О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2018г.
Ловешкият окръжен съд
гражданско
отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№512 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114,
етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д.В.А.,***
срещу Разпореждане №679 от 16.08.2018г. по гр.д. №538/2018г. на Районен съд – Луковит,
с което е отхвърлено Заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в частта относно претендираните вземания за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 179.68
лева и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 197.50 лева.
Счита, че обжалваното разпореждане
е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излага съображения, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е да се ускори съдебния процес и в него съдът
не проверява дали вземането съществува. Твърди, че заявлението отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК, като в закона липсва препращане
към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането. Сочи, че в заповедното производство
съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
неустойка, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения и неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се
решат по исков ред, при положение, че длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.
По отношение на вземането за
неустойка, излага, че в настоящия случай със сключения договор страните са се
съгласили при условие, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение
на падежа, същия се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от
падежа обезпечение чрез поръчителство и при посочените в договора предпоставки
между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок
от 30 дни. В случай, че така договореното обезпечение не бъде изпълнено
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и
неплатена главница, като неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. В настоящия случай е начислена
неустойка поради виновното поведение на кредитополучателя. При изложеното претендираната неустойка има санкционна
функция по отношение на неизправната страна.
Относно претендираната със
заявлението сума за разходи и такса за извънсъдебно събиране на задължението
твърди, че страните са постигнали съгласие, като се позовава на чл.9 от ЗЗД.
Възразява че неправилно съдът е счел, че
същата не се дължи по аргумент на чл.33, ал.1 от ЗПК. В конкретния случай не е
приложима забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като претендираните разходи не
представляват такси и разноски за управление на кредита, които обикновено се
дължат при едно изправно поведение. Сочи, че настоящия случай не попада в
хипотезите на чл.10, ал.2 от ЗПК и освен това в чл.10а, ал.4 т ЗПК изрично е
посочено, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Твърди, че със
съдържанието инкорпорирано в чл.18, т.5 от Договора е съобразена и разпоредбата
на чл.11, ал.1 от ЗПК.
Освен това от заявлението
подадено по реда на чл.410 от ГПК и по-конкретно от изложените в т.12
обстоятелства ясно и точно е посочен начина, по който са формирани процесните
суми представляващи неустойки и такси за извънсъдебно събиране.
В подкрепа на изложените доводи сочи практика
на Софийски градски съд.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№538/2018г. по описа
на Районен съд - Луковит е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника Ц.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** за парично
вземане в размер на сумата 500.00 лв. – главница до погасяване на кредита; 74.16
лева – договорна лихва за времето от 27.07.2017г. до 06.12.2017г.; 179.68 лева
- неустойка за неизпълнение на задължение, 197.50 лева разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, 34.33 лева -
законна лихва за времето от 07.12.2017г.
до 04.08.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението, както и разноски по делото, от които 25.00 лева
– държавна такса и 200.00 лева за процесуално представителство.
В т.12 от заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за кредит „Бяла карта” №509403 сключен на 27.06.2017
година. Вземането е цедирано на 12.06.2018г., като е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД, вземането е прехвърлено от „Аксес файнанс”ООД в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”, за което длъжникът е уведомен по реда на
чл.99 от ЗЗД на 13.06.2018г. с писмо с обратна разписка. На длъжника е
предоставена сумата от 500.00 лева с разрешен кредитен лимит по международна
кредитна карта Access Finance iCard Visa, а длъжникът се е задължил да ползва и върне кредита
съгласно условията на сключения договор. С кредитния лимит е заредена картата,
която е активирана на 27.06.2017 година. От усвоената сума към момента на
подаване на заявлението се дължи главница в размер на 500.00 лева. Длъжникът
дължи и договорна лихва, която в случая е в размер на 74.16 лева за периода от
27.06.2017г. – датата на първата транзакция до 06.12.2017г. – датата на
настъпване на предсрочната изискуемост. Между страните е постигната и
договореност, в 3-дневен срок след
падежа, кредитополучателят да предостави на кредитодателя обезпечение, чрез
поръчителство. Страните се договорили, че при неизпълнение на това задължение,
на кредитополучателят се начислява неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница за всяко отделно неизпълнение, която в случа я е 179.68 лева.
При условие, че кредитополучателят не
погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечение както чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит. В заявлението се излага,
че са уговорени разходи за събиране на
вземането в случай на неплащане на падежа, които са в размер на 2.50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите, както и еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева
при настъпване на предсрочна изискуемост, включваща дейността на лице/служител
по извънсъдебно събиране на вземането. Посочва, че в конкретния случай на
кредитополучателя е начислена такса за разходи за извънсъдебно събиране на
задълженията в размер на 197.50 лева. Съгласно клаузите на договора в случая
предсрочната изискуемост е обявена на 06.12.2017 година.
Първоинстанционният съд е издал Заповед №349 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което разпоредил длъжникът Ц.И.М., ЕГН **********,*** и с
настоящ адрес:*** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД сумите: 500.00 лева – главница по договор за кредит №509403 от 27.06.2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 14.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, 74.16 лева - договорна лихва за
периода от 27.07.2017г. до 06.12.2017г. , 34.33 лева – мораторна лихва за
периода от 07.12.2017г. до 04.08.2018г. и 75.00 лева разноски, от които 25.00
лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане
№679 от 16.08.2018г. съдът е отхвърлил заявлението в частта за издаване на
заповед за изпълнение за следните суми:
179.68 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за периода от
06.08.2017г. до 06.12.2017г. и за 197.50 лева –разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
Настоящата
инстанция споделя всички правни изводи направени от Районен съд – Луковит.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
С оглед на
посочените в т.9 на заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства,
следва да се приеме, че претендираното вземане е индивидуализирано по отношение
на главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, разходи
и такси за извънсъдебно събиране, законна лихва за забава върху главницата.
Заявителят е посочил и периодите на акцесорните вземания и начина на тяхното
формиране. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, за
което съдът следи служебно.
Освен за
формалната редовност, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е
длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски кредит сключен при
действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
При наведените
твърдения, че с процесния договор страните са договорили клаузи за начисляване
на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно
събиране при определени условия, след настъпване на падеж на главните
задължения, по същество се цели заобикаляне на правилата въведени с чл.33 от ЗПК, но в същност предвидените допълнителни плащания са свързани с хипотеза на
забава на длъжника и имат за цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Поради това те не пораждат права и задължения за страните, съответно в частта,
с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл.410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
Така също следва
да бъде отбелязано, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функция и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният
съд се е позовал на нищожността на клаузата относно уговорената неустойка, като
е отхвърлил това искане.
По отношение на вземането в размер на 197.50 лева, представляващи
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, заповедният съд е приел, че
събирането на такси и комисионни за дейности свързани с усвояването и
управлението на кредита е в противоречие с императивната норма на чл.33, ал.1
от ЗПК, което налага отхвърляне на заявлението в тази част на претенцията,
поради противоречие със закона. Този извод се споделя от настоящата инстанция.
Окръжен съд - Ловеч намира, че
изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд – Луковит
е постановил правилен съдебен акт, при което следва да се потвърди Разпореждане
№679 от 16.08.2018г. по гр.д. №538/2018 година.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №679 от 16.08.2018г. постановено
по гр.д. №538/2018г. на Районен съд – Луковит, с което
е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 179.68 лева – неустойка за неизпълнение на
задължението за периода от 06.08.2017г. до 06.12.2017г. и за 197.50 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: