасителен ефект  с посоченото прихващане и към 31.12.2016г.

-      задълженията на Х.Х.. към дружеството възлизат на обща стойност 4 740,16лв. /16 броя фактури за наем по договора от 29.12.2014г.по 242,26лв. на стойност 3 876,16лв.(от 2015г.и 2016г.) и ф-ра на стойност 864лв.за климатици/

-      задълженията на дружеството към физическото лице са на стойност 57,32лв. /остатък от извършеното прихващане/.

4.    ) ОТНОСНО ДОГОВОР ЗА НАЕМ от 11.03.2015г., АНЕКС №1 от 13.03.2015г. и АНЕКС №2 от 12.08.2016г., съответно ЗА НАЕТАТА СГРАДА с идентификатор 63427.8.54.1 по КК и КР на гр.Русе е установено следното:

В Анекс №2 от 12.08.2016г. към договор от 11.03.2015г. страните се договарят месечната наемна цена да бъде в размер на 178,04лв. без ДДС и 213,65лв. с ДДС.Страните се съгласяват , че за периода от 01.09.2016г. до 31.05.2020г. наемната цена е в размер на 8011,80лв. без ДДС или 9614,25лв. с ДДС.

По договора от 2015г.. „Инос” ООД е издало фактури на Х.Х.. както следва:

-фактура №********** на дата   12.8.2016 г. с основание-наем м. 08.2016г. по анекс№2 от 12 08.2016г. на стойност-    178,04лв.,ДДС 35,61лв. или общо-213,65лв.;

-фактура№********** на дата12.8.2016       г. с основание-наем от 01.09.16г. до 31.05.20г. по Анекс№2 от 12.08.2016г. на стойност-8011,8лв.,ДДС-1602,36лв. или общо-9614,16лв.

 В двете фактури е записано, че плащането ще се извършва в брой , но в счетоводството на дружеството двете фактури са прихванати с други задължения.

Изброените фактури са осчетоводени като вземане и приход от наем със счетоводни статии :Дебит сч.с-ка 411"Клиенти, партида З6Х.Х..;Кредит сч.с-ка 709 „Други приходи”; сч.с-ка 4532”ДДС продажби” със суми посочени във фактурите.

По фактурите няма извършено ефективно плащане. Двете фактури са прихванати с неустойки по договор .

Досежно признато между страните задължение за неустойка в размер  на 3 000.00лв., дължима от „ИНОС"ООД - гр.Русе на Х.Д.Х.на основание чл.23 от ДОГОВОР ЗА НАЕМ от 11.03.2015г. и §.7 от АНЕКС №2 от 12.08.2016г.,със счетоводен запис №35 от 31.08.2016г. е начислена неустойка в размер на 3000.00лв. с основание Анекс№2.Взета е сч.статия Дебит сч.с-ка 609”други разходи” ;Кредит сч.с-ка 499”Други Кредитори”, партида 33 Х.Д.Х.-3000,00лв.

Досежно признато между страните задължение за неустойка в размер  на  7 000.00лв., дължима от „ИНОС"ООД - гр.Русе на Х.Д.Х.на основание чл.24 от ДОГОВОР ЗА НАЕМ от 11.03.2015г. и §.8 от АНЕКС №2 от 12.08.2016г.,със счетоводен запис №37 от 31.08.2016г. е начислена неустойка в размер на 7000.00лв. с основание Анекс№2.Взета е сч.статия Дебит сч.с-ка 609”други разходи” ;Кредит сч.с-ка 499”Други Кредитори”, партида 33 Х.Д.Х.-7000.00лв.

В счетоводството на „Инос” ООД е извършено прихващане между вземането на дружеството по ф-ра2000000088/12.08.2016г. в размер на 213,65лв и ф-ра2000000089/12.08.2016г. в размер на 9614,16лв. и задължението на дружеството по сч.с-ка 499”Други кредитори” по партида 33 „Х.Д.Х.”.

Счетоводното записване е Дебит сч.с-ка 499”Други кредитори” по партида 33 „Х.Д.Х.”-9 827,81лв..Кредит сч.с-ка 411/14“Клиенти” партида ,33 , ф-ра2000000088/12.08.2016г. в размер на 213.65лв и ф-ра2000000089/12.08.2016г. в размер на 9614,16лв

          След извършеното прихващане към 31.12.2016г.:

- задълженията на дружеството към физическото лице са на стойност 172,19лв. /остатък от извършеното прихващане/.

5.    ) ОТНОСНО ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНА ОСНОВА, ДАНЪК И ЛИХВИ към датата на издаване на РЕВИЗИОННИЯ АКТ:

В ревизионния акт е определена обща годишна данъчна основа от следните компоненти : ГДО за доходи от трудови правоотношения, ГДО за доход с неустановен произход, ГДО за доход от други източници

-ГДО за доходи от трудови правоотношения - е определен на база на удостоверение от „Интерес” ЕООД (4696,74лв. брутно възнаграждение и 4227.03лв. нетно възнаграждение)

 

          В таблицата в колона разходи  /15 286.15лв./ са включени издадените фактури за наем от „Инос” ООД и фактура за материали на обща стойност 12 387,63лв.      

фактура №	дата	основание	Общо
1095	25.1.2016	Наем м.02.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
**********	29.2.2016	Наем м.03.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
1102	25.3.2016	Наем м.04.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
1103	01.4.2016	Наем м.05.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
1109	03.5.2016	Наем м.06.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
1115	25.6 2016	Наем м.07.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
**********	25.7.2016	Наем м.08.2016г. по дог.от 29.12.2014	242,26
**********	12. 8.2016	наем м.08.2016г. по анекс№2 от 12 08.2016	213,65
**********	12.8.2016	наем от 01.09.16 до 31.05.20 по Анекс№2 от 12.08.2016г.	9614,16
**********	01.9.2016	материали	864
			12387,63

 

Според заключението на вещото лице по ССчИЕ,  ГДО за доходите с неустановен произход е определена неправилно, тъй като фактурите за наем по договор от  29.12.214г. не са заплатени към 31.12.2016г. и стоят на салдо в с-ка 411”Клиенти” на дружеството, както и фактура №**********/01.09.2016г. на стойност 864,00лв. също не с заплатена и също е на салдо в сметката.

Пак според заключението на вещото лице ,досежно Фактурите за наем по Анекс№2 на обща стойност 9827,81лв. /независимо ,че в тях е записано че плащането е в брой/ ,съобразно отразеното по-горе в заключението ,по тях плащане не е извършвано ,а са погасени чрез прихващане.

С оглед на гореизложеното,сумата от 12 387,63лв. неправилно е била включена в разходите за определяне на ГДО за доход с неустановен произход, а при нейното изключване стойността на разходите ще възлезе на общо 2 898.52лв. и  не би се появил недостиг на средства.

Според заключението на вещото лице по ССчИЕ,видно от РА,ГДО за доход от други източници в размер на 82 625лв. е определена като разлика между платената на „Инос” ООД сума /чрез прихващане/ и цената на придобиването на вземането на Х.Х.. 14 0525лв.,възлизаща на общо 57 900 (6000+35900+7000+9000).

Тук следва да се отбележи следното:

Цена на придобиване по Договор за цесия от 28.12.2016г. с А.К. - 36925лв. срещу придобито вземане 36925лв. Цената е намалена на 6000лв. с Допълнително споразумение от 01.02.2017г.

Цена на придобиване по Договор за цесия от 28.12.2016г. с Д.И. -35900лв. срещу придобито вземане 35900лв.

Цена на придобиване по Договор за цесия от 28.12.2016г. с П.Ц. - 42050лв. срещу придобито вземане 42050лв. Цената е намалена на 7000лв. с Допълнително споразумение от 01.02. 2017г.

Предоставен заем от Х.Х.. -9000лв. срещу прихванато вземане 25650лв. Следва да се отбележи, че сумата над 9000лв. до 25650лв. - 16650лв. са лихви и неустойка по Договор за заем от 01.07.2013г. с главница 9000лв., 9450лв. лихва (30%ГЛП за 3г. и 6м. върху 9000лв.) и 7200лв. неустойка.

Прихванатите вземания 25650лв. са по Договора за заем,предоставен от Х.Х..  и не са придобити от последния след цесия.

По цена на придобиване на цедираните вземания към 28.12.2016г. (36925лв.+35900лв.+42050лв.=114 875лв.) и прихваната сума 140 525лв. на 29.12.2013г. разликата е 25 650лв.(140525лв.-114875лв.=25650лв.) От тях 16 650лв. са лихвите и неустойката по Договора за заем от 01.07.2013г. на Х.Д.Х.и те са събрани от него/прихванати на 29.12.2016г. със съответната част от задължението му за плащане на наемна цена по д.ф.№**********/28.12.2016г.. Останалите 9000лв. са главницата по Договора му за заем.

В резултат на горното,вещото лице заключава,че случая през ревизирания период-2016г.  получения от жалбоподателя  облагаем доход възлиза на 16 650лв.  и същият е с източник от лихви и неустойка по смисъла на чл.35 т.1 от ЗДДФЛ , а не доход от други източници  по т.6 на чл.35 от ЗДДФЛ./договор за цесия/,както е посочено в РА.

По намалената цена на придобиване на посочените цедирани вземания със Споразуменията от 2017г. към 29.12.2016г. няма положителна разлика. Такава се получава в размер на 65 975лв. (140 525лв.-25650лв.=114875лв.),(114875лв.-6000лв,-35900лв.,- 7000лв.= 65 975лв.)  в различна година от прихващането.Доколкото доходите за съответната данъчна година се формират през съответната година на база събития,настъпили в рамките на тази година,няма как в случая да се търси доход в 2016год. от събития-в случая сключени споразумения през м.февруари 2017год.,с които се намалява продажната цена по цесиите.

            Независимо от горното,дори и посочената сума 65975лв. се приеме за доход от други източници за 2016год., го тя е различна от ГДО по РА - 82 625лв.

И при този вариант остава разликата от 16650лв. между прихваната сума 140525лв., цената на придобиване на цедираните вземания 48900лв. (6000лв.+ 35900лв.+7000лв.), посочената по-горе сума 65975лв. и главницата 9000лв. по Договора за заем от 01.07.2013г. (140525лв.-48900лв.- 65975лв,- 9000лв. =16650лв.)

Предвид гореизложеното,според заключението на вещото лице по ССчИЕ , ГДО за доходите от други източници не е била  определена правилно от органа по приходите.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по ССИЕ като обективно и компетентно дадено,кореспондиращо изцяло със съвкупния доказателствен материал по делото и изготвено на базата на обстоен анализ и обследване на наличната по делото и предоставена от страните документация,релевантна за спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема,че РА в обжалваната му част,с която са определени задължения на физическото лице Х.Д.Х.за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016год. в размер на 9 368.38лв. главница и 2 079.43. лихви с явява незаконосъобразен,постановен в нарушение на материалния закон,с оглед на което РА  следва да бъде отменен  изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващият имат право на присъждане на направените от него разноски,включващи адвокатско възнаграждение,50лв. заплатена държавна такса и 800лв. възнаграждение за вещо лице. На основание разпоредбата на чл.161 ал.2 от ДОПК и направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия възнаграждение за адвокат в размер на 1500лв. ,около два пъти от минимално предвидения съобразно чл.36 от ЗА във вр. с чл.8 ал.1 т.4 от Наредба№1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  размер,същото следва да бъде уважено до размер на 1 200лв.Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ РА № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна,потвърден с Решение№222/03.10.2019год. на директора на Дирекция“ОДОП“-гр.Варна,с който  на Х.Д.Х.с ЕГН ********** са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за период 2016год. в размер на 9 368лв. главница и лихви в размер на 2 074.43лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на Х.Д.Х.с ЕГН **********,действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК ....., с постоянен адрес *** сумата от 2050.00лв. /две хиляди и петдесет лв. /,представляваща направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Х.Д.Х.с ЕГН **********,действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК ....., с постоянен адрес *** за присъждане на РАЗНОСКИ съставляващи адвокатско възнаграждение за разликата от 1200лв. до 1500лв.

         На основание чл.160 ал.6 от ДОПК решението подлежи на обжалване по реда на АПК с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

           

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: